РЕШЕНИЕ
№ 261687/15.12.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 7777 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н.М.В.,
чрез
адв. Х., срещу „Ел. С.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** Т.–
Е”, иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата от 790,73 лева, претендираната от
ответника като дължима по извършена корекция на потребена електроенергия за
периода от 23.01.2020 год. до 21.04.2020 год., за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. Ст. пл.бл.*, за която е издадена фактура от
24.04.2020 год.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е продал имотът,
обект на потребление на 07.04.2020г., като към тази дата всички задължения са
били заплатени от ищеца. След тази дата от * г. до 21.01.2020 г. имотът не е бил
в нейно владение и същата не била потребявала претендираната ел. енергия, за която получила писмо от
ответното дружество. Сочи, че ответникът отказал да сторнира
фактурата, тъй като не бил уведомен за промяната в собствеността. С оглед на
това твърди, че не дължи процесната сума. Отделно от това, настоява, че не е
осъществявала неправомерно използване на ел. енергия, поради което не дължи
заплащане по фактурата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Ел. С.” АД, в който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Намира, че ищецът не изпълнил задължението си да уведоми
своевременно ответникът за промяна в собствеността и промяна на партидата. От
друга страна, твърди, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите от ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г), приложими в процесните отношения с оглед датата на извършване на
проверката. Настоява, че процесното вземане се дължи
на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Сочи, се в КП е описано наличието
на неправомерно въздействие върху функциите на СТИ, поради което консумираната
ел. енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща. Подчертава, че неправомерното
въздействие върху схемата на свързване не е необходимо да е в резултат на
виновно поведение от абоната –потребител. Не се отрича, че СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, поради което е осъществен и проверката на осн.чл. 45 от ПИКЕЕ. Настоява, че въз основа на законовата
делегация по чл. 83, ал. 2 вр. ал.1, т. 6 от ЗЕ с
ПИКЕЕ обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г. е предвидена
възможност за едностранна корекция на сметките на потребителите, поради което
крайният снабдител е освободен от задължението да доказва реално потребено количество ел. енергия. Намира, че е спазен редът
по чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като констативният протокол е подписан от един свидетел
и същият е съставен съобразно изискванията на закона. Сочи, че на осн.
чл. 56 от ПИКЕЕ фактурата е издадена от оператора на съответната мрежа, тоест
от ответното дружество. Подчертава, че към момента на проверката са действащи
нови правила. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск
и се претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото
нотариален акт №* г. Я. К. В. и Н.М.В. са прехвърлили собствеността върху собствения
им недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. Ст. пл.бл.*, на В.П.Ц. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в цитирания нотариален акт.
От представения
по делото констативен протокол от 21.04.2020г. се установява, че служители
на „Ел. С.“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението
за процесния обект. В резултат на проверката е установено наличието на
извършено неправомерно въздействие върху функциите на СТИ – оперативният нулев
проводник към СТИ е демонтиран от нулевата шина в ЕМТ вследствие на което СТИ е
с неработещ броителен механизъм, т.е. консумираната
ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката. Протоколът е подписан
и в присъствие на един свидетел. Липсва подпис на представител на полицията,
като е отбелязано, че е подаден сигнал в 9;59часа.
От писмо
от 24.04.2020 г. Н. Михайлова е уведомена за извършената проверка, като е
приложен съставения констативен протокол и фактура за стойността на извършената
корекция.
Съставена
е справка от 23.04.2020 г. за начисление на електрическа енергия за периода от 23.01.2020г. до 21.04.2020г.
За стойността на това
количество е издадена фактура от
24.04.2020 г. на стойност 790,73лв.
Не
е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от
абоната на дружеството.
С молба от
04.06.2020 г. Н. М. е уведомила ответното дружество за промяната на собствеността и е
изпратен препис от нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху обекта
на потребление.
За
установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
което електромерът е преминал първоначална проверка през 2017г., изтича през
2023г., като е демонтиран 21.04.2020г. и към датата на проверката е бил
метрологично годен. В периода 23.01.2020г. до 21.04.2020 г. не е възможно да
бъде отчетено цялото количество ел. енергия, тъй като е осъществено
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на електромера. Вещото лице
сочи, че не са налице данни за техническа неизправност в процесния електромер.
Налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от
захранващия кабел към абоната електроенергия – измервателният уред е оставен
без захранване. Направената на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ корекция е
изчислена математически точно по утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС за период от
90 дни,съобразно методиката. Посочено е, че за периода 21.03.2020 г. до
21.04.2020 г. е налице неотчитане на цялото количество ел. енергия, поради
вмешателството, като потребеление е отчитано само три
дни. Реално , период в който не е имало отчитане е 27 дни, като левовата
равностойност на плащането възлиза на 237,22лв.
По делото
са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на
ответната страна - О.С.К., от които се
установява, че протоколът за извършена проверка е подписан от нея в качеството
ѝ на служител в Ел. С.. Установява се, че при проверката са констатирали,
че електромерът е с тъмен дисплей и към момента на проверката не измервал
консумираната енергия. Повикали свидетел от първия етаж от сградата, където бил
обекта на потребление, който видял, че броителният
механизъм на електромера не работи. Към
момента на проверката таблото не било заключено.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ
условия и ред е начислена сумата от 790,93 лева
(предмет на иска), като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в
периода от 23.01.2020
год. до 21.04.2020 год.
Спорният по делото въпрос е относно титулярството на задължението за заплащане
на електроенергия в резултат на проведна корекционна процедура при прехвърляне на правото на
собственост върху обекта.
Прието е по делото на основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 07.04.2020 г.
обекта на потребление, находящ се в гр. В., ул. Ст.
пл.бл.*, е бил
прехвърлен от ищцата на В. Ц.; че на 21.04.2020 г. е извършена
техническа проверка на СТИ в обекта на потребление, както и че процесната сума
е начислена като корекция на сметката на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на
Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия
за битови нужди е физическо лице - собственикът или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва ел.енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от енергийното дружество.
Т.е. принципът е, че потребената в обекта ел. енергия
се заплаща от собственика, но само ако са налице всички предпоставки, посочени
в Общите условия. Съобразно чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ потребителят се задължава да
съобщава на ищцовото дружество в 30-дневен срок в
писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от общите условия,
както и за промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се
доставя електрическа енергия.
Съгласно трайната съдебна практика, в т.ч. решение №205 от
28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по описа на ВКС, което
настоящият съдебен състав споделя, при действието на Закона за енергетиката,
когато правото на собственост върху електроснабден
имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т.
4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или
небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ.
От изложеното следва, че независимо на чие име се води партидата в
електроснабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17
от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на начислената ел. енергия
за периода, следваш датата, на която е станало прехвърлянето на собствеността.
В случая ответното дружество се позовава на извършена корекционна процедура, чието начало е поставено с
извършване на техническа проверка в обекта на потребление на 21.04.2020 г.
Следва да се отбележи, че този момент (21.04.2020г.) е меродавен и за
определяне на приложимите правила относно законосъобразно извършване на
корекцията.
Основанието на което се претендира сумата от ответника спрямо ищеца
е чл. 50 от ПИКЕЕ, което предпоставя осъществяване на
фикционна процедура за изчисляване потребеното в имота количество ел. енергия. На практика,
изчисляването на количеството потребена енергия се извършва чрез математическа
формула, която обхваща период на потребление от 90 дни, без да се съобразява в
кой момент е започнало неотчитане на ел. енергията от процесното
СТИ.
В случая обаче от допусната по делото СТИ се установява, че
електромерът не е отчитал изобщо в края периода, който съвпада с периода на
загубване на собствеността върху процесния имот от ищеца. Следователно,
заплащането на фикционно изчислената ел. енергия за
целия период от 90 дни не следва да се възлага в тежест на ищеца, доколкото
същият е отчуждил имота в периода, в който има индиции,
че електромерът вече не е отчитал, респ. ищецът е престанал да бъде потребител
на ел. енергия в този имот. Корекционната процедура,
законосъобразно проведена в предвидените в ПИКЕЕ ред и условия, цели
санкциониране на потребителя за неговото недобросъвестно поведение, поради
извършено неправомерно вмешателство, което в случая с оглед датата на
констатирането му (21.04.2020г.) следва изгубването на качеството на потребител
на ищеца. След изгубването на собствеността, доставката на ел. енергия обективно не обслужва „собствените битови
нужди“ на бившия собственик, а тези на новия, породи което не може да се
претендира заплащането от него.
С оглед на изложеното не следва да се обсъжда
въпросът относно предпоставките
за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметката
на ищеца за ел. енергия за минал период, която за пълнота следва да се
отбележи, че в случая от събраните по делото доказателства се установява, че е
законосъобразно проведена - налице е
законова възможност за това, спазена е процедурата, в т.ч. на проверката е
присъствал свидетел, поради отсъствие на абоната, но за ищеца задължение не е
възникнало за плащане по изложените по-горе съображения.
С
оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни
разноски. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 50 за заплатена държавна такса. На ищцовата
страна е представена безплатна адвокатска защита, поради което на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на адвокат М.Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален,
определен съда размер от 300лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.М.В., ЕГН **********, не дължи на „Ел. С.” АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление *** Т.– Е”, сумата от 790,73
лева (седемстотин и деветдесет лева и седемдесет и три стотинки), претендираната от ответника като дължима по извършена
корекция на потребена електроенергия за периода от 23.01.2020 год. до
21.04.2020 год., за обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. Ст. пл.бл.*, за която е издадена фактура от
24.04.2020 год., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ел. С.” АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:*** Т.– Е”, да заплати на Н.М.В., ЕГН **********,
сумата от 50лв.
(петдесет лева), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ел. С.” АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:*** Т.– Е”, да заплати на
адвокат М.Т.Х., с л.№ * и адрес ***, сумата от 300лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: