Решение по дело №3004/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20182230103004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1318

гр.Сливен, 21.11.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря М. Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3004 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по  делба на съсобствен недвижим имот с правно  основание чл.69 ЗН, движи се по реда на чл.341 и сл.  ГПК и се намира във фаза по извършване на делбата.

Ищцата, чрез пълномощник пледира за възлагане на делбените имоти, както и за уважаване на претенция по сметките за заплащане на обезщетение за лишаване правото на ползване на имота.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 1361/21.11.2018г., постановено по настоящото дело, съдът допуснал съдебна делба, която да се извърши между ищцата М.М.А. и ответницата И.Н.В.-А. по отношение на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.513.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Сливен, ул. „Граф Игнатиев" № 19А, с площ на имота 378 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване- за ниско застрояване, с номер по предходен план 1901, при съседни самостоятелни имоти с номера: 67338.513.123, 67338.513.128, 67338.513.121, 67338.513.122; ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор № 67338.513.127.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи- един, с предназначение-жилищна сграда- еднофамилна и СГРАДА с идентификатор № 67338.513.127.2, със застроена площ 24 кв.м., с брой етажи- един, с предназначение- друг вид сграда за обитаване, при квоти  3/4 ид. част за ищцата  и 1/4 ид. част за ответницата.

От заключението на вещото лице, изготвило назначената от съда и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза се установява, че допуснатите до делба имоти, като терен и сгради  са реално неподеляеми.

Справедливата пазарна стойност на имотите, съобразно уточнението на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание е 75 663 лв., съответно стойността на дела на ищцата е 56 747,25 лв., а на ответницата 18 915,75 лв.

В процеса с Определение на съда от 03.10.2019г., държано в открито съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане претенция на ищцата за възлагане на делбения имот по чл.349, ал.2 ГПК, както и претенция, заявена също от ищцата с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответницата да й заплати сума в размер на 2 697,50 лв.-обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода 20.06.2018г.- 03.10.2019г., ведно със законната лихва  върху сумата, считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 249,63 лв. за периода 21.06.2018г. – 03.10.2019г.

Ищцата отправила нотариална покана до ответницата за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на делбения имот и лишаване то й от правото на ползване на идеалната й част от него в размер на 150 лв. месечено, считано от получаване на поканата. Видно от отбелязването на поканата, същата била връчена на ответницата на 21.06.2018г.

В производството е допусната, назначена и изслушана съдебно техническа оценителна експертиза. Видно от заключението на изготвилото я вещото лице средната пазарна наемна цена на делбения имот, като терен  /ПИ/ и жилищна сграда за исковия период от време е в размер на 4 042,60 лв., а тази за сграда с идентификатор № 67338.513.127.2, друг вид сграда за обитаване за исковия период е в размер на 887,40 лв., или общо в размер на 4 930 лв. Съобразно квотата на ищцата в съсобствеността ¾ ид.ч.,дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 3 697,50 лв., а обезщетението за забава върху тази сума за периода 21.06.2018г.-03.10.2019г. е в размер на 249,63 лв., уточнено от експерта при изслушването му в открито съдебно заседание на 14.11.2019г.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на свидетелите Карагьозян и Атанасова са идентични и установяват, че в делбения имот живеел братът на ищцата и съпругата му-ответница в процеса. От този имот ищцата преди години извела дори майка си, поради лоши личностни взаимоотношения с вече починалия й брат и неговата съпруга-ответница. Ищцата закупила и живеела в съседен на делбения имот, а за майка си закупила друго жилище – апартамент, също в близост до имота. Ищцата не била допускана до бащиния си дом, дори да влезе вътре още преди да почине брат й. След неговата смърт това положение се запазило, тъй като ответницата останала да живее в къщата и не допускала в него по никакъв начин ищцата.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата и заключението по съдебно-техническата експертиза, което изцяло кредитира като изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност и компетентност съдът няма основания да се съмнява.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По претенцията на ищцата за възлагане на делбения имот по чл.349, ал.2 ГПК.

Съдът счита същата за неоснователна. В случая действително се касае за съсобственост на жилищен имот, възникнала от наследяване и имота е реално неподеляем. Не е налице обаче другата предпоставка на закона,  тъй като се установи в процеса, че ищцата при откриване на наследството не е живяла в имота, а и има друго жилище.

Следователно тази претенция бива оставена без уважение.

По претенцията на ищцата с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

Приета е претенция на ищцата за осъждане на ответницата да й заплати сума в размер на 2 697,50 лв.-обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода 20.06.2018г.- 03.10.2019г., ведно със законната лихва  върху сумата, считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 249,63 лв. за периода 21.06.2018г. – 03.10.2019г.

Разгледана по същество тази претенция е основателна в пълен размер.

Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Това е част от правомощията на всеки собственик. В случаите, когато общата вещ се ползва лично само от един от съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване /чл.31, ал.2 ЗС/. Следователно, за да възникне правото на съсобственик да получи обезщетение, следва да е налице ползване на общата вещ от някой от другите съсобственици, респ. другия съсобственик, това ползване да е лично и не ползващия съсобственик да е отправил писмено искане до останалите за заплащане на такова обезщетение. Обезщетението се дължи от деня на писменото поискване до момента на предявяване на претенцията. В случая се установи изпращане на писмена нотариална покана от ищцата до ответницата с искане на обезщетение. Доказа се връчване на поканата на ответницата на 21.06.2018г., а претенцията е заявена до 03.10.2019г. – първото заседание втора фаза от делбата. Безспорно се установи, че за исковия период ответницата е ползвала еднолично целия наследствения имот и не е допускала в него ищцата, като по този начин я е лишила от възможността и правото й да ползва имота съобразно притежаваната от нея идеална част. Налице са всички предпоставки за уважаване на претенцията, както по основание, така и по размер, доколкото се установи, че за исковия период средната пазарна наемна цена е в размер на исковата сума 3697,50 лв. Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на претенцията 03.10.2019г. до окончателното изплащане.

Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на горното паричното задължение, тъй като от датата на връчване на поканата на ответницата 21.06.2019г. същата е изпаднала в забава. Тази претенция също следва да се уважи в пълния предявен размер, тъй като се установи от заключението на вещото лице, че мораторната лихва върху обезщетението от 3 697,50 лв. за периода на забавата 21.06.2018г.- 03.10.2019г. е в размер на исковата сума 249,63 лв.

По извършването на делбата.

В случая се касае за  недвижим имот – терен и сгради, допуснати до делба и реално неподеляеми, т.е. не могат да се образуват дялове за  съделителите, съобразно квотите им – 4 дяла.

Следователно единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху тези недвижими вещи е изнасянето им на публична продан, съобразно разпоредбата на чл.348 ГПК. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата.

С решението си съдът следва да осъди всяка от страните да заплати и съответната държавна такса – 4% върху размера на дела  или ищцата М.А. следва да плати държавна такса в размер на 2 269,89 лв.  / 4% върху 56 747,25 лв. – 3/4 ид.част от 75 663 лв./, а ответницата И.В.-А. следва да заплати държавна такса в размер на 756,63 лв. / 4% върху 18 915,75 лв. – 1/4 ид.части от 75 663 лв./. Ответницата бива осъдена да заплати и държавни такси върху уважените претенции по сметките на ищцата. Така върху обезщетението от 3 697,50 лв.  се дължи държавна такса в размер на 147,90 лв., а върху обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение от 249,63 лв. се дължи държавна такса в размер на 50 лв. или ответницата бива осъдена да заплати по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по уважените претенции по сметките в общ размер на 197,90 лв.

Разпоредбата на чл.355 ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските по производството, съобразно стойността на дяловете им. Всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Ищцата заплатила частта от депозита за вещо лице, изготвило съдебно техническата експертиза по делото, която е следвало да  се заплати от ответницата в размер на 50 лв., поради което тя й дължи тази сума.

Освен това ответницата бива осъдена да заплати на ищцата сума в размер на 150 лв. депозит за вещо лице изготвило съдебно оценителна експертиза по уважените претенции по сметки, заявени от ищцата или ответницата следва да заплати на ищцата сума в общ размер на 200 лв., деловодни разноски.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

         

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба неподеляеми недвижими имоти, както следва:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.513.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Сливен, ул. „Граф Игнатиев" № 19А, с площ на имота 378 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно ползване- за ниско застрояване, с номер по предходен план 1901, при съседни самостоятелни имоти с номера: 67338.513.123, 67338.513.128, 67338.513.121, 67338.513.122; ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор № 67338.513.127.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи- един, с предназначение-жилищна сграда- еднофамилна и СГРАДА с идентификатор № 67338.513.127.2, със застроена площ 24 кв.м., с брой етажи- един, с предназначение- друг вид сграда за обитаване

 

Справедливата пазарна стойност на имотите възлиза на сумата   75 663 лв. /седемдесет и пет хиляди шестстотин шестдесет и три лева/.

 

Действително получената при проданта на имотите цена следва да се разпредели между съделителите, съобразно дела им, както следва: 3/4 ид. част за М.М.А. и 1/4 ид. ч. за И.Н.В.-А..

 

ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на  съдебната власт държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 2 269,89 лв. /две хиляди двеста шестдесет и девет лева и 0,89 ст./.

 

ОСЪЖДА И.Н.В.-А., ЕГН: ********** *** и адрес за призоваване гр.*9**, ул.”***” № *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на  съдебната власт държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 756,63 лв. /седемстотин петдесет и шест лева и 0,63 ст./.

 

ОСЪЖДА И.Н.В.-А., ЕГН: ********** *** и адрес за призоваване гр.***, ул.”***” № *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на  съдебната власт държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 197,90 лв. /сто деветдесет и седем лева и 0,90 ст./, държавна такса върху уважените претенции по сметки.

 

ОСЪЖДА И.Н.В.-А., ЕГН: ********** *** и адрес за призоваване гр.***, ул.”***” № *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.А., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, деловодни разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

                   

                             

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: