Р Е Ш Е Н И Е
№ 154 16.05.2019 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1180 по описа на
съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се
води по реда на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на Т.С.Х. *** – длъжник в
производството по изп.д.№ 20188690400346 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И.Б.,
с рег.№ 869 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора /СтОС/
при срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от
08.04.2019 г. и постановление за разноските от 09.04.2019 г., с което ЧСИ е
отказал да присъди в полза на Т.С.Х. направените от него разноски в размер на
200,00 лв. за адвокатска защита в изпълнителното производство.
Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ да му присъди
направените разноски за адвокатско възнаграждение е незаконосъобразен, т.к. изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК поради
изначалната му недопустимост.
При това положение самият длъжник на общо
основание имал право на разноски при
прекратяване на делото на общо основание по силата на чл.78 от ГПК, които
следвало да му бъдат присъдени от ЧСИ с постановление, което съставлявало
изпълнително основание за събирането им в рамките на вече образуваното дело.
Тъй като направените от жалбоподателя разноски не са
били събрани незаконосъобразно било и постановлението на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Освен това чрез способи на принудително изпълнение ЧСИ
събрал и сума от банковата сметка на длъжника, която към момента на
прекратяване на производството не му била възстановена.
Претендира за отмяна на обжалваните действия на ЧСИ И.Б.
и присъждането на разноски в настоящото съдебно производство.
В законоустановения срок взискателката С.И.В. *** е представила
възражение срещу жалбата, с което я е оспорила като неоснователна.
Развила е съображения, че извън компетентността на
съдебния изпълнител е да присъжда разноски за длъжника в изпълнителното
производство.
Изключенията в чл.79, ал.1 т.1. и т.2 от ГПК
освобождавали длъжника от отговорността му за разноски, но не пораждали правото
му той да претендира присъждането на такива в образуваното срещу него
изпълнително производство.
Претендира се оставяне на жалбата без уважение, а при
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от
длъжника адвокатско възнаграждение.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ
И.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че ЧСИ няма компетентност да присъжда
разноски в тежест на взискателя, а единствените разноски, които съдебният
изпълнител може да събира, са в тежест на длъжника по аргумент от чл.79 от ГПК,
и са направени от взискателя по повод на изпълнителните способи, довели до
постъпване на суми по делото и осребряване на имуществото.
След
запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител,
въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнително
производство е било образувано на 21.09.2018 г. по молба на С.И.В., ЕГН- **********, с адрес ***, действаща чрез адвокат С.П. от АК -
София, въз основа на изпълнителен лист №
512/17.09.2018 г., издаден по н.ч.х.д. № 1895/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора по силата на който Т.С.Х.,
ЕГН – **********, с адрес: *** е осъден да й заплати сумата от 500,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за защитник.
На длъжника е била
връчена 25.10.2019 г. покана за доброволно изпълнение за сумата от 500,00 лв.,
сумата от 5,00 лв. – присъдени разноски и 144,00 лв. – разноски по
изпълнителното дело, както и такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските
по ЗЧСИ, в начислен ДДС, в размер на 102,60 лв
На 08.10.2018 г. ЧСИ е наложил
запор на банковата сметка на длъжника в „ПИБ“ АД аз сумата от 1 101,60
лв., а на 18.10.2018 г. банката е превела на съдебния изпълнител в изпълнение
на запорното съобщение сума в размер на 543,78 лв.
На 31.01.2018 г. Т.Х. е депозирал възражение пред ЧСИ,
с което е представил доказателства, че е изпълнил задължението си преди
образуването на изпълнителното производство и е поискал прекратяването му.
Възражението е било подадено чрез адв.Е.И. *** и към
него са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
30.10.2018 г., удостоверяващи представителната власт на адвоката да
представлява длъжника в изпълнителното производство, и заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
На 19.11.2018 г. ЧСИ е постановил отказ за
прекратяване на производството, който е бил обжалван по реда на чл.435, ал.2 от ГПК от Т.С.Х., а с решение № 6/10.01.2019 г. по в.гр.д.№ 1472/2018 г. на
СтОС отказът е бил отменен като
незаконосъобразен.
С молба от 28.03.2019 г. Т.С.Х. е поискал на основание
чл.78, ал.4 от ГПК да му бъдат присъдени разноските от 200,00 лв.
ЧСИ е постановил да се изчака да постъпи съдебен акт
по делото.
На 08.04.2019 г. СтОС е изпратил на ЧСИ решението си
по в.гр.д.№ 1472/2018 г. на СтОС.
С постановление от същата дата ЧСИ И.Б. е прекратила
производството на основание чл.433, ал.1 т.1 от ГПК и е вдигнала наложените
запори.
На 09.04.2019 г. Т.С.Х. отново е поискал ЧСИ да му
присъди направените разноски в размер на
200,00 лв., а с писмено разпореждане от същата дата ЧСИ е обективирал
отказът си да стори това.
На 12.04.2019 г. ЧСИ е постановил връщане на сумата от
543,78 лв. по посочената от длъжника банкова
сметка.
***овка,
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, в предвидения в закона
срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна,
поради следните съображения:
Отговорността за разноски представлява облигационно
правоотношение, което възниква по силата на процесуалния закон и се урежда от
него, а по естеството си тази отговорност е деликтна и обхваща разноските за
производството, направени от насрещната страна по делото.
Основен принцип е, че тази
отговорност може да бъде реализирана само във висящия процес, а вън от него
може да бъде реализирана отговорността за вреди при злоупотреба с процесуални
права.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати по чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, или когато се отнася за разноски,
направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разноските по изпълнението представляват всички онези разходи, които прави взискателят, за да
реализира чрез принудително изпълнение съдебно признатото си притезание.
Такива разноски могат да бъдат направени за
процесуално представителство от адвокат в изпълнителното дело или за извършване
на процесуални действия по движението на делото и за реализиране на отделните
способи на принудително изпълнение, изразяващи се във всички дължими по силата
на раздел ІІ от ТДТССГПК и по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ такси и
разноски по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители,
респ. от частните съдебни изпълнители.
Нормата на чл.79 от ГПК не се съдържа законово уредено
право на разноски за длъжника, а единствено по силата на изключенията от,
визирани в чл.79, ал.1 от ГПК той се освобождава от отговорността за сторените
от взискателя разноски.
Това разрешение е изцяло в духа на правната логика,
т.к. в типичната хипотеза именно длъжникът, със своето извънпроцесуално
поведение, става повод за образуването на изпълнително производство и за
разноските, които взискателят прави в това производство, в чиито рамки по пътя
на принудителното изпълнение той реализира едно свое съдебно признато право.
Изключенията, които уреждат нормата на чл.79, ал.1 т.1
от ГПК, относима в конкретния казус, касаят именно случаите, когато не длъжникът
е недобросъвестната страна за съществуването на изпълнителното производство,
било защото по различни причини изпълняемото право не е съществувало към
момента на образуването, било защото се е погасило в хода на самото
изпълнително производство, но не посредством реализиране на притезанието.
В тези случаи отново въз основа на правния принцип, че
никой не може да излича облаги от собственото си неправомерно поведение,
сторените от взискателя разноски по изпълнението си остават за негова сметка и
за тях длъжника не отговаря.
Тъй като нормата на чл.79
от ГПК урежда единствено процесуалната възможност на взискателя да получи
всички направени от него разноски по изпълнението, за длъжника в изпълнителното
производство не съществува процесуалната възможност по този ред да реализира
претенцията си за направените от него разноски.
При прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл.433 от ГПК длъжникът няма право на
разноски и по силата на общото правило, визирано в чл.78, ал.4 от ГПК.
Смисловото и логическото
тълкуване на нормите на чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК обосновава извода, че същите
са относими единствено към исковия процес, и уреждат само правото на ответника
на разноски, направени по повод на неоснователно предизвикан от ищеца правен
спор, който е бил разрешен със сила на пресъдено нещо в полза на ответника, или
когато самият ищец е десезирал съда от разглеждането на спора.
Нормата на чл.78, ал.4 от ГПК не може да се приложи по аналогия и в изпълнителния процес, т.к. съгласно
чл.46, ал.2 от ГПК прилагането на правна норма по аналогия се допуска, когато нормативният акт е непълен.
В такива хипотези за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта.
В ГПК са предвидени самостоятелни законови текстове,
уреждащи отговорността за разноските по изпълнението, които са обособени в
отделен член от общите разпоредби, касаещи присъждането на разноски.
Това представлява законодателна техника, която в
историческо-правен аспект е характерна за законодателството на Република
България след
В хипотезата, когато изпълнителното производство бъде прекратено
поради изначалната липса на допустимостта му, защото изпълняемото право е било
погасено от длъжника преди неговото образуване, както е в настоящия случай,
разноските за адвокатска защита, направени от последния могат да се претендират
от взискателя като вреди при злоупотреба с процесуално право по чл.3 от ГПК
чрез иск по чл.45 от ЗЗД.
С оглед на тези съображения обжалваното постановление
за разноските, с което ЧСИ И.Б. е отказала да присъди на Т.С.Х. направените от
него разноски за адвокатска защита е
законосъобразно.
Тъй като към момента на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство от 08.04.2019 г. изпълняемото право
не е съществувало и прекратяването на производството е настъпило по силата на
закона, а събраната от длъжника чрез запор върху банковата сметка сума му е
била преведена обратно от ЧСИ по банков път, то и това действие на ЧСИ е било
извършено законосъобразно.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не
се присъждат поради липса на искане от страна на правоимащата в случая страна-ответник
по жалбата.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.С.Х.,
ЕГН – **********, с
адрес: *** – длъжник в производството по изп.д.№ 20188690400346 на
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. Б., с рег.№ 869 на КЧСИ и район на действие
при Старозагорски окръжен съд срещу постановление
за прекратяване на изпълнителното производство от 08.04.2019 г. и постановление
за разноските от 09.04.2019 г., с което ЧСИ е отказал да присъди в полза на Т.С.Х.
направените от него разноски в размер на 200,00 лв. за адвокатска защита в
изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.