№ 204
гр. гр. **град, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **ГРАД в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
в присъствието на прокурора К. Ем. П.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100199 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ- за заплащане на
обезщетение за вреди причинени от Прокуратура на Република България в следствие на
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, за което в последствие лицето
е оправдано.
Ищецът Т. Н. Т. поддържа в искова молба, че против него е било повдигнато
обвинение от РП-**град за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК- за това, че на
03.04.2017г. на ПП І-5 /Е-85/, на км.272, между **град и с.Р., община **град,
противозаконно унищожил /пробол, срязал с нож/ чужда движима вещ- автомобилна гума
марка „Континентал“ с размери 185/65/15 на стойност 60 лева, собственост на АПИ-
гр.София. Той бил привлечен като обвиняем по д.п.№235/2017г. на РУ –**град, като му
била взета мярка за процесуална принуда „Подписка“. С Присъда №43/31.07.2018г. по
НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град, ищецът бил оправдан по така повдигнатото му
обвинение. Присъдата била протестирана от РП-**град и потвърдена с Решение
№18/07.02.2019г. по ВНОХД №471/2018г. по описа на ОС-Хасково.
Поддържа, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и емоционален срив, психическо
напрежение, негативни коментари от страна на съселяни и познати, както и разрив в
отношенията с приятелката си, майка си и сестра си. След привличането му като обвиняем
изпаднал в стресово състояние, бил в постоянно напрежение и страх до влизане в законна
сила на оправдателната присъда. Той бил млад, образован и успешно вградил се в семейния
бизнес мъж, придобил образование в престижен университет. Към момента на привличането
му в качеството на обвиняем, той бил с чисто съдебно минало и добри характеристични
данни. Поради това изживял отрицателни емоционални страдания- чувство на притеснение и
неудобство от засягане на честта и достойнството му, накърняване на името и авторитета
му, психически тревоги, безпокойство и обърканост от неоснователно отправени обвинения,
стрес и страх да бъде осъден без вина. Станал нервен, имал негативни изживявания по
повод отрицателното отношение и недоверие на част от приятели и бизнес-клиенти. Децата
му започнали да се срамуват от него. Незаконното обвинение довело до загуба на лично
време и средства за явяване във връзка с провежданото разследване. Изпитвал голяма
1
тревога от възможността да бъде осъден за престъплението, което не бил извършил. Не
можел да спи, да се храни нормално, като нямал желание да се среща и да общува с хора. За
обвинението се говорело в селото, в което живее, като бил незаслужено дискредитиран пред
съселяните си, семейния и приятелския му кръг. Счита, че така описаните неимуществени
вреди възлизат на 5000 лева. Същевременно от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда за него се пораждало и правото на законна лихва върху стойността на
претендираното обезщетение, която за периода от 07.02.2019г. до 06.02.2024г.- деня на
завеждане на иска в съда възлизала на 2671,12 лева, както и на законна лихва върху
главницата от 06.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че претърпял и имуществени вреди от незаконното обвинение, възлизащи на
1600 лева и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делата във връзка с
обвинението в извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК, по което бил признат за
невиновен и оправдан. Върху тази сума имал право на законна лихва на стойност 854,76
лева, считано от 07.02.2019г. до 06.02.2024г., както и на законна лихва от 06.02.2024г. до
окончателното заплащане на сумата.
Поддържа, че отговорността на Държавата за причинените му вреди била обективна,
поради което не следвало да се доказва от увреденото лице вината на органа, причинил
вредите. Държавата дължала обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. По отношение размера на обезщетението, съдът
се произнасял по справедливост.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Н. Т. сумата от 5000 лева-
претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП
№235/2017г. по описа на РУ-**град, по което е оправдан с Присъда №43/31.07.2018г.,
постановена по НОХД 515/2017г. по описа на РС-**град, потвърдена с Решение
№18/07.02.2019г., постановено по ВНОХД №471/2018г. по описа на ОС-Хасково, сумата от
1600 лева- претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по ДП №235/2017г. по описа на
РУ-**град, НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град и ВНОХД №471/2018г. по описа на
ОС-Хасково, сумата от 2671,12 лева – законна лихва върху главницата от 5000 лева, считано
от 07.02.2019г. до 06.02.2024г., сумата от 854,76 лева- законна лихва върху главницата от
1600 лева, считано от 07.02.20219г. до 06.02.2024г., както и законната лихва върху двете
главници, считано от 06.02.2024г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане
на направените в настоящото производство разноски.
В проведеното на 09.05.2024г. съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК, по
искане на ищеца съдът допусна изменение на предявените от него искове за обезщетение за
забава, като по първия иск вместо за сумата от 2671,12 лева за периода от 07.02.202019г. до
06.02.2024г. иска се счита предявен за сумата от 1675,15 лева за периода от 06.02.2021г. до
06.02.2024г., а по втория иск вместо за сумата от 854,76 лева за периода от 07.02.20219г. до
06.02.2024г., иска се счита за предявен за сумата от 530,29 лева за периода от 06.02.2021г. до
06.02.2024г.
Ответникът Прокуратура на Република България чрез прокурор от РП-Хасково ТО-
**град поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва по основание и размер
исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, както и претенцията за законна лихва върху
главницата. Заявява, че не са доказани твърденията за преживян стрес, притеснения и
имуществени вреди. Не били налице доказателства, които да установят действително
претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от незаконното обвинение. Не били
представени доказателства за претърпени морални вреди, както и такива за твърдени
ограничения на личната сфера на ищеца. Счита, че наказателното производство е протекло в
2
разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Обвинението не било за тежко умишлено
престъпление, като в хода на досъдебното производство по отношение на обвиняемия била
взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Същата била регламентирана в НПК и
се явявала законосъобразна. Към онзи момент били налице съответните предпоставки и
доказателства за повдигане на обвинение и съответно внасяне на обвинителен акт в съда.
Оспорва исковата претенция за причинени имуществени вреди, като намира същата за
неоснователна. Счита, че случаят не попадал в нито една от хипотезите, изискващи
задължителна защита съгласно чл.94 от НПК. На обезщетение подлежали действително
настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Разноските за адвокатско възнаграждение не били такава последица, а произтичали от
договорно отношение между адвоката и лицето, търсещо правна защита. Поради това, те не
представлявали имуществени вреди по чл.4 вр.чл.2 от ЗОДОВ.Ползването на адвокатски
услуги по наказателни производства, по които защитата не е задължителна е по преценка на
обвиняемото лице. Поради това изплатеното адвокатско възнаграждение не представлявало
задължителен и неизбежен разход, като не можело да се приеме за пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Алтернативно оспорва исковата претенция по размер,
като счита, че тя е завишена многократно, предвид извършените действия с участие на
защитника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите съдържащи се в приложеното по настоящото дело досъдебно
производство №235/2017г. по описа на РУ-**град е, че същото е образувано на 03.04.2017г.
срещу Неизвестен извършител за това, че на същата дата в община **град противозаконно
повредил чужда движима вещ- срязал автомобилна гума, собственост на АПИ-София-
престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Досъдебното производство е образувано във връзка с подадена в РУ-**град жалба от
**, в която се твърди, че в качеството му на инспектор дирекция АРОК в АПИ-София, на
03.04.2017г. извършвал проверки по контрол на движението на превозни средства на ПП І-5
Ев5 на км.272 между **град и с.Р., община **град, като бил със служебен л.а.“**. Около
13.30 часа спрял за проверка верижен трактор **. Започнал да извършва проверка на водача
и машината, като малко по-късно се появил мъж, който се представил като собственик на
трактора. ** констатирал наличие на нарушения, като седнал в служебния си автомобил и
започнал да пише акт за установяване на административно нарушение. Собственикът на
трактора стоял до служебния автомобил и намиращия се в него жалбоподател. В един
момент ** чул, че нещо силно изсъскало, като колата се наклонила на ляво. В страничното
ляво огледало той забелязал, че собственика на трактора отскочил настрани от колата, точно
откъм задната й лява гума. ** излезнал от автомобила и установил, че лявата му задна гума е
срязана отстрани. Сигнализирал за случилото се в РУ-**град, като след пристигане на
полицаите, те забелязали, че в предната част на трактора има забит нож с дължина около 25
см заедно с дръжката.
3
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
25.07.2017г., съставен от разследващ полицай при РУ-**град, Т. Н. Т. е бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП №235/20217г. на РУ-**град за това, че на 03.04.2017г., на ПП
І-5 /Е85/, на км.272, между **град и с.Р., противозаконно унищожил /пробол, срязал с нож/
чужда движима вещ- автомобилна гума марка „Континентал“ с размер 185/65/15 на стойност
60 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София- престъпление по
чл.216 ал.1 от НК. По отношение на обвиняемия е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“. На същата дата Т. е бил разпитан в качеството на обвиняемо лице, като е
заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и няма отношение към
спуканата гума. Разпитът е проведен в присъствието на наетия от обвиняемия адв.** от АК-
Хасково, като съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, на
същия в брой е била заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
На 14.08.2017г. прокурор при РП-**град изготвил и внесъл в РС-**град обвинителен
акт против Т. Н. Т. за извършено от него престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Образувано
било НОХД №515/2017г., по което на 31.07.2018г. съдът произнесъл Присъда
№43/31.07.2018г., с която признал Т. Н. Т. за невинен в извършване на престъпление по
чл.216 ал.1 от НК и го оправдал по повдигнатото обвинение. Тази присъда е била
протестирана от прокурор при РП- **град пред ОС-Хасково. С Решение №18/07.02.2019г.
по ВНОХД №471/2018г. ОС-Хасково потвърдил Присъда №43/31.07.2018г. на РС-**град по
НОХД №515/2017г.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът допусна и
разпита свидетелите **в. В своите показания свид.**- леля на ищеца, поддържа, че
племенника й бил набеден, че нарязал някаква гума, което той не бил спорил. Във връзка с
това се водели дела, които Т. много тежко изживял. Всички около него били под стрес.
Ищецът се скарал с приятелката си и тя го напуснала, като повод за това станало делото с
нарязаната гума. Отношенията с майка му и сестра му също били нервни. Ищецът се държал
нервно и неадекватно с всички. Причина за всичко това било продължилото около две
години дело. Ищецът имал висше образование, като бил завършил Американския
университет. Имал фирми и се занимавал със земеделие. В селото, в което живеел, се
ползвал с много добро име. Имало коментари, като хората не можели да повярват, че той
може да извърши такова нещо. Според свидетелят, Т. получил психическо разстройство в
следствие на воденото срещу него наказателно производство, но не бил посещавал лекар и
не се бил лекувал. Не знаела дали е приемал медикаменти.
От показанията на свид.** се установява, че отношенията му с ищеца били
професионални, като свидетеля работел в неговата фирма от 2012г. Според **, Т. се
променил след случилото се, като станал по-нервен. Предполага, че и работата му през този
период станала повече, защото започнали да обработват земи и в с.**. Ищецът започнал да
навиква служителите си по-сериозно, но според свидетеля това било поради увеличения
обем на работата. Към този момент Т. имал приятелка, с която се разделил, като ** не знаел
каква е била причината за това.
4
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищеца Т. Н. Т. е бил привлечен в качеството на
обвиняемо лице по досъдебно производство №235/2017г. по описа на РУ-**град, за това, че
на 03.04.2017г., на ПП І-5 /Е85/, на км.272, между **град и с.Р., противозаконно унищожил
/пробол, срязал с нож/ чужда движима вещ- автомобилна гума марка „Континентал“ с
размер 185/65/15 на стойност 60 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-
гр.София- престъпление по чл.216 ал.1 от НК, като по отношение на него е била взета и
мярка за неотклонение „Подписка“. Няма спор и относно това, че воденото против Т.
наказателно производство е приключило на 07.02.2017г. след като с Решение
№18/07.02.2019г. по ВНОХД №471/2018г. на ОС-Хасково е била потвърдена Присъда
№43/31.07.2018г. на РС-**град по НОХД №515/2017г., с която ищеца е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Спорно по делото е претърпял ли е ищеца имуществени и неимуществени вреди от
неправомерно повдигнатото му обвинение, за което в последствие е бил оправдан и ако да-
какъв е техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящият случай, ищецът претендира обезщетение за причинени му
имуществени и неимуществени вреди от Прокуратура на Република България, доколкото му
е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, като в последствие прокурор
от РП-**град е внесъл в съда по това обвинение обвинителен акт и образуваното против
обв.Т. НОХД е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, с която той е бил признат
за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
Ищецът предявява настоящия иск само против Прокуратурата на Република
България, доколкото досъдебното производство и извършените по него процесуално
следствени действия се извършват под надзора на наблюдаващия делото прокурор.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ изрично посочва, кои са правозащитните органи, за
вредите от чиито действия Държавата отговаря и това са разследващите органи,
прокуратурата или съда. Изброяването на тези органи е алтернативно, като нито в този
текст, нито в останалите разпоредби на Закона се предвижда задължително ищеца да
предяви иска си против Прокуратурата или едновременно против нея и разследващите
органи в лицето на ОД на МВР. В този смисъл по исковете с правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ е допустима пасивна солидарна отговорност между Прокуратурата и органа на
5
разследване причинил вредите, но не е налице задължително другарство между тях, като
право на ищеца е да прецени против кой от тези правозащитни органи или солидарно срещу
тях, да насочи своя иск. Отговорността на Държавата по исковете с правно основание чл.2 от
ЗОДОВ, независимо от правозащитния орган, който я представлява, се определя съобразно
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тази отговорност е обективна и
законодателя е предвидил Държавата да се представлява от различни органи по искове за
обезщетение за вреди, включително и от съда. Дори само един правозащитен орган да
представлява Държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за
пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като в тази насока е ТР №5 от 15.05.2015г. на
ВКС по т.д.№6/2013г. на ОСГК.
В настоящият случай, ищецът е преценил, че имуществените и неимуществени вреди,
които е претърпял от незаконното обвинение са в следствие на действията на
Прокуратурата, поради което той е предявил исковата си претенция само против нея.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия на
правозащитните органи, каквито са органите на прокуратурата, в посочената хипотеза по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в извършване
на престъпление, а впоследствие образуваното наказателно производство е приключило с
постановена от съда оправдателна присъда, с която подсъдимия е бил признат за невиновен
по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. Това дава основание на
законодателят да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия със закона и
правомощията на разследващите органи. Обвинението представлява официално
уведомление на лицето от компетентния орган за извършване на наказателно
правонарушение и за провеждане поради това на наказателно производство срещу него и
това е моментът, от който наказателното производство се отразява на положението на
лицето, за вредите от което отговорността е на държавата при проявление на елементите от
фактическия й състав. В случая са налице всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки за
ангажиране отговорността на ответниците Прокуратура на Република България– спрямо Т.
Н. Т. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, като по
отношение на него е била взета и мярка за неотклонение „Подписка“. В последствие, с
обвинителен акт, изготвен от прокурор, ищецът е бил предаден на съд за горепосоченото
престъпление, но наказателното производство спрямо него е приключило с постановено от
съда и влязла в сила на 07.02.2019г. оправдателна присъда, с което той е признат за невинен
по обвинението, което му е било предявено.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение и
предаването му на съд за престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Поради липса на специална
6
уредба в ЗОДОВ, съдът намира, че следва да приложи субсидиарно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, определяща обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт, при
съобразяване на предвидените в чл.4 на специалния закон граници на отговорността. При
определяне на размера на неимуществените щети, причинени на ищеца, следва да се има
предвид конкретната личност на пострадалия, съдебното му минало, тежестта на
обвинението, продължителността на проведеното наказателно производство, отражението,
което незаконното обвинение е дало в последвалото протичане на живота му.
В резултат на незаконното обвинение за извършено престъпление, което е
продължило от 25.07.2027г., когато Т. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице,
до 07.02.2019г., когато въззивния съд е потвърдил постановената от РС-**град за
престъпление по чл.216 ал.1 от НК, Присъда № 43/31.07.2018г. по НОХД №515/2017г. по
описа на РС-**град, с която ищеца е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, са
изминали почти 20 месеца, през които той е търпял неблагоприятни последици върху
личния му живот, както и върху психо-емоционалното му състояние.
Видно от съдържащите се в досъдебното производство материали е, че Т. Н. Т. е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и разпитан
в това му качество на 25.07.2017г. В проведения му разпит той не се е признал за виновен и
е отрекъл да е срязвал с нож гумата на автомобила на АПИ. Определена му е била мярка за
неотклонение „Подписка“, която е отменена с постановената от съда оправдателна присъда
на 07.02.2019г. От останалите материали съдържащи се в досъдебното производство се
установяват данни, че обвиняемия се е явявал в РУ-**град за разпит като свидетел на
12.04.2017г. и за провеждане на очна ставка на 11.05.2017г., участвал е в следствен
експеримент на 06.07.2017г. По досъдебното производство липсват данни ищецът да е бил
задържан в хода на разследването, както и да са му налагани други ограничителни мерки.
Същевременно, по образуваното в РС-**град НОХД №515/2017г. са били проведени
7 съдебни заседания, като подс.Т. се е явил само в две от тях. Производството по делото е
приключило с постановена от съда Присъда №43/31.07.2018г., с която Т. е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Тази присъда е
протестирана от прокурор при РП-**град пред ОС-Хасково. По ВНОХД №471/2018г. по
описа на ОС-Хасково са проведени три съдебни заседания, като подс.Т. не се е явил в нито
едно от тях. С Решение №18/07.02.2019г. ОС-Хасково е потвърдил присъдата на РС-**град.
От показанията на разпитаните по делото двама свидетели- ** ** и ** ** се
установява, че през периода от привличането му в качеството на обвиняемо лице до
приключване на наказателното производство на 07.02.2019г. ищецът променил своето
поведение- скарал се с приятелката си и тя го напуснала, станал нервен, като се държал по
неадекватно, започнал по –сериозно да навиква работниците си. В селото ,където живеел,
хората говорели за случилото се, но никой не вярвал, че Т. е извършил деянието, за което е
обвинен.
От показанията на разпитаните двама свидетели обаче не става ясно по категоричен
начин, че ищецът и приятелката му са се скарали и разделили именно поради започналото
7
наказателно преследване против него. От друга страна, според свид.**, през същия период
Т. е започнал да обработва и земеделски земи м землището на с.**, като обема на работата
му се увеличил, което също го накарало да бъде по нервен и да се държи по-агресивно към
работниците си. Действително в своите показания свид.** твърди, че в селото, в което
живеели хората говорели за случилото се, но както сама посочва никой не е вярвал, че Т. е
извършил въпросното престъпно деяние, не го е укорявал или подигравал и по отношение
на него не е било формирано каквото и да е негативно отношение. Действително през същия
период двама от работниците му напуснали работа, но не бяха представени нито
доказателства, нито твърдения, че това тяхно действие е свързано по някакъв начин с
образуваното срещу ищеца наказателно производство.
На следващо място, за престъплението, за което на ищеца е било повдигнато
обвинение чл.216 ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години,
като същото се явява леко престъпление. В НК не е предвиден минимум на наказанието
„Лишаване от свобода“, поради което има възможност същото да бъде заменено с друго, по-
леко по вид наказание. Същевременно, обв.Т. не е бил осъждан за престъпления от общ
характер, като при наличие на определените в чл.66 от НК предпоставки, дори и да му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“, неговото изтърпяване е могло да бъде
отложено от съда с изпитателен срок.
Предвид изложеното и като взе предвид горните обстоятелства, съдът счита, че за
причинените неимуществени вреди на ищеца в следствие на незаконно повдигнатото
против него обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в
сила на 07.02.2019г. Присъда № 43/31.07.2018г. по НОХД №515/2017г. по описа на РС-
**град, справедливото обезщетение следва да бъде в размер на 1000 лева, а над тази сума до
пълния предявен размер от 5000 лева иска като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. При определяне на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
взе предвид, че наказателното производство против Т. е продължило почни 20 месеца, през
които той е трябвало да се явява както в РУ-**град, така и в РС-**град. От друга страна, по
отношение на Т. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, която е била отменена едва
с постановяването на оправдателната присъда. През този период ищецът е бил изправен
пред неяснота относно изхода от предявеното му обвинение и невъзможност да прогнозира
развитието на производството, а от тук и на личния си живот. Търпял е негативни емоции,
свързани с очакването да му бъде наложено наказание. Нееднократно е трябвало да
посещава РУ-**град за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие, а
в последствие, макар и само два пъти е трябвало да се явява и участва в проведени по НОХД
№515/2-017г. съдебни заседания на РС-**град. Наред с това, освен тези негативни емоции
от воденото против него наказателно производство и последвалото в следствие на това
притеснение за евентуалната бъдеща присъда, по делото не се установиха други значителни
неимуществени вреди, причинени от страна на правозащитните органи, за които се твърди в
исковата молба. Имайки предвид така изложеното, съдът прие, че справедливия размер на
обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди в случая е 1000 лева.
8
На следващо място ищеца претендира ответника да бъде осъден да му заплати
обезщетение и за причинените имуществени вреди в размер на 1600 лева за платено
адвокатско възнаграждение по досъдебно производство №235/2017г. по описа на РУ-**град,
по НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град и по ВНОХД №471/2018г. по описа на ОС-
Хасково.
Видно от приложеното по досъдебно производство №235/2017г. по описа на РУ-
**град пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2017г., ищецът е бил
представляван от адв.**, като за това е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
По НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град ищецът също е ползвал адвокатска
защита ,като съгласно представеното по делото Пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие от 21.11.2017г. той е заплатил адвокатско възнаграждение на адв.З. Г. в размер
на 400 лева.
На последно място, ищецът е ползвал адвокатска защита и по ВНОХД №471/2018г.
по описа на ОС-Хасково, по което е заплатил адвокатско възнаграждение на адв.З. Г. в
размер на 600 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че с оглед характера на повдигнатото
обвинение, което не е за тежко престъпление, адвокатската защита на Т. Т. не е била
задължителна и съответно разноски за такава не му се дължи. Право на всяко обвиняемо
лице, респ.подсъдим е да реши дали да бъде защитаван в наказателното производство от
адвокат. Дори участието на такъв да не е задължително по закон, то
обвиняемия/подсъдимия има право да ангажира защитник, на когото заплаща съответно
възнаграждение, разходите за което следва да му бъдат възстановени при постановяване на
оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство.
Предвид това, съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят така
платените от него разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебното и съдебното
производство в размер на общо 1600 лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху горепосочените
суми, считано от 06.02.2021г. до 06.02.2024г., т.е. за период от 3 години назад от датата на
която е депозирана исковата молба в съда, до окончателното изплащане на горепосочените
две суми.
С помощта на калкулатор за изчисляване на законна лихва от сайта
https://www.calculator.bg съдът установи, че дължимата законна лихва върху главницата от
1000 лева- обезщетение за неимуществени вреди за периода от 06.02.2021г. до 06.02.2024г. е
в размер на 331,43 лева, а дължимата законна лихва върху сумата от 1600 лева- обезщетение
за имуществени вреди за същия период е в размер на 530,29 лева.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, съобразно уважената част от предявените искове или 636,88 лева.
9
В полза на Държавата, по сметка на РС-**град, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 214 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.“Витоша“
№2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т., с ЕГН **********, от с.**, община **град, ул.“**, сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
следствие на повдигнато му незаконно обвинение по досъдебно производство №235/2017г.
по описа на РУ-**град за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в
сила на 07.02.2019г. Присъда №43/31.07.2018г. по НОХД №515/2017г. по описа на РС-
**град, обезщетение за забава за периода от 06.02.2021г. до 06.02.2024г. е в размер на 331,43
лева /триста тридесет и един лева и четиридесет и три стотинки/, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 07.02.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди в частта му за разликата над 1000 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева и за обезщетение за забава в частта му за разликата над 331,43 лева до
пълния предявен размер от 1675,15 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.“Витоша“
№2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т., с ЕГН **********, от с.**, община **град, ул.“**, сумата от
1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по досъдебно производство №235/2017г. по
описа на РУ-**град, НОХД №515/2017г. по описа на РС-**град и ВНОХД №471/2018г. по
описа на ОС-Хасково, обезщетение за забава за периода от 06.02.2021г. до 06.02.2024г. в
размер на 530,29 лева /петстотин и тридесет лева и двадесет и девет стотинки/, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 07.02.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-гр.София, бул.“Витоша“
№2, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т., с ЕГН **********, от с.**, община **град, ул.“**,
направените по делото разноски в размер на 636,88 лева /шестстотин тридесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки/, а в полза на Държавата, по сметка на РС-**град и държавна
такса за производството в размер на 214 /двеста и четиринадесет/ лева.
Решението е постановено при участието на представител на Прокуратурата на
Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
10
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – **град: _______________________
11