№ 95
гр. Русе, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Ралица Герасимова
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20224500600315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
-ти
С присъда №95 от 17.11.2021 г. по н.ч.х.д №1372/2021 г. на РРС, 9 наказателен
състав подс. Т. АТ. Т. бил признат за виновен в това, че на 13.01.2021 г. около 16.30 ч. в с.
Ч., обл.Русе, причинил на АН. АТ. Т. лека телесна повреда, изразяваща се разтройство на
здравето извън тези по чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130,ал.1 от
НК и чл.78а, ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание глоба в размер на две хиляди лева, като на основание чл.304 от
НПК бил оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение, касаещо нанесени повече от един
удар с юмрук.
Със същия съдебен акт подс. Т. АТ. Т. бил осъден да заплати на АН. АТ. Т. сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, ведно със
законна лихва, считана от деня на деликта- 13.01.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, като искът бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 5000 лв., като
неоснователен.
Със същия съдебен акт подс. Т. е бил осъден да заплати на частния тъжител разноски
в производството– общо в размер на 712 лв.
Подсъдимият Т. АТ. Т. бил осъден и на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати в
полза на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен съд - Русе,
сумата в размер на 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск и сумата в размер на 38,00 лева (тридесет и осем лева),
1
представляващи разноски в производството, както и държавна такса в размер на 5 (пет)
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Т.Т. чрез един от упълномощените му защитници. В жалбата и допълнителните
съображения се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционния акт. Твърди се, че доказателствата са противоречиви, че липсва
доказателствена обезпеченост на повдигнатото обвинение и се развиват подробни
съображения в последната насока.
В съдебно заседание пред РОС, защитникът на подс. Т. – адв. Б. поддържа въззивната
жалба. Развива съображения за недоказаност на обвинението. Алтернативно пледира за
намаляване на размера на наложеното наказание глоба и този на присъденото обезщетение.
Повереникът на частния тъжител – адв. Д. счита присъдата за правилна и моли
същата да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
Убеждението на РРС по фактите е формирано след анализ на събраните по делото
доказателствени материали – показанията на свидетелите П.Б, Т. Т. и А.Й., писмените
доказателства – съдебномедицинско освидетелстване и епикриза, както и заключението на
назначената и изслушана съдебно-медицинската експертиза.
Изброените и обсъдени от първата съдебна инстанция доказателствени материали са
относително еднопосочни. Същите са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите
за процеса обстоятелства. Въззивният съдебен състав като втора инстанция по фактите
извърши на самостоятелно основание анализ на приобщените в рамките на съдебното
дирене доказателства. Русенски окръжен съд възприе следната фактическа обстановка, по
същество сходна с възприетата от страна на РРС, както следва:
Подсъдимият Т.Т. и А.А. били брат и сестра.
На 13.01.2021г., след обяд, частната тъжителка АН. АТ. Т. била в стопанисвания от
нея магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Ч***********. Магазинът се помещавал в
недвижим имот, който бил съсобствен между нея, подсъдимият и техният баща.
Около 16,30 часа, след като А.А. затворила магазина, тя, заедно с подсъдимия и баща
им седнали в стая от къщата, която се намирала зад магазина. Тъй като А. се забавила,
свидетелят П.Б, с когото последната живеела на семейни начала и който я чакал пред
магазина, влязъл през страничния вход на къщата, за да я потърси и видял тримата, които
спорели. А.А. и подсъдимият били седнали на ъглов диван на различни негови страни, а
баща им бил седнал на един стол, срещу частната тъжителка. В един момент подсъдимият
станал и нанесъл на А.А. удар с дясната си ръка, свита в юмрук, който удар бил нанесен в
областта на лявата скула на лицето на частната тъжителка. В резултат на удара частната
2
тъжителка се свлякла на дивана. Свидетелят Б. се приближил към подсъдимия и го попитал,
защо е ударил сестра си, при което подсъдимият ударил и него през масата. Бащата на
двамата се намесил и спрял подсъдимия, който в този момент продължавал да опитва да
нанесе удар на свидетеля Б.. След това подс. Т.Т. се развикал на А.А. и свидетелят Б. да се
махат и свидетелят Б. помогнал на частната тъжителка да се изправи. Понеже същата била
замаяна след удара и не можела сама да стои на краката си той я придържал и така заедно
напуснали къщата. Навън ги видяла свидетелката Т. Т., която също чакала частната
тъжителка, защото се прибирала с нейната кола до И., където свидетелката живеела.
Свидетелката Т. видяла, че частната тъжителка е подута и заЧ.а от лявата страна на лицето,
както и че плачела. Пред свидетелката, А.А. споделила, че брат й я ударил с юмрук в
лицето, в областта на лявата скула. След като частната тъжителка се поуспокоила и пила
вода, тя, заедно със свидетелите Б. и Т., с автомобил управляван от частната тъжителка,
напуснали село Ч. и отишли в И., където частната тъжителка посетила полицейския участък
и подала сигнал за случилото се. На следващия ден А.А. посетила съдебен лекар, след което
била насочена към преглед от неврохирург и впоследствие била хоспитализирана в УМБАЛ
„Медика“ в град Русе, от където била изписана на 17.01.2021 г.
От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд
съдебномедицинска експертиза се установява, че на А.А. са били причинени следните
увреждания: Сътресение на мозъка, с наличие на неврологична симптоматика.
Кръвонасядания и оток на лицето в ляво. Повърхностно нараняване на лигавицата на лява
буза. Кръвонасядания на лява подбедрица. Дадено е заключение, че установените
увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
при инцидент на 13.01.2021г., при удар/ри с юмрук/ци по лицето и последващо падане и
други действия свързани с удари в областта на лява подбедрица. Дадено е заключение, че
установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак –
Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и при тези констатирани
увреждания пълно възстановяване обикновено настъпва в рамките на 10-20 дни, след което е
възможно да остане главоболие за различен период от време, който е индивидуален, в
рамките от седмици до месеци. В съдебно заседание пред първата съдебна инстанция,
вещото лице изрично уточнило, че всички констатирани увреждания в областта на лицето, с
оглед на обстоятелството, че са в една анатомична област могат да бъдат причинени от един
удар с юмрук. Във връзка с уврежданията в областта на подбедрицата вещото лице
конкретизирало, че същите могат да бъдат получени при удар с неголяма сила като
например при удар на крака в маса. Във връзка с даденото заключение, за наличието на
мозъчно сътресение посочил, че в случая са налице обективни находки за такова, тъй като е
установена неврологична симптоматика, а не се касае само и единствено за оплаквания
изложени от прегледаното лице.
Първоинстанционният съдебен състав е изградил фактическите си изводи въз основа
на гласните доказателствени източници, ведно с писмените такива, отчитайки липса на
противоречия в приобщената доказателствена съвкупност относно горните факти. Този
3
доказателствен извод на първата съдебна инстанция, касателно безпротиворечивостта на
приобщените доказателства се възприе и от въззивния съдебен състав. Последното от своя
страна per argumentum a contrario от предписанията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не налага
прецизната съпоставка и анализ на отделните доказателствени източници.
В обобщение – липсва твърдяната с жалбата и в съдебно заседание непълнота в
доказателствената дейност и обосновка в дейността на проверяваната съдебна инстанция.
На основата на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд намира
от правна страна следното:
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подс. Т.Т. е
осъществил състава на повдигнатото с тъжбата обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Законосъобразно РРС е приел, че от обективна страна подсъдимият на 13.01.2021 г. е
причинил на А.А. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разтройство на здравето извън
хипотезита на чл.129 и чл.128 от НК.
Законосъобразно и с оглед приобщените в рамките на съдебното дирене
доказателства РРС е приел, че от обективна страна на процесната дата и място подс. Т.Т. е
причинил телесна повреда на А.А.. В случая е налице пряка причинно-следствена връзка
между действията на Т. – нанасяне на удар в лицето на пострадалата и полученото от А.
увреждане, тъй като видно от назначената по делото експертиза и показанията на
свидетелите – пряко тези на Б. и косвено – тези на Т. Т. и А.Й. нараняванията са били
причинени вследствие на нанесения удар от страна на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено под форма на вината пряк,
внезапен умисъл. Съдът прие, че Т.Т. нанасяйки удар с юмрук в лицето на пострадалата е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици като пряко е целял причиняването на телесната увреда на
А.А..
Правилно и законосъобразно РРС е оправдал подсъдимият Т. по отношение на
повдигнатото с тъжбата обвинение да е нанесъл повече от един удар по отношение на
частната тъжителка. В тази насока и въззивната съдебна инстанция намира, че
обвинението в тази му част се явява недоказано с оглед императивните изисквания на чл.
303 от НПК.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Т. АТ. Т. за извършеното
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са
налице всички предпоставки по чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Наложеното административно
наказание - глоба в размер на 2000 лева, е съобразено с оглед конкретно установените
отегчаващи отговорността на Т.Т. обстоятелства. В конкретния случай като такива следва да
се отчетат още и обстоятелството, че пострадалата е сестра на подсъдимия, както. Като
отегчаващо обстоятелство от страна на въззивния съд беше отчетена формата на вина –
4
внезапен пряк умисъл. Така при малък превес на отегчаващите обстоятелства наказанието на
подс. Тд. правилно е било отмерено над предвидения от закона минимум – в размер на 2000
лева.
С оглед изхода на делото в наказателната част, а именно признаването на подсъдимия
за виновен в осъществяване на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, са налице
предпоставки за реализиране на деликтната отговорност на Т.А. на основание чл. 45 ЗЗД.
Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно и в резултат са настъпили
неимуществени вреди за потърпевшата, чиято телесна неприкосновеност е била засегната.
Следователно, налице е виновно противоправно увреждане по смисъла на 45 ЗЗД, което
определя като правилно разрешението за присъждане на обезщетение на пострадалата. При
определяне на размера му съдът следва да отсъди по справедливост (чл. 52 ЗЗД).
Прилагането на справедлив подход предпоставя отчитането на всички релевантни
обстоятелства във всеки конкретен случай. В последната насока съображенията на
първоинстанционния съд следва да бъдат допълнени със собствените съждения на въззивния
съд. Нараняванията са допринесли до хоспитализацията на пострадалата и търпенето на
дискомфорт през един не малък период от време. При комплексното отчитане на значението
на така изброените обстоятелства въззивният съд също счита, че предявеният иск за сумата
от 5 000 лева е прекомерно завишен, а присъденото обезщетение от 2000 лева за адекватно
на конкретно установените обстоятелства, касаещи претърпените от ищцата неимуществени
вреди и тежестта на противоправното поведение.
Правилен и законосъобразен се явява първоинстанционният акт и в частта, в която
подс. Т.Т. е бил осъден да заплати сумата от 80 лева – държавна такса върху уважената част
от гражданския иск.
Разрешението за присъждане на лихвите, считано от датата на увреждането –
13.01.2021 г. до окончателното им изплащане е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционната присъда е правилна и следва да се потвърди и в частта й, с
която подсъдимият е бил осъден да заплати на частния тъжител А.Т. направените от нея
разноски пред първата инстанция.
Въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на РОС
държавна такса в размер на 6 лв. за обжалването на присъдата на първата инстанция на
основание т.12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани
от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието,
доколкото не е внесъл държавна такса при обжалването на присъдата на първата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл.189 ал.3 от НПК, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №26 от 21.02.2018 г. по н.ч.х.д №2151/2017г. на
5
РРС.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. АТ. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на РОС
държавна такса в размер на 6 лв. за въззивно обжалване на присъдата на основание т.12 вр.
т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6