Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
17.12.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Й. административно
наказателно дело № 1041 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Р.Т., депозирана против наказателно постановление
№ 20-3393-000201 от 15.05.2020г., издадено от ВПД Началник Второ РУ при
ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по
чл. 103 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно,
тъй като е необосновано, предвид факта, че приетите от наказващия орган
фактически положения не се подкрепят от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, а така също и
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде постановено решение, с което
да бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират подробни доводи за
недоказаност авторството на деянието, а така също и за недоказаност, на
твърденията в АУАН и НП, че към 28.04.2020г. моторното превозно средство е било
спряно от движение, тъй като липсват доказателства по отношение на собственика
на автомобила да е връчен акт, че автомобилът е спрян от движение, както и
жалбоподателят да е бил уведомяван за това обстоятелство. Инвокират се доводи,
че касателно нарушението по т. 2 от НП, актосъставителят и впоследствие
административнонаказващият орган не е изложил обстоятелства от фактическа
страна измежду предвидените в закона, че е налице отказ от някакво
разпореждане. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена жалбата и да
бъде потвърдено наказателното постановление, по съображения изложени в
депозираните по делото писмени бележки. В същите се релевират доводи, че в АУАН
и НП нарушителят е правилно идентифициран и всички релевантни обстоятелства са
посочени в АУАН и НП. По отношение нарушението по т. 1 от НП излага
съображения, че от представените писмени доказателства безспорно се установява,
че процесния автомобил е с прекратена регистрация вследствие на наложена
принудителна административна мярка и на 16.09.2019г. е спрян от движение със
ЗППАМ № 19-1085-000954/16.09.2019г. и към датата на нарушението е действала
ЗППАМ № 19-1085-001086, влязла в сила на 04.01.2020г. По отношение нарушението
по т. 2 от НП се развиват съображения, че от доказателствата по делото се
установява и доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по
чл. 103 ЗДвП, за което правилно е ангажирана неговата отговорност. Излагат се
доводи, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила по издаване на
наказателното постановление и в случая не е налице различия между текстовата
част на обвинението в акта и наказателното постановление като в същите се
съдържа достатъчно конкретно и ясно описание на фактите, при които е извършено
нарушението, които факти се подкрепят от доказателствата по делото. Излагат се
доводи, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити от страните в хода по
същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства,
и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН бланков № 118388/30.04.2020г.
за това че, на 28.04.2020г., около 03,00 часа, в град Русе, на кръстовището
между ул. „Вега“ и ул. „Згориград“, управлява лек автомобил Нисан 350 Z, с рег.
№ Р 51 94 КВ, собственост на Гинка Йорданова Тачкова, като извършва следните
нарушения: 1. Управлява МПС, което е спряно от движение и 2. Не спира на
подаден ясен сигнал за спиране (светлинен и звуков) от служебен автомобил като
рязко ускорява скоростта по бул. „Христо Ботев“.
Така
приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като
нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 103 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, като в него същият е посочил, че няма възражения.
Такива
не са били депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление №
20-3393-000201 от 15.05.2020г., издадено от ВПД Началник Второ РУ при
ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП
са му наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по
чл. 103 ЗДвП.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, а както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство, поради и което и на основание чл.
305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните две нарушения
са описани, по начин индивидуализиращ всяко едно от тях и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран като,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите
за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба,
под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия
орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Не могат да бъдат споделени
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в АУАН и НП не са
изложени обстоятелства при които е извършено нарушението, тъй като не са изложени
твърдения за неизпълнено нареждане. Видно от обстоятелствената част, както на
АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП изрично са посочени,
конкретните действия, които според административнонаказващия орган осъществяват
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушението по т. 2 от НП, а именно „Не спира на посоченото място при подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране от служебен автомобила, като рязко
увеличава скоростта в посока бул. „Христо Ботев“. Така изложените
обстоятелства, според настоящия съдебен състав напълно покриват изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и позволяват напълно на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и при какви обстоятелства
се твърди, че е извършено същото. Така описано нарушението в пълнота гарантира
правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на какви факти и
правна квалификация е ангажирана неговата отговорност и по този начин му е
гарантирана в пълнота правото му на защита.
По изложените съображения съдът
намира за неоснователни твърдените в жалбата и поддържани в хода по същество
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, които да имат за своя последица
отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Въз основа на извършената оценка
на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства съдът
намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
По т. 1 от наказателното постановление На първо
място видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, който именно
е свидетел е очевидец на това нарушение, не може да бъде обоснован единственият
възможен извод, че именно жалбоподателят е бил водач на посочения автомобил.
Съгласно нормата на чл. 303, ал.
2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай
по делото не са ангажирани преки доказателства, които да установяват, че именно
жалбоподателят е бил водач на автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час.
Автомобилът не е собственост на жалбоподателя и същевременно в хода на
производството не е представена декларация от собственика на същия, на
основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която да се посочва именно жалбоподателят като
лице, на което е предоставено за управление моторното превозно средство.
Действително АУАН е подписан от
жалбоподателя, като същият е отразил, че няма възражения и самият АУАН,
съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, но съгласно разпоредбата на чл. 116 НПК, приложима на основание
чл. 84 ЗАНН, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието
на обвиняемия и самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи
от задължението им да събират и други доказателства по делото.
Нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, по
своята същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се
гради наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай, както бе
посочено не са налице преки доказателства, в подкрепа на административнонаказателното
обвинение, а изводите на административнонаказващия орган се градят единствено и
само на предположения и доказателствата по делото не могат да обосноват
единственият възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила на инкриминираната дата.
Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е
степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това
си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо
всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на
установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен
единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Отделно от това нормата на чл. 5, ал. 3,
т. 2 ЗДвП забранява на водача да управлява пътно превозно средство,
спряно от движение.
В конкретния случай видно от
представената от страна на административнонаказващия орган ЗППАМ № 19-1085-001086
от 14.10.2019г., същата не е връчена срещу подпис на собственика на моторното
превозно средство, който е различен от жалбоподателя. Видно от представените
справки за задгранични пътувания собственикът на моторното превозно средство е напуснал
територията на Република България на 03.11.2019г. Връчването на заповедта по
реда на чл. 61, ал. 3 АПК, не може да обоснове извод за знание за спирането от
движение на моторното превозно средство от страна на собственика, а още
по-малко може да обоснове знание у едно трето лице, за да се приеме, че в
съзнанието на същото са намерили отражение представи досежно обективната страна
на състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
Посочената от страна на
процесуалния представител на административнонаказващия орган ЗППАМ №
19-1085-001086, влязла в сила на 04.01.2020г. не е била регистрирана в
системата и на основание същата не е спирано моторното превозно средство от
движение, което се установява от представената разпечатка, за да може тази
заповед да бъде обсъждана.
По изложените мотиви съдът
намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение и издаденото наказателно постановление в тази му част
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По т. 2 от наказателното постановление от събраните
в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на
същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде
изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на това,
вменено му във вина нарушение.
На първо място видно от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, който именно свидетел е
очевидец на нарушението, не може да бъде обоснован единственият възможен извод,
че именно жалбоподателят е бил водач на посочения автомобил.
Съгласно нормата на чл. 303, ал.
2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай
по делото не са ангажирани преки доказателства, които да установяват, че именно
жалбоподателят е бил водач на автомобила на посочените в АУАН и НП дата и час.
Автомобилът не е собственост на жалбоподателя и същевременно в хода на
производството не е представена декларация от собственика на същия, на основание
чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която да се посочва именно жалбоподателят като лице, на
което е предоставено ползването на същия.
Действително АУАН е подписан от
жалбоподателя, като същият е отразил в него, че няма възражения и самият АУАН,
съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, но съгласно разпоредбата на чл. 116 НПК, приложима на основание
чл. 84 ЗАНН, обвинението и присъдата не могат да се основават само на
самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието на обвиняемия не освобождава
съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по
делото.
Нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, по
своята същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се
гради наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението
е доказано по безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай, както бе
посочено не са налице преки доказателства, в подкрепа на административнонаказателното
обвинение, а изводите на административнонаказващия орган се градят единствено и
само на предположения и доказателствата по делото не могат да обосноват
единственият възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че именно жалбоподателят
е управлявал автомобила на инкриминираната дата.
Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента
на вероятност едно лице да е извършило деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, то това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и
окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно
главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да
било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице
е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Отделно от това, по отношение на
това нарушение, съдът намира, че описаните в обстоятелствената част на АУАН и
НП фактически констатации, а именно „Не спира на посоченото място при подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране от служебен автомобила, като рязко
увеличава скоростта в посока бул. „Христо Ботев“ не покриват състава на
нарушението по чл. 103 ЗДвП вменено на жалбоподателя.
Нормата на чл. 103 ЗДвП не
съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“. Такава може да се
изведе от разпоредбата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП, съгласно която „При спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“. Съгласно чл. 207, изр.
последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от
движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис
„Полиция-Спри!“.
За да е осъществен състава на
нарушение по чл. 103 ЗДвП
следва да е подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е
предназначен за конкретния водач на ППС и въпреки възприетия сигнал водачът да
не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания.
Подаването на светлинен и звуков
сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на
движение. При подаване на такъв сигнал, за водачите на моторни превозни
средства възникват задълженията, произтичащи от нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДвП,
а именно: При приближаване на моторно
превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни
превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а
при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както
на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
В случая от събраните по делото
доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране
със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал.
3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил или подаден от полицейския
автомобил постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!“, съгласно чл. 207, изр.
последно от Правилника за прилагане на ЗДвП., за да бъде прието, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно
нарушение по чл. 103 ЗДвП. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените
в закона начини за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не
сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на
указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на
ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие е специален
автомобил, което задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат
условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение.
Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален
режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на
ЗДвП. По делото е безспорно е установено, че по никакъв друг начин на
жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители, поради
и което за водача не е възникнало задължението да спре с оглед подаден му
сигнал от контролен орган..
С оглед изложеното не спирането
на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се
полицейски автомобил, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни
нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение и издаденото наказателно постановление и в тази му
част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По делото не са представени
доказателства, договореното адвокатско възнаграждение от страна на
жалбоподателя да е било заплатено, поради и което искането за присъждане на
разноски в негова полза следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата
на доказателства за неговото заплащане.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-3393-000201 от 15.05.2020г., издадено от ВПД Началник Второ
РУ при ОДМВР-Русе, с което на Г.Р.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, са
наложени административни наказания, както следва: по т. 1 от НП, на основание
чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложени му административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца, за нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: