Решение по дело №39690/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10519
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110139690
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10519
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от В Гражданско дело № 20221110139690 по
описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от „А ЛТ“ ООД против „Р “ ООД
с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 480 лева
с ДДС, дължима от ответника за извършени от ищеца товаро-разтоварни
услуги. Ищецът твърди, че сключил с ответника неформален договор за
извършване на товаро-разтоварни услуги, по силата на който ответното
дружество възложило, а ищцовото дружество приело да извърши хамалски
дейности, изразяващи се в разтоварване, пренос и натоварване на концертно
оборудване от ремаркета, паркирани на улица в близост до Антчния театър на
гр. Пловдив, до сцената на Античния театър и обратно, при уговорена цена в
размер на 20 лева на отработен 1 човекочас труд. Твърди, че изпълнил
договора, като на 28.05.2018 г., в рамките на 2 часа в диапазона 19:30-21:30
часа четирима работници на ищцовото дружество натоварили процесното
оборудване на сцената, а на 29.05.2018 г. в рамките на 4 часа в диапазона
23:00-03:00 часа трима работници на ищцовото дружество свалили
концертното оборудване от сцената на Античния театър. Сумарната
продължителност на работата по повод извършените товаро-разтоварни
услуги възлизала на 20 човекочаса труд, което възлизало на сумата в размер
на 400 лева без ДДС, респ. 480 лева с ДДС. За извършената услуга ищцовото
дружество издало фактура №**********/27.06.2018 г., която фактура още на
27.06.2018 г. била изпратено по имейл на ответното дружество. Поддържа, че
повече от три години и половина след настъпването на падежа ответното
дружество не било заплатило дължимата сума. Ето защо моли съда осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 480 лева, представляваща
възнаграждение за товаро-разтоварни услуги, ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2022 г., до окончателното
плащане. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за товаро-разтоварни услуги, както и оспорва да е приемал каквото и
да е изпълнение на договор от страна на ищеца. Представители на ответното
дружество не били присъствали към момента на разтоварване, подреждане на
сцената и монтиране на техниката за концерта на 29.05.2018 г., което съгласно
исковата молба било в часовия диапазон 19:30-21:30 ч на 28.05.2018 г.
Оспорва да е получавал процесната фактура. Твърди, че предявената от
ищеца претенция касаела услуги, свързани с благотворителен концерт,
организиран от Община Пловдив. Доколкото ставало въпрос за
благотворителна инициатива, община Пловдив поела ангажимент за цялостна
организация по провеждането на събитието – наем на зала/сцена, реклама на
събитието, охрана, продажба на билети и др. Партньор на Община Пловдив за
конкретното събитие било дружеството „Маскарт“ ЕООД. За участието си в
концерта Дует Ритон, който се представлявал от ответното дружество –
„Ритонки“ ООД, получил възнаграждение, което според ответника доказвало,
че Дует Ритон са също изпълнители по концерта, нямали са никакви
ангажименти, вкл. и разходи, във връзка с организирането на концерта.
Ответникът твърди, че вероятно дружеството-ищец има предварителни
договорености с г-н Д. да бъде на разположение на организаторите на
събитието. Такива договорености обаче не касаели ответното дружество,
доколкото то било трето лице по отношение на тях.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори,
че на 29.05.2018 г. представляваните от ответника изпълнители дует „Р “ са
провели концерт в Античния театър в гр. Пловдив, като част от
мероприятието „Седмица на благотворителността“. За заплащане на хонорар
за събитието от ответника е представена фактура от 29.05.2018 г. издадена от
ответника с получател М ЕООД за сумата от 13500 лева, подписана за
получателя. Представен е препис от фактура № 3337 от 27.06.2018 г. (л. 4 от
гражданско дело № 4511 от 2022 г. по описа на РС – Пловдив, приложено към
настоящото) издадена от Атлант ЛТ ООД с получател Ритонки ООД за
сумата от 480 лева, от които 160 лева – стойност на товаро-разтоварна услуга
на 28.05.2018 г., 250 лева – стойност на товаро-разтоварна услуга на
29.05.2018 г. и 80 лева – ДДС. Същата не е подписана. От ищеца е
представено и копие на кореспонденция, извършена по имейл (л. 11 от
настоящото дело), съдържаща две насрещни изявления. Подател на първото е
, а получател – с молба за предоставяне на данни за фактура за „стейдж
хендовете“ за концерта на Античния театър в Пловдив. Съобщението е с дата
27.06.2018 г. Подател на второто е а получател - с предоставени координати
на ответника.
Като свидетел по делото е разпитан З. Д. Д.. Заявява, че работи като
служител на трудов договор в Античния театър в Пловдив и отговаря за
събитията, които се случват там. Античният театър бил отворена сцена,
където различни организатори провеждали различни събития. И когато
подадат заявление за ползване на сцената, започва комуникация със
2
служители на театъра, включително и със свидетеля. Комуникацията протича
от идването на съответния артист до приключване на събитието. Процесното
събитие било осъществено в рамките на Седмица на благотворителността
2018 г. Било концерт. Изпълнители били Д Р като свидетеля не помни други.
Ролята на свидетеля била координационна, като организацията се
осъществявала чрез телефонни разговори за това кога да дойде техническия
екип, кога да има репетиции или проверки за озвучаването. Практиката по
такива мероприятия била тази координация да се извършва по-рано, защото
се изисквала предварителна организация за преноса на техниката.
Осветлението и озвучението били задължителни за този концерт. Задължение
било на Д Р да си донесат осветление, озвучение и всичко за провеждане на
концерта. Много рядко, екипите, които били пряко ангажирани с
организиране на концерта, извършвали тази дейност, тъй като били много
ангажирани. От театъра използвали други фирми – в случая А ЛТ. Хамалски
услуги. Концертът бил в края на месец май 2018 г. Д Р потърсили контакт с
театъра. Представител на ответника помолил да се намери хамалска фирма и
от театъра да осигурят такава. От театъра се обърнали към А За всеки
концерт нужното време, за да се отнесат всички вещи, за да се приведе
сцената в годно положение, зависело от обема на събитието. Случвало се по
5-6 часа, а като е по-голямо събитие, тогава организаторът взимал и
предишния ден, за да качи техниката и направи настройки. Зависи от
големината на продукцията, но минимум 3-4 часа. При концерта на Р било
поне няколко часа. При разваляне на сцената имало обратно носене на
техниката. Час-час и нещо се събирала техниката, правила се уговорка кога
ще дойдат хамалите, организирало се свалянето на техниката при
микробусите. След концерта по имейл кореспонденция от театъра изпратили
фактурата по имейл, издадена от ищеца и пратена на ответника. Имейла бил
на свидетеля. Ответникът нямал възражения относно изпълнение на работата,
нямало претенции че нещо е счупено. Когато свидетелят изпратил фактурата,
представители на ищеца го помолили да се свърже с ответника, за да питат
кога ще плащат. Свидетелят се свързал, но въпросът останал висящ.
Концертът бил към кампания Седмица на Благотворителността. Свидетелят
не помни кой организира събитието под егидата на Седмица на
благотворителността. Било по инициатива на Общината. Обикновено
уговорка за хамали се случвала няколко дни преди събитието. Свидетелят
винаги присъствал при качване на техника. Часове при началото на концерта,
ранния следобед. Свидетелят не помни точна дата на концерта. Но качването
на техниката да се сглоби на сцената се случило в деня на концерта. И в
нощта на концерта било свалянето. Сцената на Античния театър била
натоварена и се случвало качване и сваляне в една нощ. Винаги имало и
представител на фирмата на техниците, които били отговорни за това, което
се случвало. Отчитането на работата като часове и хора се случило между
представител на ищеца и представител на техническия екип. Свидетелят не
помни кой бил представител на техническия екип. Имейлът бил изпратен от
свидетеля с искане за данни за фактура. Фактурата най-вероятно била
изпратена от свидетеля към Ритон. Свидетелят не знае да има уговорка
Община Пловдив да плати за мероприятието на ищеца. Няма информация
общината да е поемала ангажимент за подготвителни действия за концерта.
Като свидетел по делото беше разпитан и С В Н Заявява, че
професионалното му занимание е осигуряване апаратура за концерти –
озвучаване и осветление. Оперира из цялата страна. Осигурявал е осветление
3
и озвучаване за процесния концерт. С него се свързали самите Р тъй като
неговата фирма имала договор да озвучава техните турнета из страната от
седем години. За всяко отделно мероприятие сключвали отделен договор.
Договорите били устни, но след всяко участие на Ритон се издавали
съответните фактури. Това бил първият концерт, посетен от фирмата на
свидетеля в Античния театър в Пловдив. Достъпът бил труден и трудно се
транспортирала техника, поради наличието на множество стъпала. Затова
взели повече хора. Фирмата му била със седалище в София, склада им бил във
Вършец. Взели момчета от Вършец, на граждански договор. Не били
служители на друга фирма. Във фирмата били 7 души към онзи момент.
Пристигнали следобед предния ден, разтоварили по средата на подиума и
покрили техниката. Това отнело около час и половина. Монтирането било
отделна дейност, извършена на другия ден на сутринта. След концерта
събирали, слагали в кейсове за транспортиране и тогава ги сваляли. Забавили
се, защото концертът бил до по-късно. Имало желаещи за автографи и като
има хора по сцената не можело да се сваля, защото не било безопасно. Освен
наетите от свидетеля хора имало други хора за сваляне, монтиране и
разтоварване. Представили се на свидетеля, но не си спомня имена. Учудил
се, че има хора, защото не бил подготвен, че ще има помощници.
Предположил, че са работници към Античния театър. По време на
разтоварването и след събирането след концерта нямало никого от общината.
По време на концерта имало организатор, но не се интересувал от носене.
Хората, които свидетелят заварил да помагат преди концерта, били около
шест. След концерта останали двама-трима души. Започнали да разпъват към
16:00 часа. Тогава дошли и музикантите, а дует Ритон – към пет часа. Това се
случило на 29-ти, датата на концерта. Ритон си тръгнали от концерта след
като един час раздавали автографи и половин час след това си тръгнали. От
ищеца никой не бил търсил свидетеля. Договарянето между неговата фирма и
Ритон по отношение на концерта било за доставка, пренасяне, монтаж,
демонтаж на оборудването. За услугите била издадена фактура от фирмата на
ищеца, която била платена.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. За да възникне правото на
изпълнителя да претендира това възнаграждение е необходимо да се
установят следните юридически факти: 1) наличие на сключен договор за
изработка, 2) реално изпълнение на поръчката и 3) приемането на същата без
забележки от страна на поръчващия. В случая ищецът не твърди наличие на
писмена форма на твърдения от него договор. За доказване съществуването
на договора, от него беше представено копие на фактура № 3337 от
27.06.2018 г. (л. 4 от гражданско дело № 4511 от 2022 г. по описа на РС –
Пловдив, приложено към настоящото). Същата не е подписана от нито една
от страните по делото. Съгласно задължителната практика на ВКС наличието
на фактура, дори и неподписана от страните има характера на извънсъдебно
признание за приемането на работата, само ако е осчетоводена в
счетоводствата на дружествата. Такова осчетоводяване не беше установено по
делото. На следващо място, фактурата следва да посочва достатъчно ясно
белезите на предоставената стока или услуга, за да може да се счете за
признание за съществуване и изпълнение по договор за изработка. В случая
4
фактура № 3337 е с посочено основание стойност на товаро-разтоварна
услуга на 28.05.2018 г., и стойност на товаро-разтоварна услуга на 29.05.2018
г., без обаче да се посочва в какво са се състояли тези услуги, къде са
изпълнени – дали в Пловдив или в друго населено място – и дали са били
свързани с концерт на дует Ритон. От представената по делото имейл
кореспонденция се установява, че ответникът е изпратил на ищеца свои данни
за фактура, но не се установява такава да е била изготвена или изпратена
обратно на ответника по посочения имейл. Изпращането на фактурата също
така не се установи и от показанията на свидетеля Д., който заяви, че най-
вероятно е изпратил фактура на Ритон, но не твърди това със сигурност, а
освен това не удостоверява, че фактурата, която е изпратил е именно
процесната. На основание изложеното съдът счита за недоказан факта, че тази
фактура е била редовно връчена на ответника преди да му бъде изпратена
като доказателство заедно с исковата молба по гражданско дело № 4511 от
2022 г. по описа на РС – Пловдив. От писмените доказателства, събрани по
делото, не се установява наличие на възникнало облигационно
правоотношение между страните. По отношение на гласните доказателства:
от показанията на свидетеля Д. се установява, че услугите на ищеца били
използвани от театъра, а не от ответника. На следващо място не посочва дали
дошлите на място хамали са се представили като служители на ищеца или
наети от него лица. От показанията на свидетеля Николов не се установява
страните да са сключвали договор. Напротив, той твърди, че за осигуряване
осветлението и озвучението на концерта било използвано оперираното от
него търговско дружество. Действително твърди, че на място имало и други
хора, които вършели тази дейност, но не посочва кои са били те и изрично
заявява, че представител на ищеца не бил свързал с него.
В заключение, съдът намира, че с оглед събраните по делото
доказателства, ищецът не установи, при условията на пълно и главно
доказване наличието на сключен между страните договор за изработка.
Поради недоказаността на първия факт от фактическия състав на иска,
същият се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него са сторени 400 лева – адвокатско възнаграждение. По направеното от
представителя на ищеца възражение за прекомерност, съдът намира следното:
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и размера на предявения иск на
стойност 480 лева, минималният размер на адвокатско възнаграждение е 300
лева. Следва да се отбележи, че това е минималният размер за
възнаграждение на един адвокат, като страните са свободни да уговарят и по-
високи размери от този. Като взе предвид броя проведени заседания,
извършените процесуални действия по събиране на доказателства както и
доказателственият им анализ, съдът намира, че делото не е с минимална
фактическа и правна сложност и сумата от 400 лева не се явява прекомерна,
поради което възражението е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А ООД, ЕИК: , с адрес г с правно
5
основание чл. 258, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р ООД, ЕИК: с адрес да му
заплати сумата от 480 лева, представляваща неизплатено от ответника
възнаграждение на ищеца за изпълнена услуга по разтоварване, пренос и
натоварване на концертно оборудване през периода от 28.05.2018 г. до
30.05.2018 г. на територията на Античния театър в град Пловдив, за което е
издадена фактура № 3337 от 27.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като недоказан.
ОСЪЖДА А ООД, ЕИК: да заплати на Р ООД, ЕИК: на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата: 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6