№ 16061
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110163319 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца О. К. М. срещу ответника Национален институт на
правосъдието обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 258, ал. 1, изр. 2 ЗСВ, вр. чл. 218, ал. 2 ЗСВ, вр чл. 128, т. 2 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1085 лева /съгл. уточнителна молба от 10.11.2022г./,
представляваща разликата между дължимото и действително начисленото и заплатено
възнаграждение за периода от 01.10.2018г. до 30.06.2019г., през който ищецът е бил
кандидат за младши съдия и сумата в размер на 244,36 лева /съгл. уточнителна молба
от 10.11.2022г./, представляваща обезщетение за забава върху главницата дължимо за
периода от 02.11.2018г. до 28.10.2021г., както и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда – 29.10.2021г. до окончателното
плащане.
Ищецът О. К. М. твърди, че в периода от 01.10.2018г. до 30.06.2019г. е бил
кандидат за младши съдия. Поддържа, че в това си качество и на основание чл.258,
ал.1, изр.2 ЗСВ във вр. с чл.218, ал.2 ЗСВ за процесния период е следвало да получи
възнаграждение в общ размер на 14 819 лева, определено като 70 на сто от основното
възнаграждение на младши съдия, което от своя страна се съотнася към удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на
Националния статистически институт. Ищецът твърди, че настъпилите изменения в
данните от НСИ не са били взети предвид, съответно за процесния период ответникът
Национален институт на правосъдието му е начислил и изплатил сума в по – малък
размер, а именно 13 734 лева. Намира, че е налице непълнота в ЗСВ, доколкото не е
1
предвидена процедура, по която своевременно да се преизчисляват заплатите на
младшите магистрати, а оттам и на кандидатите за такива, съобразно текущото
изменение на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данни
на НСИ. Претендира да му бъде заплатена сумата в размер на 1085 лева,
представляваща разлика между дължимото възнаграждение, изчислено съобразно
настъпилите в процесния период от 01.10.2018г. до 30.06.2019г. изменения в
средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно представена
справка в табличен вид към уточнителна молба от 10.11.2022г. и действително
начислените му и изплатени от ответника суми. Заявява и претенция за обезщетение за
забава върху главницата в размер на 244,36 лева за периода от второ число на месеца
следващ този, за който се претендира незаплатено възнаграждение – 02.11.2018г. до
датата на подаване на исковата молба.
Ответникът Национален институт на правосъдието е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по
основание и размер. Излага съображения за липса на процесуална легитимация.
Поддържа, че действително месечното възнаграждение съгласно нормата на чл.258,
ал.1 ЗСВ се заплаща на кандидатите за младши съдии, чрез Национален институт на
правосъдието. Посочва, че задължението за изплащане на определен размер на
възнаграждение е различно от задължението за определяне размера на това
възнаграждение, като именно последното е основният довод на ищеца. Ответникът
поддържа, че е изпълнил задължението си като ежемесечно е превеждал на ищеца
възнаграждение, както и съответните задължителни осигурителни вноски. Позовава се
на Правилата за обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и
младши следователи и за определяне на техния статус, приети от ВСС с Решение по
Протокол № 43 от 22.12.2011г., съгласно които НИП е задължен да изплаща
ежемесечно и в определения размер сумите по чл.258, ал.1 ЗСВ. В тази насока твърди,
че сумите се осигуряват от бюджета на съдебната власт и се превеждат по бюджета на
НИП, а размерът на дължимите суми се определя от Висшия съдебен съвет по арг. на
чл.30, ал.2, т.10 и чл.258, ал.1 ЗСВ. В тази насока твърди, че не е титуляр на
задължението за определяне размера на дължимите суми към кандидатите за младши
съдии. По същество излага, че не е доказано твърдението, че неправилно е определена
базата, върху която са изплатени месечните суми. Оспорва твърдението, че законът
изисква възнагражденията да бъдат актуализирани на всяко тримесечие. Счита, че не е
налице непълнота в ЗСВ, а напротив, законодателят е предоставил в кръга на
оперативна самостоятелност на ВСС да определя метода на изследване на данните от
НСИ и в рамките на утвърдения за това бюджет на съдебната власт. Оспорва
представените от ищеца писмени доказателства като неотносими към спора. Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни, необосновани и
недоказани.
2
Третото лице – помагач на страната на ищеца Съдийската колегия на Висшия
съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от
ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) заявява становище за
недопустимост, алтернативно за неоснователност на исковите претенции.
Съдът като взе предвид доказателства по делото намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По настоящото дело не е спорно между страните, че в периода от м.10.2018г. до
м.06.2019г. ищецът О. К. М. е бил кандидат за младши съдия, който е преминал курс
за задължително първоначално обучение при ответника Национален институт на
правосъдието, съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Не се оспорва и
обстоятелството, че през периода на обучение същият е получавал ежемесечно
парични суми на основание чл. 258, ал. 1 ЗСВ в общ размер на 13 734 лева.
Статутът на кандидатите за младши съдии по време на обучението им се урежда
с акт, приет от Висшия съдебен съвет, който се обнародва в "Държавен вестник" /арг.
чл. 258б ЗСВ/ - а именно „Правила за обучението на кандидатите за младши съдии,
младши прокурори и младши следователи и за определяне на техния статус“, обн. в
ДВ, бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 98 от 8.12.2017г.
Съгласно текста на чл. 2 от посочените Правила - Националният институт на
правосъдието осъществява задължителното първоначално обучение на кандидатите за
младши съдии, младши прокурори и младши следователи, включени в окончателния
списък на одобрените кандидати по длъжности, приет от съответната колегия на
Висшия съдебен съвет по чл. 186, ал. 7 от Закона за съдебната власт. В чл. 3 е
регламентирано, че кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши
следователи, които преминават курс на задължително първоначално обучение в
института, съгласно чл. 258 и чл. 258а от Закона за съдебната власт, се наричат за
краткост "курсисти". В Раздел II Права и задължения на курсистите, чл. 6 е
предвидено, че курсистите имат право да: 1. получават професионално обучение с
практическа насоченост съобразно учебните програми на института; 2. получават
стипендия от института за периода на обучението съобразно разпоредбите на чл. 258,
ал. 1 от Закона за съдебната власт; 3. бъдат здравно и обществено осигурени и
застраховани срещу злополука съобразно разпоредбите на чл. 258а, ал. 5 от Закона за
съдебната власт; 4. изразяват свободно мнение относно качеството на учебния процес
и да правят предложения за неговото усъвършенстване по установен от директора на
института ред; 5. ползват библиотеката на института; В чл. 7 е регламентирано, че
курсистите са длъжни да: 1. присъстват на всички учебни занятия; 2. се подготвят
задълбочено за учебните занятия, да предават в определените срокове своите добре
подготвени писмени работи, както и да изпълняват всички други задачи, възложени им
от преподавателите и свързани с учебния процес; 3. имат поведение, съответстващо на
3
нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; 4. спазват
установените правила за поведение и вътрешен ред в института; 5. се отнасят с
уважение към преподавателите, администрацията на института и останалите
обучавани в института; 6. пазят имуществото на института.
Нормата на чл. 258, ал. 1 ЗСВ посочва, че срокът на обучението по чл. 249, ал. 1,
т. 1 /в Националния институт на правосъдието/ е 9 месеца и започва през месец
септември на съответната година, като през време на обучението кандидатите за
младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават 70 на сто от
основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател
за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието.
Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт, чрез увеличаване на
бюджета на Националния институт на правосъдието съобразно конкретния брой
кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния
випуск.
От анализа на горната нормативна уредба, уреждаща статута на кандидатите за
младши съдии по време на задължителното им първоначално обучение се извежда, че
същите нямат качество на типична страна по трудово правоотношение по смисъла на
Кодекса на труда. Работникът или служителят е физическо лице, което престира
трудовата си сила въз основа на трудов договор, избор или конкурс по реда на КТ. По
отношение на кандидатите за младши съдии и за придобиване на статута на младши
съдия е налице предвиден от законодателя сложен фактически състав, включващ
провеждане на конкурсна процедура, последвана от решение съответната колегия на
Висшия съдебен съвет за приемане окончателния списък на одобрените кандидати за
младши съдии, младши прокурори и младши следователи по съответните длъжности,
съобразно заявеното им желание. Същевременно след влизане в сила на решението и
публикуване на списъците на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, е
регламентирано изпращането им до Националния институт на правосъдието за
включване в обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /арг. от
НАРЕДБА № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на
административни ръководители в органите на съдебната власт Приета с решение на
Пленума на Висшия съдебен съвет/. В рамките на това задължително първоначално
обучение на кандидатите за младши съдии, в нормата чл.258 ЗСВ е предвидено
получаването на 70 на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши
прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт, чрез
Националния институт на правосъдието. Като по отношение на това възнаграждение
за срока на обучение, компетентният орган по назначаване на магистратите - ВСС в
приетите Правила за обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори
и младши следователи и за определяне на техния статус, си служи с понятието
„стипендия“, а не трудово възнаграждение. Последното по мнение на настоящия
4
състав е обусловено от обстоятелството, че през 9 - месечния период на обучение,
кандидатите за младши съдии не престират реално труд по силата на трудово или
служебно правоотношение, от тях не се очаква постигането на определен трудов
резултат, а придобиване и усъвършенстване на практическите си умения и теоритични
познания, като етап от сложния процес по възникване на бъдещото правоотношение
между младшия магистрат и съответния окръжен съд. В рамките на този междинен
период законодателят е предвидил получаването ежемесечно на парични средства от
курсиситите, отпускани от бюджета на съдебната власт и изплащани чрез Национален
институт на правосъдието, посредством увеличаване бюджета на последния. Т.е. целта
на това парично плащане е заместващо трудовото възнаграждение, за времето в което
курсистът преминава задължително първоначално обучение. Доколкото плащането на
предвидената за курсистите стипендия е възложено като задължение на Националния
институт на правосъдието в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, макар да не се касае буквално за трудово правоотношение по смисъла на КТ,
съдът намира, че именно последният е легитимиран да отговаря по предявените искове
за разлика между дължимо плащане на основание чл. 258, ал. 1, изр. 2 ЗСВ, вр. чл. 218,
ал. 2 ЗСВ и действително начислените и заплатени на ищеца суми за процесия период
01.10.2018г. до 30.06.2019г.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ Пленумът на Висшият съдебен
съвет има правомощията да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и
следователите. В разпоредбата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ е регламентирано, че основното
месечно възнаграждение за най - ниската съдийска, прокурорска и следователска
длъжност /младши съдия, младши прокурор, младши следовател/ се определя в размер
на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно
данните на Националния статистически институт. Следователно в дискрецията на ВСС
като административен орган законово е регламентирано да определя и актуализира
възнагражденията за съответните магистратски длъжности, средствата за които се
осигуряват от бюджета на съдебната власт.
От представените по делото Правила за обучението на кандидатите за младши
съдии, младши прокурори и младши следователи и за определяне на техния статус,
приети от ВСС с решение по Протокол № 43 от 22.12.2011г. се установява, че
Национален институт на правосъдието е задължен да изплаща ежемесечно и в
определения размер сумите по чл. 258, ал. 1 ЗСВ на курсистите, която норма
регламентира императивно размера - 70 % от основното възнаграждение на младши
съдия, младши прокурор и младши следовател. Следователно получаваната месечна
стипендия от ищеца, в качеството му на курсист, за периода на обучение, не може да
бъде по - ниско от 70 % от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска,
прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 ЗСВ е в размер
на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно
5
данните на НСИ. Така определеният от компетентния орган – ВСС размер на
дължимите плащания се изпълнява чрез Национален институт на правосъдието, на
основание чл. 365 ЗСВ.
В настоящия случай с Решение по т.39.1. по Протокол на Пленума на Висшия
съдебен съвет от 31.05.2018г. е утвърдена актуализирана Таблица № 1 на ВСС за
определяне на минималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и
следователи на основание чл.218, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ, в сила от 01.04.2018г. В
приложените мотиви към Протокола се установява, че за изчисляване размера на
възнагражденията е взета предвид предоставената информация от Националния
статистически институт за средна работна заплата за наетите по трудово и служебно
правоотношение в бюджетни организации и фондове управлявани от държавата за
първото тримесечие на 2018г., която е в размер на 1022 лева, съответно е определена
основна месечна заплата на младшите магистрати в размер на 2044 лева, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 ЗСВ. Предвидена е актуализация и за останалите
магистрати в абсолютна сума в размер на 98 лева, съответстваща на тази, с която се
увеличават възнагражденията на младшите магистрати, както и увеличения на
възнагражденията в съдебната администрация. Не е спорно, че именно на посочената
база – 2044 лева и съобразно правилото на чл. 258, ал.1 ЗСВ, на ищеца са били
начислявани и изплащани суми към момента на започване на обучението му –
м.10.2018г. до м.12.2019г. включително от Национален институт на правосъдието, в
размер на 1430,80 лева, месечно.
С Решение по т.6.1.1. по Протокол на Пленума на Висшия съдебен съвет от
24.01.2019г. е утвърдена Таблица № 1 на ВСС за определяне на минималните основни
месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, на основание чл.218, ал.
2 и ал. 3 ЗСВ, в сила от 01.01.2019г., съгласно която е определена минимална основна
месечна работна заплата на младшите съдии, младши прокурори и младши
следователи в размер на 2248 лева, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 ЗСВ. С
оглед на гореизложеното, по делото се установява, че в процесния период на обучение,
сумата дължима се на ищеца на основание чл. 258, ал. 1, изр. 2 ЗСВ е актуализирана с
утвърдената Таблица № 1 на ВСС, в сила от 01.01.2019г., съответно за периода
м.01.2019г. до м.06.2019г. Национален институт на правосъдието му е заплащал
месечно стипендия в размер на 1573,60 лева.
В настоящия случай между страните по делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че за процесния период от
м.10.2018г. до м.06.2019г., в качеството му на кандидат за младши съдия /курсист/
ищецът е получил сумата от общо 13 743 лева, както следва: за м. октомври 2018г.
сумата 1430,80 лева, за м. ноември 2018г. сумата 1430,80 лева, за м. декември 2018г.
сумата 1430,80 лева, за м. януари 2019г. сумата 1573,60 лева, за м. февруари 2019г.
6
сумата 1573,60 лева, за м. февруари 2019г. сумата 1573,60 лева, за м. март 2019г.
сумата 1573,60 лева, за м. април 2019г. сумата 1573,60 лева, за м. май 2019г. сумата
1573,60 лева и за м. юни 2019г. сумата 1573,60 лева. Следователно с ежемесечното
заплащане на посочените парични суми, представляващи стипендия през 9 месечния
период на задължителното обучение на ищеца, в качеството му на кандидат за младши
съдия и в определените от компетентния ВСС размери, ответникът е изпълнил
вмененото му по силата на закона задължение, което обуславя неоснователност на
исковите претенции.
Горните изводи на съда не се разколебават от представените по делото данни от
Национален статистически институт за средна месечна работна заплата на наетите по
трудово и служебно правоотношение в обществения сектор и бюджетни организации и
фондове, управлявани от държавата. Последните следва да бъдат съобразявани от
административния орган ВСС, имащ законовото правомощие и задължение да
определя размера, в т.ч. да актуализира възнагражденията за различните магистратски
длъжности, които служат като база за изчисляване на получаваните от курсистите в
Национален институт на правосъдието суми, на основание чл. 258, ал. 1, изр. 2, суми.
Решенията, с които ВСС се произнася по тези въпроси представляват по своята
същност индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК и същите
подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. При определяне на съответните
размери на основното месечно възнаграждение на магистратите, ВСС действа в
условията на обвързана компетентност, при което компетентният административният
орган не разполага с възможност за преценка дали да вземе решение за определяне
размера на съответните възнаграждения, кога да вземе това решение и по какъв начин.
С оглед на това и право на ищеца е да се позове на незаконосъобразността тези актове,
респективно възможността да атакува същите по реда на АПК, каквито твърдения по
делото не са въведени.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че ответникът
Национален институт на правосъдието в изпълнение на вменените му по смисъла на
закона задължения, е изплащал за периода на провежданото задължително
първоначално обучение от м.10.2018г. до м.06.2019г. на ищеца, в качеството му на
кандидат за младши съдия, парични суми /стипендия/, дължими на основание чл. 258,
ал. 1, изр. 2 от Закона за съдебната власт, съобразно определените с утвърдената за
същия период от компетентния административен орган ВСС - Таблица № 1 на ВСС за
определяне на минималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и
следователи на основание чл. 218, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ, размери, поради което исковата
претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По иска чл.86, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
7
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което
акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Последният своевременно е заявил искане в тази посока, поради което и в
тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено служебно от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 Наредбата за
правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. К. М., ЕГН **********, срещу Национален
институт на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 14 обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 258, ал. 1, изр. 2
ЗСВ, вр. чл. 218, ал. 2 ЗСВ, вр чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1085 лева
/съгл. уточнителна молба от 10.11.2022г./, представляваща разликата между дължимото
и действително начисленото и заплатено възнаграждение за периода от 01.10.2018г. до
30.06.2019г., през който ищецът е бил кандидат за младши съдия и сумата в размер на
244,36 лева /съгл. уточнителна молба от 10.11.2022г./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата дължимо за периода от 02.11.2018г. до
28.10.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК О. К. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Национален институт на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 14, сумата от 100,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Съдийската колегия на Висшия
съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от
ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9