РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Търговище, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
Й. П. И.
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
в присъствието на прокурора М. К. А.В. Анг. В.
като разгледа докладваното от Й. П. И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20223500600225 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна Жалба от адвокат Й. Й. от ТАК – защитник на
подсъдимият И. М. Х., срещу присъда № 18/18.08.2021год. по НОХД № 30/2021 год. по
описа на Районен съд - гр. Омуртаг, с която подс. И. Х. от гр. Омуртаг е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му е наложено наказание Една година
„лишаване от свобода“, при първоначален режим на изтърпяване „общ“ и „Глоба“ в размер
на 500 лева.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието наложено на
подс. Х. в размер на Девет месеца „лишаване от свобода“ наложено с присъда №
104/10.10.2018 год. по НОХД № 38/2017 год. по описа на РС – Омуртаг, при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване на наказанието, което да бъде изтърпяно отделно.
На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК е наложено на подс. Х. наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца.
Във въззивната си жалба, се посочва, че присъдата на първата инстанция е
незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, която била постановена при нарушения
на материалния и процесуален закон. Навеждат се доводи, че извършената проверка за
употреба на наркотични вещества е била извършена в противоречие с Наредба № 1/2017 за
1
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните
вещества или техни аналози, които се изразили в следните нарушения: не била извършена
проверка на мястото на спиране; било му наредено да управлява автомобила си до РУ на
МВР; отказано му било да се свърже с адвокат; не бил инструктиран за начина за вземане на
пробата; възникнал спор между самите полицаи, как да се извърши тестването; полицейски
служител е показал как да се извърши, като е бъркал в устата си, а след това е хванал със
същата тампона и оставил слюнка по същия, като бил без ръкавици; след като било
установено, че дрегера е отчел наркотично вещество отново му било отказано да се свърже с
адвокат; полицаите го били убедили, че нямало смисъл да дава кръвна проба; в протокола за
извършена проверка липсвало подпис на подсъдимия, дата и място на съставянето; св. Т. Х.
е посочил в протокола – начин на шофиране и състояние на пътното платно, а той не бил
присъствал на спирането на автомобила на подс. Х.; същият преди теста бил дъвчел дъвка;
не му дали всички документи да ги прочете, а само да ги подпише.
Моли се присъдата на първата инстанция да бъде отменена, като се постанови нова, с
която подс. И. Х. да бъде признат за невинен и оправдан.
Възз. И. Х. се явява в съдебно заседание, лично и чрез упълномощените си защитници
адвокатите Й. и от ТАК и Т. Р. от САК и поддържа жалбата. Адв. Р. навежда доводи, че
използвания тест, с който е извършена проверката още през 2019 год. не е бил медицинско
изделие. Твърди, че използвания тест е показвал грешни резултати, в резултат на което през
2020 год. бил изтеглен от производителя. Посочва, че приобщения по делото като ВД тест
не било доказано, че е същият, нямало поемни лица при приобщаването към делото.
Извършени са множество нарушения във връзка с извършената проверка. Посочва, че в
мотивите на първата инстанция било посочено, че подзащитният му е бил употребил
марихуана преди около три дни. Твърди, че в повече от половината свят е разрешено
използването на марихуана. Посочва, че въззивника Х. не е бил под въздействието на
наркотичното вещество, поради което обществената опасност няма. Моли да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че не са извършени нарушенията, които са посочени в жалбата, твърди се,
че теста е бил годен. С оглед обаче на добрите характеристични данни, и най-вече с
изминалия доста дълъг период от време от извършването на престъплението, предлага
присъдата на РС да бъде изменена като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и се
редуцира наказанието.
В последната си дума подс. Х. моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в жалбата, наведените доводи
от страна на страните във въззивното производство и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Районния съд е възприел следната фактическа обстановка:
Възз. Х. притежавал лек а-л марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № Т 07 33 ВТ. На
22.01.2021 год. същият управлявал автомобила си, като освен него с него пътувала и св. С.
2
Около 13.45 часа бил спрян за проверка от полицейските служители св. Е. и Н. в районна на
кръстовището на път ІІ-48 с ул. „Раковска“ в гр. Омуртаг. При извършване на проверката св.
Е. взел решение да бъде извършена проверка с техническо средство относно това дали възз.
Х. е употребил наркотични вещества. В РУ – Омуртаг право да извършват проверка с
техническо средство имали само определени служители, които са преминали съответното
обучение и били изрично посочени в списък на Началник гр. „ОП“ ст. Инспектор А. А.в ( л.
28 от внохд), поради което св. Е. разпоредил Х. да отиде с автомобила си в РУ – Омуртаг.
След пристигането на място св. Е. завел въззивника в кабинет в който работел св. Ю. Св. С.
останала пред сградата на РУ – Омуртаг. Св. Ю., който също имал право да извърши
проверка ( виж л. 28 от внохд) бил зает и поради това извикал дежурния по КАТ – св. Х. (
който видно от списъка на л.28 имал право да извърши проверка), да извърши проба на
въззивника. По това време св. Х. бил в наряд със св. Ст. Двамата отишли в кабинета, в който
бил възз. Х., св. Е. и св. Ю. и св. Х. отворил пред Х. тест „DrugChek 3000 STK 6“ с LOT №
„ARNK-0961“ и REF № 8327961, обяснил му, че трябва да потърка тампона между венеца и
бузата отляво и отдясно. Х. поставил тампона в устната си кухина, но св. Ю. забелязал, че го
държи между долната и горната челюст, до бузата без да го движи и обърнал внимание на
св. Х., че Х. не движи тампона съгласно указанията. След това Х. започнал да движи
тампона от теста съобразно дадените му указания и след като минало изискуемото време за
взимане на пробата – от 15 до 30 секунди, св. Хасанов взел тампона и го поставил в
тестовата касета. Тъй като св. Х. не натиснал тампона докрай, което било необходимо с
оглед валидното извършване на тестването, св. Ю. му направил забележка, след което св. Х.
натиснал както трябва тампона в тестовата касета и разклатил същата съобразно
изискванията. По повод забележките на св. Ю. към св. Х. между двамата възникнали
пререкания, поради което св. Ст. напуснал кабинета. След като изтекло необходимото време
( 15 до 30 сек.), св. Х. поставил тестовата комплект в изправеното положение и го държал
така в продължение на една минута, а след това го сложил на равна повърхност на бюрото.
Контролните линии на тестовия комплект се оцветили в червено, което означавало, че теста
е валиден. След като минало изискуемото време от пет минути бил отчетен резултата от
теста и било установено, че възз. Х. е употребил наркотично вещество – тетра хидро
канабинол ( марихуана).
Св. Х. съставил на Х. АУАН за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и му издал
талон за кръвно за изследване № 073462 ( л.27 от ДП), в който Х. изрично вписал, че отказва
такова и се подписал. Със заповед за задържане на лице от 22.01.2021 год. на св. Е., възз. Х.
бил задържан на основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗВМР. Бил извършен личен обиск във връзка
със задържането като бил съставен протокол. Поради необходимостта да бъде преценено
дали здравословното състояние на Х. позволява да бъде задържан и даване възможност на
същия, въпреки вписания отказ в талон за изследване № 073462, да му бъдат взети
биологични проби за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества, св. Е.
отвел подсъдимия във Филиал на спешна медицинска помощ гр. Омуртаг, където Х. бил
прегледан. Св. К. – медицински фелдшер, съставил и Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
3
аналози от 22.01.2021 год., в който вписал данните на Х., както и данните за констатацията
за употреба на наркотично вещество. В протокола е посочено, че Х. употребил канабис на
20.01.2021 год. в 24.00 часа. В протокола изрично е записано, че Х. е отказал
освидетелстване и изследване, а на първа страница текста „взех кръв и урина“ е зачертан.
Протокола е подписан от възз. Х. (протокола е приложен л.29-30 от ДП), същият бил
освободен същият ден в 19.00 часа.
Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна страна, че
подсъдимият Х. е извършил престъплението по чл.343б , ал. 3 от НК. Всички доказателства
са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата са
изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени
доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния
съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти,
тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно, и
фактическата обстановка на деянията е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез прочитане
писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
На базата на събрани гласни и писмени доказателства по делото безспорно е
установено следното:
На 22.01.2021 год. около 13.45 часа в гр. Омуртаг, възз. Х. е управлявал МПС – лек
автомобил „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № Т 07 33 ВТ;
Това обстоятелство не се оспорва, и се доказва от разпита на св. С., Е. и Н., не се оспорва
и от въззивника.
Същият бил спрян за проверка от св. Е. и ми му било наредено заедно с автомобила
да отиде в РУ – Омуртаг, за да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици;
Това обстоятелство също се доказва от горепосочените свидетели и от самият Х..
И. Х. бил изпробван с тест „DrugChek 3000 STK 6“, който тест отчел употреба
наркотично вещество тетра хидро канабинол (ТНС) /марихуана/;
Това обстоятелство се доказва от разпита на свидетелите Ю. и Ст., св. Х., който
извършил теста, и св. Е., който също е присъствал при извършването на теста. Не се оспорва
и от възз. Х., който в жалбата си навежда доводи, за това как е извършен теста, но не отрича
4
горното обстоятелство.
След извършването на теста на възз. Х. бил издаден талон за изследване № 073462,
който е бил предоставен на Х., и който той собственоръчно е написал – „отказвам“,
написал си е имената и се подписал /л.27 от ДП/;
Това обстоятелство се доказва както от показанията на св. Е., Х. и Ю., така и от
обясненията на самия Х., който не отрича, че написаното в талона за кръвно изследване е
написано от него, както и това, че подписа в потвърждение на това е негов.
Съставен е също АУАН № 278614 на 22.01.2021 год. в който е посочено, че Х. е
управлявал горепосоченото МПС след употреба на наркотично вещество - тетра хидро
канабинол, като е посочено, че Х. е изпробват с теста и е приел показанията на същия
/л.24 от ДП/. Този АУАН е подписан от въззивника, като е посочено, че няма
възражения.
След това Х. е заведен в ФСМП – Омуртаг, където пред св. К. възз. Х. е отказал да
даде биологичен материал.
Това обстоятелство се доказва от показанията на св. К., св. Е., който лично е завел Х. в
центъра, не се отрича и от самият Х..
Оспорват се по делото няколко обстоятелства, които касаят доказване на
престъплението: - относно това, как е била извършена самото тестване и спазени ли са
методическите указания за това; уговорен ли е бил възз. Х. да не дава биологичен материал;
заявил ли е на св. Колев, че е употребил марихуана и кога е станало това.
Настоящият състав счита, че тези обстоятелства са установени от първата инстанция
чрез гласни доказателства от разпитите на св. Е., Ю., Х. и Ст. Четиримата са категорични в
показанията си по какъв начин е извършено тестването на Х.. Посочват, че е имало грешки
от страна на св. Х. при осъществяване на самият тест, което е наложило намесата на Ю.,
който като началник на останалите е коригирал същите. Тези забележки от страна на Ю. са
възмутили Ст. и той е напуснал помещението. Грешките са се изразявали най-вече в това,
как да се вземе теста от устата на Х., и как да се борави с теста след вземането на
биологичния материал. Свидетелите са категорични, че Х. се е съгласил с резултатите от
теста и е вписал това както в съставния АУАН – където е посочил, че няма възражения и се
е подписал, така и с отказа да даде биологичен материал в издадения талон – където е
посочил, че отказва, написал си е имената и се е подписал. Твърдението на Х., че е бил
убеден от полицаите да не дава биологичен материал и по този начин да се съгласи с
резултата от теста, противоречат на елементарната логика. При положение, че същият не бе
употребявал наркотично вещество, и при изпробването му с тест, който е посочил
обратното, е съвсем логично същият да поиска и дори настоява за допълнителни
изследвания, с оглед да докаже това. Подписването на АУАН без възражение, въпреки
отразеното в него, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество и отказа да
даде биологична проба за опровергаване на резултата от теста, водят до логичния извод, че в
действителност възз. Х. е съгласен с горните констатации.
5
Наведените в жалбата доводи, че при извършената проверка е нарушена Наредба №
1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като са цитирани конкретни
текстове от същата, са не основателни поради следното:
На първо място: Принципно е разбирането както в теорията така и в практиката, че
употребата на наркотични вещества при обвинение по чл.343б, ал.3 от НК може да се
основава на всички допустими по НПК доказателства.
На следващо място: За разлика от състава на чл.343б, ал.1 от НК, този по чл.343б, ал.3
от НК не предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние
установяване на наркотичната употреба чрез предвидения от закона ред, съществуващ извън
правилата на НПК, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 год.
На следващо място: В нормата на чл.343б, ал.3 от НК законодателят не е ограничил
времево употребата на наркотично вещество и не е предвидил, че същият следва да е
повлиян от употребата му. За да е осъществено престъплението от субективна страна е
достатъчно извършителят да е съзнавал, че е употребил наркотично вещество преди да
предприеме управление на МПС. Извършителят осъществява престъплението когато между
употребата на наркотично вещество и управлението на МПС е изминало време по-малко, от
необходимото за разграждането на това наркотично вещество.
На следващо място: Престъплението по чл.343б, ал.3 от НК съгласно с действащата
материално-правна регламентация на обективните и субективните признаци от състава на
това престъпление, е такова на формално извършване. За ангажиране отговорността на
дееца за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е достатъчно да се установи
обективно употребата на наркотично вещество, от което принципно се извежда умисълът за
осъществяване на престъплението.
По отношение на това следвало ли да има поемни лица при извършването на теста
или при приобщаването на теста към ВД.
Настоящият състав счита, че това възражение е напълно неоснователно. При
извършването на проверката няма изискване да става в присъствието на поемни лица, тъй
като се касае за установяване на административно нарушение. Едва след установяването на
употреба на наркотично вещество се образува досъдебно производство. След образуването
на ДП св. Юзеиров с протокол за приемо-предаване е предал за нуждите на разследването
извършения тест ( л.23 от ДП).
От всичко така посоченото въззивният съд счита, че посочените в жалбата
нарушения на Наредба № 1/1997 год. са неотносими към настоящият случай, още повече, че
същите са били поставени пред първата инстанция, която подробно и аргументирано се е
отхвърлени от нея. В конкретния случай възз. Х. не е изложил възражение в съставения му
АУАН, като е подписал същият. Подписал е издадения му протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества, като изрично е посочил, че отказва
извършване на така проверка. Въпреки това е заведен във ФЦСМП – Омуртаг, където
6
отново пред св. Колев е отказал да му бъде взета биологична проба за химически анализ –
обективираното в протокола за медицинско изследване. Очевидно е, че в случая е
приложима нормата на чл.6, ал.9 от Наредбата, съгласно чиято хипотеза, - употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случая при отказ за даване на проби за изследване
/какъвто е настоящият/. Поради което меродавни са показанията на теста, с който е бил
изследван – чрез техническо средство „DrugChek 3000 STK 6“, който е бил технически
изправен - видно от изискания и приложен тест същият е бил годен до месец март 2022 год.
Твърденията от страна на защитата, че тези тестове са давали неверни резултати, поради
което са изтеглени от употреба, като са заменени от по съвършени, също е неоснователно.
Към момента на извършването на теста същите са били внедрени като използвани за
извършването на проверки за употреба наркотични вещества. Наистина в по-късен момент
същите са заменени с „Drug Test 5000“, но това не води до извода, че не е доказано, че възз.
Х. не управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Както се посочи по-горе,
същият е имал възможност да даде биологични проби, ако е считал, че този тест е отчел
наличието на наркотични вещества, а той не е употребил. Отказвайки да даде биологичен
материал за химически анализ, той се е съгласил с показанията на теста.
Твърдението на защитата, че марихуаната се използва за развлекателни цели в
различни страни е ирелевантно. В България употребата, съответно управлението след
употребата на марихуана е криминализирано като престъпление. Като това вещество е
посочено в списъка на високорисковите такива.
Наведения довод - относно кога е взел наркотичното вещество и дали е бил по
въздействието му, съдът по-горе се спря на това обстоятелство.
По отношение на наказанието: първостепенния съд е наложил минимално
предвиденото наказание на подс. Х., а именно Една година „Лишаване от свобода“.
Настоящият състав счита, че така наложеното наказание следва да се определи при
условията на чл.55 от НК. Като въззивната инстанция отчита като многобройни смекчаващи
обстоятелства – изминалото време от извършването на деянието. Възз. Х. е извършил
деянието на 22.01.2021 год. т.е. преди повече от две години. Това време е извън „разумния
срок“ визиран в чл.6 от ЕКПЧ, тъй като всяка превенция би била ефективна когато бъде
адекватна на извършеното престъпление и във времево отношение; Възз. Х. не е забавил по
никакъв начин процеса. Последното обстоятелство, свързано с изминалия период от време
само по себе си обуславя смекчаване на наказателно-правното му положение. На следващо
място – трябва да се отчете младата възраст на Х., това, че същият е студент, и има
намерение да създаде семейство. Изолирането му за такъв период от време от една година не
би поправил и превъзпитал същият, отчитайки и факта, че към наложеното наказание е
приведено и друго наказание в размер на Девет месеца. Не на последно място следва да се
отчетат и добрите характеристични данни събрани от настоящата инстанция чрез разпита на
св. Божидарка Соколова, която въпреки явна си заинтересованост / възз. живее с дъщеря й“/,
даде отлична характеристика на Х.. Всичко това мотивира настоящата инстанция да
приложи чл.55, ал., 1 т.1 от НК, като присъдата на първата инстанция бъде изменена и на
7
възз. И. Х. се наложи минималното наказание в размер на Три месеца „лишаване от
свобода“. По отношение на наложената „Глоба“ в размер на 500 лева, съдът счита, че не
следва да прилага чл.55, ал.3 от НК, като наказанието в тази част бъде потвърдено. Този
размер на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ е съобразен с имотното и семейно
положение на въззивника.
По отношение на чл.343г от НК, първостепенният съд при налагането на размера на
„лишаването от право да управлява МПС“ на основание чл.37, ал.1 т.7 от НК, не се е
съобразил с константата съдебна практика, и Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д.
№ 8/82 год. на Пленума на ВС, а именно: не може това наказание да бъде в размер по-малък
от наложения размер на „лишаване от свобода“. По делото не е подаден протест от страна
на прокуратурата. Настоящият състав счита, че наложения размер на „лишаването от право
да управлява МПС“ за срок от Седем месеца следва да бъде потвърден, въпреки
приложението на чл.55 от НК. Размера на това наказание е съобразено с разпоредбата на
чл.49, ал.2 от НК. Също така е съобразен с поведението на възз. Х. като водач на МПС,
видно от справка за нарушител, същият е санкциониран четири пъти в рамките на две
години ( 2018 – 2020 год.)
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че присъдата на първата инстанция следва да изменена в
частта й, в която е наложено наказание Една година „лишаване от свобода“, като така
наложеното наказание на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК бъде намалено на Три месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. В останалата си
част присъдата на РС – Омуртаг следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334 т.3 във вр. с чл. 337, ал.1 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 18/18.08.2021 год. постановена по НОХД № 30/2021 год. по
описа на РС – Омуртаг, В ЧАСТТА Й , в която на подс. И. М. Х., с ЕГН ********** от гр.
Омуртаг, му е наложено наказание за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК - Една
година „Лишаване от свобода“, като на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА
размера на същото на ТРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ при първоначален режим на
изтърпяване на наказанието „общ“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9