Решение по дело №787/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260038
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110100787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           14.08.2020 г.       гр. *****

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                     гражданско отделение

На шестнадесети юли                                                          две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  787 по описа на съда за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от *****с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на *****“, БУЛСТАТ:*****, с адрес гр. *****, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 15855/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1033.20 лева - обезщетение за лишаване от ползване без правно основание /издадено Разрешение за право на разполагане/ на общинска земя, чрез поставяне на преместваем обект, представляващ павилионтърговска дейност, находящ се в гр. *****, от което 344.40 лева за период 01.04.2019 г. – 30.04.2019г.;   344.40 лева за период 01.05.2019г. - 31.05.2019г.; 244.40 за период 01.06.2019г. -31.06.2019г.; сумата от 101.92 лева за дължима цена на услугасметоизвозване“,  включваща 33.60 лева за период от 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г.; 34.72 лева за период от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. и 33.60 лева за период от 01.06.2019г. до 31.06.2019г.; сумата от 13.49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 344.40 лева за период от 01.05.2019 г. – 16.07.2019 г. в размер на 7.27 лева; лихва за забава върху главницата от 344.40 лева за период от 01.06.2019г. – 16.07.2019г. в размер на 4.40 лева; лихва за забава върху главницата от 344.40 лева за периода от 01.07.2019г. – 16.07.2019г. в размер на 1.72 лева; сумата от 0.91 лева, състояща се от 0.60 лева лихва за забава върху главница от 33.60 лева за период от 01.05.2019 г. – 16.07.2019 г. и 0.31 лева лихва за забава върху главница от 34.72 лева за период от 01.06.2019 г. – 16.07.2019г., както и да му се присъдят разноските в настоящото и исковото производство.

В исковата молба се сочи, че ответникът ползвал общинска земя в гр. *****, *****без правно основание /издадено Разрешение за право на разполагане/, като разположил върху нея павилион за търговска дейност през периода от 01.04.2019г. до 31.06.2019г. На 11.06.2019г. *****изрично възразила против ползването на терена и поканила ответника да заплати обезщетение. За периода на ползване дължи и такса за предоставяната му услуга „сметоизвозване“. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 15855/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез *****, с който оспорва иска. Сочи, че частта му за претендираната услуга „сметоизвозване е недопустим поради приложимост за това вземане на специалния ред посочен в ДОПК и подсъдност на Административен съд, евентуално е неоснователен поради плащане, а в останалата част си също е неоснователен. Счита, че обектът не е преместваем по см. на т. 80 от ДР на ЗУТ, а представлява масивна сграда – строеж по см. на т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден въз основа на позволителен билет № 659/21.12.1971г. и разрешение за дострояване № 10/01.03.1992г. За обекта е съставен констативен нотариален акт, сочещ ответника като негов собственик, нанесен е в КК и КР и за него се плаща данък по ЗМДТ. Ответникът е инициирал производство за деактуване като общинска собственост на земята, върху която е построен по реда на § 26 от ПЗР на ЗИД към ЗК, като са налице мълчаливи откази да бъде уважена молбата му. Неизпълнението на това задължение от страна на Общината не дерогира задължението по закон.  Претендират се разноски.

С влязло в сила определение постановено по делото на 08.05.2020г., производствто  е прекратено на осн. чл. 130 ГПК като недопустимо, в частта му относно иска за сумата от 101.92 лева - дължима цена на услугасметоизвозване“,  включваща 33.60 лева за период от 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г.; 34.72 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. и 33.60 лева за период от 01.06.2019 г. до 31.06.2019 г. и сумата от 0.91 лева, състояща се от 0.60 лева лихва за забава върху главница от 33.60 лева за период от 01.05.2019г. – 16.07.2019г. и 0.31 лева лихва за забава върху главница от 34.72 лева за период от 01.06.2019г. – 16.07.2019г.

 Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 15855/2019г. по описа на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на Община *****, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „*****против “Потребителна кооперация *****”, код по БУЛСТАТ: 0*****  за посочените в исковата молба суми.

От представените писмени доказателства: билет № 659 за строеж; удостоверение от ПК*****-югот 06.10.1985г.; протокол от окръжен народен съвет; копие на удостоверение; разделителен протокол и списък на предадените обекти с Разделителен протокол от 01.07.1986г.; протокол № 11/21.07.1986г.; протокол № 1 на Кооперативен съюз–***** от 01.03.1989г. с разделителен  протокол от 30.04.1989г.; протокол от 30.05.1989г.; нотариален акт № 162, том II, рег. № 5812, дело № 271 от 2015г. и нотариален акт за поправка № 86, том I, рег. № 1339, дело № 47 от 2017г.; скица на сграда от АГКК; уведомление от АГКК с изх. № 24-23051-11.12.2014г.; скица № 15-694115-31.07.2019г.; Акт № 7536 за частна общинска собственост; 7 бр. констативни протоколи;  покана за доброволно плащане № АУ0114914ПР_005ПР/11.06.2019г., ведно с известие за доставяне ИД РS  9010 00AN1UJ; справка задължения /плащания към договор,   се установява, че:  на 21.12.1971г. на ГПК „*****“  - гр. ***** е разрешено от старши архитект на ГНС – гр. ***** да постави железен павилион с площ 48 кв.м. за хранителни стоки в с. *****съобразно скицата, част от издадения билет за строеж. С решение на ИК на ОНС ***** от 27.03.1986г. РПК „*****“ – ***** е преименовано на ПК „*****. На 21.07.1986г. ОКС ***** дал съгласие активите и пасивите на ПК „*****, сред които бил и магазин за хранителни стоки № 44 в *****, да преминат към ПК „*****–юг“ считано от 01.07.1986г. На 27.03.1989г. във регистрите към ВРС е вписана ПК „*****“, на която с протокол от 30.04.1989г. от ПК „*****–юг“ са предадени обекти, сред които и магазин за хранителни стоки № 44 в *****. На 10.12.2013г. бил съставен акт за частна общинска собственост относно ПИ с идентификатор 10135.2575.899 по КККР на гр. *****. На 16.11.2015г. нотариус с район на действие ВРС е признал ПК „***** за собственик на магазин №44, представляващ сграда с идентификатор 10135.2575.899.1 по КККР на гр. *****“, разположен в ПИ с идентификатор 10135.2575.899.  В периода от 29.01.2019г до 02.07.2019г.  служители на *****са извършили седем  проверки на имот, намиращ се в гр. *****, кв. „*****, при които са констатирали, че там е ситуиран павильон, заемащ площ от 56,00 кв.м.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от правно основание чл. 59 ЗЗД  /Закон за задълженията и договорите/.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. 15855/2019 г. по описа на ВРС.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Уважаването на претенция относно вземане с горепосочената правна квалификация е обусловено от наличието на всеки един от елементите на сложния фактически състав на правната норма - намаляване на имуществото в патримониума на един правен субект и увеличаване на имуществото на друг за сметка на това намаляване, наличие на връзка между увеличението и намаляването на имуществото, т.е настъпването им да е последица от осъществяването на един и същ факт или група от факти, и липса на правно основание за разместването на имуществените блага. В разглеждания случай това означава, ищецът да установи, че ответникът се е обогатил за негова сметка с претендираната сума в размер общо на 1149.52 лв., респ. ответникът, че е налице основание за ползване на поземления имот, или за настъпилото разместване на имуществените блага.

            Безспорно е по делото наличие на вещ ползвана от ответника като магазин, разположена в ПИ с идентификатор 10135.2575.899 по КККР на гр. *****, който е актуван за частна общинска собственост с Акт № 7536. Ищецът твърди, че този магазин е преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ (т.е, че е движима вещ по см. на ЗС), но не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си.

            Съдът намира, че от правна страна, това обстоятелство не подлежи на обсъждане в настоящия процес, предвид наличието на издаден по реда на чл. 587 ГПК констативен нотариален акт за собственост за вещта, който не е оспорен от ищеца, поради което не е оборена доказателствената му сила досежно фактическите и правни изводи на нотариуса, един от които е наличието в правния мир на недвижима вещ, /доколкото нотариален акт е допустимо да се съставя единствено за съществуваща недвижима вещ/ - в т. см. са мотивите на ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.

Дори и да се приеме, че въпросът за характера на вещта следва да бъде обсъждан, по делото не са налице доказателства оборващи извода на нотариуса.

В случая, действително от процесния билет за строеж № 659, е невъзможно  да се направи еднозначен извод за характера на обекта. За прецизност следва да се конкретизира, че към датата на издаване на  този адм. акт, волеизявлението на компетентния административен орган за позволяване изграждането на строеж се е наричало строително разрешение - Глава Втора от ППЗПИНМ /отм./ вр. чл. 77 от ЗПИНМ /отм./; чл. 105 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места / обн. в „Известия” бр.75/18.09.1959г./, отменени с §3, т.1 от ПЗР на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство – ДВ бр. 69/02.09.1977г. /отм./). Същото по съдържание волеизявление на административния орган се е наричало „дозволителенъ билетъ” според чл. 27 Законъ за благоустройството на населените места въ Княжество България, /обн. в ДВ бр.2 от 03.01.1898г. отм. ДВ, бр. 67 от 1905 г./ и чл. 41 от Законъ за благоустройството на населените места въ Княжество България /Обн., ДВ, бр. 67 от 1905г., отм., ДВ, бр. 117 от 31.05.1941г./

Съобразно чл. 42 ал. 3 от ЗПИНМ „въз основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на кооперациите и политическите и обществени организации, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи“

Съобразно нормата на § 185 ППЗПИНМ Обектите на държавата и обществените организации се изпълняват въз основа на строително разрешение, издадено от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице.“ 

След като за процесния обект /който безспорно е имал предназначение да се ползва като магазин/ е било издадено строително разрешение /Билет/, се налага извода, че той е попадал сред обектите за които се е изисквало издаване на такова, обхванати и от действащата легална дефиниция за „строеж“ формулирана в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ – „надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.“

            Легално определение на "Преместваем обект" липсва в ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, но е дадено в §5, т 80 от ДР на ЗУТ – „обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.“

            Както беше посочено по-горе ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че обектът е преместваем по см. 5 т. 80  от ЗУТ, като с оглед вида и площта на процесния магазин, съдът и без ползването на специални познания намира, че той не попада в обхвата на тази хипотеза.

             Съобразно чл. 2 ал. 3 от ЗОС (отм. бр. 101 от 2004 г.) Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен, т.е  на кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя и строителството е извършено до 13.07.1991 г. със собствени средства, макар без да е налице валидно учредено право на строеж, следва да се признае правото на собственост, включително с прилежащия терен. Приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 3(отм.) ЗОбС

, не е обусловено от градоустройствения статут на сградата и нейния характер, като касае вкл. временни строежи и полумасивни постройки - в т.см. е трайната практика на ВКС - пр. Решение № 186 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., II г. о Решение № 186 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., II г. Решение № 186 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г., II г. Решение № 186 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., II г. о. на ВКС; Решение № 305 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ВКС; Решение № 1202 от 22.12.2008г. по гр. д. № 3692/2007г. на ВКС (постановено относно строеж тъждествен на процесния магазин) и др.

            По делото не се спори, че постройката е била изградена към 13.07.1991г. от праводател на ответника, като и двете лица са имали качеството на кооперация по см. на ЗК.

            Въз основа на така изложените правни доводи, съдът намира, че за ответникът е налице основание за използване на поземления имот, в който е поставена постройката му, поради което иска е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло.

            Предвид изхода на спора и събразно чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените от него разноски според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване в общ размер на 420 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                               Р    Е    Ш   И

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. ***** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване по отношение на *****“, БУЛСТАТ:*****, с адрес гр. *****, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 15855/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1033.20 лева - обезщетение за лишаване от ползване без правно основание /издадено Разрешение за право на разполагане/ на общинска земя, чрез поставяне на преместваем обект, представляващ павилион–търговска дейност, находящ се в гр. *****, от което 344.40 лева за период 01.04.2019 г. – 30.04.2019г.;   344.40 лева за период 01.05.2019г. - 31.05.2019г.; 244.40 за период 01.06.2019г. -31.06.2019г.; сумата от 13.49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 344.40 лева за период от 01.05.2019 г. – 16.07.2019 г. в размер на 7.27 лева; лихва за забава върху главницата от 344.40 лева за период от 01.06.2019г. – 16.07.2019г. в размер на 4.40 лева; лихва за забава върху главницата от 344.40 лева за периода от 01.07.2019г. – 16.07.2019г. в размер на 1.72 лева.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Община *****, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. *****  да заплати на Х *****“, БУЛСТАТ:*****, с адрес гр. ***** сумата от 420 лева - разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: