МОТИВИ към Присъда № *45/27.05.2020г. постановена по НОХД № 497/2019г.
по описа на РС- гр.Разград.
Обвинението против подсъдимия П.Г.М. е по чл.195,
ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26 от НК и по чл.313, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК, за това, че: -
В периода от 02.08.2018 год. до 03.09.2018 год. в гр.Разград, в условията на продължавано
престъпление и чрез използването на техническо средство- ключ и моторно превозно
средство неустановена марка и модел е отнел чужди движими вещи, както следва: 1
бр. телевизор марка LG, модел № 43LF510V- ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 / 43 инча/
на стойност 404.50 лв., 1 бр. винтоверт марка „Hitachi“, модел DS14DSFL, зелен на
цвят с гумирано покритие, ведно с отделно зарядно устройство към него на обща стойност
180.00 лв., 1 бр. перфоратор марка „Pattfield“ № *6 W3700622 на стойност 64.50 лв.,
1 бр.телфер на стойност 140.00 лв., 2 бр. автомобилни гуми втора употреба, размер
17 цола - летни гуми, марка „Мишелин“ на обща стойност 95.00 лв., 6 бр. автомобилни
гуми втора употреба, размер 17 цола - зимни гуми, марка „Мишелин“ на обща стойност
585.00 лв., 4 бр. автомобилни гуми размер 16 цола марка „Мишелин“ на обща стойност
185.00 лв., 2 бр. автомобилни гуми размер 14 цола марка „Континентал“ на обща стойност
150.00 лв., 2 бр. автомобилни гуми размер 14 цола марка „Мишелин“ на обща стойност
120.00 лв., 1 бр. велосипед марка „Херкулес“ - спортен модел на стойност 349.00
лв., 1 бр. велосипед, спортен модел, неустановена марка на стойност 582.50 лв.,
1 бр. ел. перфоратор /дрелка/ марка „Хилти“ на стойност 154.50 лв., 1 бр. ъглошлайф
марка „Бляк декър“ на стойност 89.00 лв., 1 бр. ъглошлайф марка „Флекс“ на стойност
87.00 лв., 1 бр. дрелка марка „Бош“ на стойност 135.00 лв., 1 бр. бетонобъркачка
на стойност 635.00 лв., всичко на обща стойност 3 956.00 лв. от владението на Л.К.М.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
- На
31.08.2018 год. в гр.Разград, в заложна къща “Кредит Експрес 69“-гр. Разград е потвърдил
неистина в частен документ-декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността
на заложните къщи/ отпечатана върху заложен билет № *0012/31.08.2018год. , като
такава декларация се изисква по силата на НДЗК приета с Постановление на Министерски
съвет № 40/18.02.2009г, влязла в сила на 27.02.2009г,/ изм. ДВ 09.08.2011г/, приета
на основание § 23, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Валутния закон (ДВ, бр. 60 от 2003 г.)., като в същата
е посочил, че залаганата от него вещ-телевизор, марка „LG“, собственост на Л.К.М.
***, е негова лична собственост и я придобил чрез покупка, и употребил тази декларация
пред С.Р.С. ***-служител на заложната къща, като доказателство за невярно удостовереното
в нея обстоятелство-престъпление по чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.
Подсъдимият П.М. не се признава за виновен, като
относно кражбата твърди, че няма такава, тъй като е заложил телевизора със
знанието на М., а относно декларацията заявява, че не е знаел, че върши
престъпление. В дадените обяснения твърди, че заедно със съпругата му са
гледали възрастен близък на пострадалия М., който се задължил да им плати за
това, но не им оставил пари и именно поради тази причина е заложил вещите.
Преди това имали неуредени отношения с пострадалия, на когото извършвали
строителни дейности със св.Б., за които отново не им било платено. Не е
продавал вещи без знанието на пострадалия, като в склада не е имало посочените
вещи, тъй като повечето били стари, втора употреба. Защитникът му- адв.З.
счита, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин, като жертва в
цялата ситуация е подзащитния й. Действително, подзащитният й е заложил
процесните три вещи, но със знанието и съгласието на собственика. По отношение
на останалите е налице недоказаност, тъй като не се установява по несъмнен
начин, че същите са били в склада и в добро състояние, напротив налице са
доказателства, че става дума за нищожни вещи.по отношение на другото обвинение
счита, че подзащитният й не подписал този документ /декларацията/ със
съзнанието, че е извършил престъпление, и че подписва документ с неистинско
съдържание, че мами, тъй като е получил съгласието на собственика. Ето защо
моли подс.П.М. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения,
поради липса на съществени обстоятелства и елементи от състава.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие. Счита, че
събраните доказателства подкрепят обвинителната теза и установяват деянията
както от обективна, така и от субективна страна, както и тяхното авторство в
лицето на подс.П.М.. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатите му обвинения, като му се наложат наказания между минимума и
средния размер от предвиденото за всяко едно от престъпленията, след което на
основание чл.23, ал.1 от НК му бъде определено едно общо наказание- лишаване от
свобода за престъплението по чл.195, ал.1, т.1 от НК, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим.
Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени
по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пострадалият Л.К.М. живеел на съпружески начала със св.А.И.Г.
***. Те се познавали с подс. П.Г.М., тъй като били съседи.
На неустановена дата в началото на месец Юли 2018г. св.Л.М.
решил да наеме подс.П.М. за да му свърши строителна работа по къщата. Пострадалият
искал да си направи външна изолация /мазилка/. Преди това, св.М. го ползвал и
за изграждането на стена на ползвания от него склад, находящ се в гр. Разград, в
сградата на бившия завод „Порцелан”.
Подс. П.М. се съгласил да се заеме с направата на външна изолация
на къщата на св.М., но тъй като бил сам решил да потърси помощ от своя познат св.П.И.Б.,
като уговорката била двамата да направят изолацията и да си делят получените пари.
След като се договорили започнали да работят, като св.М.
им дал им платил първоначално сума в размер на 1350 лева. Посочената сума представлявала
разходи за материали и за положения труд.
После св. Л.М. и св. А.Г. се разбрали със св. Г.Б.В., живуща
на съпружески начала с подс. П.М., да се грижи за болния баща на св. Г., който се
намирал в къщата на гореспоменатия адрес- гр. Разград, ул. „Силистра” № *, тъй
като на първите двама им се налагало да заминат за Германия. Разбрали се, че ще
й заплатят за услугата, като поемат и издръжката на болния.
На 02.08.2018г. св. Л.М. заминал със св. А.Г. във ФР Германия,
като оставили ключове на подсъдимия както от дома си, така и от складовото
помещение. По време на престоя им там подс.П.М. и св.П.Б. е трябвало да завършат
външната изолация.
На 08.08.2018г. св. А.Г. изпратила от ФР Германия , чрез системата
за парични преводи „Western union”, парична сума в размер на 200 евро на св. Г.В..
След заминаването на пострадалия Л.М. и св.А.Г. за ФР Германия
действително подс.П.М. и св.П.Б. започнали да работят по поставянето на външна изолация
на гореспоменатата къща, но поради факта, че нямало плащания св.Б. се отказал.
Двамата били свършили работата, за която им било заплатено, но не продължили,
тъй като св.М. не им пращал пари както за материали, така и за труда.
Тъй като останали без финансови средства както за
собствена издръжка, така и за издръжка на болния баща на св.Г., подс.М. решил
да заложи някои от вещите на св.М., находящи се в дома му.
Ето защо на 17.08.2018г. подс.П.М. взел от дома на св.М. 1
бр. телевизор марка LG, модел № 43LF510V- ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 /43 инча/
и го заложил в заложна къща “Кредит Експрес 69“-гр. Разград за сумата от 50 лв.
Подсъдимият бил познат на работещите там св.С.С. и св.А.Т., тъй като и друг път
залагал вещи, които впоследствие откупвал. Така станало и с телевизора- няколко
дни след залагането му, подсъдимият го откупил от заложната къща и върнал в
дома на пострадалия.
На 28.08.2018г. в заложна къща “Кредит Експрес 69“- гр. Разград
подс.М. предоставил в залог други вещи от дома на пострадалия М.- 1 бр. винтоверт
марка „Hitachi“, модел DS14DSFL, зелен на цвят с гумирано покритие, ведно с отделно
зарядно устройство и 1 бр. перфоратор, марка „Pattfield“ № *6 W3700622.
После на 31.08.2018г. подс.П.М. отишъл отново в гореспоменатата
заложна къща, където заложил отново горепосочения 1 бр. телевизор марка LG, модел
№ 43LF510V- ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 /43 инча/. Това той сторил пред С.Р.С.
***- служител на заложната къща. После потвърдил неистина в частен документ- декларация
по чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността на заложните къщи/ отпечатана върху
заложен билет № *0012/31.08.2018г., като в същата е посочил, че залаганата от него
вещ- телевизор, марка „LG“, собственост на Л.К.М. ***, е негова лична собственост
и я придобил чрез покупка.
След около едномесечен престой във ФР Германия пострадалият
се завърнал в Р България. Веднага му направило впечатление, че външната изолация
била готова наполовина.
На 03.09.2018г. св.Л.М. установил, че липсва гореспоменатият
телевизор, който преди това се намирал в къщата му, както и намиращите се
отново в дома му- винтоверт и перфоратор.
На 05.09.2018г. пострадалият се срещнал с подс.М. и провели
разговор. Последният дори си признал, че е взел телевизора и че после го е заложил
в заложна къща. Парите обаче проиграл на „машинки”. Св. М. разбрал, че няма да успее
да си възстанови нито вещите, нито тяхната равностойност, поради което се обърнал
към органите на реда в гр. Разград и на 06.09.2018г. бил разпитан като свидетел
и конституиран като пострадало лице по настоящото наказателно производство.
В хода на образуваното наказателно производство било установено
местонахождението на гореспоменатите 1 бр. винтоверт марка „Hitachi“, модел
DS14DSFL, зелен на цвят с гумирано покритие, ведно с отделно зарядно устройство,
1 бр. перфоратор, марка „Pattfield“ № *6 W3700622 и 1 бр. телевизор марка LG, модел
№ 43LF510V-ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 /43 инча/. Както беше посочено по-горе
тези вещи били заложени от подс.П.М. и съответно се намирали в Заложна къща “Кредит
Експрес 69“-гр. Разград, ул. „Марица” № 2.
На 14.09.2018г. тези вещи, които били установени в заложната
къща били предадени с протокол за доброволно предаване. После били внимателно огледани
в извършения оглед на веществени доказателства. Накрая били върнати на пострадалия,
който бил категоричен, че тези вещи са лично негови.
От заключението на вещото лице Я. се установява, че
стойността на процесните вещи 1 бр. винтоверт марка „Hitachi“, модел DS14DSFL, зелен
на цвят с гумирано покритие, ведно с отделно зарядно устройство, 1 бр. перфоратор,
марка „Pattfield“ № *6 W3700622 и 1 бр. телевизор марка LG, модел №
43LF510V-ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 /43 инча/ е съответно 180лв., 64.50лв.,
404.50лв., или общо 649лв.
Според вещото лице К. стойността на цитираните вещи е
съответно 180лв., 70лв. и 540 лв., или общо 790лв.
Описаната фактическа обстановка съдът безспорно се
установява от обясненията на подс.М., показанията на свидетелите М., В., И., Б.,
В., Т., С., Г., И., заключението на вещото лице З.Я., справка за съдимост, протоколи
за доброволно предаване, за вземане на сравнителни образци, оглед на ВД,
характеристика и др.писмени доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс.М., тъй като намира,
че същите се подкрепят от другите гласни и писмени доказателства, като в тази
връзка не кредитира показанията на св.М. и св.Г. относно липсата на останалите
вещи, подробно описани в ОА и намиращи се според тях в складовото помещение.
Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин, че
към инкриминирания период м.август 2018г. в посоченото складово помещение,
находящо се в стария порцелан са се намирали посочените вещи от пострадалия М.
и че същите са били в състояние и на стойност, посочена от вещите лица.
Твърденията на св.М. и св.Г. относно тези вещи не се подкрепят от никакви други
доказателства относно количество, съществени характеристики и стойност на
вещите. И двамата заявяват, че това са били вещи, закупени от тях „на килограм“
в Германия на много ниска или незначителна стойност, но нито един от другите
свидетели- И., И., Б., В. не ги е виждал и говорят за тях, че са „боклуци“.
Единствено установени по вид, марка и съществени
характеристики са установените в заложната къща вещи- 1 бр. винтоверт марка
„Hitachi“, модел DS14DSFL, зелен на цвят с гумирано покритие, ведно с отделно зарядно
устройство, 1 бр. перфоратор, марка „Pattfield“ № *6 W3700622 и 1 бр. телевизор
марка LG, модел № 43LF510V-ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 /43 инча/, по
отношение на които подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението обсебване по чл.206 от НК, а не кражба. Предвид
факта, че липсва изменение на обвинението относно стойността на тези вещи, то
съдът кредитира заключението на вещото лице З.Я., тъй като същото е
по-благоприятно за подсъдимия.
От всички цитирани по-горе доказателства по несъмнен
начин се установява, че за инкриминирания период от 02.08.2018 год. до
03.09.2018 год. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление противозаконно
подс.М. е присвоил чужди движими вещи: 1 бр. телевизор марка LG, модел №
43LF510V- ZA, със сериен № 603WRJCMJ788 / 43 инча/ на стойност 404.50 лв., 1 бр.
винтоверт марка „Hitachi“, модел DS14DSFL, зелен на цвят с гумирано покритие, ведно
с отделно зарядно устройство към него на обща стойност 180.00 лв., 1 бр. перфоратор
марка „Pattfield“ № *6 W3700622 на стойност 64.50 лв., всичко на обща стойност
649 лв., собственост на Л.К.М. ***, които владеел, като случаят е маловажен и присвоените
вещи са върнати на собственика до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд. С деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.206, ал.6, т.4 във вр. с ал.5 във вр. с ал.1 от НК, а
именно обсебване.
Обсебването, съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК
се определя като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът
владее или пази. В случая по несъмнен начин се установява, че за посочения
период подс.М. е притежавал фактическата власт върху вещите, тъй като е живеел
в дома на пострадалия М. за да работи по къщата и да се грижи заедно със
съпругата си за болния баща на св.Г., т.е. същият е владеел цитираните вещи, но
се е разпоредил с тях като със свои залагайки ги в заложната къща без знанието
и съгласието на собственика. С оглед стойността на вещите- 649 лв., което е малко
над МРЗ за 2018г. /510лв./, мотивите за извършване на деянието,
незначителността на вредните последици, съдът намира, че деянието на подсъдимия
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.206, ал.5 от НК.
Предвид факта, че вещите са върнати на собственика до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, подс.М. следва да бъде осъден по
привилегирования състав на чл.206, ал.6, т.4 във вр. с ал.5 във вр. с ал.1 от
НК.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл, съзнавайки, че залага и се разпорежда с чужда вещ, която му е оставена
във владение да съхранява.
С оглед предвиденото в чл.206, ал.6, т.4 от НК наказание съдът
намира, че съответно на извършеното е по-тежкото такова, а именно пробация, включваща
следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
100 часа БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
При определяне на неговия размер съдът отчете
обремененото съдебно минало на подс.М., по-ниската обществена опасност на
деянието, мотивите за извършването му.
По този начин съдът намира, че целите на генералната и
преди всичко на специалната превенция по отношение на подс.М. ще бъдат реализирани в най-пълна степен,
съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Относно обвинението по чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
че в депозираната пред заложната къща декларация, подс.М. на 31.08.2018г. е
потвърдил неистина, като посочил, че залаганата от него вещ е негова лична
собственост и я придобил чрез покупка, като е употребил тази декларация като
доказателство именно за невярно удостовереното в нея обстоятелство, с оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по несъмнен
начин. Безспорно се установява, че тази декларация се изисква по силата на
закона /чл. 14, ал. 3 от НДЗК/, а посоченото в нея не отговаря на
действителността, тъй като подс.М. не е придобил цитирания телевизор чрез
покупка и не е собственик, а вещта е придобита в резултат на престъпление и е
чужда такава, и той много добре е знаел, че декларира неверни обстоятелства.
Ето защо същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и следва да носи наказателна
отговорност.
Предвид предвиденото в чл.313, ал.3 от НК наказание,
съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното се явява наказание
глоба в размер на 200 лв., като отчете обремененото съдебно минало като
отегчаващо отговорността обстоятелство, а като смекчаващо по-ниската обществена
опасност на деянието, мотивите за извършването му.
По този начин съдът намира, че целите на генералната и преди
всичко на специалната превенция по отношение на подс.М. ще бъдат реализирани в най-пълна степен, съобразявайки
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия П.М. за двете деяния едно общо наказание в размер
на по-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
100 часа БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23, ал.3 от НК присъедини изцяло към така
определеното общо наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
По отношение останалите вещи- 1 бр.телфер на стойност
140.00 лв., 2 бр. автомобилни гуми втора употреба, размер 17 цола - летни гуми,
марка „Мишелин“ на обща стойност 95.00 лв., 6 бр. автомобилни гуми втора употреба,
размер 17 цола - зимни гуми, марка „Мишелин“ на обща стойност 585.00 лв., 4 бр.
автомобилни гуми размер 16 цола марка „Мишелин“ на обща стойност 185.00 лв., 2 бр.
автомобилни гуми размер 14 цола марка „Континентал“ на обща стойност 150.00 лв.,
2 бр. автомобилни гуми размер 14 цола марка „Мишелин“ на обща стойност 120.00 лв.,
1 бр. велосипед марка „Херкулес“ - спортен модел на стойност 349.00 лв., 1 бр. велосипед,
спортен модел, неустановена марка на стойност 582.50 лв., 1 бр. ел. перфоратор
/дрелка/ марка „Хилти“ на стойност 154.50 лв., 1 бр. ъглошлайф марка „Бляк декър“
на стойност 89.00 лв., 1 бр. ъглошлайф марка „Флекс“ на стойност 87.00 лв., 1 бр.
дрелка марка „Бош“ на стойност 135.00 лв., 1 бр. бетонобъркачка на стойност
635.00 лв., съдът намира обвинението за недоказано по несъмнен начин, тъй като
не се установява, че същите са били налични към инкриминирания период по
изложените по-горе причини. Освен твърденията на пострадалите за тяхното
съществуване, липсват каквито и да било писмени и гласни доказателства в тази
насока. Същите нито са установени, нито са били намерени от разследващите
органи, а извършените от вещите лица и по двете експертизи заключения се
базират единствено и само на сходни вещи. Липсват доказателства за тяхното
закупуване, състояние и съществени характеристики. При положение, че същите
вещи според твърденията на пострадалия са закупени втора ръка на изключително
ниска стойност и според останалите свидетели са „боклуци“, не може да се приеме
че стойността им е определената от вещите лица, както и че същите действително
са съществували и са се намирали в посоченото помещение. Ето за защо подс.М.
следва да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение, както и по
отношение обвинението в кражба на телевизора, винтоверта и перфоратора.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: