№ 12098
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110134821 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) от
„ЗД Бул Инс“ АД (ищец) срещу Й. Ч. (ответник) за заплащане на сумата 244.40 лева –
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца за вреди от ПТП, настъпило на
23.01.2018г. в гр.София, по вина на ответника като водач на л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ СА
6194 ТХ, причинил щети по автобус „Мерцедес“ с рег.№ С 4746 ВР, собственост на
„Столичен Автотранспорт“ ЕАД, като е шофирал без да е бил правоспособен водач, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.06.2021г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 23.01.2018г. е настъпило ПТП в гр.София, при което били
причинени щети по автобус „Мерцедес“ с рег.№ С 4746 ВР, застрахован по договор за
имуществено застраховане в „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД. Посочва, виновен за събитието е
водачът на л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ СА 6194 ТХ, който е предприел неподсигурена
маневра – отклоняване вдясно, с което причинил удар с автобуса и го увредил. Пояснява, че
вредите по автобуса са били обезщетени от застрахователя по договора за имуществено
застраховане „Каско“ - „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, който от своя страна е претендирал
сумата от ищеца „ЗД Бул Инс“ АД като застраховател по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговронст“ (ГО) за увреждащия автомобил. Заявява, че е уважил
претенцията на застрахователя и е заплатил претендираната сума, но поради
обстоятелството, че ответникът е шофирал без да притежава правоспособност, поддържа, че
има право да получи от него заплатеното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски
1
по обработка на щетата. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва претенцията като
недоказана с твърдение, че водачът е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя на деликвента по договор за застраховка
ГО. За да упражни това право този застраховател следва да е доказал наличие на договор за
имуществена застраховка между него и собственика на увредения автомобил (договор
„Каско“); настъпило застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение;
вина за причиняването на вредите от страна на водача на застрахования по договор ГО
автомобил, като вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката
причинна връзка между него и настъпилите вреди; договор за застраховка ГО между
застрахователя, спрямо когото претендира да има суброгационно вземане, и собственика на
застрахованата вещ, с която е осъществен деликта.
По делото са представени доказателства, които не са оспорени в процеса и от които
се установява, че:
На 23.01.2018г. в гр.София, на бул. „Черни връх“, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Филип Купев“, е настъпило ПТП, при което водач на л.а. „Порше
Кайен“ с рег. № СА 6194 ТХ е извършил неподсигурена маневра – отклоняване на
превозното средство вдясно, при което ударил намиращият се вдясно на пътното
платно автобус „Мерцедес“ с рег.№ С 4746 ВР – така в приложения протокол за ПТП.
Вината на водача Й. Ч. също не се оспорва в процеса и се установява от приложен
АУАН и НП, което е влязло в сила. С него на водача е наложена санкция за допуснато
нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, а именно – извършване на маневра, без водачът да се е
убедил, че с това не създава опасност за движението. С НП е наложена глоба и за това,
че не е притежавал валидно за територията на страната свидетелство за управление на
МПС (СУМПС).
Увреденият автобус е бил предмет на договор за имуществено застраховане „Каско“,
сключен със „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД. След постъпило уведомление за
събитието от страна на собственика на увредения автобус, при застрахователя е била
образувана преписка и платено обезщетение в размер на 204.40 лева, с което „ЗАД
ОЗК – Застраховане“ АД се е суброгирал в правата на застрахования срещу
деликвента, респ. застрахователя му по договор ГО (в тази насока са приложени
полица по договора „Каско“, преписката по щетата и платежно нареждане).
За увреждащото МПС към датата на ПТП е била валидна полица по сключен договор
за задължителна застраховка ГО с период на валидност 23.12.2017г. – 04.07.2018г.
2
(полица № BG/02/117003328996 от 2017г., приложена по делото). Договорът бил
сключен със „ЗД Бул Инс“ АД и по силата на него дружеството поемало обезщетяване
на вреди, причинени на трети лица при противоправно и виновно поведение на водача
при управление на застрахования автомобил. След заявена претенция от страна на
„ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, „ЗД Бул Инс“ АД е признал и платил обезщетение по
щета № **********/2018г. в размер на 219.40 лева, от които 200.14 лева
застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски на застрахователя
по договора „Каско“. С така извършеното плащане (да което е налице платежно
нареждане), „ЗД Бул Инс“ АД е изпълнил задължението си по договора за застраховка
ГО за увреждащото МПС.
За установяване механизма на ПТП е бил представен Протокол №
1711287/23.01.2018г. на мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР. Протоколът отразява
обстоятелствата, свързани с произшествието – поведение на участниците и данните им,
допуснато нарушение на правилата от страна на водача на лекия автомобил, материални
щети по превозните средства, данни за застрахователите по ГО за всяко от тях. Изготвен е
след посещение на местопроизшествието. В него е вписана констатация, че водачът на
автомобила Й. Ч. няма валидно свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл.500, ал.2 от КЗ право на застрахователя по сключен договор ГО е да
получи от деликвента платеното на увредения застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски, ако при управление на застрахованото МПС същият е причинил
ПТП, без да е притежавал „правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство“, или на когото „временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство“. За доказване на претенцията си ищецът е
следвало да установи, че е налице договор за застраховка ГО между него и собственика на
увреждащото МПС, настъпване на застрахователно събитие, плащане на застрахователно
обезщетение, вредите, пряката причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите
вреди, размерът на вредите, които предпоставки бяха установени в процеса, сгласно
изложението по-горе. Ищецът по регреса, в случая „ЗД Бул Инс“ АД, е следвало да докаже и
още една предпоставка, кумулативното наличие на която законът предвижда като част от
фактическия състав на отговорността на деликвента, а именно - водачът да е управлявал
автомобила без да притежава правоспособност за управление на съответната категория
МПС или на когото временно е отнето свидетелството. В негова тежест е било още да
докаже, че е отправил покана за плащане до ответника, с което го е поставил в забава, което
не се установи в процеса, тъй като представената покана не е била надлежно връчена на
адресата. Ето защо, съдът намира, че характер на покана за плащане на предявеното вземане
има самата искова молба.
Спорно по делото е дали водачът на увреждащото МПС, застраховано при ищеца по
договор ГО, е бил правоспособен водач към датата на ПТП. Спорът произтича от
твърдението на ищеца „ЗД Бул Инс“ АД, че е достатъчно водачът да не е имал свидетелство
за управление на МПС към момента на ПТП, т.е. да не го е представил на органите на
3
пътната полиция, и възражението на ответната страна, че липсата на свидетелство за
управление на МПС и правоспособност на водача да управлява превозно средство от
съответната категория са две различни понятия, а в конкретния случай ответникът е бил
правоспособен водач.
За изясняване на спора, са били изискани сведения и документи по реда на чл.186
ГПК от ОПП- СДВР. Приети са следните доказателства:
НП № 18-4332-003957/10.04.2018г., в сила от 24.04.2018г., с което на Й. Ч. е била
наложена глоба за това, че като дългосрочно пребИ.ващ чужденец в страната е
управлявал МПС със СУМПС, което не е издадено от държава – членка на ЕС, ЕИП
или Конфедерация Швейцария, а е издадено в Р.Турция, и е изтекла повече от една
година от издаване на документа му за пребИ.ване в страната. Посочено е, че това
съставлява нарушение по чл.162, ал.2 ЗДвП, която разпоредба предвижда задължение
на лицата, шофиращи със свидетелство, издадена от държава, вън от посочените по-
горе, да поискат преиздаване на документа в държавата, в която дългосрочно
пребИ.ват в срок до една година от получаване на статут дългосрочно пребИ.ващи.
Писмо от ОПП – СДВР от 05.08.2022г., с което се удостоверява пред съда, че този
водач притежава правоспособност за категории В, АМ и В1 съгласно Протокол №
18/1522/1994г., издаден от Р.Турция, както и съгласно Протокол № 1773/15.06.2020г.
за категория ВЕ от СДВР. Посочено е, че последно издадено СУМПС е с № *********
и е с дата 27.08.2021г., съответно с валидност до 27.08.2031г. за категории В АМ и В1.
Удостоверено е, че този водач не е бил лишаван от право да управлява МПС и не му е
било отнемано свидетелството.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл.150 ЗДвП всяко моторно превозно средство - участник в движението,
трябва да се управлява от правоспособен водач. Неизпълнението на това изискване от
страна на водач, причинил ПТП, за което застрахователят по договор ГО за превозното
средство плати обезщетение, следва да „върне“ на застрахователя платеното. На практика,
ако водачът е бил неправоспособен, застрахователят се освобождава от отговорността си по
договора ГО, но сямо спрямо собственика на застрахованото МПС, т.е. длъжен е да плати
обезщетение за увредения автомобил, но има право на регрес спрямо деликвента, щом е бил
неправоспособен водач.
Разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ предвижда като основание за такъв регрес именно
липсата на правоспособност у водача да управлява МПС от съответната категория. Това са
случаите, при които на този водач не му е било издавано въобще СУМПС или същото му е
било отнето към датата на ПТП по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП (Решение № 80 от 16.09.2014
год. На ВКС по т.дело № 897/2012 год., ІІ т. о., ТК; Решение № 2443/14.09.2022г. СГС, III-Б
състав, по въззивно гр.д.№ 11786/2021г.), но не и когато водачът е бил правоспособен, но не
е носил документа у себе си при проверката, нито когато не е имал аналогичен документ,
издаден от българските власти, когато е бил задължителен, но е имал придобита
правоспособност в друга държава.
4
Изводите се основават на следното:
Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност на водача, който се издава съгласно изискванията на ЗДвП, Закона за
българските документи за самоличност и издадените въз основа на тях нормативни актове.
Съгласно чл.13 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на СУМПС, първоначалното издаване на свидетелство за
управление се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ
оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя заявление по
образец и прилага описаните в наредбата документи. В чл.15 от същата наредба е
предвидено, че подмяна на свидетелството за управление се извършва с изтичане срока на
валидност, както и в случаите на промяна в данните на водача или смяна на образеца с нов.
Следователно, нормативната уредба свързва изтичането на срока на документа с неговата
подмяна, а не с издаването на нов, тъй като не предписва повторение на цялата процедура
по първоначалното му издаване. Това налага извода, че изтеклият срок на СУМПС няма за
последица изгубване на придобитата правоспособност да се управлява МПС, а е основание
за подмяната му. Такъв ще е и случая, ако документът при проверката е забравен, изгубен
или откраднат. Не винаги формалната липса на свидетелство за управление на МПС е
предпоставка за възникване правото на застрахователя на регресен иск към водача – така
Решение № 80/16.09.2014г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ ТО, постановено по т.д. №
897/2012г. Аналогичен е и случая, когато водачът е придобил правоспособност в друга
държава – същият е правоспособен водач. Разпоредбата на чл.162, ал.2 ЗДвП задължава
водачите, придобили правоспособност в държава, която не е членка на ЕС, ЕИП или
Конфедерация Швейцария, да поискат издаването на СУМПС от българските власти до една
година от придобИ.не на статут на дългосрочно пребИ.ващи. Именно това свое
административно задължение ответникът Й. Ч. не е изпълнил към датата на събитието. От
писмо на ОПП – СДВР се установява, че това лице има придобита правоспособност за водач
на МПС от категорията на управляваното при процесното ПТП, но в Р.Турция, като не е
поискал издаване на СУМВР от МВР в страната, макар да е дългосрочно пребИ.ващ в
страната повече от година. Видно е също, че е предприел тази процедура, но след
произшествието, тъй като вече му е издадено СУМПС, но едва през 2021г., въз основа на
Протокол от 15.06.2020г.
Разпоредбата на чл.500, ал.2 КЗ е ясна и не изисква тълкуване. Същата дава право на
застрахователя по договор ГО да се освободи от отговорност към застрахования, ако
водачът, виновен за ПТП, не е притежавал правоспособност, а не когато не е имал СУМПС в
себе си или не имал издадено свидетелство от българските власти, когато такова се
предвижда по закон (чл.162, ал.2 ЗДвП).
В подкрепа на съждението е и нормата на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, на основание на
която е наложена глоба на ответника с НП. Същата ясно разграничава хипотезите, като сочи,
че такава санкция се налага на водач, който управлява МПС, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
5
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Т.е. липсата на правоспособност и на СУМПС са две различни
хипотези и само при първата възниква правото на регрес на застрахователя по договор ГО за
увреждащото срещу деликвента.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за неоснователна и я
отхвърля.
С оглед липсата на данни за сторени от ответника разходи в процеса, разноски не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет.2, срещу Й. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ул. „Ами Буе“, бл.40, ет.2, ап.3, иск по чл.500, ал.2 от КЗ за заплащане на
сумата 244.40 лева – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на обезщетение за
вреди на автобус „Мерцедес“ с рег.№ С 4746 ВР, нанесени при ПТП от 23.01.2018г. в
гр.София, настъпило по вина на ответника като водач на л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ СА
6194 ТХ, застрахован по договор ГО с ищеца, управлявал автомобила без да притежава
правоспособност, ведно със законната лихва от 18.06.2021г. до окончателното плащане, като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6