РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Търговище, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20223530100304 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.258 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че представляваното от него дружество, в
средата на месец октомври 2020 година е сключило с ответника договор за изграждане на
бетонен фундамент с ивични основи и плоча около 80 кв.м., върху която да бъде изградена
дървена конструкция за къща. Договорили стойността на договора, в размер на 3 000 лв.,
като материалите за изработката следвало да бъдат осигурени от страна на
възложителя. Твърди, че е започнал изпълнени по договора на 16.10.2020 година, в
присъствието на бащата на ответника. Последният им показал на място къде точно да
бъде разположен фундамента, с какви размери и с какви нива, с оглед големия наклон на
терена. Договорката била, ответникът да изкопае основите и да направи обратния насип.
На 30.10.2020 година твърди, че е излял бетоновите основи, като тогава ответникът му
заплатил 1 000 лв. по договора. В последствие поради заболяване изпълнението било
забавено. На 30.12.2020 години приключили изливането на изливането на плочата. На
следващия ден 31.12.2020 година монтирали и втория отводнителен сифон. С това
изпълнението по договора приключило. На 31.12.2020 година вечерта, ответникът се
обадил по телефона на ищеца, за да уточнят остатъка на дължимото възнаграждение по
договора. Ищецът приспаднал 100 лв., поради това, че ответникът му осигурил дизелово
гориво и му казал, доколкото са се разбрали, че изпълнението е на стойност 3 000 лв., то
ответникът дължи още 1 900 лв. по договора. Ответникът отказал да заплати остатъка
1
по договора, с мотив, че извършената работа не струва толкова. Така и към момента не е
погасил задължението си. Поради горното ищецът воли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 900 лв., представляваща
стойността на извършени строителни работи в имота на ответника, ведно със
законната лихва от предявяването на иска. Претендира разноски по делото.
Ответникът в отговора си, твърди че с ответното дружество няма сключен
договор за изработка. Твърди, че договорът е с представителя на ответника, но в
качеството му на физическо лице. Признава, че е заплатил 1 000 лв., авансово по договора,
сключен с И. С.. Качеството на извършените работи било много ниско. С оглед на това
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли, предявения против него иск.
Претендира разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Безспорно е, че през есента на 2020 година, представителя на ищеца И. С. и
ответника Х. П. са водили преговори за извършване на определени строително-монтажни
работи в имот на бащата ответника. Възложител по този договор е именно
ответникът. Ищецът , заедно със свидетелите А. С., Г. И. и К. Н., са участвали в
извършването на строежа в имота на ответника. От техните показания се установява,
че последният посетил имота на свидетеля Н., когато ищецът и свидетелят А. С.
извършвали подобни строителни работи в негов имот. Ответникът и свидетеля Н. били
съседи и се познавали много добре. Така ответникът видял работата на ищеца и заявил, че
харесва това което са направили. Заявил още, че желае и в неговия имот да бъде изграден
фундамент- плоча, след което да се изгради къща. Двамата договорили работите, които
следва да се извършат и стойността на договора. По време на договарянето е присъствал
единствено свидетелят А. С., но при извършването на строителните работите в имота
на ответника присъствали и другите двама свидетели. Тогава те разбрали, че
стойността на договора е 3 000 лв., като ответникът е заплатил авансово 1 000 лв. Факт,
който не се оспорва от самия ответник. В последствие, последният отказал да заплати
останалата част от задължението си по договора, като лично заявил на свидетеля Н., че
са се спазарили за 3 000 лв., но няма да заплати останалата част от задължението,
поради това, че според него извършените в имота работи не струват толкова.
Свидетелят И. също е чул договорката между страните относно стойността по
договора, а именно чул, че се договарят за сумата от 3 000 лв. През по-голямата част от
времето, когато са се извършвали строителните работи в имота, ответникът е
присъствал лично или негов познат. Никой, в частност ответникът не е възразил, че
строителството е некачествено или, че се извършават работи в отклонение на
договореното. След приключване на работите по строежа, ответникът не изплатил
стойността по договора, поради което И. С. заедно със свидетелите Г. И. и К. Н., на
04.01. го посетили, за да получи остатъка от 2 000 лв. Последният заявил, че е платил
1 000 лв., но останалите 2 000 лв., няма да плати. Съдът няма основание да игнорира
2
показанията на свидетелите при формиране на изводите относно отношенията между
страните. Показанията и на тримата свидетели са последователни относно фактите,
така както са ги възприели, не си противоречат, не противоречат и на събраните по
делото писмени доказателства. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда
забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели, какъвто безспорно е свидетеля А.
С., който е баща на представителя на ищеца, и въз основа на техните показания да бъдат
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да
бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод,
че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му. Освен, че е баща на представителя на
ищеца, между него и ответника очевидно има изостряне в отношенията им, за което са
водени дела от частен характер, иницирани от самия ответник. Това обаче не е повлияло
на показанията на свидетеля, относно предмета и вида на извършените по договора
строителни работи и относно цената. Неговите показания се подкрепят изцяло от
показанията на другите двама незаинтересовани свидетели, а до известна степен и от
твърденията на самия ответник. Когато правнорелевантни факти се установяват със
свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези
факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по
които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от
трети лица или от някоя от страните по делото и др.), способността и желанието на
свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в
показанията си и не на последно място волята на свидетеля да каже истината.
Отчитайки добросъвестността и волята на този свидетел да каже истината, като и
преценявайки и съпоставяйки показанията му с показанията на другите незаинтересовани
свидетели, изготвената експертиза и писмените доказателства, съдът приема, че
показанията му са достоверни и въпреки заинтересоваността му от спора, този свидетел
е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в
показанията си. Въз основа на изложеното съдът кредитира тези показания.
В подкрепа на твърдението, че между страните е възникнала облигационна връзка
по силата на договор за изработка е и приложената по делото проформа фактура-л.67 от
делото, от която е видно, че възложител е Х. П., а страните са се договорили за леене на
основи и фундамент на плоча, за сумата от 3 000 лв.
По делото беше назначена техническа експертиза, от която е видно, че описаните в
исковата молба строително монтажни работи са извършени в имота на ответника.
Стойността на труда за тях е 1 372.39 лв.
По искане на ответника бяха изслушани показанията на свидетелите А. О. и Р.
М..Тези показания са в подкрепа на твърдението на ответника, че е предал на И. С.
сумата от 1 000 лв., която е за уреждане на отношения извън договора за изработка. Тези
факти са ирелевантни за спора и доколкото не установяват факти във връзка с
3
облигационните отношения между страните, не следва да бъдат обсъждани.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и наведените от ответника
възражения, установяват наличието на облигационна връзка между страните, обусловена
от сключен между тях договор за изработка. Договорът между страните е устен. И
макар твърденията на ответника, че не е сключвал такъв с ищеца юридическо лице,
доказателствата сочат обратното. Доказателство за това между другото са и
твърденията на самия ответник за наличие на такъв договор, но сключен с физическото
лице- управител на фирмата. Сам ответникът е депозирал пред различни институции
жалби по повод на тези отношения, в които твърди, всъщност, че има сключен договор
именно с юридическото лице. Едва с отговора по иска, той заявява, че е сключил договор с
физическото лице. Доказателство за сключен договор е и поведението на ответника в
посока изпълнение на задължението да заплати стойността на извършените по договора
строително- монтажни работи. Заплатил е авансово 1 000 лв. по договора, присъствал е в
голяма част от времето при извършването на строителството. Поради горното не може
да се възприеме твърдението му, че договор между страните по делото не е сключван.
Доказателство в тази насока е и извършеното от него авансово плащане и
издадената проформа фактура. Договорът за изработка по смисъла на чл. 258 от ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на
съгласие между възложителя и изпълнителя относно съществените елементи предмета
на договора и цената, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.
Фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за извършените по
него дейности, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от
Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за
отричане на облигационното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на
договора преценката за сключването му не следва да бъде ограничавана само до
съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по
делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора – строителните работи или плащане на аванс по договора, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
облигационната връзка. В този смисъл е константната практика на ВКС.
Доказателствата по делото сочат за наличие на, сключен между страните договор за
изработка, с конкретни задължения, на всяка от тях по него.
Наведеното едва с отговора по иска възражение от ответника е за недостатъци,
допуснати от ищеца при извършването на строително монтажните работи, предмет на
договора. Съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД и практиката на ВКС, при наличието на отклонение
от поръчката, възложителят е следвало да прегледа работата при приемането на обекта
и да депозира по надлежния ред своите възражения до изпълнителя. Ответникът е
присъствал почти през цялото време на изпълнението на договора, възражения в тази
насока не е направил, доколкото твърди видим отклонения при обикновен преглед, без да са
4
нужни някакви технически познания. Поради това възложителят е следвало да направи
възраженията си веднага при приемането на обекта. Ответникът не представи
доказателства в какво се изразяват твърдените недостатъци и кога ги е констатирал.
Както беше споменато по-горе такива твърдения са наведени едва с отговора по иска и
той не представи категорични доказателства кога е приел изпълнението, имало ли е
възражения от негова страна при приемането, с оглед видимите недостатъци, за да са
налице предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя. За
всяко едно отклонение от възложеното следва да се отправи уведомление до изпълнителя
за съответния недостатък, за да може поръчващия валидно да упражни правата си по
чл.265 от ЗЗД, за реализиране отговорността на изпълнителя. В противен случай,
работата му следва да се счита за приета, като правата на възложителя за защита се
погасяват. В тази връзка възраженията за недостатъци, не могат да породят търсените
последици, защото противопоставянето не е било извършено веднага при приемането на
работата, на практика такова противопоставяне не е имало. Установи се, че
инвестиционини проекти и строителни книжа за обекта няма, но такива обикновено се
изготвят от възложителя. Липсата на такива в случая не може да се вмени във вина на
изпълнителя.
От събраните доказателства, се установи наличието на договор за изработка
между страните, по който ищецът е изпълнил задълженията си. Договорената цена на
труда по говора е била в размер на 3 000 лв., като ответникът е заплатил част, в размер
на 1 000 лв. Приел е цената по договора, поради което и независимо от заключението на
експертизата, то той дължи заплащане на остатъка, който е в размер на 2 000 лв. 100 лв.
са заплатени по друг начин, поради което претенцията за заплащане на 1 900 лв., по
договора за изработка е основателна.
Поради изхода а спора, ответникът следва да заплати, сторените от ищеца
разноски по делото, в размер на 726 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Р. П. ЕГН ********** от гр.П., ул.“М. Т.“, № ** да заплати на
„Ивконти“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр. П., ул.“Б.“, № ***, представлявано
от И. А. С., сумата от 1 900 лв., представляваща стойността строително- монтажни
работи по договор за изработка, ведно със законната лихва от 15.02.2022 година, на
основание чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Р. П. ЕГН ********** от гр.П., ул.“М. Т.“, № ** да заплати на
„Ивконти“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес гр. П., ул.“Б.“, № ***, представлявано
от И. А. С., направените по делото разноски в размер на 726 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6