Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 25.10.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
15.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 851 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощник Б.Р. – юрисконсулт срещу П.Й.Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
Ищецът
твърди, че на 21.10.2016 г. между ответника и „Провидент Файненшъл България”
ООД е сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на който на ответника е
предоствен заем в размер на 550
лева. Твърди, че подписвайки
договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като
се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия и Стандартен европейски форнуляр сума в общ размер на 658, 49
лева представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва в размер на 108, 49 лева по него на 60 равни седмични вноски –
всяка по 10, 97 лева, като
първата погасителна вноска е платима на 30.10.2016г., а последната – 17.12.2017 г. Излага доводи относно претенциите си такса за
оценка на досие в размер на 27, 50 лева, платими на 60 равни седмични вноски по
0, 46 лева, платими на падежите на погасителните вноски, такса „кредит у дома”
в размер на 469, 13 лева, от които 140, 74 лева за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя и 328, 39 лева за събиране на
погасителните вноски по местоживеене; 59, 48 лв. лихва за забава за периода от
02.01.2017 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Твърди, че ответникът не е заплатила изцяло дължимия паричен
заем към дружеството – кредитор, а сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 180, 00 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя -
22, 34 лв., такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя - 54, 70 лв., такса за оценка на досие - 4,
14 лв., договорна лихва - 28, 52 лв., главница - 70, 30 лв. Предвид горното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че му дължи сумите, както следва:
главница - 479, 70 лв.; договорна лихва – 79, 97 лв. за периода 01.01.2017г. –
17.12.2017г.; такса за оценка на досие - 23, 36 лв. за периода 01.01.2017г. –
17.12.2017г.; такса за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя -
118, 40 лв. за периода 01.01.2017г. – 17.12.2017г.; такса услуга „кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
- 273, 69 лв. за периода 08.01.2017г. –
17.12.2017г. и обезщетение за забава в
размер на 59, 48 лв. за периода от 02.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда или сума в общ размер на 1034, 60
лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1983/2018г. по описа на РС – Дупница.
Претендира разноски в заповедното и настоящото производство. Обосновава
активната си процесуална легитимация предвид сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 01.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/21.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Й.Ш. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, подписаното на 01.03.2018 г. Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/21.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Й.Ш., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове по изложените съображения. вкл. и за нищожност на част от клаузите в договора за заем и договора за допълнителни услуги.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 21.10.2016 г. между ответника и
„Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за потребителски кредит №
*********, по силата на
който на ответника е предоствен заем в размер на 550 лева, като ответникът се
е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия и Стандартен европейски формуляр сума в общ размер на 658, 49
лева представляваща чистата
стойност на заема ведно с договорната лихва в размер на 108, 49 лева по него на 60 равни седмични вноски –
всяка по 10, 97 лева, като
първата погасителна вноска е платима на 30.10.2016г., а последната – 17.12.2017 г., както
и че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/21.10.2016 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Й.Ш. е прехвърлено в полза
на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски,
подписаното на 01.03.2018 г. Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата
на което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/21.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Й.Ш.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски.
По делото
са представени нарочни уведомления, предхождащи подаването на исковата молба, с
което следвало да се уведоми ответникът за извършените прехвърляния на
задължението му по процесния договор.
От приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че размерът на остатъка от задължението на ответника по договор
за потребителски кредит за паричен заем № *********/21.10.2016г е на стойност
1034, 60 лв., от които: 479, 70лв —главница по договора за заем от 21.10.2016г.;
79, 97лв. — договорна лихва по договора за периода от 01.01.2017г. /дата на
изискуема първа неплатена вноска/ до 17.12.2017г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 23, 36лв. - такса за оценка на кредитно досие; 118, 40 лв.
- такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 01.01.2017г. до 17.12.2017г. - 273,
69 лв. – такса услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя; 59,
48 лв. - лихва за забава на плащането за периода от 02.01.2017г. /дата на първа
падежирала вноска/ до датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК
/02.10.2018г./ Размерьт на лихвата за забава на плащането за исковия период от
02.01.2017г . до 03.10.2018г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е 59, 48
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, суми по договор за допълнителни
услуги и такса оценка на досие. По отношение на вземането за договорна лихва,
както и вземанията за допълнителни услуги и такса, съдът намира, че за ответника
няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите,
които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което
следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 550 лв., от която сума се дължи 370, 00 лева предвид признанието на факта от страна на ищеца в исковата молба, че ответникът му е платил сумата в размер на 180, 00 лева. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 75, 00 лв. (25, 00 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото производството - в общ размер от 875, 00 лв. (държавна такса – 275, 00 лв., 300, 00 лв. - внесен депозит за особен представител, 200, 00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 312, 92 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 26, 82 лв. - разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Й.Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата в размер на 370, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен на 21.10.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 1983/2018г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: главница за сумата над 370, 00 лева до пълния претендиран размер от 550, 00 лева; договорна лихва – 79, 97 лв. за периода 01.01.2017г. – 17.12.2017г.; такса за оценка на досие - 23, 36 лв. за периода 01.01.2017г. – 17.12.2017г.; такса за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя - 118, 40 лв. за периода 01.01.2017г. – 17.12.2017г.; такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя - 273, 69 лв. за периода 08.01.2017г. – 17.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 59, 48 лв. за периода от 02.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Й.Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 разноски по настоящото дело в общ размер на 312, 92 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1983/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 26, 82 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: