№ 1826
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110126659 по описа за 2021 година
По предявения главен иск по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Ищецът ЗАД „Алианц България“ е предявил срещу Столична община осъдителен
иск за сумата от 730,43 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.12.2017
г. в гр. София.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ твърди, че на 04.12.2017 г. в гр. София, на
кръстовището на бул. Македония и бул. Христо Ботев, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП,
в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек
автомобил марка „Skoda Superb“, рег. № СВ7376КА, в размер на 730,43 лева. Твърди,
че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер
на платената сума, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че не е налице
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, че вредите
не са настъпили от описаното събитие, доколкото е налице противоречие между
изложените от ищеца твърдения и представените по делото доказателства, че не са
налице доказателства ищецът да е заплатил процесната сума, че обезщетението
надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач „ПСТ ГРУП“ ЕАД оспорва предявения иск, като твърди,
че не е налице застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка, доколкото представеният такъв от ищеца не е подписан; че не е ясен
механизмът на настъпилото увреждане, както и че твърдените имуществени вреди са
1
със завишена стойност от действителната им. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Моли съда да
отхвърли иска.
По предявения обратен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът е
предявил срещу третото лице – помагач „ПСТ ГРУП“ ЕАД обратен осъдителен иск за
заплащане на сумата от 730,43 лева.
Ищецът по обратния иск Столична община твърди, че с ответника по обратния
иск „ПСТ ГРУП“ ЕАД имат сключен договор за поддръжка и текущ ремонт на
уличната пътна мрежа, като процесните булеварди попадат в предметния обхват на
договора. Ответното дружество е поело задължение да изпълнява качествено и в срок
задълженията си. Счита, че в случай че се установи неточно изпълнение на договора,
изразяващо се в недостатъци на пътната настилка, която е в причинна връзка с
процесата щета, следва да бъде ангажирана отговорността на третото лице – помагач.
Ответникът по обратния иск го оспорва като неоснователен. Сочи, че ищецът по
обратния иск твърди, че е налице договор между страните, но същият не е представен
като доказателство по делото. Не ставало ясно и по кой договор ищецът по обратния
иск счита, че е налице неизпълнение – от 11.05.2015 г. или от 22.06.2015 г. Признава
факта, че действително му е било възложено поддържането на процесните улици и
булеварди, но качествено и в срок е изпълнявал всички свои задължения по текущата
поддръжка. Освен това, възложителят приел работата по поддръжка на пътищата без
възражения, като в съставените между страните протоколи било отразено, че липсват
пукнати, коловози, дупки и пропадания. Моли предявеният обратен иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По главния иск по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С приетия доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно между
страните е отделено обстоятелството, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е общински път.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 17-0300/412/5000251 от
30.01.2017 г., че между ЗАД „Алианц България”, в качеството му на застраховател, от
2
една страна, и „Аутобохемия“ АД, в качеството му на собственик/застраховащ, от
друга страна, бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по отношение
на процесния автомобил марка „Skoda Superb“, рег. № СВ7376КА, със срок на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 31.01.2017 г. до 24:00 часа на 30.01.2018 г.
Ответникът първоначално е оспорил наличието насключен застрахователен договор,
доколкото ищецът не е представил доказателство, че застрахователната премия е
платена. В проведеното открито съдебно заседание на 02.12.2021 г. обаче, с оглед
извършено признание на факти, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните фактите, че е заплатена премията по застрахователния
договор, както и че ищцовото дружество е заплатило процесното застрахователно
обезщетение по процесната щута. Ето защо, съдът намира, че наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/ към момента на твърдяното събитие е доказано по делото.
Приет по делото е протокол за ПТП от 04.12.2017 г., съставен от Д Г – мл.
автоконтрольор при ОПП – СДВР, в който е констатирано, че по данни на водача Я А
Г, същият се движил по бул. Христо Ботев в посока на движение от ул. Солунска към
ул. Ивайло и на кръстовището с бул. Македония реализирал ПТП,
самокатастрофирайки в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на
платното за движение.
С уведомление за щета от 04.12.2017 г. Я А Г поискал от ищцовото дружество
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяната щета, като описал същия
механизъм на ПТП, посочен и в съставения протокол. Посочил, че желае
обезщетяването да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз – „Ератек Ауто“
ООД.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета №
0300/17/465/501894, по която е изготвен опис на щетите, а именно – увредени предна
лява и предна дясна гума. От изготвения доклад по щетата е посочен определеният
размер на обезщетение от 730,43 лв., като е посочено, че същият следва да бъде
преведен на сервиза „Еуратек Ауто“ ООД.
Приета по делото е издадена фактура от доверения сервиз за процесната сума,
както и доказателство за извършеното от застрахователя плащане, което обстоятелство
е отделено и като безспорно между страните.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума от 730,43 лв., която била връчена на адресата на
25.06.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне.
По делото е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, въпреки
че с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго
ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил Я А Г.
Същият потвърждава, че е участвал в процесното ПТП, като при ляв завой от бул.
Христо Ботев към бул. Македония спукал две гуми предна и задна лява гума,
преминавайки през дупка, намираща се между трамвайните релси и асфалта. Тъй като
валяло дъжд, дупката не била видима. Сочи, че се движил с около 20-25 км./ч.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
3
потвърждава и от приетите по делото уведомление за изплащане на застрахователно
обезщетение и протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от
вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че
на описаното в исковата молба място са били налице неравности на пътя – дупка на
пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Не се доказва възражението на третото лице - помагач, а именно настъпилото
ПТП да е съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като „ПСТ ГРУП“ ЕАД,
чиято е тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено
с конкретната пътна обстановка. Освен това, видно от заключението по приетата
САТЕ, водачът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е
сключена при условията на клауза „Пълно Каско – Валутна клауза“, при която покрит
риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай. Ето
защо възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е
неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 754,80 лева. Съдът кредитира
експертните заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането
– 730,43 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата
молба до погасяването.
4
Съдът достигна до извод за основателност на главния иск, поради което се сбъдна
вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност обратен иск.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
За основателността на предявения обратен иск, в тежест на ищеца Столична
община е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валиден
договор за поддръжка и текущ ремонт на уличната пътна мрежа, сключен с ответника,
по силата на който ответникът е следвало да извършва дейности по поддържане на
процесното пътно платно без недостатъци /дупки/, както и че са налице
предпоставките, по силата на които за него е възникнало правото да получи
обезщетение в претендирания размер.
При установяване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяване на
задължението си, за което обстоятелство не сочи доказателства.
За установяване основателността на иска от Столична община са представени два
констативни протокола от 12.12.2017 г., касаещи приемането на извършеното пътно
обслужване от „ПСТ Груп“ ЕАД за месец 11 за бул. „Македония“ и бул. „Христо
Ботев“ в гр. София. И в двата протокола са попълнение данни по различни показатели
във връзка с пътното обслужване. Отбелязано е „обектът се приема“ на всеки от
протоколите.
Представена е и фактура, издадена от ответника, в качеството му на доставчик,
като ищецът Столична община е отбелязана като получател. Фактурата е от 21.12.2017
г. за сумата от 85 246 лева с ДДС.
И на двата приети по делото констативни протокола е отбелязано, че са издадени
във връзка с договор № СО15-РД-55-281/11.05.2015 г. и договор № СО15-РД-55-
380/22.06.2015 г. Не се установява обаче във връзка с кой от двата договора следва да
се ангажира отговорността на ответника за процесния участък. Посочените договори
не са представени по делото, за да се установят конкретните задължения на
изпълнителя по тях. Съдържанието на възникналите облигационни отношения не се
установи и посредством други доказателства в производството. Ето защо съдът намира,
че не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, доколкото не се установи
кое конкретно договорно задължение не е изпълнил. Искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 580,00 лева разноски по
делото /държавна такса, възнаграждение за вещо лице, усвоен депозит за разпит на
свидетел и адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“
№ 33 да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* сумите от:
730,43 лева на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско“
обезщетение за вреди на лек автомобил „Skoda Superb“, рег. № СВ7376КА,
причинени от застрахователно събитие, настъпило на 04.12.2017 г. в гр. София,
5
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 14.05.2021 г. до окончателното й погасяване;
580,00 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София,
ул. „Московска“ № 33 против „ПСТ ГРУП“ ЕАД, ЕИК ********* иск по чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 730,43 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение за поддръжка
и текущ ремонт на бул. „Македония“ и бул. „Христо Ботев“ в гр. София към 04.12.2017
г.
Решението е постановено при участието на „ПСТ ГРУП“ ЕАД като трето лице
- помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6