РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Търговище, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20203530101053 по описа за 2020 година
Производството е във фаза по извършване на делбата.
С решение № 245/31.05.2021 г. по гр.д. № 1053/20 по описа на Районен съд -
Търговище, е допусната делба между съделителите М. В. СТ. ЕГН ********** от
*************, Г.Ц. ЕГН ********** от ********** и БР. Г. Б. ЕГН ********** от
*************** на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: АПАРТАМЕНТ, находящ се в
************* със застроена площ 61.15 кв.м. с идентификатор 73626.507.10.3.6, построен в
сграда с идентификатор 73626.507.10.3, находяща се в поземлен имот с идентификатор
73626.507.10, при съседи за обект : на същия етаж 73626.507.10.3.5; 73626.507.10.3.7; под
обекта 73626.507.10.3.2; над обекта 73626.507.10.3.10, ведно с избено помещение № 9, с
площ от 8.12 кв.м.при граници : от север магазин 1; юг- изба № 2; от запад-коридор; от
изток-тр.площ, ведно с 5.883% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на
строеж върху терена. С Решение № 61 от 24.09.2021 г. , постановено по в.гр.д.№ 177/21 по
описа на Окръжен съд-Търговище, са определени, следните квоти на съделителите : 1/2 ид.ч.
за М. В. СТ., 1/4 ид.ч. за В. Г. Ц. и 1/4 ид.ч. за БР. Г. Б..
В първото по делото заседание след допускане на делбата, ищцата М.С. предяви
претенция спрямо ответника В.Ц. за заплащане на обезщетение, за това, че е лишена от
възможността да ползва съсобствения имот, равняваща се на месечен наем, съобразно
нейните права в имота. Претенцията е за сумата от 225 лв., наем за периода от 11.04.2022 г.
до реалното извършване на делбата. В съдебно заседание претенцията беше намалена на 169
лв. Претенцията е поставена на разглеждане, на основание чл.346 от ГПК.
Ответникът В.Ц., предяви претенция за възлагане на делбения имот, в негов
1
изключителен дял, като на основание чл.349, ал.2 от ГПК, претенцията беше поставена на
разглеждане. Твърди, че към момента на откриване на наследството е живял заедно с
наследодателите в съсобствения имот и няма друго жилище.
Страните не спорят, че към момента на откриване на наследството, ответникът В.Ц. е
живял в делбения имот, заедно с наследодателите.
За определяне пазарната стойност на делбения имот бяха изготвени две експертизи.
Съгласно първата такава пазарната стойност на имота към 2021 година е 63 000 лв. Имотът е
неподелаем съгласно правилата на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Вещото лице е определило
стойността на имота към 2021 година, когато е допусната делбата му. От допускането на
делбата до момента е изминал период от една година, през който е ноторно известно че
поради икономическите и политически процеси в света цените на всички стоки и услуги
драстично се повишиха, което повлия и на цените на недвижимите имоти и в нашата страна.
Поради горното по делото беше допусната нова експертиза относно стойността на имота,
допуснат до делба. Съгласно това заключение, което съдът възприема изцяло, стойността на
имота към днешна дата е 77 500 лв. Месечния доход от този имот към 11.04.2022 година е в
размер на 338 лв., съответно за 1/2 ид.ч., съответстваща на ищцата месечния доход от имота
е 169 лв. Съдът изцяло възприема втората експертиза, с оглед на това, че е обоснована,
актуална и подробна в изследванията на пазара на имотите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
С решението по допускане на делба, съдът е допуснал до делба следния недвижим
имот: находящ се гр.Търговище, представляващ част апартамент, който е неподеляем
съобразно правата на страните. Пазарната стойност на този имот, съгласно втората
експертиза, възприетата изцяло от съда е 77 500 лв. Фактическия състав на правната норма
на чл.349, ал.2 от ГПК поставя изисквания от една страна към обекта предмет на делбата, а
от друга към субекта с възлагателна претенция. Претендиращия възлагане съделител следва
да има качеството на наследник, което е безспорно, към момента на откриване на
наследството да е живял в това жилище и да отговаря на още едно отрицателно условие, да
не притежава друго жилище. Не се спори от страните, а и от събраните в първата фаза на
производството гласни доказателства се установи, че при откриване на наследството
ответникът В.Ц. е живял в наследствения имот, към момента живее в имота и не притежава
друго жилище. Отговаря на условията по чл.349, ал.2 от ГПК, поради което делбения имот
следва да бъде възложен в негов дял. Ищцата и ответницата Б.Б. не могат да бъдат
обезщетени с друг имот, поради което за уравнение на дела им ответникът В.Ц. следва да им
уравнение, съответно на ищцата сумата от 38 750 лв., съответстваща на притежаваната от
нея 1/2 ид.ч. от имота, а на ответницата Б.Б.- сумата от 19 375 лв., съответстваща на
притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от имота. Това уравнение следва да бъде заплатено, в 6-
месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила.
По претенцията на ищцата с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС съдът намира
следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която
са лишени, от деня на писменото поискване. Правото да си служи с общата вещ е
ограничено от правата на останалите съсобственици.
Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това - той
или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той
или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея; ползващият
съсобственик е допуснал трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ /ТР № 7/2012 г. на ОСГК/. Съобразно дадените указания с ТР № 7/2012 г. на
ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик.
При наличие на описаните предпоставки, ползващият съсобственик дължи
обезщетение, равняващо се на средния пазарен наем на вещта за съответния период. По
делото безспорно е установява съсобствеността между страните върху имота при посочените
в решението по първа фаза на делбата квоти за исковия период. Покана от ищцата към
ответника за заплащане на обезщетение е депозирана в съдебното заседание, проведено на
11.04.2022 година. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Видно от
изготвената експертиза, за процесния имот, размерът на наема е 338 лв., определен към
11.04.2022 година, а за притежаваните от ищцата 1/2 ид.ч., наемът е в размер на 169 лв.
Поради това претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът В.Ц. направи възражение за прехващане на неговото задължение към
ищцата за уравнение на дела и в съсобствения имот, със установеното задължение на
ищцата към ответника за заплащане на сумата от 10 054.90 лв. Това задължение е
установено в настоящото производство, макар и с решение на Окръен съд-Търговище,
постановено по жалба против решението за допускане на делбата, в първата фаза. С това
решение ищцата е осъдена да заплати на ответника Ц. сумата от 10 554.90 лв., която
представлява разполагаемата част от наследството, с което общите наследодатели са можели
да се разпоредят в полза на бащата на ответника Ц.. Това задължение на ищцата е ликвидно
и изискуемо. Доколкото срок за заплащане на това задължение със съдебното решение не е
определен, то за да изпадне в забава ищцата, следва да бъде поканена към изпълнение.
Такава покана не е отправяна, съответно няма забава от нейна страна, за която да дължи
обезщетение, в размер на законната лихва. Последната възрази, че не е направено искането
3
за прихващане своевременно, а е недопустимо и поради това, че нейното задължение е
установено в друг процес, а не в настоящия. Съдът не споделя това възражение на ищцата.
Действително нейното задължение е установено във възивното производство по обжалване
на решението, с което е намалено дарствено разпореждане и имотът е допуснат до делба.
Това обаче е в рамките на настоящия процес, но дори и да не е, то съгласно чл. 103, ал. 1 от
ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да
направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до
другата страна в правоотношението. Т.е. правото на прихващане не е обвързано от начина
на възникване на задълженията, а е винаги допустимо и е обусловено от тяхната ликвидност
и изискуемост. Що се касае до възражението, че не е направено своевременно, то също е
неоснователно. В ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални
правила по отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради което
приложение намират тези, установени с разпоредбите на чл. 103-чл. 105 от ЗЗД. В
цитираните разпоредби е видно, че решаващо за прихващането е изявлението на една от
страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната страна в
правоотношението, което не е обвързано със срокове. С направеното в исковото
производство възражение за прихващане това изявление не се променя от такова насочено
към насрещната страна, в такова отправено до съда с искане последния да извърши
прихващане. С оглед на това, съдът извършва проверка за това дали са били налице
предпоставките за прихващане, осъществили, във всички случаи при направено изявление
от някоя от страните / РЕШЕНИЕ № 103 от 01.08.2017 година по гражданско дело № 61323
по описа за 2016 година на ВКС/. Прихващането е допустимо при насрещни изискуеми и
ликвидни вземания. Както стана ясно вземането на ответника от ищцата е установено.
Вземането на ищцата от ответника за заплащане на уравнение на нейния дял към момента
на депозиране на възражението за прихващане не е ликвидно и изискуемо. Изискването на
чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да бъде
извършено прихващане обаче касае само извънсъдебното прихващане, чийто ефект настъпва
с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Възражението
за прихващане, заявено в съдебния процес е допустимо и когато вземането не е ликвидно. В
тази хипотеза прихващането настъпва, след като влезе в сила решението, с което се
установява съществуването на вземането и неговата изискуемост, от който момент същото
става ликвидно. Поради това при направено възражение за прихващане съдът е длъжен да се
произнесе дори вземането да не е ликвидно към момента на предявяване на възражението. С
оглед на горното, доколкото съществуват две насрещни задължения, то следва да бъде
извършено прихващане до размера на по-малкото от тях. Задължението на ищцата към
ответника Ц. е в размер на 10 054.90 лв., а неговото задължение към ищцата, за уравнение
на дела и е в размер на 38 750 лв. След прихващане, ответникът Ц. следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 28 695.10 лв., представляваща уравнение на нейния дял, в
сроковете по чл.349, ал.5 от ГПК.
4
По искането на ищцата за заплащане на разноски: Претенцията и по чл.346 от ГПК е
насочена против ответника В. и с оглед изхода на спора в тази му част, то той следва да
понесе отговорността за разноските, сторени от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 355 от
ГПК, уреждаща отговорността за разноски в делбеното производство, страните заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете си, а по присъединети искове в делбеното
производство разноските се определелят по чл. 78 ГПК. В случая по присъединения иск на
ищцата се дължат разноски, които съгласно, приложения на л.201 от делото договор за
правна помощ, са в размер на 400 лв. Разноски за допуснатата във втората фаза съдебно-
оценъчни експертизи, следва да останат за страните, така както са ги направили. С оглед на
горното на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., които да бъдат
възложени в тежест на ответника В.Ц.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят следващите се държавни такси върху
стойността на дяловете си. Стойността на дела на ищцата М.В. е 38 750 лв., с оглед на това
следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си в общата вещ, в размер на по
1 550 лв. лв. Стойността на дела на ответниците В.Ц. и Б.Б. е 19 375 лв., за всеки от тях,
поради което веки следва да заплати държавна такса в размер на по 775 лв. Ищцата дължи и
държавна таскса върху присъденото обезщетение в размер на 50 лв.
Въз основа на горното съдът,
РЕШИ:
ПОСТАВЯ в изключителен дял на В. Г. Ц. ЕГН ********** от **********, съдебен
адрес *********************, адв. Ю.К. и той става собственик на следния НЕДВИЖИМ
ИМОТ: АПАРТАМЕНТ, находящ се в ************* със застроена площ 61.15 кв.м. с
идентификатор 73626.507.10.3.6, построен в сграда с идентификатор 73626.507.10.3,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 73626.507.10, при съседи за обект : на същия
етаж 73626.507.10.3.5; 73626.507.10.3.7; под обекта 73626.507.10.3.2; над обекта
73626.507.10.3.10, ведно с избено помещение № 9, с площ от 8.12 кв.м.при граници : от
север магазин 1; юг- изба № 2; от запад-коридор; от изток-тр.площ, ведно с 5.883% ид.ч. от
общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена, на основание чл.349,
ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Ц. ЕГН ********** от **********, съдебен адрес **************,
адв. Ю.К. да заплати на М. В. СТ. ЕГН ********** от ********************, адв.А.С. ЗА
УРАВНЕНИЕ НА дела в съсобствения имот и след извършено прихващане, сумата от 28
695.10 лв., едно със законната лихва, в 6-месечен срок, считано от влизане на решението в
сила, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Ц. ЕГН ********** от **********, съдебен адрес
*****************, адв. Ю.К. да заплати на БР. Г. Б. ЕГН ********** от ***************
ЗА УРАВНЕНИЕ НА дела и в съсобствения имот, сумата от 19 375 лв., едно със законната
лихва, в 6-месечен срок, считано от влизане на решението в сила, на основание чл.349, ал.2
5
от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Ц. ЕГН ********** от **********, съдебен адрес
*****************, адв. Ю.К. да заплати на М. В. СТ. ЕГН ********** от *********,
съдебен адрес ****************, адв.А.С., сумата от 169 лв., месечно, за периода 11.04.2022
година до окончателното прекратяване на съсобствеността, на основание чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. СТ. ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес
*********************, адв.А.С. да заплати по сметка на Районен съд Търговище,
държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 550 лв., както и държавна такса
по присъденото обезщетение, в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА В. Г. Ц. ЕГН ********** от **********, съдебен адрес
********************, адв. Ю.К. 4 да заплати по сметка на Районен съд Търговище,
държавна такса върху стойността на дела си в размер на 775 лв.
ОСЪЖДА БР. Г. Б. ЕГН ********** от ***************, да заплати по сметка на
Районен съд Търговище, държавна такса върху стойността на дела си в размер на 775 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд -Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6