№ 48629
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110165161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Молителката адвокат Е. Г. И. е поискала с молба от 16.05.2024 г. изменение на
решение № 8073 от 01.05.2024 г. по гр.д. № 65161/2013 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в нейна полза е присъдено възнаграждение за
безплатно представителство на ищеца К. А. Т. и в тежест на ответниците „****“ АД и
„*****“ ЕООД. Твърди, че неправилно съдът не е признал адвокатско възнаграждение на
молителя по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в размер на минимума по Наредба № 1/2004 г., макар
всички изискуеми предпоставки по посочената норма да били налице. Сочи, че по делото са
извършвани повече процесуални действия от адвоката от описаните. Сочи, че СЕС
последователно защитава тезата, че качествените адвокатски услуги се осигуряват от
нормативно установени минимални размери на адвокатските възнаграждения, в който
смисъл цитира практика на СЕС. Борбата с възможен антиконкурентен ефект на Наредба №
1/2004 г. не следвало да става със замяната на минимумите по Наредба № 1/2004 г. с
минимуми по Наредбата за правната помощ. Разноски за адвокат не следвало да бъдат
неразумно високи и подлежали на намаляване тогава. Актуалната практика на ВКС
приемала, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. били ориентир за пазарните цени на
адвокатския труд. Дължало се начисляване и на ДДС. Ето защо моли за присъждане на
възнаграждение в справедлив размер и с начисляване на ДДС.
Ответниците „****“ АД и „*****“ ЕООД оспорват молбата като неоснователна.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Производството по делото следва да бъде възобновено – по C-744/2023 г., е
постановено решение с отговор на преюдициално запитване.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
1
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В закона липсва уредба, която да дава право на съда да допълва или изменя сам
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но очевидно ще следва по аналогия на закона да се
приложи нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда,
постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма и е допустима, тъй като е
представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Както е посочено в договора за правна защита и съдействие и в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
хонорарите са съобразени с минимумите по Наредба № 1/2004 г. Тези минимуми са
установени в национална правна норма. Съдът обаче има задължение да прилага правото на
Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а
не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни и
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
2
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 5000 лв. При
нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на
година за почивка за адвоката), това прави около 70 лв./час.
Съдът намира, че общото време труд по делото на адвоката се измерва с 5 часа, общо
5х70=350 лв. – от тях 281,54 лв. платими от първия ответник, а 68,16 лв. – от втория.
Молителката не убеждава съда, че неговият алгоритъм принципно е грешен. Всяко
позоваване на Наредба № 1/2004 г. – в която и да е нейна редакция, вкл. най-новата, е
забранено от т. 3 на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022
г. на СЕС – защото тази Наредба е издадена и продължава да се изменя от Висшия
адвокатски съвет – в нарушение на конкурентното право.
Същевременно, съгласно отговора на преюдициално запитване, даден с Решение на
СЕС, първи състав, от 23.10.2025 г., по дело C-744/2023 г., член 2, § 1, буква в) от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на
страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази
разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на
съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати
съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от
посоченото законодателство размер.
В конкретиката на казуса на молителката следва да се присъдят още 20% върху
горната сума – за ДДС-то, т.е. още 70 лв. – още 56,31 лв. от първия ответник, и 13,69 лв. от
втория ответник.
В този размер следва да се уважи молбата, а за разликата – да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по чл. 248 ГПК.
ИЗМЕНЯ по молба от 16.05.2024 г. на Е. Г. И. с правно основание чл. 248 ГПК
решение № 8073 от 01.05.2024 г. по гр.д. № 65161/2023 г., СРС, 161 с-в, в частта на
разноските, като
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е. Г. И., ***, личен №
**********, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за безплатно представителство на
3
ищеца К. А. Т., над сумата от 281,54 лв. до 337,85 лв.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е. Г. И., ***, личен №
**********, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за безплатно представителство на
ищеца К. А. Т., над сумата от 68,46 лв. до сумата от 82,15 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248 ГПК от 16.05.2024 г.
в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на адв. И. и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4