Решение по дело №10259/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20197060710259
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

гр. Велико Търново, 23.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЧЕМШИРОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

      КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10259/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба от Г.В.Б. ***, срещу Решение № 247/19.07.2019 г. по НАХД № 379/2019 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 1302635 на ОД на МВР – В. Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че техническото средство, с което е установено нарушението, не отговаря на нормативните изисквания за годност към датата на извършване на нарушението, както и липсва обозначение на мястото за контрол с автоматизирано техническо средство. Счита, че електронният фиш не съдържа посока на движение на превозното средство, точно описание на мястото на извършване на нарушението, довело до нарушение на правото на защита на касатора. По тези изложени в жалбата съображения, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Велико Търново не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 247/19.07.2019 г. по НАХД № 379/2019 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 1302635 на ОД на МВР – В. Търново с който на Г.В.Б. за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във  вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

За да постанови съдебния си акт, от фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 03.08.2016 г. в 09,35 часа, в гр. Велико Търново, ПП 1-4 /София - Варна/, км. 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна, със стационарна система тип MultaRadar SD 580 №00209D33F1A0 е била засечена скорост на движение на МПС „Субару Легаци 3.0 Аутбек”, с peг. № ***, собственост на Г.В.Б., от 93 км/ч, след отчетения толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и допълнителен Е - 24. Според съда електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити и не страда от твърдените в жалбата пороци. Установено е, че техническото средство, с което е установена скоростта на движение на МПС (стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип MultaRadar SD 580 №00209D33F1A0 е било одобрен тип средство за измерване, преминало е успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания към датата на нарушението – 03.08.2016 г. Прието е, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580  по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Изложил е доводи, че електронният фиш е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН доколкото нарушението е извършено на 03.08.2016г., а нарушителят е установен на 05.08.2016г., когато е индивидуализирано превозното средство, неговият собственик и е издаден ЕФ. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР - Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш, при което правилно е ангажирана неговата отговорност. Приел е, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. от приложената разпечатка от техническото средство и заснетия клип №851, като същият е годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДВП. От заснетия клип и снимката на нарушението е установено, че превишението на скоростта на лекия автомобил на касатора е при отдалечаващ се трафик, в посока София – Варна, с отразен точен час и ден на засичане на скоростта. Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 150 лв.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени от страна на жалбоподателя пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от настоящия състав. Електронния фиш съдържа предвидените в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В електронния фиш изрично се посочва на кой участък от кой именно път се е движил касатора и каква е била посоката му на движение, измерената скорост, дата и час на нарушението, както и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено място. За място на извършване на нарушението е посочен главен път I-4, км. 133+343, като изрично е посочена посока към гр. Варна, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че описанието е изчерпателно и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за липсата на доказателства относно техническата изправност на средството за измерване на скоростта към датата на извършване на нарушението. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че извършеното от Г.Б. нарушение е установено и заснето със стационарна система  за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MultaRadar SD 580” , монтирана на главен път  І - 4 /София – Варна/, км. 133+343, която система съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 08.12.2020 г., видно от Удостоверение №10.12.488, издадено от Български институт по метрология. Така монтираната стационарна техническа система с ID №003059049647  е преминала последваща проверка за годност според представения протокол за проверка № 2 - ИСИ/14.01.2016г. Отделно от това, ведно с административнонаказателната преписка е приложено Предложение №366р-2687/08.02.2016г. на началник Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, от което става ясно, че са предприети действия за изпълнение на нормативното изискване за оповестяване.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247/19.07.2019 г. по НАХД № 379/2019 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.