№ 1016
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20241110214931 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 4333200-97180/19.09.2024г. по
описа на ОПП СДВР от П. Л. П. с ЕГН: ********** и адрес в гр.София,
ул."Спас Соколов" № 3, вх. А, ет. 3, ап. 4, чрез адв. М. А. с адрес в гр. София,
ул. “Христо Ковачев” №7, ет. 3, офис 9 срещу Наказателно постановление N
24-4332-014585 от 02.07.2024г. , издадено от началник група при СДВР, отдел
“ПП”, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М. А..
В хода на съдебните прении последната моли за отмяна на процесното
НП, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Претендира
присъждането на разноски.
1
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
уведомен не се явява, представлява се от юрк. Пашунов.
В хода на съдебните прении процесуалният представител на АНО моли
НП да бъде потвърдено, като изразява становище, че същото е правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган, който правилно е
квалифицирал извършеното деяние, което е и доказано от събраните писмени
и гласни доказателства. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното:
Жалбата на П. Л. П. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление N 24-4332-014585 от 02.07.2024г., издадено от началник група
при СДВР, отдел “ПП”, е подадена в законоустановения срок и от лице, което
има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 20.06.2024 г., около 23:35 часа, в гр. София, ул. “Акад. Ст.
Младенов” срещу бл.10 с посока на движение от ул. “8-ми декември” към ул.
„Ат. Манчев“ жалбоподателя управлявал личния си лек автомобил Мерцедес
СЛ 55 с рег. № СВ 1010 ТН, като след ясно подаден сигнал за спиране със стоп
палка по образец “МВР”, същият не спрял на оказаното място и продължил
движението си по ул. “Акад. Ст. Младенов”, след което извършил маневра
десен завой по ул. “Ат. Манчев”.
В тази връзка на 21.06.2024 година Валери Петков съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 800969 срещу П.
Л. П. за това, че като водач на моторно превозно средство, не се подчинява на
спиране със стоп палка по образец на МВР.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП N 24-4332-
014585 от 02.07.2024г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП”, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП.
2
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се
считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство
пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред
съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и
условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия GА № 800969, който е съставен от старши полицай при СДВР,
в съответствие с материалната и териториална компетентност на същия,
съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 513д-
4534/31.05.2022 г. Въз основа на него е издадено и процесното НП, което също
е съставено от надлежно оправомощено лице, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12.
Не се констатират нарушения на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН,
относно съставянето на АУАН и издаването на НП.
С обжалваното Наказателно постановление N 24-4332-014585 от
02.07.2024г., издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП” на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и “лишаване от право да
3
управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
П. е ангажирана правилно.
Същият като водач на моторно превозно средство, не се подчинява на
спиране със стоп палка по образец на МВР.
От доказателствата по делото се установява, че нарушенията са
осъществени виновно от водача П. П..
Установява се от съдържанието на АУАН и НП, че на 20.06.2024 г.
жалбоподателят при ясно подаден сигнал от полицейски служител със стоп
палка по образец да спре, не е изпълнил това си задължение.
При това положение и според съда правилно е била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя, като му е бил съставен
АУАН, като съвсем точно е посочена правната квалификация на извършеното
по чл.103 от ЗДвП, който сочи, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се налагат наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС на този, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
В случая с оглед вида и тежестта на нарушението, времето и начина на
осъществяването му, както и данните за налични предходно налагани
наказания за нарушения по ЗДвП, правилно е определено като размер
наказанието глоба над средния размер на предвиденото в закона, а именно 100
лева.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случай.
4
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл.
28 от ЗАНН, а тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната
власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения.
Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят
е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящия
съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 103 от
ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на
определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по
себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието
е незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от
обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при
5
подаден сигнал за спиране. Имайки предвид вида на нарушението и че същото
касае конкретно нарушение, то съдът намира за ирелевантно по делото
обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица.
Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да
бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
Наред с това, видно от справката картон на водача, П. е многократно
санкциониран за различни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Предвид на това съдът не намери основание за редуциране на размера на
наложената глоба, като счете, че същата е съобразена с нарушението и
необходима за постигане на целите на наказанието.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото в тежест на жалбоподателя , следва да бъдат
разноските на АНО за процесуално представителство
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 24-4332-014585 от
02.07.2024г. , издадено от началник група при СДВР, отдел “ПП”, с което на П.
Л. П. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. Л. П. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата
от 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7