Р.нска
окръжна прокуратура е обвинила Т.Б.Ф.,в това, че на 04.09.2016 год. в
гр. Р. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил Ф.с рег.
№ Р., нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 25, ал.1 от ЗДвП – „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и маневра, като
например … да завие наляво или надясно за навлизане по друг път …, преди да
започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“; чл. 37, ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, в резултат
на което и в условията на независимо съпричиняване по
непредпазливост причинил смърт на Х.М.Х. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„В“, пр. 1 вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 от НК
Прокурорът поддържа обвинението.
Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание, по реда на чл.54 от НК, в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено за изпитателен срок от пет години, както и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от три години. Излага подробни съображения в подкрепа
на твърденият и исканията си.
Повереникът на
частните обвинители адв. И.И.
*** поддържа обвинението. Счита че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен, като вината за ПТП е изцяло негова, като предоставя на съда да
определи размера на наказанието. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Частният обвинител П.Г.Х.- съпруга на
починалия, лично и като законен представител на малолетните им деца М.Х.Х. и Д.Х.Х. иска подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден, като поддържа съображенията на повереника си.
Частният обвинител М.Х.П.-баща на
починалия иска подсъдимият да бъде
признат за виновен и осъден, като поддържа съображенията на повереника
си.
Частният обвинител С.Г.П. -майка на
починалия, иска подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден, като поддържа
съображенията на повереника си.
Подсъдимият Т.Б.Ф. и
упълномощеният му защитник адв. Л.П. от РАК, считат,
че вината за ПТП е изцяло на пострадалия
и искат подсъдимият да бъде признат за невинен, по подробно изложени
съображения.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Б.Ф. е роден на *** ***, има
средно образование, женен е, не е осъждан, понастоящем е пенсионер. Той е
правоспособен водач на МПС, считано от 1973 год. с категории правоспособност:
„В“, „С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“ и като такъв е бил наказван по административен ред
общо седем пъти, за извършени нарушения по ЗДвП, като административните
наказания са му наложени през 2009г. и преди това, като само последното нарушение,
за което е санкциониран с фиш е извършено през 2015г./справка за нарушител,
приложена на л.91-92 от ДП/.
Пострадалият Х.М.Х. е роден на ***г., живеел в
гр.В.Т.със съпругата си П.Г.Х. и двете им малолетни деца М.Х.Х. и Д.Х.Х., работел като търговски представител и често пътувал,
както в лек автомобил, така и с мотор. Той бил правоспособен водач на МПС от 1994г.,
притежавал категории правоспособност: „А“, „В“, „DЕ“, „М“,
„СЕ“, „D“, „ТКМ“, „ВЕ“ и като такъв бил наказван по административен ред за
извършени нарушения по ЗДвП през 2012г. и преди това /справка за нарушител, приложена
на л.93-94 от ДП/.
Пострадалият притежавал мотоциклет- марка Х.мод. „CBR
900
RR“, с рег. № В.. Мотоциклетът бил преминал технически преглед за
последно на 08.05.2013г., който преглед важал до 08.05.2015г. /приложените на
л.177-183 от делото писмени доказателства/. Моторът имал застраховка „Гражданска
отговорност“ валидна до 01.08.2015г., видно от приложеното на л.176 от делото
писмено доказателство. С оглед изложеното към датата на инкриминираното деяние
-04.09.2016г. моторът на пострадалия не бил преминал технически преглед и нямал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Товарен автомобил Ф.с
рег. № Р. бил
собственост на Б. Савчев. Той е бил преминал периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на 13.01.2016г. Имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
от 11.01.2016г., видно от приложените на л.85, л.86, л.57, л.108 от ДП писмени
доказателства. Товарният автомобил бил управляван от подсъдимия Ф., по силата
на пълномощно /л.109-111 от ДП/.
На 03 и 04.09.2016г. Х.М.Х., заедно със свои
приятели, сред които и св. Б.Т., бил в околностите на с. Щ.и с. Н., обл. Р.. Вечерта на 03.09.2016г. всички се забавлявали и
употребили алкохол. Х.Х. също употребил алкохол -
ракия и бира, в неустановено по делото количество. Около 03,00 – 04,00 часа на
04.09.2016г. Х. си легнал и спал няколко часа. След като се събудил, изпил една
енергийна напитка и около 11,30 часа решил да се прибере в дома си, в гр. Велико
Търново, с личния си мотоциклет - марка Х.мод. „CBR 900 RR“, с рег. № В.. Привел мотоциклета в движение, насочил
се към гр.Р. и влязъл в града /по пътя от В. за Р./, като се движил по бул. „Х.Ботев“,
от магазин „Джъмбо“ в посока централната част на
града. В района на магазин „Джъмбо“, пострадалият се
движел с висока скорост и изпреварвал движещите се пред него леки автомобили, включително
и л.а. управляван от св.Б.Г.. Свидетелят Г. преминавал с автомобила си в този
район, в същата посока и се движел със скорост 100-110 км/ч.
Булевардът, в участъка след м-н “Джъмбо“ в посока гр.Р. бил изграден от две еднопосочни
платна, разделени със затревена ивица оградена от висок бордюр. Всяко платно се
състояло от по две ленти за движение, които били разделени с единична бяла
прекъсната линия. Всяка от лентите била с ширина 4,30 метра, а общата ширина на
всяко от еднопосочните платна била 7,50 метра. Пътят бил прав и равен, покрит с
едрозърнест асфалт, без повреди и неравности по него. Пътната настилка била
суха, времето слънчево и ясно, с нормална геометрична видимост- над 200 метра. Имало
движещи се л.а. в посока към гр.Р. и в двете ленти за движени, но движението не
било интензивно и натоварено.
При движението си по булевард Х.Х.Х. поддържал висока скорост на движение - около 100 км/ч.
Това му позволило да изпревари автомобилите, които били управлявани от св. Н.В.В., св. Б.Г.Г., св.М.С.М. и св.М.П.П.. Последната кола, която мотористът изпреварил била тази,
управлявана от св.М.П., след което пострадалият продължил да се движи в лявата
лента за движение в посока Р..
Около 11,50 часа Х.Х.
вече бил в района на автобусна спирка „Изгрев изток“, разположена на булеварда
преди светофара регулиращ движението към и от ж.к. „Дружба“, гр. Р. и намираща
се от дясната страна на пътното платно, предназначено за движение към центъра
на гр. Р.. В тази зона от пътя, движението било регулирано от следните пътни
знаци: пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената“ с означение „60“ км/ч. и поставен върху него пътен знак А27
„Кръстовище с път без предимство отдясно“. В близост до спирката, на няколко
метра преди нея било разположено кръстовището, с път без предимство отдясно,
сигнализирано с посочения пътен знак А27. Този път водел към местността „Сухия
кладенец“. На срещуположната страна на кръстовището, се намирал участък, в
който разделящата двете платна затревена ивица била прекъсната и бил оформен
пътен участък, свързващ двете еднопосочни платна на бул. „Х.Ботев“. Този
участък позволявал при маневра-завой наляво, автомобилите идващи от централната
част на гр.Р. да пресекат пътното платно, по което преминавали насрещно
движещите се автомобили /идващи от В. за Р./ и да достигнат отбивката
за местността „Сухия кладенец“.
По същото време и място подс.
Т.Ф. управлявал товарен автомобил марка Ф.с рег. № *****, по бул. Х.в посока от
центъра на гр.Р. към гр. В.. Около 11,50 часа подсъдимият също приближил района
на спирка „Изгрев изток“ и на кръстовището, водещо към местността “Сухия
кладенец“. Подс. Т.Ф., подал светлинен сигнал, че ще
завие наляво, тъй като възнамерявал да премине през участъка от пътя, в който
двете пътни платна били свързани; да пресече платното за движение към центъра
на гр. Р.; да премине през кръстовището, водещо към местността „Сухия кладенец“
и да продължи движението си към местността “Сухия
кладенец“. Достигайки близо до посочения участък
от пътя, подсъдимият възприел, че по другото пътно платно /с посока на движение
от В. към гр. Р./ се движат няколко превозни средства, но преценил, че същите
са достатъчно отдалечени и това му давало възможност да извърши описаната
маневра и да премине безопасно. Без да спира на означеното за това място и така
допълнително да се увери, че може да премине безопасно, подсъдимият предприел завиване на ляво /спрямо своята
посока на движение/ и започнал да навлиза под ъгъл /косо на надлъжната ос на
пътя/ в платното с насрещната на неговата посока на движение на бул. „Х.Ботев“.
Така, със скорост на товарния автомобил от 31
км/ч. той изминал около 16 метра и с предната си част достигнал крайната лента,
граничеща с отбивката за местността
“Сухия кладенец“, а задната част на автомобила се
намирала в зоната на разделителната ивица между двете ленти на пътното платно.
В този момент Х. управлявал мотоциклета си със скорост от 100,3 км/ч. и към
момента на навлизане на товарния автомобил в неговото платно за движение, се
намирал на 51,8 метра от него. Х.Х. възприел
намиращия се срещу него товарен автомобил, поради което отклонил движението на
мотоциклета марка „Хонда“ наляво. Независимо от това, в зоната на единична бяла прекъсната линия, разделяща двете ленти на пътното платно, по което се
движел мотоциклета, настъпил удар между задната дясна част на товарния
автомобил „Фиат Дукато“ /където се съединявали канатите на товарния отсек/,
управляван от подсъдимия и предната част на мотоциклета на Х.. В резултат от
този удар мотоциклета оставил следа на асфалтовата повърхност /описана като т. 2 в скицата към АТЕ/ и
излетял във въздуха, след което паднал на пътното платно и с преобръщане и
плъзгане продължил движението си напред, докато не спрял. Под действието на
възникналите инерционни сили Х.Х. излетял от
мотоциклета, паднал на пътното платно, като чрез претъркаляне
и плъзгане тялото му изминало определено разстояние, докато не спряло
окончателно. В резултат Х. получил множество травматични увреждания по цялото
тяло. Подсъдимият Т.Ф. усетил удар в задната част на товарния автомобил, който
управлявал, изминал още няколко метра като паркирал товарния автомобил в
„джоба“ оформящ се от пътната отбивка към местността “Сухия кладенец“ и спрял в нея.
За настъпилото произшествие били подадени
сигнали на телефон 112 в 12,00 часа и няколко минути след 12 часа. На мястото
пристигнали екипи на ЦСМП-Р. и на ОД на МВР-Р.. Медицинските лица предприели действия
по транспортиране на Х.Х. в УМАБЛ – Р. АД, но по пътя
той починал. Полицейските служители, които пристигнали на мястото- св. М.В.А. и
св. Н.П.К. изпробвали подс.Т.Ф. за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0010,
като уредът отчел 00,00 промила алкохол в издишания
от подсъдимия въздух. Впоследствие бил извършен оглед на местопроизшествие и по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК започнато настоящото наказателно производство.
Видно от приетата по делото съдебномедицинска
експертиза пострадалият Х.Х. /140-145 от ДП/ е
получил следните увреждания: Черепно-мозъчна
травма изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета, умерено изразен оток на мозъка, кръвонасядане на меки черепни обвивки, счупване на
клиничната коронка на втори горен ляв резец до нивото на венеца, неправилно
отчупване на режещите ръбове на първи централни резци на горната редица, кръвонасядания по лицето, драскотини под лява вежда и към
дясното крило на носа; Травма на тялото – излив
на 150 мл. кръв в гръдната кухина и на 200 мл. кръв в коремната; разкъсване на
връзките на дясна ключица с гръдната кост – разместване и отзяване
на това място, счупване на 11-то и 12-то леви ребра, всички по гръбна повърхност, пълно разкъсване на плочката на срамния
хрущял с разместване и отзяване; напуквания на двете
повърхности на черния дроб; кръвонасадяния и
разкъсване на държача на червата, кръвонасядания
по мастните капсули на двата бъбрека и пукнатини около корените им, зацапвания
с кръв на коремницата и всички коремни органи;
оскъдна аспирация на кръв; дълбока разкъсно-контузна
рана в горновъншния квадрант на левия голям
задграничен мускул; пръснати неправилни охлузвания и кръвонасадания
в дясната половина на коремната стена; охлузване по канта на поясна област от лявата страна; Травма на крайниците – счупване на дясна бедрена кост; счупване на
дясна мишнична кост; счупване на дясна лъчева кост; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания
и охлузвания; като са установени и: мековата слезка, анемия на вътрешните органи; светли послесмъртни петна; емфизематозни
промени по периферията на белите дробове, местнодегенеративни
промени в черния дроб, начални атеросклерични промени
по коронариите; празен стомах, празен пикочен мехур.
Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да бъдат получени при ПТП
по механизма на директен удар в дясна половина на тялото и десните крайници
(където са локализирани и по-тежките травми). Морфологията на уврежданията
показва действие на много голяма кинетична енергия, смъртта на Х. е била
неизбежна и е настъпила много бързо. Установено е, че всички увреждания са
получени приживе, видно от кръвоизлиза под твърдата
мозъчна обвивка, кръвнестия ликвор
в мозъчните стомахчета, аспирация на кръв, развилия
се оток на мозъка, изразената анемия на вътрешните органи и кръвонасяданията
около счупванията. С оглед на тези данни се налага извода,
че смъртта на Х.Х. се намира в пряка
причинно-следствена връзка с получената, несъвместима с живота съчетана травма
на главата, тялото и крайниците.
Според приетата по делото химическата
експертиза /л.65 от ДП/, в пробите кръв и урина, иззети от трупа на Х.Х. има наличие на етилов алкохол с следното количество:
проба кръв – 0,64 промила и проба урина – 1,01 промила.
Видно от приетата по делото аудио експертиза
/л.75-82 от ДП/ на 04.09.2016г. в интервала 12,00 часа- 12,03 часа на тел.112
са подадени общо шест съобщения за станалото ПТП от различни лица, като
съдържанието на разговорите, записани на оптичен носител е възпроизведено на
хартиен носител.
Видно от приетата по делото автотехническата експертиза /л.123-136 от ДП/ и
допълненията направени от експертите в съдебно заседание, се установяван
следното: В началото на удара между двете превозни средства, същите са се
движили със скорост от: 100,3 км/ч. за мотоциклета марка Х.мод.
„CBR 900 RR“, с рег. № В., при която опасната му зона на спиране била равна на
94,4 метра и около 31км/ч. за товарния автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, при което опасната му зона на спиране била равна
на 16,9 метра. Установено е, че за скорост на движение от 60 км/ч. опасната зона
на спиране за мотоциклета би била равна на 43,2 метра. Към началото на сблъсъка
между двете превозни средства същите са били изправни от техническа страна.
След сравняване на опасната зона на спиране на мотоциклета марка Х.мод. „CBR 900 RR“ за установената му скорост на движение – 94,4 метра и отстоянието му от мястото на удара в момента, в който е
възникнала опасността за движението - 51,8 метра е направен извод, че със
скорост на движение от 100,3 км/ч. Х.Х. не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. От друга страна е
установено, че Х. обективно е имал такава възможност, ако е управлявал
мотоциклета със скорост на движение от 60 км/ч. /разрешената за посочения пътен
участък/, тогава опасната му зона на спиране е била равна на 43,2 метра, а към
момента на възникване на опасността за движението е бил на разстояние от 51,8
метра от мястото на удара. Установено е и, че водачът на товарния автомобил
марка Ф.- подс.Т.Ф. също е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал мотоциклета да
премине и след това да навлезе в платното за движение към центъра на гр. Р., но
не го е сторил.
От заключението на техническата експертиза,
назначена в хода на съдебното следствие и неоспорена от страните /л.192-192 от
делото/ се установява следното: На таблото на моторът на пострадалия има
оборотомер, разграфен от 0 до 13 000 оборота; като индикаторната стрелка е
застанала в положение извън разграфения участък. Налага се извода, че след ПТП
и към момента на извършения оглед на мотора оборотомерът на същия не показва
конкретни обороти по разграфената скала.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена според събраните
по делото доказателства. Това
са показанията на свидетелите: М.П., Н.В., Б.Г., М.М.,
П.И.; полицейските служители- М.П., М.А. и Н.К.; П.Х., Б.Т.; частично от показанията
на Х.А., В.К. и В.Й.. От писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, констативен
протокол за ПТП с пострадал, протоколи за оглед на веществени доказателства,
протоколи за деформациите по т.а. и мотора, фотоснимки към протоколите, справка
за нарушители- водачи на МПС, справка с данни от апарат „Дрегер“,
писмени доказателства свързани със собствеността, регистрацията и техническите
прегледи на т.а. и мотоциклета, договор за покупко-продажба на т.а.,
пълномощни, застрахователна полица „Гражданска отговорност“, препис-извлечение
от смъртен акт, удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки,
разписка за връщане на т.а., приемо-предавателен протокол
за връщане на мотора, метеорологична справка, справка
за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и други. От приетите по делото експертизи: химическа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп, автотехническа
експертиза, аудио експертиза, техническа експертиза.
По делото няма спор относно самоличността
на подсъдимия и на пострадалия; относно това, че на 04.09.2016г. подсъдимият е
управлявал т.а. „Фиат Докато“ с горепосочения регистрационен номер, а пострадалият
е управлявал мотоциклет Х.с горепосочения регистрационен номер; относно това,
че двамата са се движили в гр.Р., по горепосочените улици и посоки; няма спор
относно факта, че и двамата са били правоспособни водачи на МПС. Няма спор и относно
това, че е имало съприкосновение между мотора и т.а. и това е станало в задната
част на т.а., както и че, след удара моторът и мотористът са се придвижили
напред, до мястото, където са спрели и са установени при извършения оглед. В
тази насока всички писмени, гласни доказателства и експертни заключения са
еднозначни и непротиворечиви.
Съдът приема за безспорно доказано, че
към 04.09.2016г. т.а. на подсъдимия е бил преминал технически преглед и е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Приема също, че към 04.09.2016г.
моторът на пострадалия не е бил преминал технически преглед и че същият е нямал
валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В тази насока са
писмените доказателства от ДП и приложените на л.176-184 от настоящето дело.
Спорните
по делото въпроси са свързани със скоростта, с която се е движел мотора,
управляван от пострадалия; извършваните от него изпреварвания на леките
автомобили; мястото, където е настъпил удара между т.а. и мотора; дали ударът е
станал при движение на т.а. или при спрял т.а., на мястото, където е установен
при огледа. Във връзка с тези спорни въпроси страните правят различни изводи
относно допуснатите нарушения от подсъдимия; възможността подсъдимият да види и
възприеме мотора; съставомерността на деянието и
вината на подсъдимия.
Относно
посочените спорни обстоятелства, по делото са събрани две групи гласни доказателства:
От една страна са обясненията на подсъдимия,
който твърди, че е предприел завиването на ляво, тъй като идващите /по пътя с
предимство от В. към Р./ л.а. са били много далече; пресякъл е с т.а. двете
ленти за движение на булеварда в тази посока и е спрял на спирката. При спрял
т.а. подсъдимият е чул удар и видял прелитащия моторист и едва в последствие
разбрал, че моторът се е ударил в задната част на неговия т.а. Твърди, че е
оказал помощ на пострадалия, като заедно с шофьора на линейката е натоварил
моториста в колата на Бърза помощ. В тази насока са показанията на свидетеля Х.А.
/Х./, който твърди, че се движел с колело в посоката от Р. към автокъщата си /в посоката Р.-В./, от страната на пътя, където
е станало ПТП, като видял мотора да се движи насреща му; не е видял т.а. на
подсъдимия, само чул удара; отишъл до моториста; разговарял с полицейските
служители и видял т.а. /камиончето/ спряно на спирката;
познава подсъдимия, който по-късно му казал, че е бил спрял на спирката. В тази
насока са и показанията на св. В.К., който
твърди, че се движел пеша от срещоположната
страна на пътя, където е станало ПТП; чул шума от мотора; видял камиончето /т.а./, вече спряно на спирката и подсъдимият до
него. От тези гласни доказателства се налага извода, че мотористът се е блъснал
в спрения товарен автомобил на подсъдимия.
От друга страна са показанията на свидетеля
М.П.,*** в посоката от В. към Р., който твърди, че моторът го е изпреварил;
видял т.а. /буса/, че се готви да пресече булеварда;
че се движи и преминава, през лентите за движение в неговата посока; мотористът
се опитва да избегне удара, като свива вляво; видял е удара между т.а. и мотора;
първи отишъл при моториста; след което и подсъдимият дошъл до моториста. В тази
насока са показанията на свидетеля Н.В.,
управлявал л.а. по същия булевард в същата посока; който твърди, че не е
видял къде е т.а.; видял мотористът да се движи в лявата лента за движение зад
него, тъй като го наблюдавал в лявото странично огледало на своя л.а.; чул е удара,
който е станал 5-10 метра зад неговия л.а. и видял моториста да се търкаля в
лявата лента в посока Р.; обадил се на 112; не е спирал. Показанията на свидетелката
В.Й., която твърди, че е видяла случилото се, тъй като е била пред дома си /намиращ
се от другата страна на пътя, където е станало ПТП/; видяла е, че камиончето се е движело, изнесло се към спирката, спряло и
подсъдимият избягал. В тази насока са и показанията на свидетелите- полицейските
служители. Това са показанията на св.М.П. /от първия полицейски екип,
пристигнал на местопроизшествието/, но след като линейката вече е взела тялото
на моториста от местопроизшествието; установил спрялото камионче
и един гражданин до него, чиито имена е записал. Показанията на св. М.А. /от втория екип пристигнал на местопроизшествието
заедно със св. Н.К./, след като линейката е била вдигнала тялото на моториста.
Той е съставил КП, видял, че моторът е бил
още на пътя; твърди, че след като той вече е бил на местопроизшествието е дошъл
мъж, представил се като Х. от автокъщите. Твърди, че
оборотомерът на мотора е бил превъртял /което се потвърждава освен от
представените от св.А. снимки и от тези приложени на ДП, снимки изследвани от
техническата експертиза назначена в хода на съдебното следствие/, както и че е
разговарял с подсъдимия за случилото се. Пред него подсъдимият е казал, че е
предприел маневра завиване на ляво и усетил удар в камиончето,
докато извършвал маневрата /л.109 от делото/ и подсъдимият му заявил, че е
изместил буса след удара /л.110 от делото/.
Показанията на св.Н.К. /пристигнал на место-произшествието заедно със св.А./,
след като вече линейката си е била тръгнала с тялото на пострадалия. Твърди, че
е разговарял със свидетел- водачът на л.а., пред който е станало ПТП. По-късно
е дошъл мъж, представил се за Х., който заявил, че е обядвал и е чул рев на
мотор, чул удара и отишъл да види какво става /т.е след случилото се/; не е
установил жена-свидетел. Твърди, че на местопроизшествието подсъдимият е заявил,
че е извършвал маневра завивана наляво с навлизане в път с предимство, когато
вече бил преминал лявата лента усетил удар отзад, видял, че в него се е ударил
мотор, видял че моторът се превърта и търкаля. Показанията на св.П.И., която се
е намирала в района на спирката, но от другата страна на платното, където е
станало ПТП /от страната в посока Р.-В./. Тя твърди, че не е видяла движението
на т.а., а е чула трясък и тогава се е обърнала и подала сигнал на тел.112, а
по-късно е преминала от страната, където е станала катастрофата; видяла е
пристигналата линейка и идването на полицията.
По делото са разпитани още свидетелят Б.Г., който е управлявал л.а. и се е движил
зад автомобила на св.М.П.. Той твърди, че не е видял самата катастрофа; не е
видял от къде е идвал буса и дали се е движел; видял
е подсъдимият до буса и моториста на земята; обадил
се на тел.112, полицаите му записали данните. Свидетелката М.М., която е управлявала л.а. и се е движела в същата посока
- от В. към Р. /движела се е след автомобилите, управлявани от св. М.П. и от
св.Б.Г./. Тя твърди, че не е видяла сблъсъка, но преди това мотористът бързо и
на лупинг изпреварвал леките автомобили, движещи се в нейната посока, изпреварил
е нейния л.а. в района на бензиностанцията, видяла е вече лежащия на земята
моторист и подала сигнал на тел.112.
Макар и очевидци и лица, които са
подали сигнал на тел.112 тези двама свидетели твърдят, че не са видели от къде
е идвал т.а., дали се е движел, нито момента на самия удар, а вече падналия на
земята моторист, поради което техните показания не допринасят съществено за изясняване
обстоятелството свързано с това дали ударът между т.а. и мотора е станал по
време на движение на т.а. или след спирането на т.а., поради което техните
показания съдът не включени в нито една от горепосочените две групи гласни
доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г. и М.,
като обективни, последователни и логични и такива на непредубедени от изхода на
делото лица. Съдът дава вяра на заявеното от св.М. относно бързото движение на
моториста и изпреварването „на лупинг“ на движещите се пред него леки автомобили,
включително и този на свидетелката, но намира, че това е станало значително
преди произшествието. Аргументи в тази насока са твърденията на свидетелката,
че това изпреварване се е случило в района на бензиностанцията, а съвкупният
анализ на всички гласни доказателства сочи, че тя се е движела по-назад от
леките автомобилите, управлявани от св.М.П. и от св.Б.Г. и не е видяла самата катастрофа.
С оглед на това нейните показания не са в противоречие с тези на свидетелите П.
и Г., нито с показанията на другите свидетели от горепосочената втора. Те не са
в противоречие и с показанията на св.Н.В., който е категоричен, че
непосредствено преди катастрофата, моторът се е движел в лявата лента, тъй като
го е наблюдавал в лявото странично огледало на своя л.а., не сочи да е
извършвал изпреварвания или да се е скривал зад движещите се коли.
По
делото са разпитани като свидетели и съпругата на починалия П.Х. и неговият приятел Б.Т., които не са
очевидци на ПТП. Св. Х. сочи обстоятелства свързани със заминаването на
пострадалия за Р.; кога и как е узнала за случилото се; случилото се два дни след
катастрофата, когато е дошла в Р. да приберат трупа на съпруга си и с негови приятели
са отишли на мястото на ПТП. Твърди, че тогава дошли момчета от автокъщата и заявили, че са били в автокъщата,
чули са мотора и са отишли да видят какво се е случило; дошла и жена,
представила се като В. /св.В.Й./, която й казала, че камионът е бил на пътя и
после се е изместил /л.105 от делото/. Св. Б.Т. сочи обстоятелства за употребения
вечерта алкохол от пострадалия, времето когато той си е легнал и когато е
станал и потеглил за гр.В.Т.и неговото състояние към този момент. С оглед на
това техните показания съдът не включени в нито една от горепосочените две
групи гласни доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията на тези двама
свидетели, като обективни, последователни и логични, въпреки че са такива на
заинтересовани от изхода на делото лица. Относно наличните разминавания между
заявеното от св.Т. на ДП и пред съда, досежно
часовете, съдът дава вяра на показанията на св.Т. от ДП, приобщени по съответния
ред, като по-близки по време до инкриминираните събития.
Съдът дава вяра на втората група гласни
доказателства, тъй като са такива на непредубедени свидетели- очевидци и тъй
като кореспондират с писмените доказателства и експертните заключения. Всеки
един от тях последователно, логично и житейски правдиво обяснява това, което лично
е възприел. Свидетелите М.П. и Н.В. са случайно преминаващи по горепосочения
булевард, възприели са отделни моменти от движението на т.а. и мотора на
пострадалия и нямат никакви отношения със страните, поради което нямат никакъв
мотив да сочат неверни обстоятелства или да премълчават факти. Св.М.П. е
категоричен, че е видял т.а. /буса/, че се готви да
пресече булеварда; че се движи и преминава, през лентите за движение в неговата
посока; мотористът се опитва да избегне удара, като свива вляво; видял е самият
удар между т.а. и мотора, което налага категоричния удар, че сблъсъкът между
двете превозни средства е станал в процеса на движението им. Св.Н.В. е
категоричен, че е виждал движещия се зад него мотор в лявото си странично огледало,
което налага несъмненият извод, че моторът се е движел в лявата лента и няма
как да се блъсне в т.а. в момент, в който т.а. е бил спрял в отбивката до спирката /крайно в дясно/. Анализът на
показанията на тези двама свидетели налага и извода, че мотористът се е движел
в лявата лента за движение в посока Р., видял е преминаващия т.а., което от
своя страна е аргумент в подкрепа на факта, че и подсъдимият е имал възможност
да види моториста.
Съдът кредитира с доверие показанията
на полицейските служители, като обективни,
последователни и логични. Въпреки че са пристигнали след ПТП, те обективно
пресъздават видяното на местопроизшествието, установените там лица, в това
число и факта, че св.Х.А. действително е дошъл там, но това е станало
впоследствие, поради което съдът приема, че А. не е очевидец на движението на
л.а. и мотора и на момента на сблъсъка между тях. Съдът дава вяра на показанията
на полицейските служители и досежно заявените пред
тях обстоятелства от подсъдимия, а именно, че след удара е преместил т.а.,
което налага извода, че ударът е станал в процеса на движението на т.а., а не докато
той е бил спрял до спирката.
Съдът кредитира с доверие показанията
на св.В.Й. в частта, че е възприела движението на т.а., тъй като кореспондират
с показанията на останалите свидетели от втората група и ги намира за обективни
в тази им част, въпреки че свидетелката сочи, че е в явно влошени отношения с
подсъдимия. Съдът не дава вяра на показанията й в частта, че подсъдимият е
спрял т.а. и е избягал, тъй като в тази им част те са в пълно противоречие с
всички останали писмени и гласни доказателства, като намира, че това нейно
твърдение е плод на омразата й към подсъдимия.
Съдът кредитира с доверие показанията
на св.П.И., като обективни и логични. Същата е очевидец и незаинтересован от
изхода на делото свидетел. Съдът приема, че тя е била на мястото на което
твърди, тъй като е подала сигнал за катастрофата на тел.112, въпреки че
останалите свидетели не сочат на местопроизшествието да е имало жена. Заключението
на аудио експертизата /л.79-80 от същата на ДП/ категорично установява, че от
телефона на тази свидетелка /посочен от нея на ДП и в съдебно заседание/ е подаден сигнал на
спешен номер 112 в 12,00 часа. Относно противоречията в нейните показания,
дадени на ДП и пред съда /дали е видяла или не движещия се т.а. и самия удар/, съдът
кредитира казаното от свидетелката пред съда, тъй като тя логично и житейски
правдиво обяснява, че записаното на ДП е по-скоро нейно разсъждение, отколкото реално
възприето от нея в деня на инцидента. Свидетелката няма никакви отношения със
страните, поради което няма причина да твърди факти в интерес на подсъдимия или
пострадалите или да премълчава факти.
Съдът дава вяра на втората група гласни
доказателства и поради факта, че те кореспондират с установените обективни
находки при извършения оглед на местопроизшествието, приложеният към него
фотоалбум и мястото, където са намерените на платното елементи от т.а.; както и
със заключенията на приетите по делото експертизи, които почиват на обективни
данни и бяха убедително защитени от експертите в съдебно заседание.
Съдът не дава вяра на първата група от
горепосочените гласни доказателства, тъй като противоречат на обективните
данни, отразени в протоколите за оглед,
писмените доказателства, на заключенията на експертите, изготвили
приетите по делото експертизи и на втората група гласни доказателства, подробно
анализирани по-горе.
Показанията на св.Х.А. съдът намира за
необективни и заинтересовани, тъй като са в противоречие с останалия доказателствен материал. Свидетелят действително е бил в
района на местопроизшествието, тъй като неговото име- Х. се сочи от св.М.А., но
с оглед кредитираните по-горе гласни доказателства, включително и тези на св.А.,
св.К. и св.Х., съдът приема за установено, че той не е пряк очевидец на ПТП, чул
е рева на мотора и удара и е дошъл в един последващ
момент, когато т.а. е бил вече спрял в района на автобусната спирка. Предвид
познанството си с подсъдимия, свидетелят излага обстоятелства, които подкрепят
неговата защитна теза, с цел омаловажаване на неговото поведение.
Показанията на св.В.К. съдът не кредитира,
като намира, че същият не е очевидец на случилото се и не е присъствал на
местопроизшествието. Тъй като никой от разпитаните свидетели не сочи този свидетел
да е бил на мястото на ПТП, преди, по време или след като се е случил сблъсъка
между т.а. и мотора. Съдът намира, че този свидетел може да е бил сред лицата,
дошли впоследствие или сред тези дошли при съпругата на пострадалия два дни
след случилото се, въпреки че по делото няма конкретни доказателства и в тази
насока.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия,
като ги отчита за защитна теза и опит да омаловажи своето поведение като водач
на МПС, за сметка на поведението на починалия моторист. Неговите твърдения, че
моторът се е блъснал в т.а., когато вече
е бил спрял в района на автобусната спирка, се опровергават от заключението на
АТЕ, от показанията на свидетелите-очевидци от втората група, от заявеното от подсъдимия пред полицейските
служители, дошли на местопроизшествието- че след удара е изместил т.а., за да
не пречи на движението.
Гласните
доказателства от първата група освен, че противоречат на гласните доказателства
от кредитираната от съда горепосочена втора група, подробно анализирани по-горе,
противоречат и на обективните находки, установени по делото; на експертните
заключения и направените от вещите лица допълнения в съдебно заседание, поради
което съдът не им дава вяра.
Съдът
дава вяра на СМЕ на труп /л.140-146 от ДП/, като обективна, подробна,
компетентна и обоснована. Експертизата и направените от експерта допълнения в
съдебно заседание, установяват по безспорен и категоричен начин получените от
пострадалия телесни увреждания, техният механизъм, тежест и несъвместимост с
живота.
Съгласно СМЕ Х.Х.
е получил Черепно-мозъчна травма
изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвенист
ликвор в мозъчните стомахчета,
умерено изразен оток на мозъка, кръвонасядане на меки
черепни обвивки, счупване на клиничната коронка на втори горен ляв резец до
нивото на венеца, неправилно отчупване на режещите ръбове на първи централни
резци на горната редица, кръвонасядания по лицето,
драскотини под лява вежда и към дясното крило на носа; Травма на тялото – излив на 150 мл. кръв в гръдната кухина и на 200 мл. кръв в
коремната; разкъсване на връзките на дясна ключица с гръдната кост –
разместване и отзяване на това място, счупване на
11-то и 12-то леви ребра, всички по гръбна
повърхност, пълно разкъсване на плочката на срамния хрущял с разместване и отзяване; напуквания на двете повърхности на черния дроб; кръвонасадяния и разкъсване на държача
на червата, кръвонасядания по мастните капсули на
двата бъбрека и пукнатини около корените им, зацапвания с кръв на коремницата и всички коремни органи; оскъдна аспирация на
кръв; дълбока разкъсно-контузна рана в горновъншния квадрант на левия голям задграничен мускул;
пръснати неправилни охлузвания и кръвонасадания в
дясната половина на коремната стена; охлузване по канта на поясна
област от лявата страна; Травма на
крайниците – счупване на дясна бедрена кост; счупване на дясна мишнична кост; счупване на дясна лъчева кост; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания
и охлузвания; като са установени и: мековата слезка, анемия на вътрешните органи; светли послесмъртни петна; емфизематозни
промени по периферията на белите дробове, местнодегенеративни
промени в черния дроб, начални атеросклерични промени
по коронариите; празен стомах, празен пикочен мехур.
Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно да бъдат получени при ПТП
по механизма на директен удар в дясна половина на тялото и десните крайници
(където са локализирани и по-тежките травми).
Морфологията на уврежданията показва
действие на много голяма кинетична енергия, смъртта на Х. е била неизбежна и е
настъпила много бързо. Установено е, че всички увреждания са получени приживе,
видно от кръвоизлиза под твърдата мозъчна обвивка, кръвнестия ликвор в мозъчните стомахчета, аспирация на кръв, развилия се оток на мозъка,
изразената анемия на вътрешните органи и кръвонасяданията
около счупванията.
С оглед на тези данни е формулиран
извод, че смъртта на Х.Х. се намира в пряка
причинно-следствена връзка с получената, несъвместима с живота съчетана травма
на главата, тялото и крайниците.
От допълнението на експерта в съдебно
заседание се установява, че видът и характера на травмите отговарят да са получени
при въздействието на голяма кинетична енергия, което сочи, че моментът на
съприкосновението на мотоциклета с автомобила и последвалото излитане на
моториста е бил при значителна скорост на управлявания мотоциклет.
Съдът дава вяра на аудио експертизата
/л.75-82 от ДП/, като обективна,
подробна, компетентна и обоснована. Експертът е свалила на хартиен носител подадените
сигнали и проведените разговори на тел.112 на 04.09.2016г. за времето 12,00-
12,03 ч.,отнасящи се до процесното ПТП.
Съдът дава вяра на химическата
експертиза /л.63 от ДП/, която намира за обективна и обоснована. Същата установява,
че в кръвната проба на пострадалия Х.М.Х. има наличието на етилов алкохол- 0,64
промила, а в урината на същия- 1,01 промила. Съдът намира, че отношение към
настоящето дело и управлявания от пострадалия мотоциклет има само съдържанието
на алкохол в кръвта на пострадалия, а не установеното в неговата урина. Това е
така, предвид разпоредбите на НК и тези в „Наредба № 30/2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС“, която е действала към момента на инкриминираното деяние, сега отменена,
както и разпоредбите на сега действащата „Наредба №1/2017г. за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“. Съгласно
тези правни норми и трайната съдебна практика за престъпления по транспорт или
за административните нарушения по ЗДвП е от значение установеното съдържание на
алкохол в кръвта на водача на МПС.
Съдът дава вяра на техническата експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие /л.192-л.195 от делото/, като обективна, компетентна и
обоснована. Тя установява, че оборотомерът е част от таблото на мотоциклета ,
управляван от пострадалия; същият е разграфен от 0 до 13 000 оборота в
минута; както и че индикаторната стрелка на същия е застанала извън разграфения
участък. Заключението на експертизата и приложените по делото снимки на мотора,
в това число и на оборотомера на същия, опровергават показанията на св.Х.А., че
е видял оборотомера след катастрофата и той е сочел 9000 оборота, което е още
един аргумент за разколебаване обективността на показанията на този свидетел.
Съдът дава вяра на комплексната автотехническа експертиза /л.123-136 от ДП/ като
обективна, подробна, компетентна и обоснована. Същата и направените от експертите
допълнения в съдебно заседание, установяват по категоричен начин мястото на
началото на удара между т.а. и мотоциклета- по отношение на платното за
движение и по отношение мястото на съприкосновение между двете превозни
средства; последващото движение на двете превозни средства
и тялото на моториста; скоростта на т.а. и мотоциклета; техните опасни зони при
установената действителна скорост на движение и при разрешената скорост в
района на произшествието; видимостта на всеки от водачите; техническата
изправност на двете превозни средства; нанесените увреждания по мотоциклета и
т.а.; описан е механизма на произшествието; изготвена е мащабна снимка на
същото.
Съгласно
заключението на експертите, произшествието е станало на прав и равен пътен
участък, при геометрична видимост за всеки от водачите около и над 200 метра.
Установено е, че в началото на удара между двете превозни средства, същите са
се движили със скорост от: 100,3 км/ч.- за мотоциклета марка Х.мод. „CBR 900 RR“, с рег. № В., при която опасната му зона
на спиране е равна на 94,4 метра и около 31км/ч.- за товарния автомобил марка
„Фиат“, модел „Дукато“, при което опасната му зона на
спиране е равна на 16,9 метра. Установено е, че за скорост на движение от 60
км/ч. /разрешената скорост в този пътен участък/ опасната зона на спиране за
мотоциклета е 43,2 метра. Към началото на сблъсъка между двете превозни
средства същите са били изправни от техническа страна.
След сравняване на опасната зона за
спиране на мотоциклета марка Х.мод. „CBR 900 RR“ за
установената му скорост на движение /опасна зона 94,4 метра/ и отстоянието му от мястото на удара в момента, в който е
възникнала опасността за движението - 51,8 метра е направен извод, че със
скорост на движение от 100,3 км/ч. Х.Х. не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. От друга страна е
установено, че Х. обективно е имал такава възможност, ако е управлявал
мотоциклета със скорост на движение от 60 км/ч. /тогава опасната му зона на
спиране е равна на 43,2 метра, а към момента на възникване на опасността за
движението той е бил на разстояние от 51,8 метра от мястото на удара/.
Установено е, че водачът на товарния
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“- подс.Т.Ф. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако е изчакал мотоциклета да премине и след
това да навлезе в платното за движение към центъра на гр. Р..
Установено
е, че ударът е започнал между задната част на дясната каната на т.а. и предната
част на мотоциклета. След удара мотоциклетът е излетял във въздуха, паднал е на
пътя и с преобръщане и плъзгане е продължил движението си напред до мястото, където
е спрял. Под действието на инерционната сила мотоциклетистът е излетял от
мотора и чрез търкаляне и плъзгане тялото му е спряло на около 78 метра от
приетия при огледа ориентир 2. Товарният автомобил след удара е продължил движението си напред и
е спрял в отбивката /до автобусната спирка/.
Подробно
е посочено мястото на удара между т.а. и мотоциклета на пътното платно, а именно:
по дължината на пътя- около линията на ориентир 2; а по ширината на платното-
около средата на платното за движение към центъра на гр.Р. /т.3.1 от
заключението /.
Изводите на експертите са направени
въз основа на обективните находки, установени при извършения оглед на местопроизшествието,
при извършения оглед на двете превозни средства и направените изчисления,
поради което са напълно обосновани.
Категоричен е изводът на експертите, че
мястото на удара между т.а. и мотоциклета е станал около средата на платното за
движение към центъра на гр.Р.. В тази насока са направените от тях допълнения в
съдебно заседание /л.134-135 от делото/. Оставените следи и обективни находки
на земята- на платното, подробно описани в протокола за оглед на местопроизшествие
и в експертизата, са преобладаващо в лявата част на дясната лента за движение в
посоката към гр.Р. /посоката, в която се е движел мотора/, там са установени и
двете находки, оставени от товарния автомобил. Това изключва възможността
мотористът да се е блъснал в мантинела, тъй като
такава има само в района на спирката, където впоследствие е спрял т.а. Няма мантинела между двете платна на движение, което е видно от
снимките по делото и се установява от
всички писмени и гласни доказателства. Освен това по мантинелата
в района на спирката няма никакви обективни находки за такъв удар. Посоченото
изключва и възможността мотористът да се е блъснал в спрения т.а., когато е бил
в района на спирката, което е в крайна дясна лента на пътя в посока Р., тъй
като обективните находки от т.а. вследствие удара с мотора, са установени в
лявата част на дясната лента в същата посока.
Изводите на експертите, досежно мястото на удара, напълно кореспондират с показанията
на свидетелите от горепосочената втора група, които съдът кредитира с доверие и
опровергават твърденията на подсъдимия и свидетелите от първата група, за удар
на мотора в спрелия т.а.
Съдът споделя заключението на експертите
и относно скоростта, с която се е движел мотора, преди удара, тъй като тя е
изчислена на базата на констатираните увреждания по двете превозни средства, поради
което почиват на обективни данни. В същото време това заключение кореспондира с
показанията на кредитираните от съда свидетели, които твърдят, че са управлявали
леките си автомобили, спазвайки ограничението от 60 км/ч, а моторът ги е
изпреварвал. Дори моторът да е изпреварвал леките автомобили със скорост по-висока
от приетата от експертите около 100,3 км/ч, каквито данни се съдържат в показанията
на част от свидетелите, това е станало на значително разстояние преди удара- в
района на м-н „Джъмбо“, около бензиностанцията, а не
непосредствено преди удара с т.а. С оглед на това съдът приема за установено,
че скоростта на мотора в началото на удара с т.а. е била именно посочената в
експертизата- около 100,3 км/ч.
Съвкупният
анализ на горепосочените доказателства, кредитирани от съда , налага следните правни изводи:
От обективна страна подс.Т.Ф. осъществил състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 от НК,
тъй като на 04.09.2016 год. в гр. Р. при управление на МПС- товарен автомобил Ф.с
рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25 ал.1 от ЗДвП,
чл.37 ал.1 от ЗДвП в резултат на което и в условията на независимо съпричиняване /с оглед виновното поведение на починалия/,
по непредпазливост е причинил смъртта на Х.М.Х..
Престъплението е извършено на
04.09.2016г., тъй като на тази дата е станало ПТП и на тази дата е настъпил съставомерния резултат- смъртта на пострадалия Х..
Товарният автомобил безспорно е моторно
превозно средство, по смисъла на ЗДВП. Налице е управление на МПС, по смисъла
на закона, тъй като подсъдимият е
шофирал т.а. и автомобилът е бил в движение, когато в задната му част се
блъснали движещия се мотор, управляван от пострадалия.
Въведените специални норми от ЗДвП -
чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.37 ал.1 от ЗДвП, които запълват бланкетната
наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържат в себе си задълженията, които
произтичат за подсъдимия, като водач на МПС, а именно:
Съгласно чл.
25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и маневра, като например … да завие наляво или надясно за навлизане по
друг път …, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“.
Съгласно чл.
37, ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“,
Въпреки, че се е движела със
скорост в рамките на разрешената, извършвал
е разрешена маневра на регламентирано за
това място - завиване наляво и навлизане в друг път,
за да се включи в движението по пътя, водещ към местността „Сухия кладенец“, подсъдимият
е допуснал нарушение на горепосочените изисквания на ЗДвП. Подсъдимият, без да
се огледа достатъчно внимателно, да спре и да се убеди категорично, че с извършваната
маневра няма да създаде опасност за другите участници в движението, в случая за
моториста Х.Х. и без да го пропусне да мине пръв, е извършил
маневрата и е преминал пътя, по който се е движел моториста. Така подсъдимият е
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Подсъдимият е имал обективна възможност да изпълни тези свои
задължения и да не нарушава горепосочените две
разпоредби от същия.
Нарушението на посочените текстове от
ЗДвП от страна на подсъдимия е в причинно-следствена връзка с последвалия удар
на мотора в т.а., с последалото излитане и падане на
тялото на моториста на пътя и с настъпилите обществено-опасни последици-
смъртта на пострадалия Х.. Нарушението е извършено от подсъдимия на 04.09.2016г,
като съставомерният резултата от престъплението,
изразяващ се в причиняване на смърт, е настъпил на същата дата, когато Х. е починал.
Подсъдимият е извършил посоченото престъпление
в условията на независимо съпричиняване с водача на
другото моторно превозно средство, участник в състоялото се произшествие-
пострадалият Х.Х.. Това е така, тъй като Х. е
управлявал мотоциклета с непозволена скорост на движение от 100,3 км/ч., значително
надвишаваща разрешената за съответния
участък от пътя- 60 км/ч., при наличието на пътния знак В26. Пострадалият е
управлявал мотора си кратко време след употребата на алкохол, като в кръвта му
е установена такава от 0,64 промила. Съгласно автотехническата
експертиза, за Х. също е съществувала обективната възможност да спре безопасно
преди мястото на настъпване на удара между двете превозни средства и по този
начин да предотврати настъпването на произшествието, в пряка
причинно-следствена връзка с което се намира и неговата смърт. Той е можел да
направи това, ако е управлявал мотоциклета със скорост на движение до 60 км/ч. Освен
това пострадалият е управлявал мотор, който не е преминал технически преглед и е нямал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, което е още едно нарушение от негова
страна. Въпреки, че експертите и съдът приемат, че моторът е бил технически
изправен, наличието на това нарушение е факт, който не следва да бъде
подминаван, тъй наред с горепосоченото, очертава пострадалия като самоуверен и
недисциплиниран водач, чието поведение в случая е допринесло за ПТП наравно с
поведението на подсъдимия. Съдът приема, че съпричиняването
е 50%.
Вследствие
на извършените от подсъдимия Ф. и от пострадалия Х.Х.,
по отделно и независимо един от друг нарушения на правилата визирани в ЗДвП,е
настъпил един общ и съвкупен обществено-опасен резултат- пътнотранспортно
произшествие, от което е последвала смъртта на Х.Х..
Този резултат не би настъпил, ако поне един от тях бе спазил задълженията си като
водач на МПС, визирани в посочения закон.
От
субективна страна, подсъдимият е извършил деянието при форма на вината непредпазливост. Той не е искал и не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици- смъртта на Х.. Но като водач на
МПС е бил длъжен, по силата на ЗДвП, да ги предвиди. Подсъдимият е могъл да ги
предвиди, с оглед липсата на обективни пречки за това, конкретните условия на
пътя, своя житейски опит, дългогодишния си опит като водач на МПС и конкретната
ситуация на пътя. Можел е да възприеме движещия се по пътя с предимство мотор
от достатъчно разстояние, бил е длъжен да изчака преминаването му, да избегне
сблъсъка с него и да предотврати настъпването на ПТП и последвалата смърт на
моториста.
Не може да намери приложение
разпоредбата на чл.343а от НК. Въпреки че пострадалият е бил жив след ПТП, няма
данни, подсъдимият да е потърсил помощ, да се е обадил на спешния телефон за такава,
напротив доказателствата по делото установяват противното. Въпреки показанията
на едни от свидетелите, че подсъдимият е бил до тялото на моториста и твърденията
на подсъдимия, че той е помагал при натоварването на тялото в линейката, съдът
намира, че няма категорични и безспорни доказателства за тези или за други
извършени от подсъдимия конкретни действия по оказване на помощ на пострадалия,
по смисъла на посочения текст от НК. Самото присъствие на подсъдимия до тялото
на пострадалия, в каквато насока са показанията на един от
свидетелите-очевидци, не е достатъчно за прилагане на привилегирования текст на
чл.343а от НК. Твърденията на подсъдимия, че е помагал при пренасянето на
пострадалия в линейката не се подкрепя от никакви други доказателства, поради
което съдът не го приема за установено по категоричен начин.
Не се касае за случайно деяние, по
смисъла на чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че подсъдимият не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици. Управлявайки т.а. в конкретната ситуация на пътя, подсъдимият не е
взел всички необходими мерки да извърши маневрата по начин, който да му позволи
да премине без да застрашава останалите участници в движението. С оглед
заключенията на автотехническата експертиза и показанията
на свидетелите, които съдът кредитира, той е имал необходимата видимост и
възможност да предотврати ПТП. Касае се за предвидима и често срещана ситуация,
при която подсъдимият, който е водач с опит, само е следвало да спази задълженията
си по ЗДвП. Като не ги е изпълнил той се е поставила в ситуация за невъзможност
да предотврати ПТП. Така му поведение е в разрез с правилата за безопасно
движение на пътищата и е в пряка причинна връзка със станалото произшествие и
настъпилата смърт на пострадалия, при горепосоченото независимо съпричиняване с пострадалия. С оглед на това не са налице
материалните предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
Предвид изложеното подсъдимият следва да
бъде признат за виновен за гореописаното престъпление, като му бъде определено
съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да му бъде
наложено, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото
му съдебно минало; немладата му възраст, понастоящем пенсионер; оказаното
съдействие на органите на полицията; наличието на горепосоченото съпричиняване от страна на пострадалия.
Не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. Тежкия вредоносен резултат-смърт на моториста, е отчетен при
квалификацията на деянието по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК. Наличието на предходни
нарушения по ЗДвП са с давност от преди 2009г. и преди това, въпреки че подсъдимият
ежедневно управлява МПС, което го очертава като дисциплиниран водач през
последните години, а случилото се като инцидент в живота му.
Въпреки липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че посочените смекчаващи такива нямат характера на
многобройни, по смисъла на чл.55 от НК, поради което наказанието следва да бъде
определено по реда на чл.54 от НК.
С оглед
изложеното, съдът отмери наказинето в рамките на предвиденото в текста
на чл.343 ал.1 б. «в» от НК, при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, към предвидения
минимум от две години лишаване от свобода.
При наличието на всички предпоставки на
чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимия, за постигане целите на личната и
генерална превенция, не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Поради което съдът отлага изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от четири години. По-високият изпитателен срок
съдът определи с оглед високата обществена опасност на този вид престъпления,
към които обществото ни е непримиримо, с оглед конкретното престъпление и
тежкият краен резултат от него. В същото време, предвид горепосочените
смекчаващи отговорността обстоятелства не се налага определяне на максималния
предвиден в закона изпитателен срок.
На основание чл.343 г.,вр. чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342
ал.1 от НК, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК на подсъдимият
следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. В тази
насока съдът съобрази от една страна допуснатите от подсъдимия нарушение на
ЗДвП; високата обществена опасност на този вид престъпления, към които обществото
ни е особено чувствително; тежкия краен резултат от него, при който млад мъж е
намерил смъртта си, а от друга страна приносът на пострадалия за случилото се,
подробно посочен по-горе в мотивите за съпричиняването.
С оглед на това съдът му налага наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от три години.
С така определените наказания, по вид и
размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата ще
има възможност да преосмисли поведението си занапред, като в същото време ще му
бъде отнета възможността да върши нарушения по пътя, с които да застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението.
Не са налице основанията
по чл.53 от НК, нито друго основание по закон, за отнемане на приложените по
делото веществени доказателства. Поради което дискът, приложен към аудио експертизата,
следва да остане по делото, към тази експертиза. Свидетелството за управление
на МПС и контролния талон, които са на името на починалия Х.Х.,
следва да бъдат изпратени на ОД МВР Сектор „ПП“ гр.Велико Търново, тъй като там
е било местоживеенето на починалия и тези документи са издадено в този град.
С оглед изхода на делото подсъдимият
следва да заплати направените по делото разноски, а именно: 1014,59 лв.-
разноски на досъдебното производство, по сметката на ОД МВР-Русе и 515 лева-
съдебни разноски, по сметката на РОС.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Окръжен съдия: