№ 1718
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110127631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. Б. срещу Държавно
предприятие „*******************“, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.03.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, и за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 4219,60 лева, представляваща обезщетение за причинени от
същата трудова злополука имуществени вреди, от които: пропуснати ползи в размер на 4000
лева, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би
получила при изпълнение на трудовите си задължения, и размера на обезщетението за
временна неработоспособност, получено от НОИ, за периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021
г., и претърпени загуби в размер на 219,60 лева, изразяващи се в направени разходи за
лечение, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда –
27.05.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че до 30.11.2021 г. между страните съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „касиер-
приемчик“ в ответното предприятие. На 30.03.2021 г. по време на изпълнение на трудовите
си задължения на обичайното си работно място в гр. **************************, С. Б.
претърпяла трудова злополука – паднала на пода от офис стол с колелца. В резултат на
инцидента изживяла силна и нетърпима остра болка в гърба. Тъй като затруднението в
движенията й се засилило, още същия ден пострадалата посетила спешното отделение на
болница „********“. След преглед и извършване на необходимите изследвания било
установено, че ищцата получила контузия на долната част на гърба и таза и компресионна
фрактура (счупване) на прешлен, който загубил 30 % от височината си. На пострадалата
била назначена терапия и бил поставен медицински корсет, като през целия период на
1
лечение от почти осем месеца ползвала отпуск за временна неработоспособност. След
инцидента ищцата изпитвала постоянна остра болка в гърба, сериозни затруднения при
извършване на движения, непрекъснати притеснения при самообслужването си, като през
периода на ползване на болничния отпуск се налагало да бъде подпомагана от близките си.
През периода на ползване на отпуск за временна неработоспособност ищцата получавала
обезщетение, което било с около 500 лева по-ниско от трудовото й възнаграждение. А във
връзка с лечението си извършила разходи за закупуване на лекарства и на медицински
корсет и заплащане на потребителска такса за престой в рехабилитационен център, които
следвало да бъдат възстановени от работодателя й. Твърди, че с влязло в сила Разпореждане
№ 30448 от 08.04.2021 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София град злополуката с
ищцата била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Държавно
предприятие „*******************“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез адв. В.Й.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове по основание и по размер, както и изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Твърди, че в дадените непосредствено след процесния инцидент
писмени обяснения ищцата заявила, че се е качила на офис стола с колелца, за да достигне
шкаф и да вземе от него допълнителни талони, столът се подхлъзнал и тя загубила
равновесие. Пред работодателя си ищцата обяснила, че след инцидента останала на
работното си място до 20,00 ч. и едва след това отишла на лекар, тъй като не била налице
нужда от спешно посещение на лечебно заведение. В тази връзка възразява, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирал с действително
претърпените от ищцата болки и страдания, които били с много по-нисък интензитет и
размер от твърдените в исковата молба. От представените по делото писмени доказателства
се установявало, че на ищцата било предписано единствено медикаментозно лечение и
носене на корсет. Нямало данни за приложено болнично лечение или за оперативна намеса.
На следващо място прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата с
поведението си допринесла за собственото си увреждане. При настъпване на трудовата
злополука ищцата допуснала груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Всеки човек, дори малките деца знаели как функционира офис стол на колелца
и колко малко усилие било достатъчно, за да бъде преместен столът или да бъде завъртяна
седалката му. Освен това работното място на ищцата било в супермаркет от веригата
„Фантастико“, откъдето можела да получи стълба или друго приспособление, с което
безопасно да достигне високия шкаф. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не оспорва, че по време на настъпване на трудовата злополука между него
2
и ищцата съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последната
заемала в ответното предприятие длъжността „касиер-приемчик“; че на 30.03.2021 г. по
време на работа ищцата паднала от офис стол с колелца, в резултат на което претърпяла
контузия на долната част на гърба и таза и компресионна фрактура (счупване) на прешлен;
че претърпяната на 30.03.2021 г. злополука била обявена за трудова по съответния
административен ред с влязло в сила Разпореждане № 30448 от 08.04.2021 г. на ТП на НОИ
– София град; както и че в резултат на трудовата злополука ищцата била в отпуск за
временна неработоспособност през периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021 г. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от
доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. настъпването на твърдените неимуществени вреди и вида, характера, степента,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания;
2. наличието на причинна връзка между всички твърдени неимуществени вреди и
получените в резултат на трудовата злополука увреждания;
3. размера на претендираните имуществени вреди – разходите за лечение и причинно-
следствената връзка между направените разходи и травмите, получени в резултат на
трудовата злополука, т.е. че направените разходи са пряка и непосредствена неблагоприятна
имуществена последица от злополуката;
4. размера на полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност през
процесния период и на дължимото нетно месечно трудово възнаграждение преди датата на
злополуката;
5. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и
възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която допуснала
груба небрежност, изразяваща се в неспазване на установените в предприятието на
работодателя правила за безопасност и пренебрегване на основни технологични правила,
като стъпила на офис стол с колелца, който се отместил и тя паднала на земята.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства, както и да бъдат допуснати поисканите гласни доказателствени средства –
по двама свидетели на всяка от страните при режим на довеждане в първото съдебно
заседание за установяване на посочените в исковата молба, респ. в отговора обстоятелства.
Основателни са и исканията на ищцата за допускане на съдебно-медицинска и съдебно-
счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 30.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на
4219,60 лева, представляваща обезщетение за причинени от същата трудова злополука
имуществени вреди, от които: пропуснати ползи в размер на 4000 лева, изразяващи се в
разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила при изпълнение на
трудовите си задължения, и размера на обезщетението за временна неработоспособност,
получено от НОИ, за периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021 г., и претърпени загуби в размер
на 219,60 лева, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че по време на настъпване на трудовата злополука
между него и ищцата съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което
последната заемала в ответното предприятие длъжността „касиер-приемчик“; че на
30.03.2021 г. по време на работа ищцата паднала от офис стол с колелца, в резултат на което
претърпяла контузия на долната част на гърба и таза и компресионна фрактура (счупване)
на прешлен; че претърпяната на 30.03.2021 г. злополука била обявена за трудова по
съответния административен ред с влязло в сила Разпореждане № 30448 от 08.04.2021 г. на
ТП на НОИ – София град; както и че в резултат на трудовата злополука ищцата била в
отпуск за временна неработоспособност през периода от 01.04.2021 г. до 25.11.2021 г.
Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. настъпването на твърдените неимуществени вреди и вида, характера, степента,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания;
2. наличието на причинна връзка между всички твърдени неимуществени вреди и
получените в резултат на трудовата злополука увреждания;
3. размера на претендираните имуществени вреди – разходите за лечение и причинно-
следствената връзка между направените разходи и травмите, получени в резултат на
трудовата злополука, т.е. че направените разходи са пряка и непосредствена неблагоприятна
имуществена последица от злополуката;
4. размера на полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност през
процесния период и на дължимото нетно месечно трудово възнаграждение преди датата на
4
злополуката;
5. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания и
възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
допуснала груба небрежност, изразяваща се в неспазване на установените в предприятието
на работодателя правила за безопасност и пренебрегване на основни технологични правила,
като стъпила на офис стол с колелца, който се отместил и тя паднала на земята.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ищцата при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушването на съдебномедицинска експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, платимо от
бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К.А.С., специалност: медицина,
ортопедия и травматология, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата
на съдебното заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба. Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, платимо от
бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г., специалност: счетоводна отчетност,
който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.03.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
5
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6