Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260034 17.08.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16138 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10 е предявил против Х.Б. А., ЕГН ********** ***, искове за осъждане
на ответника да заплати следните суми: 1000
лева - главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****
от 04.09.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 1072
лева – наказателна лихва за периода от 05,10,2016 г. до 22,11,2018 г. 144,29
лева – такса за експресно разглеждане.
Ищецът сочи, че на 04.09.2016 г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“ и ответникът е сключен Договор за кредит № **** по реда на чл. 6
от ЗПФУР, от разстояние въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.vivus.bg. На същия адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние, които кредитополучателят трябва да
приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора за кредит бил предоставен
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
подписал договора чрез натискане бутона „Подпиши“. В резултат на така описаната
процедура между страните бил сключен договор за кредит и на ответника била
предоставена сумата от 400 лв., която той се задължил да върне в срок до
04.10.2016 г. На 06,09,2016 г. ответникът е поискал кредит от още 200 лв.,
която сума е била отпусната на 06,09,2016 г. На 09,09,2016 г. и на 10,09,2016
г. ответникът поискал отпускането на кредит от по 200 лв. всеки. Допълнително
поисканите суми са били преведени на ответника. на 09 и 10,09,2016 г. С настъпване на падежа по договора –
04.10.2016 г. кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Съгласно договора и Общите условия „Вивус“ започва да начислява наказателна
лихва чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ към
договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на
просрочието-40,91%. Ответникът поел задължение за такса експресно разглеждане
на кредита в размер на 1072 лв.
На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството
си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за
кредит № ****, както следва: 1000 лева – главница, 1072 лева – наказателна
лихва за периода от 05,10,2016 г. до 22,11,2018 г. 144,29 лева – такса за
експресно разглеждане.
Предвид изложеното се моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1000 лева -
главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № **** от
04.09.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 1072 лева –
наказателна лихва за периода от 05,10,2016 г. до 22,11,2018 г. 144,29 лева –
такса за експресно разглеждане. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призовани и
уведомени за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратените до него съобщение изрично е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 21.07.2020 г. ответникът не се явява, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото
ищецът чрез пълномощника си с писмена молба е направил искане на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирали писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло, като се осъди ответникът да заплати сумата в размер на 1000 лева - главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № **** от 04.09.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
– 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 1072 лева – наказателна лихва за
периода от 05,10,2016 г. до 22,11,2018 г. 144,29 лева – такса за експресно
разглеждане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 150 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.Б. А., ЕГН ********** ***, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи” № 10 следните суми: 1000
лева - главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****
от 04.09.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 1072 лева – наказателна лихва за
периода от 05,10,2016 г. до 22,11,2018 г. 144,29 лева – такса за експресно
разглеждане.
ОСЪЖДА Х.Б. А., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10 сумата от 250 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ