ПРОТОКОЛ
№ 302
гр. Пловдив, 04.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Милена Б. Рангелова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Димитър Анг. Аангелов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. РА.а Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600327 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.65 ал.7, ал. 8 и ал.9 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.З. Д., защитник на обв. Д. А.
Д., срещу определението по ЧНД № 622/2024 г. по описа на ОС – Стара
Загора, с което е оставено без уважение искането му за изменение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Д. А. Д. се явява лично,
доведен от Ареста – С. З., и със защитника си адв.Д., редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за
даване ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
1
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед липсата на искания по този ред
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Д.: Уважаеми апелативни съдии, това е поредната жалба, с
която искаме изменение на мярката за неотклонение от най-тежката
“Задържане под стража“ в друга по-лека.
Няма да повтарям изложените доводи в жалбите. Ще посоча
онова, за което представителят на обвинението счита, че не е налице
основание мярката на обвиняемия да бъде изменена в по-лека. Като такова
посочи и първоинстанционният съд възприе, че ако мярката бъде заменена в
друга, по-лека, има опасност обвиняемият да извърши ново престъпление. В
тази насока беше представено по делото вляла в сила присъда по описа на РС
– Д. с която беше сключил споразумение и се признал за виновен, и РС – Д.
му наложи наказание пробация със задължителни, мисля че бяха, две
пробационни мерки. Обвинението представи, че тази присъда е такова
обстоятелство, което сочи, че обвиняемият може да извърши ново
престъпление. Аз не споделям този извод на обвинението по следните
причини.
На първо място, при взимането на първоначалната мярка за
неотклонение беше представено това висящо производство пред ОС и
съответно пред АС. Това е деяние, което е извършено преди настоящото, по
което в момента е обвинен. Именно със сключване на споразумение пред РС -
Д. неговата присъда сега ще бъде приведена в изпълнение, а мерките, които
са наложени, оказват своевременен контрол върху изпълнение на самата
присъда - има постоянен адрес и съответно среща с пробационен служител.
Какъв по-голям контрол от това обвиняемият да търпи наказанието. Това ще
го препятства да извърши ново престъпление. За това считам, че времето,
през което е търпял най-тежката мярка - шест месеца, е достатъчно като
време, независимо че още не е нахвърлил законово допустимия срок.
Извършени са всички следствени действия спрямо него. Молбата му за
промяната е подадена още на 11-ти, когато даже обстоятелствата по делото
бяха различни. Сега предстоят чисто административни дейности по
отношение на обвинителния акт и неговото депозиране, които нямат нищо
общо с моя клиент. Така или иначе това са по-малко от два месеца, след които
ще изтече максималния срок, който е предвиден за задържане за този вид
престъпление.
Още нещо: не споделям възгледите на прокуратурата, че клиентът
ми е бил осъждан към датата на извършване на деянието. И този въпрос беше
коментиран при първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, но не беше вписано в протокола, че действително към датата, когато
е извършено деянието, клиентът ми не е осъждан и фактът, че той има
осъждане във Ф. преди две години с наложена санкция – глоба, на практика
по надлежния ред не е вкаран в масива и не е станала като част от неговото
2
досие присъдата и съдът не може да прецени дали има влязла в сила присъда
или не. Това е само по информация на моя клиент.
Така че считам, че е отпаднала необходимостта той да бъде с най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Прокуратурата и
съдът не спорят, че той има уседналост, постоянен адрес, семейство, за което
да се грижи, и не на последно място, аз считам, че именно привеждането в
изпълнение на присъдата на РС - Д. за пробация е едно от обстоятелствата,
което не говори добре по принцип за него, но осъществява такъв контрол
върху неговото поведение, защото той няма как да има опасност да извърши
ново престъпление.
Всичко това ми дава основание да моля да уважите нашето искане
и да измените мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в
друга, по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. /за лична защита/: Искам по-лека мярка. Ако
може – домашен арест, гаранция, да съм при семейството си. Запалих къщата
заради дъщеря ми, защото искаха да я отвлекат. Той е на 32 години, а тя е на
14. Ако не я бях дал доброволно, щяха да дойдат да я крадат и за това така се
случи. Признавам, че съм го извършил. По принцип работих, но сега съм в
ареста. Работя като селскостопански работник в с.З..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, колегата говори за
аргументи на прокурора, аз ще говоря за аргументи на съда, тъй като пред вас
се атакува съдебен акт.
Съдът подробно е обсъдил искането, подробно е обсъдил
обстоятелствата и подробно е заявил като подкрепа на извода си, че към
настоящия момент обоснованото предположение за извършеното
престъпление не е отпаднало. В случая, както заяви и пред нас
жалбоподателят, и той самият признава, че е извършил това престъпление, и
стигаме до обстоятелството дали е налице опасността да се укрие или да
извърши друго престъпление.
Тук колегата като аргумент посочи, че влязлата в сила присъда би
му е попречило да извърши престъпление и това била някаква превенция -
наложената му пробация със срещи с пробационен служител. Аз мисля, че
това не е така, тъй като, както и съдът е посочил, налице са данни, че той е
извършил престъпление и в чужбина. Следва да се има предвид, че това
престъпление, за което има сключено споразумението в РС – Д., е за закана за
убийство и за палеж. Виждаме, той в момента е обвиняем за палеж, а другото
престъпление пак е за палеж. Тоест опасността да извърши престъпление е
съвсем реална. Той самият го е заявил и се е признал за виновен при
подписване на споразумението и е осъден за това, за което и по настоящото
дело е обвиняем.
От друга страна, както съдът е посочил, има достатъчно данни, че
той е пътувал в чужбина, има близки във Ф. и това подкрепя извода, посочен
3
в определението, че има основание да се укрие, освен да извърши друго
престъпление.
Както е ясно от материалите по делото на ОС – Стара Загора и
както е заявено от прокурора, делото е приключило и евентуално внасянето
му в съда няма да е в един дълъг срок, който да удължи мярката за
неотклонение.
Считам, че определението е законосъобразно, а жалбата е
неоснователна.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Д.: Когато
извърших това престъпление, 14 дена бях в къщи, не бях задържан и като
казаха, че ще ме задържат, аз се предадох, без да се укрия. Звъннаха, че
трябваше да се явя в Ч., знаех, че ще ме задържан. Бях с багаж и отидох в Ч. в
полицията. Искам да ме пуснете.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.40 ч. в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделя се становището на окръжния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от събрани по реда и със средствата,
предвидени в НПК, гласни, писмени и веществени доказателствени
материали, и няколкото експертизи продължават да обосновава
предположение за причастност на жалбоподателя към инкриминираното
наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 330 НК. Защитата не
атакува наличието на тази първа предпоставка за продължаване на
задържането под стража с някакви конкретни аргументи, които да бъдат
обсъдени от въззивната инстанция.
Споделими са и разсъжденията на първата инстанция за реална
опасност от извършване на престъпление и укриване, ако Д. не се задържа
под стража. Става дума за деяние с нетипично висока тежест и морална
укоримост, изпълнено с явна безцеремонност и неустрашимост и причинило
значителни негативи на пострадалите, поставяйки включително оцеляването
им в риск. При това съдебното минало на дееца свидетелства за изграден
навик да се посяга на различните защитавани от наказателното право
обществени отношения, вкл. тези, свързани с личността. Защитата не
съобразява, че при решаване въпроса за мярката за неотклонение е важна
именно тази множественост на сторените престъпни актове, а не евентуалната
реабилитация за отделните осъждания преди инкриминирания момент,
каквато настоява да бъде призната.
4
Не се възприема и идеята на адв. Д., че осъждането на доверителя
й за престъпление по чл. 144 НК след определяне на обжалваната мярка за
неотклонение не било релевантно за очертаване степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Напротив, въпросното посегателство е едно от
серията, заради които опасността от извършване на престъпление правилно е
преценена като интензивна. Отделен е въпросът, че се е изразявало в заплаха
за палеж, т.е. за същото по вид посегателство, което е предмет на настоящото
наказателно производство.
Не е споделимо и виждането, че наложената за коментираното
деяние по чл. 144 НК пробация можела да замени задържането на Д. под
стража. То не съобразява, че целите на наказанието и на меркте за
неотклонение са същностно различни. Отделен е въпросът, че изпълнението
на определените пробационни мерки не е стартирало и не може да се очаква
да е настъпил принудително-възспиращ ефект на наказателното
санкциониране.
Що се отнася до опасността от укриване, тя правилно е изведена
от демонстираните от жалбоподателя възможности да организира живота си
зад граница, а и от очевидно тежкото наказание, което може да се очаква за
настоящото инкриминирано деяние.
Споделя се подходът на СтОС при интерпретиране данните за
постоянното местоживеене, семейно положение и трудовата заетост на Д.,
които безсъмнено представляват обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК.
Коментираните обстоятелства не могат, сами по себе си, да обосноват
смекчаване на мярката за неотклонение, защото не могат да изключат
опасността от укриване или извършване на престъпление.
Твърдението за влошаване на здравословното състояние на
жалбоподателя също е голословно и не може да бъде взето предвид при
решаване въпроса за мярката му за неотклонение.
За неразумен срок за задържане изобщо не може да се говори при
положение че от задържането на жалбоподателя са изминали само пет
месеца, през които разследването е протичало с бързи темпове, като не се
наблюдава някакво необосновано забавяне на необходимите и възможни
процесуално-следствени действия.
С оглед горните съображения ПАС е на становище, че действието
на обжалваната мярка за неотклонение е продължено при коректно
мотивиране на законовите предпоставки за това, като са съобразени всички
обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК в аспекта на целите по чл. 57 НПК.
Поради това жалбата се оказа неоснователна и ще бъде отхвърлена, а
първоинстанционното определение ще бъде потвърдено.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определението № 524/26.06.2024г. по ч.н.д. №
622/24г. по описа на СтОС, с което е оставено без уважение искането за
изменение мярката за неотклонение на обвиняемия по ДП № 375 зм-1/24г. на
РУ гр. Чирпан Д. А. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.50 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6