РЕШЕНИЕ
№ 3890
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря К. Б. М.
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204840 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
„.........” ЕООД ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление:град
София, ул.”Цанко Церковски”№ 71, представлявано от управителя
Александър Христосков обжалва наказателно постановление (НП) № 23-
2200059/11.03.2022г., издадено от инж.ЕК. Иванова Асенова - директор на
ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда Софийска област” , с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева, за това, че
дружеството в качеството на работодател на 14.02.2022г. представило
Вътрешни правила за работната заплата, в които на стр.2, 3 в чл.9 било
записано, че работодателят при изплащане на допълнително трудово
възнаграждение, отчита и трудовия стаж на работещите, придобит в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия, като са определени принципите и правилата за определяне
единствено на сходния характер на работата и документи, служещи за
доказване са трудовата книжка и/или длъжностна характеристика-нарушение
на чл.12, ал.4, т.1 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на
1
работната заплата.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв.В. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт
Иванов оспорва жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
На 08.02.2022г. служителите на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда”,
сред които свидетелите К. К., А. К. и Йордан Петров извършили проверка на
място, в обект на контрол, стопанисван от дружеството-жалбоподател –
магазин”......”, находящ се в град София, ж.к.”Люлин”4, бл.417-П, като
проверката продължила до 14.02.2022г.и приключила в сградата на
Дирекция”ИТСО”.Проверяващите установили, че работодателят представил
Вътрешни рпавила за работната заплата, в които на стр.2, 3 в чл.9 било
записано, че работодателят при изплащане на допълнително трудово
възнаграждение, отчита и трудовия стаж на работещите, придобит в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия, като са определени принципите и правилата за определяне
единствено на сходния характер на работата и документи, служещи за
доказване са трудовата книжка и/или длъжностна характеристика-нарушение
на чл.12, ал.4, т.1 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
За констатираното нарушение Й. П. съставил АУАН, въз основа на
който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели-К. К. и П.
2
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е
от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
съставяне на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното.
Съгласно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и съгласно чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат мястото, на което е извършено
нарушението, но в случая тези разпоредби не са съобразени от АНО – в
АУАН и НП не е ясно къде са били съставени описаните вътрешни правила
на дружеството и допуснати посочените несъответствия с разпоредбите на
наредбата.
На следващо място, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, в акта следва да
бъде посочена и датата на извършване на нарушението. Аналогична
разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на
наказателното постановление –чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но датата на
извършване на нарушението – 14.02.2022г.не е посочена в АУАН като такава,
а единствено в НП и то като обвързана с момента на констатиране на
нарушението:”Нарушението е констатирано на 14.02.2022г.и безспорно се
извършва към същата дата”.Липсват данни кога са били съставени и
приложени описаните вътрешни правила и в този смисъл липсват данни и
конкретно кога е началния момент на извършване на нарушението.
Липсата на прецизност относно датата на извършване на
нарушението и не посочването й в АУАН, създава неясноти за жалбоподателя
относно приетото от административно наказващия орган за доказано
нарушение и кога то е извършено. По този начин се накърнява правото на
защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение му
се вменява, че е извършил и срещу какво следва да се защити.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява само по себе си
съществено процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата, посочена от АНО като нарушена – чл.12, ал.4,
т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –« За
придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите
3
се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху
основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор”, а
съгласно ал.5 – „Условията, при които се зачита сходният характер на
работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен
трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната
заплата в предприятието.”От страна на АНО не са ангажирани доказателства
за конкретни случаи на ощетени работници и служители и в този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде взето предвид и това, че
от деянието няма настъпили вредни последици и намира, че в случая
наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН и да предупреди
писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, вместо да пристъпва към съставяне на НП и
санкционирането му.
Ето защо в случая се обосновава изводът, че обжалваното
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №23-2200059/11.03.2022г.,
издадено от инж. ЕК. И. А. - директор на ДИРЕКЦИЯ”Инспекция по труда
Софийска област”, с което на „......” ЕООД ЕИК: ....... е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева, за това, че
дружеството в качеството на работодател на 14.02.2022г. представило
Вътрешни правила за работната заплата, в които на стр.2, 3 в чл.9 било
записано, че работодателят при изплащане на допълнително трудово
възнаграждение, отчита и трудовия стаж на работещите, придобит в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия, като са определени принципите и правилата за определяне
единствено на сходния характер на работата и документи, служещи за
доказване са трудовата книжка и/или длъжностна характеристика-нарушение
4
на чл.12, ал.4, т.1 и ал.5 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5