Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260149 / 22.10.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2 по описа за 2020
година; взе предвид следното:
Производството е във
фазата по допускане на делбата–по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Искът е за съдебна делба на съсобствени движими вещи, с правно основание
чл.34 от Закона за собствеността, предявен от П.А.Ж. с ЕГН ********** ***;
против П.Д.З. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на МПС – лек
автомобил /л.а./ марка Мазда модел ****** с рег. № ******. Двамата били в
граждански брак от ******г. до 07.06.2018 г., когато бил прекратен с развод с
решение № 315 по гр.дело № 193/2018 г. на ХРС. Договорът за покупко– продажбата
на това МПС, регистрирано на името на ответника на 06.10.2017 г., бил от
02.10.2017 г., респ. преди бракът им да бъде прекратен, като го придобили в
режим на СИО. След развода ищцата многократно приканвала ответника за постигане
на доброволна делба, в т.ч. с нотариална покана № 12 том III рег.№ 3084/2018 г. на нотариус Нели Тончева, до каквато не се стигнало.
Видно от съставения от нотариуса констативен протокол, ответникът отказал да
предаде владението върху МПС, навлизайки в спорове, касаещи семейни покупки
през време на брака им. Той обаче признал, че с ищцата са съсобственици при
равни дялове върху л.а., който се намирал при него. Предвид изложеното, ищцата
иска, съдът да постанови решение, с което да допусне извършването на съдебна
делба на това МПС при равни за страните квоти, като й се присъдят направените
по делото разноски.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131
от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за
допустим и за основателен, така както е предявен. Признава, че процесното МПС е
придобито през време на брака му с ищцата по описания в исковата молба начин. В
делбената маса обаче и при същите квоти за страните следвало да се включат и
следните движими вещи, които били във владение на ищцата и се ползвали изцяло
от нея, а именно:
- Автоматична пералня марка DAEWOO модел WM DWD-F1013,
- Сушилня марка AEG,
- Цифров фотоапарат марка CANON модел 1200DEF18-55IIIDC,
- Фотоапарат марка DC модел С1060,
- Телефон марка HUAWEI модел Y3
II Gold,
- Хлебопекарна марка NEO модел ВМ-201, и
- Градинска косачка TOP GARDEN.
На ищцата се предостави
възможност да вземе становище по искането на ответника за включване и на
посочените от него движими вещи в делбената маса, което тя стори в указания й
срок. Възразява, че телефонният апарат бил закупен на 16.12.2016 г. и
представлявал подарък за нея по случай Коледа. Косачката била закупена на
14.05.2015 г. единствено и само за нуждите на имот на ответника в гр. Балчик,
където вещта била изпратена веднага след закупуването й. Фотоапарат DC бил
закупен на името на ищцата през 2009 г., като погинал още по време на брака и
това наложило закупуването на нов фотоапарат CANON. Последният бил закупен на
името на ответника със средства от банков кредит, изплатен с общи средства през
време на брака им. Той бил за подарък на детето им и бил негова собственост.
Автоматичната пералня била закупена през 2009 г. с преференциален кредит на
името на ищцата и изплащан лично от нея. Тя се намирала във владение на
ответника, но била амортизирана и вън от употреба. Сушилнята била втора
употреба, закупена от бащата на ищцата по случай раждането на детето им за
сумата от около 200 лв. Хлебопекарната била закупена преди повече от 10 години
за сумата от 60-70 лв. И двата уреда били счупени още по време на брака им и
извадени от употреба. Предвид изложеното, ищцата възразява, допълнително
посочените от ответника движими вещи да се включват в делбената маса, а ако се
включат сочи още вещи, които да бъдат включени в същата, а именно находящите се
в имота - къща на ответника в гр. Балчик: бойлер, кафемашина, два хладилника,
готварска и микровълнова печка. Същите били закупени от ищцата и родителите й
за целите на домакинството им в този имот. Доказателства за същите се съдържали
в нотариално дело. Освен това и вещи, находящи се в дома на ответника в гр.
Хасково, а именно: телефон, таблет, компютър – лаптоп и скенер, закупени с
кредити и изплащани от семейния бюджет на страните.
На ответника също се предостави възможност да вземе
становище по искането на ищцата за включване и на посочените от нея
допълнителни движими вещи в делбената маса, което той стори в указания му срок.
Неоснователни били възраженията на ищцата, да не се включват в делбената маса,
посочените от него вещи, още повече, че тя признавала, че те са закупени с общи
за страните средства през време на брака им. Относно автоматичната пералня, не
било направено искане за трансформация по чл.23 от СК, при което възражението й
за нея било ирелевантно. Недоказани били възраженията, че телефонният апарат и
новия фотоапарат били дарени. Не отговаряло на истината възражението, че
косачката е била изпратена в имота на ответника в гр. Балчик, т.к. тя се
намирала в къщата в с. Динево на ищцата след прекратяването на СИО. Относно
допълнително посочените от ищцата движими вещи, искането за тях не било в
предвидената от процесуалния закон форма, а и вещите не били конкретизирани, не
били закупувани през време на брака, що се отнася до таблет, лаптоп, телефон,
скенер, кафемашина. Вещите готварска и микровълнова печки не били във владение
на ответника. Относно хладилниците – големият бил закупен преди 2010 г. и след
повреда бил изхвърлен, а за малкия – липсвала пречка да се върне на ищцата. Ето
защо, допълнително посочените от ищцата вещи не следвало да се включват в
делбената маса.
Гореизложените позиции и искания на съделителите се
поддържат в открито съдебно заседание – лично от тях и от техни пълномощници -
адвокати. В изпълнение указанията на съда, ищцата уточнява допълнително за сочените
от нея вещи, че тези в гр. Балчик били закупени от нея или от нейните родители
за домакинството в имота там, но не разполагала с документи за тях; останалите
сочени от нея вещи се намирали в имота в гр. Хасково; като ги конкретизира,
както следва:
- бойлер - 80 литра, закупен в гр. Варна през 2012 – 2013 г., модел „Елдом”,
- кафе машина „Саеко”, закупена през 2004 – 2005 г.,
- единият (първият) хладилник - собственост на нейните родители, модел
„МРАЗ”, предоставен им за ползване, докато си закупят втори хладилник;
- вторият хладилник - закупен в гр. Балчик, модел „Нео”, през 2011-2012 г.,
като и двата хладилника се намирали в къщата в гр. Балчик;
- готварската печка - тип по големина на „Раховец”, но не „Раховец”, с два
обикновени котлона и фурна;
- микровълнова печка - обикновена, не индукционна, закупена през 2006 – 2016 г.,
- телефон – може би модел „Хуавей”, който ответникът си закупил през 2014 г.,
находящ се при него;
- таблет „Престижио 5000”, закупен през 2013 г.,
- лаптоп модел „HP”, закупен през 2012 – 2013 г.,
- скенер, закупен през 2010 – 2012 г.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцата
и ответникът са сключили граждански брак в гр. Хасково на ******г., видно от удостоверение
за сключен граждански брак дубликат, издадено на 08.08.2018г., въз основа на
акт за сключен граждански брак № 0305 от дата ******г. от Община Хасково. Бракът
им е прекратен с развод със съдебно решение № 315/07.06.2018 г. по гр.дело № 193/
2018 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 27.06.2018 г. Видно от същото,
фактическата им раздяла била от м.01.2016 г., като от брака си те имат едно
дете, родено на *** г. На името на ответника е представеното по делото свидетелство
за регистрация Част I № *********, издадено от МВР на 06.10.2017 г., относно
МПС – лек автомобил марка „Мазда“ модел „******“ с рег. № ******, тъмно син
металик, с идентификационен номер JMZCP19F201125583. По делото се
представи удостоверение за застрахователна стойност на това МПС № 40/15.01.2020
г., издадено от ЗАД „Армеец“ за сумата от 1 900 лв. Относно ползването на
този л.а. и възможността, да си вземе лични вещи /целият момински чеиз, дрехи,
обувки, спортни уреди и др./, ищцата е изпратила до ответника нотариална покана
акт № 12 том II рег. № 3084/2018 г. от 07.12.2018 г. на нотариус № 078, връчена
срещу разписка. Същият нотариус е съставил констативен протокол от 13.12.2018 г.
с рег. № 3127 по нотариалната покана. Видно от него, явили са се ищцата и
ответникът, като ищцата е поддържала поканата си, а ответникът е отказал да й
предостави ползването на л.а., докато тя не му предостави възможността да
ползва намиращите се при нея ел.уреди – пералня, сушилня, съдомиалня,
фотоапарат и парочистачка, които от фактическата им раздяла и до момента се
ползвали от ищцата. Двамата не са постигнали споразумение помежду си.
Горепосочените
писмени доказателства се представиха от ищцата в настоящото производство. В
подкрепа на възраженията и насрещните си искания, ответникът представи
множество писмени доказателства. Фактура № **********/16.12.2016 г., с фискален
бон към нея, е издадена от „Теленор България“ ЕАД на името на П.Д.З. с ЕГН на
ответника, относно телефон Huawei Y3 II Gold. За покупката на цифров
фотоапарат марка CANON модел 1200DEF18-55IIIDC, ответникът е сключил договор за
потребителски кредит отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-11425124 с оторизационен код
а3534575/02.09.2015 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД София. От същата
дата е и издадената на негово име гаранционна карта № FYA9788165 на фотоапарат
Canon 50S1200D S№ 163073096563 S№ **********. Също на негово име е гаранционен
лист на закупена косачка „Top Garden“ от хипермаркет Кауфланд - Хасково на
14.05.2016 г. с приложен фискален бон № **********/14.05.2016 г. Гаранционна
карта от „Брайт сервиз“ ЕООД - Пловдив касае сушилня модел AEG с гаранционен
срок 1 година от дата 24.10.2015 г. На името на ищцата е гаранционна карта,
издадена от „Технорама“ ООД - София магазин „Зора“ - Хасково за закупена стока
- фотоапарат № DC C 1060 на 07.07.2009 г., с приложен фискален бон № 0036979/07.07.2009
г. Също на нейно име е фактура № **********,
издадена от „К енд К електроникс“ ЕАД – София, за автоматична пералня Daewoo WM
DWD-F1013, с приложено нечетливо копие на касов бон, както и с търговска
гаранция № 17 № 808240000013827 от 22.04.2009 г. издадена от „Домо-Ритейл“ ЕООД
София Магазин Хасково за автоматична пералня модел DWD-F1013. Гаранционна карта,
издадена от „Техномаркет“ - Хасково на 26.12.2009 г., е относно стока Модел
ВМ-201, с приложен бон за стока NEO ВМ-201.
Ищцата
също представи писмени доказателства за част от процесните движими вещи. Тя
представи друго копие на горецитираната фактура № ********** относно
автоматична пералня Daewoo WM DWD-F1013, от което е видно датата й - 22.04.2009
г., а така също и сключен от нея договор за закупуването й - договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер CREX-02123586 от 22.04.2009 г. с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Представените от нея фактура № **********/22.06.2008
г. и договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-01839629/22.06.2008
г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата – касаят стоки,
които не са предмет на настоящото производство, предвид на което тези писмени
доказателства не следва да се коментират от съда. По искане на ищцата, по настоящото дело се изиска и приложи
копие от нотариално дело № 459/2016 г. на нотариус с рег. № 314, по което на
името на ответника е издаден нотариален акт за удостоверяване правото на
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и писмени
доказателства № 195 том III вх.регистър 3559 дело № 459 от 28.11.2016 г. Със
същия ответникът е признат за собственик на следния недвижим имот – едноетажна
вилна сграда с маза, застроена на 37 кв.м., с кадастрален № 02508.8.278.1,
ведно с вилното място с площ от 440 кв.м., поземлен имот, урбанизирана
територия, ниско застрояване, с кадастрален № 02508.8.278, с площ по скица 520
кв.м., по КККР на гр. Балчик, в.з. „Сборно място“, одобрена със заповед №
300-5-5/04.02.2004 г. на АК; като имотът е урегулиран в парцел IX – 140 в кв.33 по регулационния план на тази в.з., улица
„****“. В това производство са били разпитани трима свидетели, сред които и Т.Г.П.,
видно от съставен протокол.
По
искане на страните, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите С.М.И., посочена от ищцата, и Т.Г.П., посочен от ответника. Св. И.
е 30-годишна и познава съделителите, след като се родило детето им през 2015 г.,
когато било родено и детето на свидетелката. Тогава те живеели и в съседни
блокове в кв. „******” - свидетелката в блок № *, а те в блок № **. Св. И. и
ищцата станали приятелки и били всеки ден заедно с децата си, ходили си и на
гости. Съделителите се разделили през 2016 година, като ищцата се прибрала при
родителите си на село, а ответникът останал в апартамента им. Когато напуснала
семейното жилище, ищцата не взела нищо със себе си, всичко си останало там.
Съпрузите имали претенции помежду си. Ищцата оставила ответника и била съгласна,
той да си вземе на спокойствие всичко, което той иска и смята за свое, без тя
да има претенции към това. Тогава той си имал ключ от апартамента и св. И. го е
виждала да си ходи там. Доколкото свидетелката знае, той си взел кашони с дрехи,
документи и може би техника. Разговори имало за някакъв фотоапарат, за който
ищцата споделила, че й е купен от ответника, за да снима тя детето, и бил
закупен при раждането му. Този фотоапарат бил взет от ответника или
свидетелката не е сигурна дали при раздялата им, той го е взел или не. Св. И.
имала същия фотоапарат - „Канон” дигитален. Понастоящем тя не знаела, къде се
намира фотоапаратът на страните по делото. Но имали спор за него, ищцата искала
да си го вземе. Имало още вещи, за които тя и ищцата си говорели - пералня,
сушилня и др. Имало пералня, купена на изплащане от ищцата за тях, за дрешките
на детето, която се развалила. Сушилнята била от бащата на ищцата, който ѝ
дал пари, за да си избере тя сушилнята. Тя била втора употреба, марка „AEG”, закупена
в Пловдив, която понастоящем била изхвърлена, защото се развалила. Ищцата
разказала, че ответникът я е изнесъл и изхвърлил, докато той живеел в
апартамента, а тя на село. Преди развода ищцата започнала да си купува неща на
изплащане, защото станало ясно, че няма да са заедно и тя решила, че иска да
живее с детето в къщата в с. Динево и започнала да си оборудва къщата. Тя си
купила за там кухненско обзавеждане, хладилник, пералня, сушилня, печка. Ответникът
купил на ищцата нов телефон за Коледа през 2015 г., но свидетелката не знае,
какво се е случило с него. Тя знае още, че съпрузите обитавали заедно и къща в
Балчик, преди да се разделят и носели много вещи там, които да ползват. Тези
вещи били закупени от родителите на ищцата и й били дадени да ги ползва – много
вещи, материали и техника. Сега тя нямала достъп до къщата и не можела да си
вземе вещите. Ищцата и ответникът водели разговор за градинска косачка, тъй
като много харесвали градини и селски къщи, но св. И. не знае, дали са си
купили.
Св.
П. е 32-годишен и познава ответника от 2011 г., като колега, а покрай него
познавал и ищцата. Отношенията им от само колегиално-служебни прераснали и в
приятелски, ходели си на гости много пъти, излизали, станали близки приятели.
Съпрузите се разделили през 2017 г. До тогава те живеели заедно в апартамент в
кв. ******, а след раздялата ищцата отишла в с. Подкрепа, а ответникът - в
негова къща в центъра на гр. Хасково. Братът на ищцата останал да живее в
апартамента. При тяхната раздяла останало неподелено имущество, като свидетелят
знаел за техниката, с която бил оборудван апартаментът и която останала в него -
пералня, съдомиялна, сушилня. Св. П. не бил влизал в апартамента им, след
раздялата. По спомен, той бил виждал пералнята в коридора, а в кухнята - съдомиялна
и сушилня, без да помни марките им. След тяхната раздяла не знае съдбата на
тези вещи, но доколкото знаел си останали в апартамента. Когато ответникът
напускал апартамента, св. П. не го е виждал и не знае, да е вземал уреди със
себе си, както и ищцата. Свидетелят знае, че те имали фотоапарат марка „Канон“ и
го е виждал, като го ползвали и двамата. Същият не бил подарен на ищцата. Тя го
поискала за някакъв повод, след като се разделили, и не го върнала. Свидетелят
е чул за подарен телефон от ответника на ищцата, но не знае марка и модел, както
и повода за подаряването му. Двамата имали и хлебопекарна, но св. П. не помни
марка и не знае, какво се е случило с нея. Предполага, че тя също е в
апартамента на ищцата. Имали и бензинова коса модел „Топ гард” за къщата им в с.
Динево, като ответникът не си я е вземал обратно. Последния път, когато св. П.
бил в апартамента било през 2017 г. и тогава ищцата вече не била там. Той не
знае, ответникът да ползва телефон, таблет, компютър или скенер, който да е
придобит тогава, когато били заедно. Св. П. бил ходил в имота им в гр. Балчик няколко
пъти на гости, докато били заедно. В имота имало един хладилник, оборудвана
баня с бойлер, фурна, микровълнова, но кафе машина не е сигурен, да е имало.
Гостувал там за последно през 2016 г. Не знае, дали са разделили вещите от
имота в Балчик, както и кой ги е закупил.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
По
категоричен начин по делото се установи и не се спори, че страните по делото са
бивши съпрузи, като бракът им е съществувал в периода ******г. – 27.06.2018 г.,
прекратен с развод. Фактическата им раздяла е настъпила в началото на 2016 г.,
като от брака си те имат родено едно дете на 12.06.2015 г. Представените
по делото доказателства по безспорен начин установяват, че страните по делото
са съсобствениците на една от делбените вещи – на МПС – лек автомобил марка
„Мазда“ модел „******“ с рег. № ******, тъмно син металик, с идентификационен
номер JMZCP19F201125583. За този л.а. на името на ответника е представеното по
делото свидетелство за регистрация Част I, издадено на 06.10.2017 г., като не
се оспори ищцовото твърдение, че договорът за покупко – продажбата му е бил
сключен на 02.10.2017 г. В този смисъл, съсобствеността им е възникнала в режим
на СИО през време на брака им. Към датата на сделката, приложим е бил новият
Семеен кодекс /СК/ от 2009 г., според чийто § 4 ал.1 от ПЗР, правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Според чл.21 ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Ето защо и при липса на данни за оборена презумпция за съвместния
принос по законоустановения това ред, както и предвид ответното признание на
иска относно посочения л.а., следва да се приеме, че тази делбена вещ е
придобита от двамата бивши съпрузи през време на брака им именно в режим на
СИО. Тази им имуществена общност е била прекратена с прекратяването на бака им
с развод, на основание чл.27 ал.1 от СК, при което и на основание чл.28 от СК
дяловете им в съсобствеността са равни - от по ½ ид.ч. При тези квоти и
между тях двамата следва да се допусне делбата на посоченото МПС.
Страните
по делото спорят относно допускането на делба на останалите претендирани от тях
движими вещи. По отношение на същите, съдът взема предвид, че според правната
теория и трайната съдебна практика – предмет на съдебна делба е правото на
собственост върху конкретна, индивидуализирана в исковата молба вещ, която се
дели в състоянието, в което се намира към момента на постановяване на
решението. Допуска се делба само на съществуващи вещи, но не и на унищожени,
погинали или отчуждени такива. Не може да се допусне и делба на вещ, която
някога е била съсобствена, а е необходимо да се установи, че вещта съществува
към момента на допускане на делбата и че е съсобствена между съделителите към
същия този момент. Така по отношение на движимите вещи, делбата на същите е
обусловена не само от установяване на съвместното им придобиване, но и тяхното
наличие към момента на приключване на съдебното дирене и точното им
местонахождение, респ. в чие държание се намират те. Съделителят, поискал
включването на съответните движими вещи в делбената маса, носи
доказателствената тежест да установи съществуването им и към момента на
допускане на делбата, ако това обстоятелство се оспорва от другия съсобственик.
Ако съществуването и местонахождението на вещите към момента на прекратяване на
съпружеската имуществена общност е установено и не се твърди настъпването на
последващо обстоятелство, довело до погиването или промяна в местонахождението
на вещите, може да се приеме, че вещите съществуват и към момента на
приключване на съдебното дирене. При наличие на твърдения за последваща промяна
в обстоятелствата, свързани със съществуването и местонахождението на движимите
вещи /действие на разпореждане, погиване на вещта или предаване в държане на
друго лице/, същите следва да бъдат установени от страната, която ги твърди,
според правилата на чл.154 от ГПК. В изложения смисъл е и решение №
297/22.12.2014 г. на ВКС, I ГО, по гр. дело №
4004/ 2014 г. Според така изложените съображения и конкретните данни по делото,
съдът достига до следните изводи по отношение на всяка една от делбените вещи,
извън л.а.:
Автоматична пералня марка DAEWOO модел WM DWD-F1013 – включена в
делбената маса по искане на ответника с твърдение, че вещта е при ищцата и се
ползва от нея, която възрази, че пералнята е била закупена през 2009 г. с
преференциален кредит на нейно име и изплащан лично от нея, като се намирала
във владение на ответника, но била амортизирана и вън от употреба. По отношение
ползването на тази вещ, ответникът е отправил претенция към ищцата, отразено в
констативния протокол от 13.12.2018 г., по повод нотариалната й покана за л.а.,
като е заявил, че същата се намира при нея, което обстоятелство тогава тя не е
оспорила. За закупуването на пералнята по делото се представиха писмени
доказателства – фактура, касов бон и търговска гаранция, както и договор за
кредит за закупуването й, сключен от ищцата, всички документи от дата
22.04.2009 г. Св. И. посочи, че пералня била купена на изплащане от ищцата, но
се развалила. Св. П. посочи, че при раздялата на съделителите е останало
неподелено имущество - техниката, с която бил оборудван апартаментът им в гр.
Хасково, кв. „******“, и която останала в него, в т.ч. и пералня, която
свидетелят е виждал в коридора. За последно свидетелят е ходил в този
апартамент през 2017 г., когато ищцата
вече не била там. След тяхната раздяла не знае съдбата на тези вещи, но
доколкото знаел си останали в апартамента, като не е виждал и не знае никоя от
страните да е вземала уреди със себе си, а след тях това жилище било ползвано
от брата на ищцата. Предвид изложените данни по делото, налага се извод, че
съделителите са придобили през време на брака си тази вещ, в режим на СИО, прекратена
с развода им. Вещта те са ползвали в семейното си жилище и тя е останала там
след фактическата им раздяла. Съдът приема, че тази вещ не е погинала и се
намира в държание на ищцата, предвид липсата на оспорване на тези факти от нея
пред нотариуса. Същевременно, тя не проведе пълно и главно доказване на
възраженията си в настоящото производство, че пералнята се намирала във
владение на ответника, но била амортизирана и вън от употреба. За доказването
им тя ангажира единствено гласни доказателства, които обаче не кореспондират с
останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Св. И. посочи, че
пералнята била купена конкретно за дрешките на детето, но както се посочи,
представиха се писмени доказателства за закупуването й през 2009 г., а детето
на страните е родено чак през 2015 г. Затова съдът не дава вяра на показанията
й, че вещта се е развалила. Ето защо, и при квоти от по ½ ид.ч. за всеки
от съделителите, предвид съображенията за квотите им относно л.а., следва да се
допусне делбата и на гореописаната движима вещ – пералня.
Сушилня
марка AEG - включена в делбената маса по искане на ответника с твърдение,
че вещта е при ищцата и се ползва от нея, която възрази, че сушилнята била
втора употреба, закупена от баща й по случай раждането на детето им за сумата
от около 200 лв. По отношение ползването на тази вещ, ответникът е отправил
претенция към ищцата, отразено в констативния протокол от 13.12.2018 г., по
повод нотариалната й покана за л.а., като е заявил, че същата се намира при
нея, което обстоятелство тогава тя не е оспорила. За закупуването на сушилнята,
по делото се представи единствено гаранционна карта от 24.10.2015 г., издадена
от пловдивско търговско дружество, която дата кореспондира с настъпването на
първия есенно – зимен сезон след раждането на детето на страните на 12.06.2015
г. Св. И. посочи, че сушилнята била от бащата на ищцата, който ѝ дал
пари, за да си избере тя сушилнята - втора употреба, марка „AEG”, закупена в
Пловдив, която понастоящем била изхвърлена, защото се развалила. Ищцата
разказала, че ответникът я е изнесъл и изхвърлил, докато той живеел в
апартамента, а тя на село. Св. П. посочи, че при раздялата на съделителите е
останало неподелено имущество - техниката, с която бил оборудван апартаментът
им в гр. Хасково, кв. „******“, и която останала в него, в т.ч. и сушилнята,
която свидетелят е виждал в кухнята. При тези данни, съдът намира, че искът за
съдебна делба на тази движима вещ следва да се отхвърли. Това е така, доколкото
не се установява, тя да е съсобствена между страните по делото в режим на СИО.
Напротив, налага се извод, че вещта е лична собственост на ищцата, доколкото тя
е закупена с подарена й за целта парична сума от нейния баща, по повод
раждането на внука му – синът на страните по делото. Според чл.22 ал.1 от СК,
вещните права, придобити по време на брака по дарение, принадлежат на съпруга,
който ги е придобил; а според чл.23 ал.1 от същия, лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
Цифров фотоапарат марка CANON модел 1200DEF18-55IIIDC – включен в
делбената маса по искане на ответника с твърдение, че вещта е при ищцата и се
ползва от нея, която възрази, че апаратът бил закупен на името на ответника със
средства от банков кредит, изплатен с общи средства през време на брака им,
като бил за подарък на детето им и бил негова собственост. По отношение
ползването на тази вещ, ответникът е отправил претенция към ищцата, отразено в
констативния протокол от 13.12.2018 г., по повод нотариалната й покана за л.а.,
като е заявил, че същата се намира при нея, което обстоятелство тогава тя не е
оспорила. За закупуването на този фотоапарат, ответникът е сключил договор за
потребителски кредит от 02.09.2015 г., на която дата на негово име е издадена
гаранционна карта за фотоапарат Canon 50S1200D S№163073096563 S№**********. Св.
И. посочи, че ищцата й споделила, че фотоапаратът й е купен от ответника, за да
снима тя детето, и бил закупен при раждането му. Този фотоапарат бил взет от
ответника или свидетелката не е сигурна дали при раздялата им, той го е взел
или не. Понастоящем тя не знаела, къде се намира фотоапаратът на страните по
делото. Но имали спор за него, ищцата искала да си го вземе. Св. П. знае, че съпрузите
имали фотоапарат марка „Канон“ и го е виждал, като го ползвали и двамата.
Същият не бил подарен на ищцата. Тя го поискала за някакъв повод, след като се
разделили, и не го върнала. Предвид изложените данни по делото, налага се
извод, че съделителите са придобили през време на брака си тази вещ, в режим на
СИО, прекратена с развода им; както и че тя е именно тяхна обща, а не е подарък
нито за ищцата /както сочи св. И./, нито за детето им /както възразява ищцата/,
респ. не е тяхна лична собственост. Същевременно, съдът приема, че вещта не е
погинала /каквито възражения всъщност липсват/, както и че се намира в държане
на ищцата, предвид горепосоченото по констативния протокол и по гласните
доказателства. Ето защо, и при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от
съделителите /предвид съображенията за квотите им относно л.а./, следва да се
допусне делбата и на гореописаната движима вещ – фотоапарат.
Фотоапарат
марка DC модел С1060 - включен в делбената маса по искане на ответника с
твърдение, че вещта е при ищцата и се ползва от нея, която възрази, че апаратът
бил закупен на нейно име през 2009 г., като погинал още по време на брака и
това наложило закупуването на нов фотоапарат CANON. Фотоапарат марка DC модел
С1060 е бил закупен на 07.07.2009 г., за което по делото се представиха гаранционна
карта на името на ищцата и фискален бон. Други доказателства, в т.ч. и гласни
липсват. Предвид гореизложените данни за покупката на новия цифров фотоапарат
марка CANON на 02.09.2015 г. и с оглед обичайната продължителност на
експлоатационния срок на апарати от вида на по- стария такъв, съдът намира за
доказано насрещното възражение, че действително закупеният през време на брака
им в режим на СИО фотоапарат марка DC модел С1060 е погинал, което е наложило и
закупуването на нов такъв, особено след раждането на детето на страните. За
съществуването и местонахождението понастоящем на стария фотоапарат не се
събраха каквито и за било данни по делото, предвид на което искът за съдебната
му делба следва да се отхвърли.
Телефон
марка HUAWEI модел Y3 II Gold - включен в делбената маса по искане на
ответника с твърдение, че вещта е при ищцата и се ползва от нея, която възрази,
че телефонният апарат бил закупен на 16.12.2016 г. и представлявал подарък за
нея по случай Коледа. За покупката му по делото се представи фактура от 16.12.2016
г., с фискален бон към нея, на името на П.Д.З. с ЕГН на ответника, при което
съдът намира, че е допусната техническа грешка в имената и фактурата касае
именно ответника в настоящото производство. Датата на покупката, действително е
относима към предстоящите тогава Коледни празници. Разпитаните по делото
свидетели са единодушни, че ищцата е получила от ответника за подарък телефон,
като св. И. сочи, че повод за това е била именно Коледа. При тези данни, съдът
намира, че искът за съдебна делба на тази движима вещ следва да се отхвърли.
Това е така, доколкото не се установява, тя да е съсобствена между страните по
делото в режим на СИО. Напротив, налага се извод, че вещта е лична собственост
на ищцата, доколкото тя й е подарена от ответника. Според чл.22 ал.1 от СК,
вещните права, придобити по време на брака по дарение, принадлежат на съпруга,
който ги е придобил.
Хлебопекарна марка NEO модел ВМ-201 – включена в
делбената маса по искане на ответника с твърдение, че вещта е при ищцата и се
ползва от нея, която възрази, че хлебопекарната била закупена преди повече от
10 години за сумата от 60-70 лв., като била счупена още по време на брака им и
извадена от употреба. При липса на оспорване, следва да се приеме, че
представените по делото от ответника гаранционна карта от 26.12.2009 г. относно
стока Модел ВМ-201, с приложен бон за стока NEO ВМ-201 – касаят покупката
именно на тази вещ. Св. П. посочи, че съпрузите са имали хлебопекарна, но не
помни марка и не знае, какво се е случило с нея. Предполага, че тя също е в
апартамента на ищцата. При тези само данни по делото и предвид изтеклия
значителен период от време, съпоставен с обичайния експлоатационен срок на
подобна вещ, считано от покупката – съдът не може да направи категоричен извод,
че тази вещ, макар и придобита през време на брака на страните в режим на СИО,
не е погинала и се намира в държане на ищцата, така както твърди ответника. Ето
защо, искът за съдебна делба на тази движима вещ следва да се отхвърли.
Градинска косачка TOP GARDEN – включена в
делбената маса по искане на ответника с твърдение, че вещта е при ищцата и се
ползва от нея - в къщата в с. Динево, която възрази, че косачката била закупена
на 14.05.2015 г. единствено и само за нуждите на имот на ответника в гр.
Балчик, където вещта била изпратена веднага след закупуването й. За
закупуването на вещта, по делото се представи на името на ответника гаранционен
лист от 14.05.2016 г. с приложен фискален бон от същата дата. Св. И. посочи, че
ищцата и ответникът водели разговор за градинска косачка, тъй като много
харесвали градини и селски къщи, но не знае, дали са си купили. След
фактическата раздяла на съпрузите, ищцата решила, че иска да живее с детето в
къщата в с. Динево и започнала да си оборудва къщата. Св. П. посочи, че те
имали и бензинова коса модел „Топ гард” за къщата им в с. Динево, като
ответникът не си я е вземал обратно. Предвид изложените данни по делото, налага
се извод, че съделителите са придобили през време на брака си тази вещ, в режим
на СИО, прекратена с развода им. Същевременно, съдът приема, че вещта не е
погинала /каквито възражения и липсват/, както и че се намира в държане на
ищцата, предвид показанията на св. П.. Ищцата не проведе пълно и главно
доказване на горепосочените й възражения по отношение на тази вещ, дори нещо
повече – възражението й, че косачката е купувана през 2015 г. не кореспондира с
писмените доказателства за закупуването й през 2016 г. Ето защо, и при квоти от
по ½ ид.ч. за всеки от съделителите /предвид съображенията за квотите им
относно л.а./, следва да се допусне делбата и на гореописаната движима вещ – градинска
косачка.
Бойлер - 80 литра, закупен в гр. Варна през 2012 – 2013
г., модел „Елдом”; кафе машина „Саеко”, закупена през 2004 – 2005 г.; единият
(първият) хладилник - собственост на родителите на ищцата, модел „МРАЗ”,
предоставен им за ползване, докато си закупят втори хладилник; вторият
хладилник - закупен в гр. Балчик, модел „Нео”, през 2011-2012 г.; готварската
печка - тип по големина като „Раховец”, но не „Раховец”, с два обикновени
котлона и фурна; микровълнова печка - обикновена, не индукционна, закупена през
2006 – 2016 г.
- включени в делбената маса по искане на ищцата с твърдение, че всички тези
вещи се намирали в къщата на ответника в гр. Балчик, като били закупени от
ищцата и родителите й за целите на домакинството им в този имот. По отношение
на тези вещи, ответникът възрази, че кафемашината не била закупувана през време
на брака; готварска и микровълнова печки не били в негово владение; относно
хладилниците – големият бил закупен преди 2010 г. и след повреда бил изхвърлен,
а за малкия – липсвала пречка да се върне на ищцата. За закупуването на тези
вещи, по делото не се представиха писмени доказателства. Данни за тях се
съдържат единствено в показанията на св. П., който е ходил в имота им в гр.
Балчик няколко пъти на гости, докато съпрузите били заедно, за последно през
2016 г. В имота имало един хладилник, оборудвана баня с бойлер, фурна,
микровълнова, но кафе машина не е сигурен, да е имало. Не знае, дали са
разделили вещите от имота в Балчик, както и кой ги е закупил. Правото на
собственост върху този имот е било признато на ответника на 28.11.2016 г., по
силата на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение и писмени доказателства. От описаните вещи,
съдебната делба следва да се допусне единствено по отношение на бойлера, при
квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите /предвид съображенията за
квотите им относно л.а./. Ответникът не оспори фактическите твърдения на ищцата
по отношение на тази вещ, при което съдът приема, че бойлерът е закупен от
съпрузите през време на брака им в режим на СИО, прекратена с развода им; че
понастоящем същият съществува и е наличен, в държане на ответника в имота му в
гр. Балчик. В тази насока се съдържат данни и в показанията на св. П.. Но липсва
основание за съда, единствено въз основа на горните оскъдни данни по делото, да
уважи иска за съдебна делба по отношение на останалите описани движими вещи. Ищцата
не проведе пълно и главно доказване на гореописаните си твърдения – заедно с
ответника и през време на брака си да са закупили останалите вещи през
описаните периоди /с възражение на ответника, че кафемашината не била
закупувана през време на брака, с признание на самата ищца, че хладилникът
„Мраз“ не е собствен на нея и на ответника, а на нейните родители, предоставили
им го за ползване/; че понастоящем всички те съществуват и са налични /с
възражение на ответника, че големият хладилник бил закупен преди 2010 г. и след
повреда бил изхвърлен/ и са в държане на ответника в имота му в гр. Балчик /с
възражение на ответника, че готварска и микровълнова печки не са в негово
владение/. Показанията на разпитаната по нейно искане св. И. по отношение на
тези вещи не са детайлни и възприятията й за тях не са непосредствени.
Свидетелката не е посещавала имота в гр. Балчик, като от самата ищца знае, че
преди да се разделят съпрузите носели много вещи там, закупени от родителите на
ищцата и дадени й да ги ползва – много вещи, материали и техника, които сега
ищцата не можела да си вземе. В този смисъл, съдът не дава вяра на показанията
й в тази й част. Същевременно, св. П. е посещавал имота и е видял там
хладилник, оборудвана баня с бойлер, фурна и микровълнова. Но единствено въз
основа на неговите показания и според гореизложените съображения, съдът не
следва да уважи иска и по отношение на сочените от него хладилник, фурна и
микровълнова. По отношение на хладилника, налага се извод, че когато през 2016
г. той за последно е бил в имота, той е видял собствения на родителите на
ищцата хладилник „Мраз“, а не погиналия новозакупен от съделителите. По
отношение на фурна и микровълнова и предвид ответните оспорвания, съдът взема
предвид, че впечатленията на свидетеля са от 2016 г., като е изминал съществен
период от 4 години, през които е настъпила промяна относно местонахождението на
тези две вещи. Ето защо, искът за съдебна делба следва да се отхвърли по
отношение на описаните подробно по - горе движими вещи: кафе машина „Саеко”,
хладилник модел „МРАЗ”, хладилник модел „Нео”, готварската печка - тип по
големина като „Раховец”, но не „Раховец”, микровълнова печка - обикновена, не
индукционна.
Телефон – може би модел HUAWEI, който ответникът си
закупил през 2014 г., находящ се при него; таблет „Престижио 5000”, закупен
през 2013 г.; лаптоп модел „HP”, закупен през 2012 – 2013 г.; и скенер, закупен
през 2010 – 2012 г. - включени в делбената маса по искане на ищцата с
твърдение, че всички тези вещи се намирали в дома на ответника в гр. Хасково,
закупени с
кредити и изплащани от семейния бюджет на страните. По отношение на тези
вещи, ответникът възрази, че те не са били закупувани през време на брака им. За
закупуването им, по делото не се представиха писмени доказателства, като данни
за тях се съдържат единствено в показанията на свидетелите. Св. И. сочи, че
когато напуснала семейното жилище, ищцата не взела нищо със себе си, всичко си
останало там. Ищцата оставила ответника и била съгласна, той да си вземе на
спокойствие всичко, което той иска и смята за свое, без тя да има претенции към
това. Тогава той си имал ключ от апартамента и св. И. го е виждала да си ходи
там. Доколкото свидетелката знае, той си взел кашони с дрехи, документи и може
би техника. Св. П., който познава ответника от 2011 г., не знае, той да ползва
телефон, таблет, компютър или скенер, който да е придобит през време на брака.
Липсва основание за съда, единствено въз основа на тези оскъдни данни по
делото, да уважи иска за съдебна делба по отношение на описаните движими вещи.
Ищцата не проведе пълно и главно доказване на гореописаните си твърдения –
заедно с ответника и през време на брака си да са закупили вещите през
описаните периоди /с възражение на ответника, че всички те не са били
закупувани през време на брака им/. Но дори и те да са ги придобили през време
на брака им в режим на СИО, прекратена с развода им; съсобствеността върху
описаните четири вещи е била прекратена преди предявяване на настоящия иск. Макар
по отношение на тези вещи да не е била извършена доброволна подялба в
предвидената от закона форма за това, ако всяка от тях е била на стойност над
50 лв. - писмено с нотариално заверени подписи /чл.35 ал.1 от ЗС/; следва да се
приеме, че ищцата е изгубила правото си на собственост върху тях, т.к. се е
отказала от това право /чл.99 пр. посл. от ЗС/. В тази връзка, съдът взема
предвид показанията на св. И., сочещи именно на това, че ищцата доброволно се е
отказала от правото си на собственост върху тези вещи, които при фактическата
им раздяла са се намирали в семейното жилище, като е предоставила на ответника
правото да вземе със себе си и отнесе всички тези, които счита за свои. Несъмнено,
касае се да дребни вещи за лична употреба, а не за битовата техника, с която е
било оборудвано жилището им, подробно разгледана по-горе. Не на последно място,
показателно за отношението на ищцата към останалите при ответника вещи е и
отправената от нея съм него нотариална покана, в която извън процесния л.а. е
пожелала да получи единствено своите лични вещи /целият момински чеиз, дрехи,
обувки, спортни уреди и др./. Ето защо, искът за съдебна делба следва да се
отхвърли по отношение на описаните подробно по - горе движими вещи: телефон –
може би модел HUAWEI, таблет „Престижио 5000”, лаптоп модел „HP” и скенер.
Предвид частичното
отхвърляне на иска и на основание чл.9 пр.I
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд –
Хасково държавни такси от по 30 лв. за всеки един от тях; както и в случай на
служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им и държавни такси от
по още 5 лв.
Мотивиран така и на
основание чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между П.А.Ж. с
ЕГН ********** ***; и П.Д.З. с ЕГН ********** ***; на следните техни
съсобствени движими вещи:
- лек
автомобил марка „Мазда“ модел „******“ с рег. № ******, тъмно син металик, с
идентификационен номер JMZCP19F201125583, намиращ
се при съделителя;
- автоматична
пералня марка DAEWOO модел WM DWD-F1013, закупена на 22.04.2009 г., намираща се
при съделителката;
- цифров
фотоапарат марка CANON модел 1200DEF18-55IIIDC, 50S1200D S№ 163073096563 S№ **********,
закупен на 02.09.2015 г., намиращ се при съделителката;
- градинска
косачка TOP GARDEN, закупена на 14.05.2016 г., намираща се при съделителката; и
-
бойлер - 80 литра, закупен през 2012 – 2013
г., модел „Елдом”, намиращ се при съделителя;
при равни квоти
от по ½ ид.част за всеки от съделителите по отношение на всяка
една от описаните вещи;
като искът
в останалата му част – по отношение допускането на съдебна делба и на следните
движими вещи:
- сушилня марка
AEG, закупена на 24.10.2015 г.,
- фотоапарат
марка DC модел С1060, закупен на 07.07.2009 г.,
- телефон
марка HUAWEI модел Y3 II Gold, закупен на 16.12.2016 г.,
- хлебопекарна
марка NEO модел ВМ-201, закупена на 26.12.2009 г.,
- кафе машина
„Саеко”, закупена през 2004 – 2005 г.,
- хладилник,
собственост на родителите на ищцата, модел „МРАЗ”, предоставен им за ползване,
- хладилник
модел „Нео”, закупен през 2011-2012 г.,
- готварската
печка - тип по големина като „Раховец”, но не „Раховец”, с два обикновени
котлона и фурна,
- микровълнова
печка - обикновена, не индукционна, закупена през 2006–2016г.,
- телефон –
може би модел HUAWEI, закупен през 2014 г.,
- таблет
„Престижио 5000”, закупен през 2013 г.,
- лаптоп
модел „HP”, закупен през 2012 – 2013 г.; и
- скенер,
закупен през 2010 – 2012 г.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.А.Ж. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Хасково държавна такса от 30 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й - и
държавна такса от още 5 лв.
ОСЪЖДА П.Д.З. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Хасково държавна такса от 30 лв.,
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й - и
държавна такса от още 5 лв.
Назначава съдебно – автотехническа и оценителна експертиза, която
да се извърши от вещото лице Маринка Кавракирова, която след като се запознае с
материалите по делото и извърши необходимите й оглед, проучвания и изчисления, да
даде заключение за поделяемостта на допуснатите
до делба движими вещи и тяхната действителна пазарна цена, при възнаграждение
в размер на общо 300 лева, платими по сметка на ХРС, след влизане в сила на
настоящото решение – поравно от двамата
съделителя.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.