Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./04.07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8842 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от В.Н.Б., ЕГН **********,***,
чрез адв. И.Б.,***, срещу В.Ж.И., ЕГН
**********,***.
В исковата молба
и уточнителната молба към нея ищецът
излага, че вечерта на
13.02.2018 г., извел на разходка кучето
си на име Роки, порода „Пекинез",
мъжко, /кръстоска между пекинез и лисица/, на цвят черно с жълта окраска и дълъг косъм. Тръгнал
надолу по улицата на която живея - „ *** " и
завил по ул. „ *** ", като кучето
вървяло до него. Твърди, че
извеждал кучето си всяка
вечер и всяка сутрин. Твърди,
че на около 100 - 130 метра на долу по улицата видял свой приятел на име И***, който
също имал куче и се спрял
до него. Твърди, че изведнъж
видяли, че кучето на
приятеля му бяга към тях, а зад него го гони огромно кафяво мъжко куче породо „Чау Чау". Твърди,
че кучето на приятеля му
дошло при тях и се свило до неговото
куче, а след него пристигнало голямото
кафяво куче и започна да
лае кучето на ищеца. Твърди, че кучето му треперело от уплаха и побягнало по посока към къщата
на ищеца, а голямото куче започнало да го гони. Забелязал, че по улицата се
показали момче и момиче, което водело на каишка едно ловно
куче и извикала на момчето
„Защо го пусна". Твърди, че имала предвид голямото
кафяво куче, което гонело неговото. Твърди, че момчето се казвало Николай, а момичето В. и
били брат и сестра. Твърди, че тримата
побягнали след кучетата и когато наближили къщата на ищеца, ответницата В., която била на
около десет метра преди
него извикала „ау уби го". Ищецът побягнал по-бързо
и видял, че непосредствено
пред входната врата на дома му
неговото куче било застигнато
и захапано за врата и гърба от голямото
куче. Твърди, че когато пристигнал кучето му лежало свито и скимтяло, треперело цялото, а голямото куче се било провесило над
него и го лаело. Твърди, че ответницата и брат й хванали голямото куче и тръгнали да го заведат в къщата
си, като казали на ищеца,
че знаят къде има денонощна ветеринарна
клиника, ще вземат колата си и ще заведат кучето му, за да го прегледа
лекар. Твърди, че след
около пет до десет минути ответницата и брат й дошли с колата
и тримата завели кучето му при ветеринарен лекар в Обединена ветеринарна клиника. Твърди, че в кабинета имало
двама лекари, които претеглили кучето му, направили му цялостна рентгенова снимка на тялото,
която после му дали на
диск. След това поставили абокат
на кучето и му преляли два разтвора обезболяващи. Твърди, че лекарят - д-р Г*** му казал, че
за първи път вижда толкова стресирано
куче, което не можело да се
изправи на краката си и през цялото време
скимтяло. Твърди, че след приключване на прегледа заплатил сумата от 87,50 лева, тъй като ответницата заявила, че в
момента няма толкова пари и
казала, че после ще се оправят. Д-р Г*** казал на ищеца, че на другия ден около 10 часа, трябва да заведе кучето до
ветеринар в кв. Аспарухово където
жиее, за да продължат с лечението. Твърди, че около 23,50
часа кучето му починало в
дома му. Твърди, че излязал от дома си и отишъл до къщата на ответницата, но не я открил. На следващата сутринта ответницата стояла на стълбите пред входната врата на блока и ищеца й казал, че кучето му е умряло.
Твърди, че тя му отговорила „е аз какво да направя". След това посетил клиниката и получил епикризата от прегледа на кучето.
Твърди, че живее сам и не е женен, като
единственото живо същество,
което живеело в къщата му било кучето което починало. Твърди, че го
е купил когато било на около един месец за сумата от 300 лв. и живяло с него четири години. Било много интелигентно, любвеобилно и възпитано куче. Твърди, че няма да забрави преживяванията и емоциите, които имал с него и мъката му е голяма
и след случилото се усетил
в себе си някаква празнина,
обсебило го безразличие, съм станал по-малчалив,
раздразнителен, не се усмихвал
както преди и се променил след случката. Твърди, че тъгува за животното, много често нощем не можел да спи, или спял малко, чувствал
се депресиран, загубил апетит.
Ответникът в срока за писмен отговор депозира такъв, в който оспорва основателността
на иска. Оспорва изнесената фактическа обстановка,
като твърди, че ищецът е заявил пред майка й:"
Вашето куче ухапа моето куче и аз го убих". Оспорва причината за смъртта на кучето на ищеца да е ухапването от нейното куче. Твърди, че след посещението във ветеринарния кабинет, кучето на ищеца било във видимо по-добро състояние. В условията на евентуалност признава основателността на иска относно твърдяните
претъпряни от ищеца имещуствени вреди - 35 лева микрочип, 140 лева ваксиниране за годините 2014, 2015,
2016, 2017 и 87 лева заплатена такса за преглед и лечение. Оспорва причината за смъртта на кучето да е ухапването от нейното куче. Оспорва претенцията за имуществени вреди относно цената на закупуване на кучето, както и твърденията за претърпени неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез
процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
В хода на съдебното
производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: епикриза на куче от
ОВК от 13.02.2018 г., паспорт на кучето Роки, с направени имунизации и номера
на чипа, схема на лечение издадена от ОВК от д-р.Н. Г*** и фискален бон от
13.02.2018 г., ценоразпис на услугите от ветеринарен кабинет Прима вет,
становище на д-р.Ц*** от 22.05.2018 г., справка от мобилен оператор „Виваком“
за проведени разговори, диск с рентгенова снимка от Обединена Ветеринарна
Клиника, гр.Варна, амбулаторен лист № 000191 от 14.01.2019 г., рецептурна бланка от 14.01.2019 г., рецептурна
книжка на хронично болния от 13.01.2019 г.
От приложената по
делото Епикриза, издадена на 14.02.2018г. от ветеринарен лекар д-р. Никола Г*** се установява,
че на 13.02.2018г. в 22 часа във ветеринарна клиника, намираща се в гр.Варна,
ул.“Царевец“ 34 е било доведено мъжко куче на около 4 години, порода „пекинез“/крастоска/. Лекарят удостоверява, че животното е било в
тежко състояние, неадекватно, с тежко дишане, отсъствие на рефлекси и
чувствително лош неврологичен статус. Била му поставени обезболяващи и противошокови медикаменти, вследствие на които състоянието
му се подобрило. Била направена функционална терапия. Било изготвено рентгенологично изследване, което не установило наличие на
фрактури. Кучето било изписано в адекватно състояние с частично възстановени
двигателни рефлекси. Стопанинът /ищеца Б./ бил насочен към медицински преглед
на кучето за следващата сутрин.
От приложен по
делото паспорт на куче Роки, се установява, че то е от порода „мелез“, родено
на ***г., с дълъг косъм черно на цвят, с жълти окраски. Собственик на кучето е
ищеца В.Б., като са налице данни за извършени 6бр. ваксинации в периода
25.06.25.06.2014г. – 30.06.2018г.
Представени по
делото са Рецепта със схема за лечение, издадена на 13.02.2018г., касов бон
издаден от ветеринарната клиника „ОВК Комерс“ ООД на 13.02.2018г. в 22.55ч.
Представен е
ценоразпис на услугите на ветеринарен кабинет „Примавет“,
намиращ се в к.к.“Св.Св.
Константин и Елена“ гр.Варна
По делото е
представена разпечатка от проведените телефонни разговори от мобилния телефон
на ответницата в периода12-15.02.2018г.
По делото са
ангажирани гласни доказателства.
Разпитани в
полза на ищеца бяха свидетелите Петър
Милчев Милков, Янка
Тодорова Михова и Йордан Иванов Михайлов. В показанията си св.Милков твърди, че
лично той през 2013г. е свързал ищеца с продавача на кучето и ищецът му е
платил за него 300лв. Кучето била кръстоска лисица с „пекинез“. Не бил свидетел
на инцидента с кучето, но след този инцидент ищецът се затворил в себе си. Било
му тежко от загубата на кучето.
Св.Михова
заявява, че познава ищеца от 7 години и знае, че е имал куче. Виждала ги
заедно. Била свидетел на инцидента, когато едно по-голямо куче гонело кучето на
ищеца и го застигнало до оградата на къщата му. Голямото куче захапало кучето
на ищеца за гърба, вдигнало го и започнало да го разклаща. Когато кучето на
ищеца спряло да се съпротивлява и да скимти, голямото куче го пуснало. Кучето
на ищеца приритало няколко пъти и спряло да мърда. Не видяла по кучето или по
земята да има кръв. Заявява, че не е видяла ищеца да е бил там. Твърди, че след
този случай ищеца се променил. Започнал да страни от тях, станал
раздразнителен. Отказал да му подарят друго куче.
Св. Михайлов
твърди, че познава
ищеца, тъй като били колеги дълги години и знаел, че има куче - смеска между
пекинез и лисица. Заявява, че на 13 февруари извършвал ремонтни дейности в дома
на ищеца. Вечерта В. излязъл да разхожда кучето. След известно време свидетелят
отишъл до магазина ши след това се прибрал в дома на ищеца, защото вечерта щял
да остава там. Около полунощ В. се прибрал и носел кучето в една жилетка и го
помолил да му даде леген да сложи кучето. Дишането на кучето било учестено. Ищецът разказал на свидетеля, че докато го е
разхождал, кучето му е било ухапано от по - голямо куче и след това са ходили
във ветеринарната клиника и са му правили инжекция. Заявява, че след известно
време погледнал към кучето и видял, че жилетката не се мърда. Извикал ищеца и
видял, че кучето е починало. Излязъл и като се прибрал разказал, че е ходил да
каже на собственичката на другото куче, че неговото куче е починало. Свидетелят
твърди, че се разбрали в ранния следобед на другия ден, да вземе ищеца и кучето
с автомобила си и да отидат в същата ветеринарна клиника, където са го
прегледали за да вземат епикризата. На следващия ден
отишли във ветеринарната клиника, където кучето е било преглеждано предната
вечер. Лекарят видял кучето, дал епикризата и
тръгнали към кв.Аспарухово. По пътя спрели в една горичка и погребали
животното.
В полза на
ответницата също бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Димка Ганчева Ж. /майка на ответницата, предупредена за наказателната
отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/.
Св. Ж. твърди,
че около 1 часа през нощта на процесната дата
/13-14.02.2018г./ настоятелно се звъняло на звънеца в
дома им. Свидетелката спяла и мислела да не става, но все пак погледнала през
прозореца на кухнята и видяла, че звъни човек, когото не познава. Той й казал
„Вашето куче, ухапа моето куче и аз го убих“. Твърди, че понеже била сънена и не могла добре да разбере какво й казва, той го
повторил няколко пъти. Тя му отговорила, че това не е вярно, тъй като техните
кучета са си вкъщи. Притеснила се от случилото се и се обадила на дъщеря си.
Ответницата й обяснила, че е имало инцидент, при който са ходили във
ветеринарната клиника, за да видят кучето на ищеца в какво състояние е.
Впоследствие вече научила отново от дъщеря си, че е имало инцидент и че тяхното
куче Рико, което е порода чао-чао, се е откъснал от
каишката и тръгнал да гони друго куче, което е било малка порода и след това го
ухапало. Дъщеря й обяснила, че нямало кръв. След това ходили във ветеринарната
клиника с ищеца, който е собственика на другото куче да го преглеждат.
По делото са
ангажирани специални знания, изложени в заключението по допусната СВМЕ. Според
вещото лице – ветеринарен лекар, при постъпването на кучето в ОВК в гр.Варна,
същото е било в шок и неадекватно, но без фрактури по гръбначният стълб
Проведено му е лечение с лекарствени препарати и пациентът е изписан от
лекуващият лекар д-р Николай Г*** от лечебното заведение -Обединена ветеринарна
клиника, след стабилизирането му и видимото му подобряване (вече е в адекватно
състояние и с частично възстановени двигателни рефлекси), макар и не в пълна
степен. Ветеринарният лекар, имайки опит, е преценил, че кучето може да бъде
изписано и отведено в домашни условия и не е необходимо да остава в клиниката
за наблюдение. Около час
и половина след напускането на клиника ОВК, пациентът умира. Проследявайки
хронологията на събитията, вещото лице заключава, че рентгенографията
действително показва, отсъствието на фрактури в отсека от гръбначния стълб,
който е обхванат, но е допустимо след ухапванията да е имало скъсан мускул в
областта на шията на кучето или премачкан кръвоносен съд, които не са видими на
рентгеновата снимка, вследствие на което животното да е починало от
кръвозагуба. Също така е допустимо, в резултат на стреса, животното да е
получило инфаркт. Вещото лице изтъква, че категорично заключение е могло да се
даде единствено след извършване на аутопсия на трупа на кучето.
В проводено
открито съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си.
Заявява, че се е запознала с
всички документи по делото, гледала е диска, направила срещи с лекарите от
клиниката, която е обслужила кучето след нараняването. Установила е, че от
паспорта на животното се вижда, че е имало личен лекар, има ваксинациите, които
са ежегодни, посочения лекар е д-р.Дочев, който е регистриран лекар, кучето е чипирано и е вписано към Общината. От рентгеновата снимка
се установява, че няма фрактури. Освен това се установява, че не е имало
комуникация на коремна и гръдна кухина, тоест няма външна рана, защото ако е
имало външна рана, е щяло да се забелязва влизане на въздух и рентгеновата
снимка е следвало да изгледа по друг начин. От друга страна заявява, че е
възможно при нахапването да има скъсани мускули, при скъсани мускули може някоя
вена да има кръвоизлив, но това не може да се види от снимката. Предвид
породата на кучето и тепо нервна система, която го е
характеризирала приема, че е възможно кучето да е починало от някакъв шок или
стрес. Изтъква, че цялото заключение е по представените документи и
рентгеновата снимка. Липсва труп, не може да бъде направена аутопсия, поради
което не може да се установи какво фактически се е случило. Заявява, че на
практика по документи само гадае, факта е, че няма фрактура и нарушени вътрешни
органи, но не можем да се каже дали няма нарушения в областта на шията, тъй
като е малко животно. Приема, че действително кучето е починало, но за
причината за смъртта изразява единствено догадки. Заявява, че ако на кучето е
била извършена аутопсия след смъртта му е можело по категоричен начин да бъде
установена и причината за самата смърт.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, чийто елементи са деяние, което да е извършено виновно, деянието да е противоправно и от него да има настъпила вреда. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
По делото не се спори, че на 13.02.2018г. на
улица в гр.Варна, кв.“Аспарухово“ 17 г. куче-собственост на ответницата е
захапало кучето на ищеца. Не се спори и, че след това кучето на ищец;а е било
живо. Не се спори, че ищецът и ответницата заедно са закарали кучето на ищеца
до денонощна ветеринарна клиника, намираща се в гр.Варна, ул.“Царевец“ №34. Не
се спори, че там на кучето е бил извършен преглед, направена е рентгенограма,
както и са му поставени медикаменти. Не се спори, че ищецът е заплатил за
извършените медицински услуги и интервенции. Не се спори, че след извършения
преглед ветеринарният лекар е преценил, че не са налице основания кучето да
бъде прието и хоспитализирано в клиниката, а е указал на ищеца да заведе
животното за преглед при ветеринарен лекар на следващата сутрин. Не се спори,
че около 23 часа ищеца се е прибрал в дома си с кучето си. Не се спори и, че
след полунощ на 14.02.2018г. ищецът е отишъл пред дома на ответницата и е
разговарял с майка й, на която казал, че кучето му е починало.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД при настъпили ухапвания от куче може да бъде търсена от
собственик на кучето или от лице, под чийто надзор се намира кучето. В случая е
безспорно, че кучето, което е ухапало кучето на ищеца е собственост и е било
под надзора на ответницата.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за отговорността за вреди от животни
по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени
качества, нито да е източник на повишена опасност.
В случая в показанията си свидетеля Михова се
установява, че тя е очевидец на процесното ухапване.
Чула и впоследствие видяла как кучето на ответницата гони това на ищеца и
когато го застигнало го захапало за гърба, вдигнало го и го разтръскало. След
като кучето на ищеца престанало да мърда и да лае, кучето на ответницата го
пуснало на земята. Останалите свидетели не са преки очевидци на
инцидента и пресъздават опосредена информация,
предадена им от ищеца, съответно от ответницата. Безспорно бе доказано, че
именно вследствие на това ухапване кучето на ищеца е било във видимо недобро
здравословно състояние, което е провокирало страните по делото да заведат
животното във ветеринарна клиника.
От
представената Епикриза, издадена на 14.02.2018г.
от ветеринарен лекар д-р. Никола Г*** се установява, че на 13.02.2018г. е било
доведено кучето на ищеца, порода „пекинез“/кръстоска/. Лекарят установил, че
животното е било в тежко състояние, неадекватно, с тежко дишане, отсъствие на
рефлекси и чувствително лош неврологичен статус. Той му поставил обезболяващи и
противошокови медикаменти, вследствие на които
състоянието му се подобрило. От изготвеното рентгенологично
изследване не било установило наличие на фрактури, или разкъсвания. След
извършения преглед и манипулации кучето било изписано в адекватно състояние с
частично възстановени двигателни рефлекси. Ветеринарният лекар насочил ищеца
към медицински преглед на кучето за следващата сутрин.
При така събраните и обсъдени доказателства и установеното посредством тях от фактическа страна, настоящата инстанция намира да са налице предпоставките на чл. 50 от ЗЗД за ангажиране обективната безвиновна отговорност за непозволено увреждане на ответницата като собственик на кучето, под чийто надзор се е и намирало то, вследствие чието нападение за ищеца са произтекли претендираните за обезщетяване имуществени вреди
за направени разходи за лечението на кучето. По делото е
представен касов бон издаден от ветиринарната клиника „ОВК
Комерс“ ООД на 13.02.2018г. в 22.55ч. на стойност 87,50 лева за извършен
преглед и медицински манипулации по лечение и изследване на кучето на ищеца,
като съдът приема, че именно в този размер е дължимо обезщетение за разходите за
лечение и същото следва да бъде присъдено на ищеца.
В същото време
съдът намира, че не са налице безспорни доказателства, че именно вследствие
ухапването от кучето на ответницата, е настъпила смъртта на кучето на ищеца.
Макар и да е безспорно установен факта на ухапването, то не са налице
доказателства това ухапване да е довело до някакво фатално за живота на кучето
на ищеца нараняване. От заключението на вещото лице се установява, че поради
липсата на извършена аутопсия на трупа на кучето, са възможни множество
предположения за причината за смъртта му. Доколкото безспорно бе установено, че
както непосредствено след ухапването, така и при посещение и напускане на
ветеринарната клиника, а впоследствие и при пристигане в дома на ищеца кучето е
било живо, т.е. не е налице пряко и непосредствено причиняване на смърт в
резултат на ухапването. Предвид липсата на аутопсия не може да се даде отговор
каква е точната причина за смъртта на кучето. Доколкото от изготвеното рентгенографско изследване не са налице данни за фрактури,
то такава причина следва да бъде изключена. Възможно е животното да е починало
от вътрешни кръвоизливи. В същото време от рентгенографското
изследване не може да се установи разкъсване на кръвоносни съдове, но тъй като
не е направена аутопсия, тази хипотеза не може да бъде потвърдена, или
отхвърлена. Безспорно се установи, че животното не е починало от кръвозагуба,
тъй като от свидетелските показания, от Епикризата, рентгенографско изследване и от заключението на вещото лице
се установява, че не е налице проникване през кожата на кучето и съответно излив на кръв през нея. Вещото лице дава като вероятна
хипотеза кучето да е получило инфаркт, но тъй като не е направена аутопсия и
съответно изследвано сърцето му, тази хипотеза не може да бъде потвърдена, или
отхвърлена. Установи се, че във ветеринарната клиника са извършвани определени
манипулации и са прилагани определени медикаменти на животното. Доколкото по
делото не е представена информация за здравословното състояние на кучето преди
ухапването, а и при прегледа в клиниката не са му били извършвани подробни
изследвания, не може да се потвърди или отхвърли и версия за непоносимост към
определени медикаменти, или някаква алергична реакция. Доколкото в показанията
си св.Ж. твърди, че при пристигането си след полунощ на 14.02.2018г. ищецът й
заявил: „Вашето куче, ухапа моето куче и аз го убих“, предвид липсата на
аутопсия не би могло да се потвърди, или отхвърли и евентуално причиняване на
насилствена смърт на животното.
Съдът намира за недоказано, че вследствие
установеното ухапване от кучето на ответницата е настъпила смъртта на кучето на
ищеца. В заключение при отговорност за вреди от животни,
вредата презюмира както причинната връзка, така и
вината. След като е настъпила вредата това означава, че собственикът на животните, както и отговарящия за тях не
са положили достатъчно грижи и не са осъществили необходимия надзор, така че животните да не увреждат другиго.
Следователно причинените вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
собственика и под чийто надзор е кучето, които не са положили дължимата грижа и
не са осъществили необходимия надзор над животните.
В случая съдът намира за оборена презумпцията за вината за смъртта на кучето на
ищеца. Доколкото липсва вина у ответницата за настъпилата смърт на кучето на
ищеца, съдът намира, че не му се следват останалите претендирани
имуществени вреди, доколкото същите нямат причинна връзка с безспорно
установеното ухапване.
Що се касае до размера на претендираното
обезщетение за неимуществени съдът приема следното: Ищецът твърди настъпили в патримониума му вреди, вследствие настъпилата смърт на
домашния му любимец, а не на влошаване на здравословното му състояние от
доказаното по делото ухапване от кучето на ответницата. Доколкото не бе безспорно
доказана връзката между смъртта на кучето и ухапването от страна на кучето на
ответницата, то не подлежат на обезщетяване от ответницата и твърдените
неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт.
По
изложените съображения предявените обективно и субективно съединени искове за
присъждане на неимуществени и имуществени вреди на ищеца за претърпения на
13.02.2018 г. в гр. Варна инцидент със собственото им куче, пострадало от
кучето на ответницата, са частично основателни и следва да бъдат уважени
съобразно изложеното по-горе.
Съобразно
уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва: общо в размер на 47.10 лв. за
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, вазнаграждение
на вещо лице, съобразно уважената част на иска.
Ответницата не е отправила искане за
присъждане на разноски.
Воден
от изложеното, въззивният съд
ОСЪЖДА В.Ж.И., ЕГН **********,***,
да заплати на В.Н.Б., ЕГН **********,*** по предявения иск по чл. 50 ЗЗД сумата в размер на 87,50 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от инцидент на 13.02.2018 г. в гр. Варна,
предизвикан от кучето, собственост на В.Ж.И., свързани с лечението
на кучето на ищеца, като отхвърля иска до предявения размер от 562 лева като
неоснователен и нидоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от В.Н.Б., ЕГН **********,***, против В.Ж.И., ЕГН **********,*** иск по чл. 50 ЗЗД за сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент на 13.02.2018 г. в гр.
Варна, предизвикан от кучето, собственост на В.Ж.И. и довел до смъртта на кучето на ищеца, като неоснователен и нидоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Ж.И., ЕГН **********,***, да заплати на В.Н.Б., ЕГН **********,*** сумата от 47,10 лева, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно на уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му страните
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: