№ 5283
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110136494 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Я № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, срещу В. П. К. с ЕГН
**********, гр. София, Ж.К. Б., бл.42А, вх.В, ет.6, ап.12, действащ чрез процесуален
представител адвокат нии, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1.
В хода на производството първоначалният ответник е починал на 07.10.2024 г. и е
заместен в процеса от наследниците му по закон С. Д. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
Б. № 42А, вх. В, ет. 9, ап. 19, и А. В. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Б. № 42А, вх. В, ет.
5, ап. 12, и двете представлявани от адвокат С.Д. със съдебен адрес: гр. София, ул. Г.С.р. №
165, ет.2. Предявените искове са установителни за установяване в отношенията между
страните на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, че ответникът К. дължи на ищеца сумите, както следва: за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в размер на
422,00 лв., ведно със законна лихва за периода от 18.01.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г. в размер на 258,98 лв.,
мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 08.01.2024 г. върху признато вземане за
главница за услуга дялово разпределение в размер на 0,05 лв.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр.София, ж.к. Б.,
бл.42А, вх.В, ет.6, ап.12, аб.№10459 за периода от месец май 2020 г. до месец април 2023 г.,
включително. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената в
имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
1
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като изразява становище по исковата молба. Оспорва качеството на потребител на
ответника, като твърди, че той нито е собственик, нито е ползвател на процесния
топлоснабдяем имот. Оспорва, че ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение
са имали валидни облигационни правоотношения. Оспорва твърдението, че процесният
имот е топлоснабден, в това число оспорва и наличието на строителни книжа,
удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота. Оспорва
претендираната от ищеца проектна мощност на радиаторите в сградата, както и че е
извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот. Оспорва
измервателните уреди на топлинните уреди да са били сертифицирани. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му
присъди разноски по делото.
Новоконституираните ответници поддържат отговора на исковата молба, подаден от
техния наследодател.
Третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 19.01.2024 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 3481/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против В. П. К. и С. Д. К.. В законовия срок длъжниците са депозирали възражения срещу
заповедта, като са заявили, че признават част от вземанията. За признатите части от
вземанията съдът е издал изпълнителен лист в полза на заявителя, получен на 18.06.2024 г.
Съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред,
като поради несвоевременно предявяване на иск срещу С. К., заповедта в тази част е била
обезсилена с Определение от 02.09.2024 г., влязло в сила 20.11.2024 г. За вземането срещу В.
К. е предявен иск за оспорената част от вземането. Преди първото
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. Б., бл.42А, вх.В, ет.6, ап.12, аб.№10459, е
собственост на В. П. К. и С. Д. К., удостоверена с Нотариален акт за собственост върху
жилище, построено върху държавно място от ЖСК „ЖПЗ“ Георги Димитров, блок 42А, като
ответницата С. К. е вписана в списъка на етажните собственици (л. 17-24 от делото).
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответниците, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
2
сключила договор за услуга дялово разпределение на топлинна енергия с третото лице-
помагач, конституирано по делото (ТЛП). ТЛП е извършвало и разпределението на
топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на потребителите. През процесния период ТЛП е отчитала
уредите в имота, като са попълнени документите за главен отчет, подписани от потребител.
Вещото лице е установило, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В
имота на ответниците има три броя отоплителни тела и топломери с радио отчет
(дистанционен отчет), както и щранг-лира за отопление в банята, разходът за която се
изчислява служебно по реда на НТ. Ползваната в имота топла вода се отчита чрез два
водомера за топла вода. Сумата за отопление, установена от вещото лице, възлиза на 2289.19
лв., а за топла вода – 3039.54 лв., в общ размер на 5328.73 лв. През процесния период са
извършвани метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция през периоди
малко по-големи от две години, което е установено от вещото лице по СТЕ.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца има
отразено плащане на сума като е останала непогасена сума от 932.54 лв. за главница, лихви
за забава върху главница в общ размер от 4283.78 лв. е в размер на 517.96 лв., такса за
дялово разпределение от 15.34 лв. и лихва върху същата – 0.10 лв. Следва да се вземе
предвид обезсилването на заповедта в частта срещу С. К. за главница от 422 лв. за периода
от месец май до месец ноември 2020 г. и за лихви в размер от 258.98 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., както и лихви върху главница за услугата дялово
разпределение в размер на 0.05 лв., както и че е издаден изпълнителен лист за признати в
заповедното производство суми от В. К. и С. К., както следва: по 1719.89 лв. – главница за
топлинната енергия, доставена в имота и по 7.67 лв. – главница за услугата дялово
разпределение.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответниците да са подали възражение срещу
приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови
клиенти, поради което те са приели същите и за тях е настъпило задължението да заплащат
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При установеното от представените доказателства обстоятелство, че имотът е бил в
съсобственост между първоначалния ответник и един от наследниците му С. К.. Предвид
това, че претенцията е за суми, срещу които първоначалният ответник е възразил, че дължи,
всеки един от неговите наследници отговаря за равна част от сумите, установени по делото
със СТЕ и ССЕ, а именно – 422 лв. главница за доставена в имота топлинна енергия,
дължима по равно от ответниците, и сумата 0.05 лв. лихви върху главницата за дялово
3
разпределение, която следва да се разпредели между ответниците по равно.
Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени
въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените
документи, представени и приети от съда. Въз основа на комплексния материал, събран по
делото, съдът приема за доказани исковите претенции и по размер.
В отговора на исковата молба на В. Кочетников, същият е навел възражение за
погасяване на вземанията по давност, поради което съдът извърши проверка дали същото е
основателно. Предвид това, че исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява
продължение на заповедното производство за същите вземания, проведено по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 3481/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е
спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 18.01.2024 г. С оглед характера на
вземанията, които са периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Следва да се има предвид и спирането на теченето на давностните срокове
по време на обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди месец септември 2020 г., съобразявайки
спирането на давността през периода на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. Тъй като исковият период е за суми, дължими за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г., съдът приема, че е погасена по давност главница в размер на 199.64 лв. за
периода 01.05.-31.08.2020 г., включително, както и лихвите върху тази сума в размер на
21.47 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При така установеното, съдът приема, че вземанията за главница са доказани и
непогасени по давност в размер на 222.36 лв., като всеки от ответниците дължи сума от по
111.18 лв. Исковете за лихви се явяват недоказани по основание и следва да бъдат
отхвърлени. Следва исковата претенция да бъде уважена само до размера от по 111.18 лв. за
главница за предоставена ви имота топлинна енергия срещу всеки от двамата ответници, а в
останалата част да бъде отхвърлена като недоказана и погасена по давност.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
4
уважената част от исковете, респективно на отхвърлената част от тях.
Разноските в заповедното производство, направени от ищеца, са неоспорени и за тях
е издаден изпълнителен лист срещу двамата длъжници, поради което такива не следва да се
присъждат. Ответниците са претендирали направените от техния наследодател разноски в
заповедното производство. С оглед стойността на сумата, срещу която същият е възразил и
характера на производството, предвид обстоятелството, че В. К. е получил безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., съобразно оспорената част от вземането. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете в настоящото производство, следва на адвоката, предоставил
процесуална помощ и съдействие на В. К. да се присъди сума от 269.40 лв.
По отношение на разноските в исковото производство, ищецът е направил такива в
размер на 150 лв. за държавна такса и 500 лв. за депозити за вещи лица, като
юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца му се следва сумата от 244.88 лв.,
като всеки ответник следва да бъде осъден да му заплати сума от по 122.44 лв.
Ответниците са представлявани от процесуални представители, които са им
предоставили безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като
съдът определи възнаграждението на адвокатите им съобразно цената на иска в размер на
400 лв. за всеки от тях. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, за адвоката на всеки
един от двамата ответници следва да се присъди възнаграждение в размер на по 269.40 лв.
Предвид това, че отговорът е изготвен и депозиран от процесуален представител на
първоначалния ответник, който също е представляван по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата чрез предоставена безплатна правна помощ, съдът счита, че на същия следва
да се присъди ½ част от сумата, дължима на процесуалните представители на наследниците
на неговия доверител, а именно 269.40 лв., а сумата от 269.40 лв. да се раздели между
процесуалните представители на С. К. и А. К., по 134.70 лв., предвид участието на всеки от
адвокатите в процеса.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...,
представлявано от А.А. и ие, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б,
С. Д. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Б. № 42А, вх. В, ет. 9, ап. 19, и А. В. К.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Б. № 42А, вх. В, ет. 5, ап. 12, и двете представлявани от
адвокат С.Д. със съдебен адрес: гр. София, ул. Г.С.р. № 165, ет.2 че всеки от ответниците С.
Д. К., ЕГН ********** и А. В. К., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ...,
сума от по 111.18 лв. (сто и единадесет лева и осемнадесет стотинки), съставляваща
главница за доставяна в процесния топлоснабдяем имот, находящ се в гр. София, ж.к. Б.,
бл.42А, вх.В, ет.6, ап.12, аб.№10459 за периода от месец септември 2020 г. до месец април
5
2023 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 18.01.2024 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска
за главница за топлинна енергия, като погасен по давност, както и исковете за лихви върху
тази главница и върху главницата за услугата дялово разпределение, като недоказани.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Б. № 42А, вх. В, ет. 9, ап. 19, и
А. В. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Б. № 42А, вх. В, ет. 5, ап. 12, да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А.А. и ие, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ.Я № 23Б, за разноски в исковото производство сума от по 122.44 лв. (сто двадесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А.А. и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на длъжника В. К. в заповедното производство на адвокат К. И. Б., ЕГН ********** с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис – партер,
сумата от 269.40 лв. (двеста шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки), съразмерно на
отхвърлената част от вземането, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А.А. и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на ответника В. К. в исковото производство до настъпване на смъртта на лицето на
адвокат нии, ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Гургулят
№ 31, ет. 1, сумата от 269.40 лв. (двеста шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки),
съразмерно на отхвърлената част от вземането, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А.А. и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на А. В. К. в исковото производство на адвокат ссс, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. Г. С. р. № 165, ет. 2, сумата от 134.70 лв. (сто
тридесет и четири лева и седемдесет стотинки), съразмерно на отхвърлената част от
вземането, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А.А. и ие, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б да заплати за предоставена безплатна правна помощ в
полза на С. Д. К. в исковото производство на адвокат сйд, ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. Г. С. р. № 165, ет. 2, сумата от 134.70 лв. (сто
тридесет и четири лева и седемдесет стотинки), съразмерно на отхвърлената част от
вземането, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието като трето лице-помагач на страната на
ищеца фирма „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7