Р Е Ш Е Н И Е
№1274
Гр. Пловдив, 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 2509 по описа за 2019 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на “ЕКОТЕХНОЛОДЖИС” ООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров” № 98, представлявано от
управителя Г.Д.К., против Ревизионен акт № Р-16001618003576-091-001 от 08.05.2019г.,
издаден от И.К.– ***, възложил ревизията и от П.Д.- ***в ТД на НАП – гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 431 от 18.07.2019г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив относно непризнат
данъчен кредит в общ размер на 24 936,67лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 9 189,40лв.
Според
жалбоподателя ревизионният акт в тази част е неправилен и незаконосъобразен. В
жалбата са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на акта. Съгласно твърденията, при отказа на данъчен кредит по
доставките от доставчика „Мат трейдинг“ ЕООД е акцентирано на обстоятелството,
че доставчикът не е намерен на декларирания адрес за кореспондеция.
Същевременно, от страна на получателя по доставката са представени съпътстващи
доставката документи, включително договор за изработка, приемо
– предавателни протоколи, разходни касови ордери, счетоводни справки, което
потвърждава, че действията му се характеризират с грижата на добър търговец по
отношение изпълнението на процесната доставка. Иска
се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от пълномощника адв. А..
Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален
представител *** К., намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена като такава. Подробни съображения са изложени в депозирана по
делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив,Първо
отделение, І състав след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за
жалбоподателя се създават публични задължения.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в обжалваната в настоящото производство
част. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване
и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок, налагат
извод, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
Ревизията
е образувана със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618003576-020-001/20.06.2018г.,
издадена от И.К.– *** „Ревизии” при ТД на НАП – гр. Пловдив. Органът по
приходите, възложител на ревизията, е надлежно упълномощен със заповед № РД-09-1
от 03.01.2017г., изменена със заповед №
РД-09-21 от 10.01.2017г. и заповед № РД-09-1230 от 11.07.2017г. на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 4 - 8/. Органът по приходите, ръководител на
ревизията, е надлежно упълномощен със заповед № РД-09-332 от 28.02.2017г.,
изменена със заповед № РД-09-2409 от 11.12.2017г., заповед № РД-09-786 от
10.05.2018г. и заповед № РД-09-1215 от 29.06.2018г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив /л. 9 – 16/ и заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018г., изменена със
заповед № РД-09-400 от 11.03.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив /л.
17 – 19/.
Ревизията обхваща установяване на задължения за данък
върху добавена стойност от 01.03.2015г. до 31.12.2015г. Съгласно ЗВР, срокът за
извършване на ревизията е бил определен на три месеца, считано от връчването й,
което е осъществено електронно на 27.06.2018г. /л. 146/.
Преди изтичане срока на ревизията,
същата е спряна със заповед № 16001618003576-023-001/13.07.2018г. на основание
чл. 34 от ДОПК и в последствие възобновена със заповед № 16001618003576-143-001/04.12.2018г.
на основание чл. 35 от ДОПК. В последствие е издадена ЗИЗВР № 16001618003576-020-002/04.12.2018г.,
в която е променен член на ревизиращия екип и е посочен срок на приключването
на ревизионното производство до 18.02.2019г. Срокът на ревизията е продължаван
последователно със ЗИЗВР №№ 16001618003576-020-003/14.02.2019г., 16001618003576-020-004/05.03.2019г.
и 16001618003576-020-005/15.03.2019г., като с последната заповед е променен
член на ревизиращия екип и е определен краен срок до 18.04.2019г. Всички
посочени заповеди са надлежно връчени на РЛ по електронен път. По делото са
представени допълнително болничен лист на член на ревизиращия екип, искане за
спиране на ревизията и предложение от 04.12.2018г. /л. 266 – 269/.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни направените в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя
относно нищожност на ревизионното производство поради извършена промяна на
членове на ревизиращия екип. В случая, са представени доказателства за
невъзможност на член от ревизиращия екип да участва в провеждането на
ревизионното производство, за което са представени доказателства за временна
неработоспособност. Въз основа на тези доказателства е извършена промяната в
персоналния състав на екипа от органа по приходите, възложил ревизията, със
ЗИЗВР № 16001618003576-020-002/04.12.2018г. Неправилно се твърди изземването на
преписката при условията на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, доколкото са налице обективни
причини за невъзможността на първоначално определен член на ревизиращия екип да
извърши ревизионното производство и промяната му с друг ревизиращ орган по
приходите.
В законоустановения срок по чл. 117,
ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001618003576-092-001 от 18.04.2019г., против констатациите в който, в
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено възражение. Констатациите на
ревизионния доклад са дали основание да се издаде процесният
ревизионен акт № Р-**********-091-001 от 08.05.2018г., с който не е признат
данъчен кредит в общ размер на 24 936,67лв., с прилежащи лихви в общ размер
на 9 189,40лв. РА и РД са подписани от ревизиращите органи с квалифициран
електронен подпис, валиден към датата на издаване на РА, установено от приетите
по делото удостоверения за електронен подпис /л. 30 – 32/.
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на
ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал.3 ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал.2 ДОПК във връзка с
чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в
кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
(определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и
ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт
само на това основание.
В хода на ревизионното производство са направени
следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
От извършените процесуални действия от ревизиращия
екип, описани в констативната част на РД, представляващ неразделна част от РА
съгласно чл. 120, ал.2 от ДОПК, е
установено, че ревизираното лице извършва като независима икономическа дейност
производство на азотни съединения и торове в собствен биологичен реактор.
Посредством този реактор, с помощта на хранителни отпадъци и минерални торове
се обогатява бактериален тор, внос от фирма „Био Ес
Ай“, Тексас, САЩ. Като отпадъчен продукт се получава смеска, която се влага в
обработката на ерозирали терени и свлачища.
През данъчни периоди мм. 07 – 09.2015г. РЛ е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит по 9бр. фактури с издател „Мат
трейдинг“ ЕООД, изчерпателно посочени в РД, с предмет на доставките по 8бр. от
тях – обогатен разтвор BIOLIFE W.T.P. и
по една от тях – услуга по договор.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика „Мат трейдинг“ ЕООД,
документирана с ПИНП № П-22221218127862-141-001/21.08.2018г., при която е
установено, че доставчикът не е представил изисканите му документи и писмени
обяснения, в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Дружеството
– доставчик е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
31.05.2016г. поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Извършена е
допълнителна проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано,
че всички процесни фактури, с изключение на ф-ра № 20…178/27.08.2015г. са включени в дневниците за
продажби и справките – декларации на проверяваното лице. Основната икономическа
дейност на „Мат трейдинг“ ЕООД се състои в търговия на дребно с автомобилни
горива и смазични материали. Пред периода на процесните доставки са сключени трудови договори с 2 лица
на длъжност „технически секретар“, като не са подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови
правоотношения. В дневниците за покупки са декларирани предимно покупки на
дизелово гориво от рискови доставчици. „Мат трейдинг“ ЕООД не е декларирало
притежаването на недвижими имоти и МПС и не е представило документи за ползване
на активи под наем.
С цел установяване фактическото изпълнение на
доставката именно от издателя на фактурите, от РЛ „Екотехнолоджис“
ООД е изискано представянето на документи и писмени обяснения. В отговор на
ИПДПОЗЛ са представени договори за изработка от 01.07.2015г. и от 15.08.2015г.
с възложител „Екотехнолоджис“ ООД и изпълнител „Мат
трейдинг“ ЕООД и предмет „обогатяване на бактериален инокулант
BIOLIFE
W.T.P. със свои материали по проект и биореакторна инсталация на възложителя“ по определени
параметри; 8бр. приемо – предавателни протоколи за
приемане на определени количества обогатен разтвор; разпечатка от счетоводна
сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида „Мат трейдинг“ ЕООД; хронология на
сметка 602 по кореспондиращи сметки за периода от 01.03.2015г. до 31.12.2015г.
При анализ на представените от РЛ документи,
ревизиращите органи по приходите са намерили следните непълноти и
несъответствия: съгласно чл. 4 от двата договора, продуктът трябва да достигне
количество на микроорганизмите не по-малко от 40х10 на 8-ма и хумус над 0,58%, но е посочено само количеството на
преработения материал. Не са представени приемо –
предавателни протоколи към ф-ри №№ 20…165/21.07.2015г. и 20…167/30.07.2015г., а
към приемо – предавателен протокол от 15.08.2015г. са
предадени и приеми едновременно биореакторна
инсталация и определено количество обогатен разтвор. Не са представени
доказателства за закупуване материали за влагане при изготвянето на обогатения
разтвор, място на съхранението им, както доказателства за транспортни разходи
по доставката на материалите за изработване на стоката и транспортни разходи на
изработената стока до крайното й предназначение.
Не са депозирани и изисканите писмени обяснения
относно обстоятелствата къде е извършено обогатяването на разтворите, от кого е
извършена услугата, как са доставени материалите и готовите количества и как е
установено дали са спазени посочените в договорите за изработка параметри
относно количеството на микроорганизмите. Направен е краен извод, че РЛ не е
имало необходимост от използване на подизпълнител за изпълнение на доставките,
който не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост, тъй като
самият възложител разполага с такъв капацитет, включително предоставено от
компания от САЩ ноу – хау
за обогатяване и концентрация на бактериалния продукт, чрез собствен биологичен
реактор.
При така установеното органите по приходите на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС в размер на 10 000лв. за данъчен
период м. 07.2015г., 7 461,67лв. за данъчен период м. 08.2015г. и в размер
на 7 475лв. за данъчен период м. 09.2015г.
При съдебното обжалване са приети писмени
доказателства, в следния хронологичен ред: заверени копия от процесните 9бр. фактури, описани в молба на л. 164 /л. 165
– 173/; счетоводни документи на жалбоподателя, описани в молба на л. 191 /л.
192 – 249/; дневници за продажби на доставчика „Мат трейдинг“ ЕООД за периода
от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. /л. 258 – 263/.
По делото е изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице А.С., без
направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по
делото доказателства и допълнителни такива (неизрично посочени) вещото лице е
дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: процесните фактури, по които на жалбоподателя не е признато
право на приспадане на данъчен кредит, отговарят от формална страна на
изискванията на ЗСч и ЗДДС – посочен е предмет на стопанската операция,
количество, брой, единична цена, вид на стоките или услугите. Начисленият от
доставчика ДДС е посочен на отделен ред, като „Мат трейдинг“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС лице към момента на издаване на фактурите;
-задача 2: в
счетоводството на жалбоподателя процесните фактури са
осчетоводени по дебита на сметки 304 Стоки за стоките „обогатен разтвор“ в
склада на „Екотехнолоджис“ ООД и 602 Разходи за
външни услуги. Разплащанията по процесните фактури са
извършени в брой, като датите и сумите на плащанията са посочени в таблица на
л. 184;
-задача 3: обогатеният
разтвор в последствие е продаван като стока и е влаган в производството на
други продукти на дружеството. Отчетени са приходи към клиентите ЕТ „Д. К.“, „Диели инвест“ ЕООД и „Биолайф“ ООД, свързани дружества. По ф-ра
№ 0…441/15.08.2015г. с получател „Диели инвест“ ЕООД не е начислен ДДС, тъй като се касае за режим
„обратно начисляване“ по чл. 163, ал. 2 от ЗДДС. По-конкретно, закупеният
разтвор с ф-ри №№ 20…162/13.07.2015г. и 20…165/21.07.2015г. е вложен в
обогатяването на бактериален тор „96х19л“ и е заприходен
обогатен тор от 16 454,14 литра; закупеният разтвор с ф-ра
№ 20…167/30.07.2015г. е вложен в обогатяването на „бактериален тор“ и са налице
данни за заприходяване на обогатен тор от 327,06
литра; закупеният разтвор с ф-ри №№ 20…185/01.09.2015г., 20…186/02.09.2015г. и
20…187/03.09.2015г. е вложен в обогатяването на препарат „биолайф“
от 1 868,075 литра.
Процесните ф-ри №№ 20…178/27.08.2015г., 20…180/28.08.2015г. и
20…182/31.08.2015г. са отразени като разход за външна услуга, след което са
приключени в сметка 611 Разходи за основна дейност. Тъй като дружеството
извършва производство на различни продукти, от сметка 611 се прави процентно
разпределение на всички натрупани разходи върху всички произведени продукти.
Поради тази причина, вещото лице не може да даде конкретен отговор в кои
продукти и какво количество е вложеният обогатен разтвор.
-задача 4: съпътстващи
доставката по фактурите са приемо – предавателни
протоколи за предаване на различни количества обогатен разтвор, като обвръзката им с процесните
фактури е направена в таблица на л. 186. Приемо –
предавателни протоколи към ф-ри №№ 20…165/21.07.2015г. и 20…167/30.07.2015г. са
представени след изготвяне на заключението по ССЕ /л. 236 и л. 235/;
-задача 5: през процесния период в дружеството – доставчик „Мат трейдинг“
ЕООД са назначени по трудови правоотношения две ли;ца
на длъжност „търговски пълномощник“. Съгласно справка за задълженията на
задълженото лице към 11.03.2019г. за периода от 01.07.2015г. до 30.09.2015г. са
подадени декларации обр. 6 за ЗОВ и данък по ЗДДФЛ
/л. 187/;
-задача 6: в
счетоводството на жалбоподателя „Екотехнолоджис“ ООД
няма данни за заведен актив „биореакторна
инсталация“, но има данни за заведени отделни компоненти от нея, посочени на л.
188. Съгласно обяснение на управителя на РЛ, от закупените активи инсталацията
е сглобявана саморъчно. След приемане заключението по ССЕ е представено
обяснение от 06.02.2020г. от управителя на „Екотехнолоджис“
ООД /л. 204/, съгласно съдържанието на което оборудването на биореакторната инсталация представлява метална бъркалка с
вместимост 2т, помпена група, циклон за отделяне на твърдата от течната
субстанция, цистерна – утаител с вместимост 1т, филтърна група, връзки,
маркучи, мелачка за смилане на хранителни продукти,
плодове и зеленчуци. Същността на обогатяването на бактериалния инакулант се осъществява с добавяне на хранителни вещества
под най-различна форма, в определени концентрации на въглехидрати, белтъчини и
мазнини в определени пропорции, зададени от американската компания –
производител. След достигане на определени концентрации на микроорганизмите се
добавят хумични и фолиеви
киселини и се държат за период от 48 часа, при температура 2 градуса. След това
се добавя стабилизатор, предоставен от американската компания и продуктът е
готов за съхранение. На вещото лице са представени за анализ приемо – предавателен протокол от 22.06.2015г., с който
жалбоподателят предоставя на своя доставчик 2 500 литра обогатен разтвор и
биореакторна инсталация /л. 243, представен след
изготвяне на заключението по ССЕ/ и приемо –
предавателен протокол от 15.08.2015г., с който жалбоподателят предоставя на
своя доставчик 3 700 литра обогатен разтвор и биореакторна
инсталация;
-задача 7: при проверка
в счетоводството на „Екотехнолоджис“ ООД вещото лице
е констатирало заведена двустранна форма на счетоводно записване при компютърна
обработка на данните със специализиран счетоводен софтуер. Заведен е
индивидуален сметкоплан, хронологични, синтетични и аналитични счетоводни
регистри. Счетоводството дава възможност за изготвяне на оборотна ведомост,
която дава цялостна представа за състоянието на дружеството и обхваща всички
счетоводни сметки. Приходите и разходите за годината са отразени по
хронологични регистри, включени са в оборотната ведомост и са отразени вярно и точно в ГДД и ГФО.
Налице е връзка между съставените счетоводни статии и наличните първични
документи, както и проследяемост на закупените стоки
в аналитичните регистри.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено и доколкото същото се подкрепя от
кредитираните от съда писмени доказателства, като подробни съображения за това
ще бъдат изложени по-долу в мотивите на съдебния акт.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
На първо място следва да се
съобрази разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС, съгласно която правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем, а данъкът е изискуем, към момента на възникване на данъчното
събитие (чл.25 от ЗДДС) и съответно като последица от изискуемостта, данъкът
следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към
момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на
разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл.14, т.1 от Директива
2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги -
към момента на извършването им (чл.25, ал.2 от ЗДДС).
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11
Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на
стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали
последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е
задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства
по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на
основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в
които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в
последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно
задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло
да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за
признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано
осъществяването на фактурираната доставка.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а
съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга,
като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е
различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката
на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС).
Следва да се съобрази и общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира право на
данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са
налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което
иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за
това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка
наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в
счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност
на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на
всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи
по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните
доставки, и то по начина, по който същите са обективирани
в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Правното
основание, въз основа на което не е признато право на приспадане на данъчен кредит
по процесните фактури са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1,
т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Ревизиращите органи по приходите са
обосновали изводите си за неизвършена фактическа доставка от издателя на
фактурите от една страна с липсата на материална, техническа и кадрова
обезпеченост за изпълнението й, а от друга – с непредставени от РЛ документи
относно необходимостта от ползването на подизпълнител при наличието на
технология и кадрови потенциал за извършването й, както и за непредставяне на
доказателства за предоставяне на подизпълнителя на материал за изпълнението на
доставката, транспортирането му, транспортирането на готовия продукт, мястото
на фактическото изпълнение на доставката.
При съдебното обжалване, предвид защитната си теза,
жалбоподателят представя допълнителни писмени доказателства за приемо – предаването на биореакторната
инсталация на своя доставчик, ведно с количества обогатен разтвор, както и
писмени обяснения, представляващи по съществото си „писмени“ обяснения по чл. 176
от ГПК относно вида на биореакторната инсталация и
извършваният с нея процес. Въз основа на представените при ревизията писмени
доказателства, новопредставени такива при съдебното
обжалване, включително счетоводни регистри, е ангажирано изготвянето на заключение
по ССЕ, в което се правят основно експертни изводи относно редовност на
счетоводните записвания при РЛ и възможност за проследяване по счетоводни данни
на получената готова продукция от доставчика.
Във връзка с представените писмени доказателства и
заключението по ССЕ настоящият съдебен състав намира за установена следната
последователност: първоначално, с приемо –
предавателен протокол от 22.06.2015г. жалбоподателят предава на доставчика биореакторна инсталация и обогатен разтвор „БИОЛАЙФ“
2 500 литра; след това двете страни сключват договор за изработка от
01.07.2015г. с предмет обогатяване на бактериален инокулант
„БИОЛАЙФ“ с биореакторна инсталация на възложителя, с
използване на свои материали, при достигане на определено количество микроорганизми
в продукта; в изпълнение на договора изпълнителят представя приемо
– предавателен протокол от 13.07.2015г. /при ревизията/ и приемо
– предавателни протоколи от 21.07.2015г. и от 30.07.2015г. /при съдебното
обжалване/, като с втория протокол на възложителя се „връща“ биореакторната инсталация „в изправност“. Съгласно
констатациите в заключението на вещото лице, въз основа на представените приемо – предавателни протоколи от 13.07.2015г.,
21.07.2015г. и 30.07.2015г. са издадени процесните
ф-ри №№ 20…162/13.07.2015г., 20…165/21.07.2015г. и 20…167/30.07.2015г.,
съгласно стопанската операция в които е предаден обогатен разтвор „БИОЛАЙФ“ в
общо количество 2 500 литра.
При преглед на данните в договора и приемо – предавателните протоколи се констатират несъответствия
относно датите на първоначалното предаване на биореакторната
инсталация, както и вида не предадения материал от възложителя – според приемо – предавателния протокол от 22.06.2015г. е предаден
„обогатен разтвор“, докато според клаузите на договора следва да бъде предаден
„бактериален инокулант за обогатяване“. Дори да се
предположи, че се касае за необогатен бактериален тор, същият следва да бъде
обогатен с материали на доставчика /в договора не се конкретизират по видове и
количества/, като е необходимо достигането на определено количество
микроорганизми. Видът и количеството на добавяните хранителни вещества не е
посочено и в „обяснението“ на управителя на жалбоподателя /л. 204/, като е
посочено, че могат да бъдат „под най-различна форма в определени концентрации
на въглехидрати, белтъчини и мазнини, в определени пропорции, зададени от
американската компания – производител“. Това означава, че доставчикът следва да
бъде запознат най-малкото с факта какви хранителни вещества може да използва,
за да отговарят на технологията, разработена от американската компания. По
делото не са представени каквито и да било доказателства за закупени такива
вещества от доставчика, съответно вложеното количество, за да бъдат получени
предадените в последствие на възложителя количества обогатен разтвор. Едва при
съдебното обжалване са представени частни документи, непредставени на
ревизиращия екип, относно първоначално предаване на биореакторната
инсталация и първоначално предаден необогатен материал за обогатяване. В тази
връзка, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че тези
документи са частни, ползват се единствено с формална доказателствена
сила и следва да бъдат обсъдени с останалите събрани по делото доказателства,
включително и представените при ревизията. Следва да бъде акцентирано на
обстоятелството, че доставчикът не е представил изисканите му документи и
писмени обяснения нито в хода на ревизионното производство, нито при
обжалването на РА, като допълнителни доказателства се представят единствено от
жалбоподателя. Чрез новопредставените доказателства
се прави опит да се обоснове възникването на търговски взаимоотношения между „Екотехнолоджис“ ООД и доставчика му „Мат трейдинг“ ЕООД
преди сключване на договора за изработка от 01.07.2015г., каквито не са
представени при ревизията и са от съществено значение за преценката относно
факта дали доставчикът е разполагал с биореакторната
инсталация за преработка на определени количества материал, предоставена му от
възложителя по договора, за да го изпълни при заложените в него параметри,
които не са били договорени от страните към 22.06.2015г.
Дори да се приеме, че е налице първоначална устна
уговорка между страните по сделката относно предоставяне на материал за
обогатяване и инсталация за извършване на това обогатяване, по делото не са
представени каквито и да било доказателства за мястото на предаването им и в
последствие за мястото на предаването на готовия продукт, за да бъде извършена
преценка относно необходимостта от съхранението им и необходимостта от
транспорт. В чл. 15 от договора от 01.07.2015г. е посочено изрично, че
транспортните разходи по доставка на материалите за изработване на стоката и по
доставката на изработената стока до крайното й предназначение „ще бъдат“ за
сметка на възложителя, от което може да се направи извод, че обогатяването на
материалите е извършено извън наетия от „Екотехнолоджис“
ООД обект в с. Стряма. Същевременно, по делото не са представени никакви
доказателства за собствен или нает обект от доставчика „Мат трейдинг“ ЕООД,
като единствените данни за наличието на обект са посочените към фискалните
бонове за заплащане по фактурите и който представлява „офис“ в гр. София, ул.
„Йосиф Щросмайер“ № 25.
При непредставяне на доказателства за извършено
транспортиране на материала за обогатяване, инсталацията за обогатяване и
наличието на обект, в който да бъдат съхранявани до момента на обогатяване, не
могат да се приемат за достоверни посочените в приемо
– предавателните протоколи изготвени количества обогатен материал, и то в
параметрите на договора. Този извод се потвърждава от представените едва в хода
на съдебното обжалване приемо – предавателни
протоколи за предаване и връщане на биореакторната
инсталация, предаването на материал за обогатяване и липсващи документи за закупени
от доставчика продукти, с които да се извърши обогатяването, съответно
доказателства за измерване на количеството микроорганизми и хумус
в продукта.
Аналогични са и съображенията по отношение на втория
сключен договор за изработка от 15.08.2015г., който е с идентични клаузи и
неточно посочен краен срок на изпълнение на услугата. Последователността на
съпътстващите доставката документи е същата като при по-горе обсъждания
договор, като с приемо – предавателен протокол от
15.08.2015г. възложителят предава на изпълнителя биореакторна
инсталация и бактериален инокулант за обогатяване от
3 700 литра, който е посочен като „обогатен разтвор“. За изпълнение на
доставката между страните са съставени приемо –
предавателни протоколи от 27.08.2015г., 28.08.2015г., 31.08.2015г.,
01.09.2015г., 02.09.2015г. и 03.09.2015г., съгласно съдържанието на които
предаденото количество обогатен разтвор е 3 734,167 литра, което е в
повече от предадения материал за обогатяване. В представените приемо – предавателни протоколи няма изрично посочване, че
след изпълнение на услугата биореакторната инсталация
се връща на възложителя.
Според експертните констатации в заключението на
вещото лице въз основа на приемо – предавателните
протоколи от 27.08.2015г., 28.08.2015г. и 31.08.2015г. са издадени процесните ф-ри №№ 20…178/27.08.2015г., 20…180/28.08.2015г.
и 20…182/31.08.2015г., в които като основание за стопанската операция е
посочено „услуга по договор“, съответно разходът по тях е отчетен по сметка 602
Разход за външни услуги. В случая, ирелевантно е
поради какви причини е налице промяна в посочването във фактурите на
основанието на стопанската операция, което е единствено от значение относно
предадените на възложителя количества обогатен материал, които да бъдат предмет
на последваща доставка към клиенти на „Екотехнолоджис“ ООД.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че спорен между страните по делото не е въпросът относно разполагаемостта при жалбоподателя със съответните
количества обогатен разтвор „БИОЛАЙФ“, които са заприходени
при него на склад и в последствие са предмет на последваща
реализация към свързаните с него лица ЕТ „Д. К.“, „Диели
инвест“ ЕООД и „Биолайф“
ООД. По отношение последващата доставка с получател „Биолайф“ ООД настоящият докладчик по делото е бил и
докладчик по адм. дело № 1680 от 2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив, предмет на което е именно част от доставката по ф-ра № 447/03.10.2015г. и по което обжалвания РА, издаден
на „Биолайф“ ООД е потвърден с влязло в сила съдебно
решение. Извън предмета на спора са и взетите от жалбоподателя счетоводни
операции за осчетоводяване на количествата обогатен бактериален разтвор, а дали
доставката е изпълнена именно от доставчика „Мат трейдинг“ ЕООД.
От изложеното дотук не може да се направи несъмнен
извод, включително и посредством представените при съдебното обжалване писмени
доказателства, непредставени при ревизионното производство, че именно този доставчик
е изпълнил доставката по договорите за изработка от 01.07.2015г. и 15.08.2015г.,
по която настоящият жалбоподател „Екотехнолоджис“ ООД
е получател. Не може да се приеме за обосновано твърдението в жалбата, че
дружеството е положило грижата на добър търговец при търговските си
взаимоотношения с доставчика „Мат трейдинг“ ЕООД, доколкото при ревизията не са
представени писмени доказателства, намиращи се в негово държане и не са
представени каквито и да било доказателства за транспортиране на материалите за
изпълнение на доставката до изпълнителя, съоръжението за обогатяването им и
готовата продукция обратно до възложителя. Не са представени и каквито и да
било доказателства по какъв начин е прието, че доставката е изпълнена по
зададените в договора параметри относно количеството микроорганизми и хумус и при зададените стойности не са установени
недостатъци, които да бъдат отстранени от изпълнителя, възложителя или трето
лице за сметка на изпълнителя, съответно да бъде намален размерът на
възнаграждението, съгласно клаузите по чл. 14 от договорите за изработка от
01.07.2015г. и 15.08.2015г.
С оглед
изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваният РА за
правилен и законосъобразен.
При
този изход на спора, предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото съдът намира, че на основание чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата й редакция/ на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита
в размер на 1 553,78лв. /хиляда петстотин петдесет и три лева и седемдесет
и осем стотинки/.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Първо отделение, I състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “ЕКОТЕХНОЛОДЖИС” ООД, ЕИК
по БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров” № 98, представлявано
от управителя Г.Д.К., против Ревизионен акт № Р-16001618003576-091-001 от 08.05.2019г.,
издаден от И.К.– ***, възложил ревизията и от П.Д.- ***в ТД на НАП – гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 431 от 18.07.2019г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив относно непризнат
данъчен кредит в общ размер на 24 936,67лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 9 189,40лв.
ОСЪЖДА “ЕКОТЕХНОЛОДЖИС” ООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров” № 98, представлявано от
управителя Г.Д.К. да заплати в полза
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 1 553,78лв. /хиляда петстотин петдесет и три лева
и седемдесет и осем стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: