Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. С.,
26.11.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, VІ-13 състав в откритото заседание на двадесети ноември две
хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Геника Михайлова
при секретаря В.С. разгледа т. д. № 993
по описа за 2013 г.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.С.Б.” АД претендира сумата 106 755. 78
лв. – възнаграждение по договор, с който ответникът му възлага да извърши изцяло
за своя сметка със собствена строителна техника и работна ръка в периода
20.02.2010 г. – 10.03.2010 г. СМР по укрепване на транзитен газопровод за
Република Г. в участъка по пресичането му през р. С. в района на се. Т., община
П., а именно:
·
машинен изкоп на
скална маса – количество 2 200 куб. м;
·
направа на
укрепително съоръжение от скална маса – количество 2 200 куб. м;
·
превоз скална
маса – количество 2 200 куб. м;
·
пробутване на
скална маса с булдозер до 100
м. – количество 430. 20 куб. м. и
·
насип от
прилежащи земни маси – количество 430. 20 куб. м.
Претендира законната лихва от датата на предявяването
на иска и направените по делото разноски.
Ответникът „Б.” ЕАД оспорва иска по основание с възражението,
че като възложител на обществена поръчка през м. февруари 2010 г. е уговорил с ищеца
единствено доставка на 2 200 куб. м. скална маса на обекта на
цена 12 000 лв, вкл. ДДС и е погасил задължението си с плащане. Претендира
разноски.
Представените от ответника писмени доказателства
установяват верността на твърденията, че през 2010 г. той има качеството
на възложител на обществена поръчка, за който съществува принципната възможност
да уговаря СМР по укрепване на газопровода (чл. 7, т. 5, вр. чл. 7а ЗОП).
Ищецът твърди, че в устна форма е сключил договор, по който ответникът му
възлага извършването на СМР срещу възнаграждение от 106 755. 78 лв. Чл.
14, ал. 7 от Закона за обществените поръчки (приложимата редакция, вкл.
измененията и допълненията към ДВ бр. 24/ 31.03.2009 г), вр. чл. 2 от Наредбата
за възлагане на малки обществени поръчки (отменена, но в сила към 2010 г). предвиждат
възможността отношението, което ищецът твърди, да възникне неформално в
хипотезата, в която събирането на три оферти е обективно невъзможно (чл. 2, ал.
1, т. 1 от Наредбата). Това изключение ищецът твърди чрез аварийната ситуация,
вследствие продължителните и обилни снеговалежи от началото на м. февруари 2010 г, обосновавайки своята
легитимация на кредитор по вземане при квалификацията на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД на стойност от 45 000 до 200 000 лв, без ДДС.
Съдът не намира да са възникнали фактите, които го
пораждат. При съвкупна преценка на представените от ответника писмени
доказателства се установява, че: 1) с договор за малка обществена поръчка и при
изключението на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата през м. март 2010 г. ответникът договаря
с ищеца единствено доставката на 2 200 куб. м. скална маса, необходими за
аварийно укрепване на газопровода, срещу цена от 10 000 лв. и 2) това свое
задължение погасява чрез плащане на 12.10.2013 г. СМР на обекта, дори да са
извършени от ищеца в исковия период, не са предмет на договор между страните. Констативният
протокол от 28.04.2010 г. не налага обратния извод. Протоколът е съставен от
страните в свидетелство на това, че ищецът е извършил възстановителни работи по
укрепване на газопровода. Протоколът не удостоверява това, че изпълнението е следствие
на сключен с ответника договор. Пред вид конкретната аварийна ситуация по
изпълнените СМР резултатът има за еднакво възможна причина и фактите, които
пораждат вземане за водена от ищеца чужда работа без пълномощно (чл. чл. 60 –
62 ЗЗД). В негова тежест е да изключи тази причина и да докаже, че с ответника
уговарят не само доставката на 2 200 куб. м. скална маса, но и
извършването на СМР на обекта. Доказателствената тежест не е проведена. Без
доказателствена стойност са количествено-стойностната сметка за изпълнените на
обекта СМР и издадената данъчна фактура № *********/ 01.06.2012 г. Те са частни
документи, съставени само от ищеца в свидетелство на изгодни за него факти.
Искът при квалификацията на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е недоказан по
основание. Вземане с кредитор ищеца и длъжник ответника е възникнало единствено
за сумата 12 000 лв. – цена на доставеното количество скална маса. Ответникът
го погасява чрез плащане преди делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат изцяло направените от ответника разноски. Съгласно
представения списък, те възлизат на общата сума 5 170 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „В.С.-Б.” АД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление Б., ул. „К.М.” № *, срещу „Б.” ЕАД ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. С., жк „Л. - *, ул. „П. В.” №
**, с правна квалификация чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
сумата 106 755. 78 лв. – възнаграждение за следните СМР по укрепване на
газопровода в участъка при пресичането му през р. С., в района на с. Т., общ. П.:
·
машинен изкоп на
скална маса – количество 2 200 куб. м;
·
направа на
укрепително съоръжение от скална маса – количество 2 200 куб. м;
·
превоз скална
маса – количество 2 200 куб. м;
·
пробутване на
скална маса с булдозер до 100
м. – количество 430. 20 куб. м. и
·
насип от
прилежащи земни маси – количество 430. 20 куб. м.
ОСЪЖДА „В.С.-Б.” АД да плати на „Б.” ЕАД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 5 170 лв.
Решението може да се обжалва от „В.С.-Б.” АД пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: