О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен, 14.05.2020
година
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На четиринадесети май,
През две хиляди и двадесета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното ч.н.дело
№ 112 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производство по чл.244,ал.5 от НПК.
Настоящето производство е образувано по жалба на В.Г.Д. *** постановление на РП-Тетевен от 16.04.2020г за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №268/20198г по описа на РУП-Тетевен.
Жалбодателят излага,че постановлението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено, със законните последици от това.Твърди,че правилно прокуратурата е приела,че безспорно е доказано авторството на извършеното срещу нея престъпление-причиняване на средна телесна повреда,както и механизмът на причиняване на увредата.Следващите изводи на прокуратурата досежно квалификацията на престъпното деяние са изцяло неправилни,необосновани и незаконосъобразни.Липсват каквито и да са доказателства,установяващи необосновано приетото от прокуратурата състояние на силно раздразнение,като необосновано е прието,че е предизвикала дееца с тежка обида и насилие.Изложеното в теоретичната част в постановлението по отношение афектното състояние на дееца не е подкрепено с нито едно доказателство.Самата прокуратура признава в мотивите си,че е вменила на извършителя на деянието състояние по смисъла на чл.132,ал.1 от НК без да са събрани или налични каквито и да са доказателства за подобно негово състояние-нито медицински,нито гласни,нито такива,установяващи психическото му състояние непосредствено преди да и нанесе двата удара в лицето и устата.
В предвид удостоверения момент на връчване на атакуваното постановление на жалбодателя,датата на депозиране на жалбата в прокуратурата и при съобразяване с вида престъпление,за което е образувано досъдебно производство №268/2019г. по описа на РУП-Тетевен,съдът приема,че жалбата е подадена от лице,което попада в кръга на визираните в чл.244,ал.5 от НПК,поради което намира,че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна,в който смисъл следва да бъде отменено постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №268/2019г по описа на РУП-Тетевен,а делото върнато за продължаване на разследването,поради следните съображения:
Компетентността на първоинстанционния съд, установена в производството по чл. 244,ал. 5 НПК, обхваща пълна преценка за обоснованост на акта на прокурора и за неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства. На следващо място, трябва да се установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства и дали в хода на досъдебното производство са извършени всички допустими и необходими действия за формиране правната воля, обективираната в атакувания акт.
От мотивите на атакуваното постановление е видно,че основанието за спиране на наказателното производство е установения факт на досъдебното производство,че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.Прокурорът е приел в мотивите на постановлението,че извършителят на деянието е причинил телесно увреждане- средна телесна повреда на жалбодателката/пострадалото лице/в състояние на силно раздразнение,предизвикано от първата чрез нанисане на тежка обида и упражнявайки върху дееца физическо насилие.
Анализирайки гласните доказателства,както и съдебно-медицинската експертиза,прокуратурата е извела изводи,които се споделят от жалбодателката,а именно,че на посочената в постановлението дата и място,разпитаното като свидетел лице-Р В,е нанесъл удари с ръце в областта на главата на жалбодателката,вследствие на които същата е получила увреда,съставомерна по чл.129,ал.1 от НК-загуба на долен десен кучешки зъб,без който се затруднява дъвченето и говоренето.На следващо място,прокуратурата дава вяра на една част от показанията на И,неговите родители В Ц и П Ц,както и появилият се,установен след проведените очни ставки свидетел/за когото при първоначалните разпити липсват данни/-Т Т,като същевременно дава вяра на показанията на тези свидетели,в частта,в която съобщават за отправени обиди и нанесени удари с пръчка от жалбодателката по тялото на св.И.
Настоящия решаващ състав споделя изцяло довода на жалбодателката,за наличие на противоречия в мотивите на прокуратурата досежно приетото афектно състояние у св.И преди причиняване на състовомерната телесна повреда/средна телесна повреда/ на жалбодателката.Следва да се отбележи и цитира обективираното в постановлението изречение,а именно:“В случая няма как да бъдат обсъдени,защото не се съобщават,поради едностранчивото описание на събитията от свидетели-очевидци,близки на И,респективно него самия,нито са документирани по какъвто и да е начин,както получените увреждания,така и външните прояви,т.нар. физиологична симптоматика,на преживените емоции вследствие на тези наранявания от този свидетел“. Обективиранот на подобен извод не корелира с крайния генерален извод на проктуратурата досежно квалификацията на деянието по чл.132,ал.1,т.2 от НК.
Що се касае до квалификацията на инкриминираното деяние по чл.132,ал.1,т.2 от НК,респ. състоянието на силно раздразнение или т.нар. физиологичен афект,съдът намира за уместно да разясни/макар и теоретични доводи за същото да са обективирани и в атакуваното постановление/,че същото е предмет на доказване във всеки конкретен случай и се характеризира с бурна емоционална реакция,при която съзнанието на дееца е овладяно от чувствата,отслабени са задръжките,а поради това и възможността за адекватно контролиране на постъпките.Състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос,защото е свързано със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика/изпотяване,сърцебиене,загуба на спомен и пр./,наличието на които могат да бъдат установени и преценени само при достатъчно задълбочени познания в областта на психиатрията и психологията,респ.същото следва да бъде доказано по надлежния начин чрез съдебно-психиатрична експертиза.Едва след констатиране на наличието на медицинския критерий-силно раздразненото състояние,следва да се пристъпи към преценка за наличие и на юридическия такъв-дали това състояние на дееца е предизвикано от пострадалия по предвидения в закона начин.
Нееднократно в
свои актове ВКС е разяснявал следното: “ преди да
стане въпрос за правната квалификация, „състоянието на силно раздразнение” по
смисъла на посочената разпоредба е въпрос на факти, респективно на доказването
им. За да се стигне до извод за квалификация на деянието по чл.132, ал.1 от НК трябва да са налице
както правните критерии, визирани в закона, така и медицинските. Безспорно в
коментираните случаи, както е отбелязал и съдът, действията на дееца са
непосредствен резултат от предизвикалия ги повод – провокиращото поведение на
пострадалия. За приложимостта на чл.132, ал.1 от НК е необходимо още в резултат на
това провокиращо поведение деецът да е изпаднал в състояние на силно
раздразнение – т.нар. физиологичен афект, което състояние е именно решаващият
фактор в съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство. Предмет
на доказване във всеки конкретен случай е силно раздразненото състояние,
характеристиките на което са изяснени в достатъчна степен от съдебната практика
и повторението им е ненужно. Състоянието на физиологичен афект е до голяма
степен медицински въпрос, защото е свързано със стеснение на съзнанието и
физиологична симптоматика. Преценката за такова стеснение на съзнанието се
извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не само
на основание съобщеното от свидетелите и/или дееца, които безспорно също се
съобразяват (виж в този смисъл решение № 121/2011 г. на ВКС по н.д.№
12/2011 г., ІІ н.о.)“.
В
конкретния случай съдът приема,че при разследването по досъдебното
производство,а и в мотивите на атакуваното постановление на прокуратурата, не
са изяснени в пълнота релевантните фактически обстоятелства, които биха
обусловили/съответно изключили/ правната квалификация по чл.132, ал.1, т.2 от НК. Прокурорът е разсъждавал основно върху поведението на пострадалата Д./жалбодателката/
и дали то е достатъчно провокативно по смисъла на посочената разпоредба. По
отношение на другата предпоставка по чл.132, ал.1 от НК прокурорът се е задоволил да
посочи, че „няма как да бъдат
обсъдени,защото не се съобщават,поради едностранчивото описание на събитията от
свидетели-очевидци…“. Това обаче съвсем не е
достатъчно, за да се приеме наличие на афект от психологична гледна точка. Сам
по себе си този факт, поради липса на друга мотивировка в прокурорския акт, не разкрива състояние на бурна нервна реакция, при която
съзнанието на дееца да е било значително стеснено, овладяно от чувства, а
възможността на извършителя на деянието да взема правилни решения и да ръководи
постъпките си да е значително намалена. Няма съмнение, че въпросът дали извършителят
се е намирал в състояние на силно раздразнение или не, е фактически и неговото
решаване е резултат от обстойна и комплексна оценка на всички допустими по НПК
доказателствени средства, събрани и проверени по делото. Безмотивното
игнориране на част от доказателствените материали, както и наличието на
обстоятелства по делото, които не са изяснени в пълнота, а чрез изясняването им
би могло да се стигне до друг фактически и правен извод, компрометират принципите
на чл.13 и чл.14
от НПК.
На
следващо място: В обясненията си извършителят Ради Иванов излага
данни,сочещи за ясен спомен за случилото се/единствено не твърди да е нанисал
удари върху жалбодателката,което съдът възприема за негова защитна реакция/. Тук следва да се отбележи, че не
всяко емоционално състояние на негодуване, страх, усещане за заплаха и други
подобни, след вербалния и физически конфликт между пострадалата и извършителя,
представлява физиологичен афект със стеснение на яснотата на съзнанието. Липсват категорични и безспорни доказателства
в конкретния случай да е била налице
т.н. „късо-съединителна“ реакция у извършителя.
С оглед изложеното,съдът приема,че при разследването на досъдебното производство не са положени усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото,съгласно чл.13,ал.1 от НПК. На основание изложените съображения, обжалваното постановление следва да бъде отменено,като незаконосъобразно и необосновано,а делото следва да бъде върнато на прокуратурата,за продължаване на разследването по досъдебното производство/с настоящия съдебен акт,за разлика от акта по чл.243,ал.5,т.3 от НПК съдът не дава указания относно прилагането на закона/.
В предвид горното и на основание чл.244,ал.5 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА,като незаконосъобразно и необосновано,ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Районна Прокуратура-град Тетевен от 16.04.2020 година за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №268/2019г. по описа на РУП-Тетевен, образувано за престъпление по чл.129,ал.1 от НК.
Връща делото на Районна Прокуратура-град Тетевен за продължаване на разследването по досъдебното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: