Р Е
Ш Е Н И Е №
227
Номер Дата
30.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги
Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 08.07. 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 134 / 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищцата
Н. Г.П. ЕГН:**********, представлявана
от пълномощника си адвокат П.К. от САК против Решение № 146 от 30.10.2019
г.,постановено от Пазарджишкият окръжен
съд по
търг. дело № 9/2019 г.
По силата на
обжалваното решение съдът е
осъдил „***“АД- град *** да заплати на
ищцата Н.Г.П. ЕГН:********** сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 18.11.2018 г.
За разликата над уважения
размер от 25 000 лева до пълния предявен размер от 150 000
лева искът е отхвърлен като
неоснователен.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната
част на решението, с което искът по
чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над 25 000 лева
до 100 000 лева ,до който размер се претендира да се уважи иска за
неимуществени вреди.
В тази обжалвана част се
поддържа оплакването, че решението е постановено в нарушение на чл.52
от ЗЗД като присъденото обезщетение е занижено.
Жалбоподателят в подкрепа на
това си оплакване е „селектирал“ и
представил невлезли в сила решения
на СГС при определяне обезщетения за
неимуществени вреди за причинени средни
телесни повреди.
Въззиваемата
страна З. „Б.И.“АД- *** чрез пълномощника си адвокат В.А. от САК поддържат писмен отговор, съгласно
който жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи, приема за
установено следното:
Предявеният иск е по чл.432 от ТЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
По делото
е безспорно установено ,че
ищцата Н.Г. П. е
претърпяла ПТП на 18.09.2017 г. в град ***, като при пресичане на
пешеходна пътека на кръстовище в
град *** е била блъсната от лек
автомобил „***“ с ДК №***. Същият е бил управляван от *****,по отношение на което лице е било образувано досъдебно производство ДП №
312/17 г. на РУ“***“- град ***. Установено е, че наказателното производство е
било прекратено на основание
чл.343,ал.2 т.2 НК- поради заявен отказ от страна на ищцата да бъде търсена
наказателна отговорност.
Установено е от справката база
данни на ***, че към датата на процесното ПТП,а
именно към18.09.2017 г.лекият автомобил „***с ДК № *** е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“в З.“Б.И.“АД.
Предявеният иск е доказан като правно основание,което не се оспорва от
застрахователя, който не е подал въззивна жалба срещу решението, в
неговата осъдителна част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата Н.Г.П. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лева,ведно със
законната лихва, считано от 18.01.2019 г.
Единствено спорен въпрос пред въззивната инстанция е относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,което жалбоподателят счит
за занижено.
Обжалва
решението в отхвърлителната му част за
разликата над 25 000 лева до 100 000 лева,т.е. обжалваемият
интерес е 75 000 лева..
По делото е прието, без да бъде
оспорено заключение на съдебно
–медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р *****,от което се
установява, че ищцата в резултат на
претърпяното ПТП е получила
следните травматични увреждания:
а/ Фрактура на
горния край на раменната кост,представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК,за което се е наложила оперативна интервенция и последваща имобилизация.
б/ Фрактура на лъчевата кост на
лявата предмишница, представляваща средна телесна
повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК за което се е наложило оперативна
интервенция и последваща имобилизация.
в/ Фрактура на лакетната кост на
лявата предмишница,представляваща средна
телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК,за което се е наложило оперативна
интервенция и последваща имобилизация.
г/ Фрактура
на дланната кост на дясната ръка,
представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК,наложила оперативна интервенция и последваща имобилизация.
Освен тези увреждания,
представляващи всяко едно поотделно средни телесни повреда на ищцата са
причинени и по-леки увреждания като контузия на лявото коляно, разкъсно –контузна рана на лявата ръка.
От същото заключение се
установява, че веднага след процесното ПТП
пострадалата Н.П. е била приета в *****на
МБАЛ „ *****„ООД- град ***. Прието е в „
изключително тежко състояние „ с
посочените четири фрактури, поради което
се е наложило да се проведе тежка хирургическа интерванция
едновременно на двата горни крайника – лява
и дясна ръка. Операцията е осъществена под пълна упойка –интра трехеална анестезия.
Следва да се внесе
уточнението ,че посрадалата
е претърпяла две операции, от която
първата е тежка интервенция е осъществена на 20.09.2017 г.
Втората операция е проведена
на 31.10.2017 г и е за сваляне на
металните импланти
от вече зарастналите
кости.
Следоперативния период е бил труден за пострадалата, която към момента на ПТП е била на 72 години,
поради което за един дълъг период от време същата е била на постелен режим. И двата и горни крайника са били имобилизирани,
което е лишавало от възможността да прави захвати и да
си служи с ръцете. Обездвижването на
ръцете в резултат на гипсовата имобилизация според
в.л. д-р *** е довело до значителна атрофия и
отслабване, поради което и възстановителния период е бил по-продължителен. Още по –ясни и разбираеми са били поясненията на вещото лице д-р ***, дадени в
съд.заседание от 10.09.2019 г.
Последният е посочил, че най-дълъг е бил процеса на възстановяване на лъчевата и лакетната кост. При тези кости процесът на
зарастване продължава не по-малко
от 5-6 месеца, докато на раменната кост
е 3 до 4 месеца. По отношение на фрактурата на дланната
кост на дясната ръка процеса на възстановяване е месец и половина, но след това
не се налага рехабилитация. За разлика
от описаните фрактури на лявата ръка, за които
рехабилитацията е задължителна и се налагат физиотерапевтични мероприятия. Според вещото лице д-р *** пострадалата е изпитвала особено силни
болки най-вече към момента на счупването
на костите. Костните фрагменти на лявата ръка са били разместени и при всяко
дори слабо движение на тази ръка болката
е изключително силна.
От заключението на СМЕ експертиза се установява, че оздравителният процес при ищцата би следвало да завърши след 5 до 6 месеца /180 дни/,когато може да
се очаква пълно раздвижване на лявата ръка.
Каартината
на оздравителния процес става далеч по ясна
от показанията на св. ***, която установява,че пострадалата дълго време е била обездвижена.
Не е могла да се умие, да се облече, да се храни сама,дори вода не е могла да пие. За всички тези битови нужди
е разчитала на помощта на близките си .
Изпитва силен страх при пътуване,
страхува се сама да премине през пешеходна пътека- за нея това е
непреодолимо психологическо препятствие.
Първоинстанционният съд е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева,което според виждането на ПАС е занижено и в нарушение на
чл.52 ЗЗД..
Съдът не е отчел, че ищцата е претърпяла сериозни травматични увреждания, като
оздравителния процес при фрактурата на лявята раменна и лакетна кост е продължил около 5 до 6 месеца. Претърпяла
е две хирургически операции, от които.първата е определена от
вещото лице като „ тежка хирургическа интервенция“ при пълна анестезия.
С оглед на изложеното до тук ПАС намира, че следва да определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 45000 лева.
Тази сума отчита в по-голяма
степен претърпените от ищцата болки и страдания, настъпили в резултат на причинените й травматтрани
увреждания.
Следва да се отмени решението в отхвърлителната
му част за разликата над
присъдените 25 000 лева и сумата
от 45 000 лв,
до който размер ще се уважи иска по
чл.432,ал.1 КЗ.
В останалата отхвърлителна част
за разликата над 45 000 лева до
пълния предявен размер от 150 000 лева следва да се потвърди решението.
В полза на
пълномощника на
ищцата-жалбоподател пред настоящата инстанция адвокат П. :К.
следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл...38,ал.2 ЗА
и чл.7,,ал.2т.4 и §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 1880
лева.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция,съразмерно
отхвърлената част от иска. Ответника е
направил разноски във въззивното производство в
размер на 3360 лева,представляваща адв.възнаграждение.
Тези разноски е направил в защита на материален интерес от 75 000 лева, за
която сума е претендирал отхвърлянето на иска. Искът е уважен за 45 000 лева ,като е отхвърлен
за 55 000 лева, като ищцата следва да заплати на ответника съдебни
разноски в размер на 2464 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,ал.6 ГПК следва да се осъди З. „Б.И. „АД да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ПАС сумата 1800
лв,представляваща
ДТ,съразмерно уважената част от
иска.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 146/ 30.10.2019 г., постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело № 9/2019 г. в частта му, с която
съдът е отхвърлил предявеният от Н.Г.П.,ЕГН:**********
против Застрахователно дружество З. „Б.И.“АД ЕИК*** иск за
присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл.432 КЗ
във вр. с чл.45
ЗЗД за сумата над 25 000 лева до 45 000 лева,като вместо това в тази
част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“АД ЕИК*** да заплати на ищцата Н.
Г.П. с ЕГН: ********** към първоначално присъдената сума от 25 000
лева допълнително още 20 000 лева или
сума в общ размер на 45 000
лева/ четиридесет и пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от причинените й травматични увреждания,а
именно: фрактура на горния край на раменната кост, фрактура на лъчевата
кост на лявата предмишница,фрактура на лакетната кост на лявата предмишншца,фрактура
на дланната
кост на дясната ръка,всяка една от които фрактури представляващи средни телесни повреди по
смисъла на чл.129,ал.2 НК, които телесни увреждания са настъпили при ПТП от
18.09.2017 г.,при което ищцата е била блъсната
на пешеходна пътека на
кръстовището между ул. ***и ул. „***„ в град *** от лек автомобил „*** „с
ДК № ***,управлявано от *****.която сума
да заплати,ведно със законната лихва,считано от 18.11.2018 г до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част , с която искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата
над 45 000 лева до пълния размер от
150 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И. „АД ЕИК *** да
заплати на адвокат П. *** сумата от 1880
лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция,съразмерно на уважената част от иска, дължимо по чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***“АД
ЕИК *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на Апелативен съд –Пловдив сумата 1800
лева –държавна такса върху уважения размер на иска.
В останалата му осъдителна част като
необжалвано решение №146 от 30.10.2019
г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело № 9/2019 г. е влязло
в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.