О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260304
гр.Добрич 11.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети ноември 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №871 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от Община-гр.Добрич срещу определение
№1019/14.04.2020 г. по гр.д.№2444/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е
изменено определение №509/13.02.2020 г. по цитираното дело на ДРС в частта за
разноските чрез допълване на диспозитив за осъждане на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД-гр.Добрич да заплати на Община-гр.Добрич адвокатско
възнаграждение в размер на 3 212,45 лв с вкл.ДДС.Изложени са доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му
и цялостно уважаване на подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 ал.1
от ГПК чрез присъждане в полза на същия на сторени по делото разноски в размер
на 8 040 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.Сочи се,че районният съд
при произнасянето си неправилно се позовал на разпоредбата на чл.9 ал.1 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като
присъдил адвокатско възнаграждение само за подаване на отговор на исковата
молба.В случая Община-гр.Добрич упълномощила процесуален представител не само
за подаване на отговор на исковата молба,но и за процесуално представителство
по делото в открито съдебно заседание,като било и изплатено от упълномощителя
адвокатско възнаграждение за такова представителство.Фактът,че производството
по делото било прекратено преди насрочване на открито съдебно заседание,бил
ирелевантен за дължимостта на цялото адвокатско възнаграждение от
ищеца.Неправилно било становището на първоинстанционния съд,че процесуалната
защита на ответника Община-гр.Добрич се изразявала само в едно единствено
действие-подаване отговор на исковата молба.Напротив процесуалният представител
осъществил и други действия /подаване на молби по повод предходни молби и
искания на ищеца/,бил изцяло ангажиран с провеждането на успешна защита,следял
развитието на делото и своевременно реагирал на процесуални действия на другата
страна.С позицията,изразена в отговора на исковата молба,провокирал
разпореждането на съда към ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба,чието
неизпълнение довело и до прекратяване на производството по делото.В този смисъл
писменият отговор имал основно значение за развитието на процеса и неговото
прекратяване,а не бил просто едно процесуално действие.Освен това само главните
искове били 458 бр.,поради което ответникът по тях Община-гр.Добрич имала право
на разноски по всеки един иск поотделно.При минимално адвокатско възнаграждение
по един иск от 300 лв без ДДС ответникът имал право да получи дори сума от
137 400 лв без ДДС /164 880 лв с ДДС/.Заплатеното възнаграждение от
8 040 лв с ДДС било дори под полагащия се минимум.
В писмен отговор насрещната страна
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД-гр.Добрич изразява становище за
неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното
определение.
Като постави на разглеждане частната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че частният жалбоподател
Община-гр.Добрич е уведомена за атакуваното определение на 18.05.2020 г.
/съобщение на лист 855 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№8347/29.05.2020 г. е
депозирана в рамките на указания от ДРС двуседмичен срок за обжалване,изтекъл
на 04.06.2020 г. предвид разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ,обн.ДВ,бр.44/13.05.2020
г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ.
като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е
процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
Гр.д.№2444/2019 г. на ДРС е образувано
по повод искова молба,уточнена многократно с последващи молби,с която са
предявени множество /458 бр./ обективно кумулативно съединени искове на
основание чл.415 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД-гр.Добрич
срещу Община-гр.Добрич за установяване вземания на ищеца от ответника-предмет
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №792/30.04.2019 г.,издадена по
ч.гр.д.№1367/2019 г. на ДРС,в общ размер от 100 323,37 лв /458 главници/-неплатени
задължения за В и К-услуги в общински жилища,предоставени на наематели,през
периода 22.10.2018 г.-18.01.2019 г.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане,както и в общ
размер от 1 645,78 лв-обезщетения за забавено плащане на главните
задължения в размер на законната лихва върху тях за период на забава до датата
на подаване на заявлението.С последващите уточнителни молби ищецът „В и К
Добрич“ АД е посочил по-нисък общ размер на исковите претенции за главници и
лихви /53851,87 лв главници и 670,24 лв лихви/,но поради ненадлежно изпълнение
от същия на указанията на съда не може да се установи налице ли е намаление на
броя на предявените искове или броят им е запазен,но е намалена цената на всеки
иск.
С определение №509/13.02.2020 г. Добричкият
районен съд прекратява производството по гр.д.№2444/2019 г. на основание чл.129
ал.3 от ГПК поради неотстраняване в срок от ищеца нередовностите на исковата
молба.Прекратителното определение е потвърдено с определение №260049/26.08.2020
г. по в.ч.гр.д.№561/2020 г. на Добричкия окръжен съд и е влязло в сила на
26.08.2020 г.
В рамките на едноседмичния срок за
обжалване на определение №509/13.02.2020 г. е подадена молба от ответника по
делото Община-гр.Добрич,с която се настоява за допълване на горното определение
в частта за разноските чрез присъждане на сторени от Общината съдебно-деловодни
разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
8 040 лв,претендирани на основание чл.78
ал.4 от ГПК.В писмен отговор на молбата ищецът по делото „В и К Добрич“
АД-гр.Добрич изразява становище за нейната неоснователност,като с отговора се
навежда и възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
С атакуваното определение №1019/14.04.2020
г. районният съд е намерил молбата по чл.248 ал.1 от ГПК за частично основателна
и е допълнил определение №509/13.02.2020 г.,като е осъдил „В и К Добрич“ АД да
заплати на Община-гр.Добрич разноски в размер на 3 212,45 лв адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.Възнаграждението е намалено от първоинстанционния съд
като прекомерно,като е зачетено едно единствено извършено от ответника
процесуално действие-подаване отговор на исковата молба.
Действително с определение №509/13.02.2020
г. първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по отправеното от ответника
Община-гр.Добрич още с отговора на исковата молба искане за присъждане на
сторените в процеса разноски.Горното е основание за Общината да поиска
допълване на определението в частта за разноските.По смисъла на чл.80 ал.1
изр.2 от ГПК представянето на списък на разноските от страната е предпоставка
за допустимост само на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на съдебен акт
в частта за разноските /в тази насока и т.9 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/,но не и за допустимост на молба за допълване
в частта за разноските при хипотеза,при която съдът изобщо не се е произнесъл
по искането за разноски.В този смисъл наличието или липсата на списък за
разноските,депозиран от ответника,е ирелевантно по отношение допустимостта на
молбата за допълване по чл.248 ал.1 от ГПК.
Настоящата молба за допълване в частта
за разноските изхожда от активно легитимирано лице и е подадена в срока по
чл.248 ал.1 от ГПК,поради което е допустима,респ. и атакуваното определение от
14.04.2020 г. е допустимо.Същата е допустима и по причина,че определение №509/13.02.2020
г. действително е непълно поради пропуск на съда да се произнесе по искането на
ответника за присъждане на разноски.Редът по чл.248 от ГПК е приложим не само
за изменение/допълване на съдебни решения в частта за разноските,но и по
отношение на определения,приключващи делото,с които съдът по правило е длъжен
да се произнесе и по отговорността за разноските.Поради липса на изрична уредба
в тази насока касателно определенията се прилагат по аналогия правилата за
изменение/допълване на решенията в частта за разноските.
Молбата на ответника по делото
Община-гр.Добрич по чл.248 ал.1 от ГПК е по същество основателна.По правило при
прекратяване на производството по делото,каквато е настоящата хипотеза,на
основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски,каквито в случая
изрично е претендирал.Същият е представил своевременно и доказателства за
сторените от него разноски още с отговора на исковата молба.Според договора за
правна защита и съдействие от 28.08.2019 г. /на лист 187 от делото на ДРС/ е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 8 040 лв с ДДС,платимо при
подписване на договора между Община-гр.Добрич и упълномощеното Адвокатско
дружество „Кирякови и Ко“-гр.Добрич.Ответникът е изплатил с платежно нареждане
от 04.09.2019 г. /на лист 189 от делото на ДРС/ уговореното възнаграждение в
размер на 8 040 лв с ДДС на горното
адвокатско дружество.Това възнаграждение не е прекомерно.Дори и да се приеме,че
се дължи адвокатско възнаграждение само в минималния размер по чл.9 ал.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. /3/4 от размера по чл.7 от Наредбата/,доколкото по
делото е осъществено от процесуалния представител на ответника едно основно
процесуално действие преди прекратяване на производството-изготвяне и подаване
отговор на исковата молба,то при предявени първоначално 458 бр. искове за
главници /забел. при такъв брой искове е подаден отговорът на исковата
молба,като последващото намаляване на претенциите е осъществено след този
момент/ следва да се приеме,че се дължи адвокатско възнаграждение по всеки един
иск.Последното е резонно,защото всеки обективно съединен иск е със самостоятелен
предмет на доказване-касае се за задължения за В и К-услуги в различни жилищни
обекти.Според редакцията на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г.
към датата на прекратяване на първоинстанционното производство 13.02.2020
г.,към която и районният съд е дължал разпределяне на отговорността за
разноски,най-ниското минимално адвокатско възнаграждение по иск с определен
материален интерес е по иск с цена до 1 000 лв и е в размер на 300 лв,като такъв е размерът и
при приложение на чл.9 ал.1 от Наредбата /забел. определено е възнаграждение за
подаване отговор на искова молба в размер на 3/4 от размера по чл.7,но не
по-малко от 300 лв/.При 458 иска /само по главниците/ се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 137 400 лв без ДДС.Очевидно
претендираното от ответника в размер на 8 040 лв с ДДС е доста под размера
на минималното и следва изцяло да бъде присъдено в негова полза.
Действително изплатеното от
Община-гр.Добрич адвокатско възнаграждение не е уговорено само за извършване на
едно процесуално действие-подаване отговор на исковата молба,каквото единствено
реално е било осъществено,а за цялостно процесуално представителство по делото
на ДРС.Това,че е осъществено само изготвяне и подаване на отговор на исковата
молба,не е по вина на ответника.Последният е положил усилия да организира
цялостната си защита по делото и да ангажира професионално съдействие за това
от адвокатско дружество,респ. от преупълномощен от последното адвокат,за което
е сторил и горните разноски още към датата на подаване на отговора на исковата
молба.Последващото прекратяване на производството по делото е по вина на
ищеца,който не е изпълнил в срок указанията на съда да отстрани нередовностите
на исковата си молба.Поради поведението си,с което неоснователно е натоварил
ответника с разноски за процесуално представителство по делото,ищецът „В и К
Добрич“ АД следва да понесе изцяло отговорността за всички сторени от ответника
Община-гр.Добрич разноски по делото.
Предвид изложеното молбата на
Община-гр.Добрич за допълване на определението от 13.02.2020 г. в частта за
разноските е изцяло основателна и подлежи на уважаване.Атакуваното определение
№1019/14.04.2020 г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В настоящото въззивно производство
отговорност за разноски по същото не се разпределя,т.е. разноски в полза на
частния жалбоподател не следва да се присъждат,като такива не са и претендирани
изрично.В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото
няма самостоятелен характер,в него само се изменя или допълва
решението/определението в частта за разноските и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен
спор /определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и
цитирана в последното съдебна практика/.
Настоящото определение е необжалваемо.Според
разпоредбата на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК за определенията по чл.248 от ГПК се
прилага редът за обжалване на акта,за чието допълване/изменение в частта за
разноските се настоява.Допълваното прекратително определение на ДРС е подлежало
само на въззивно обжалване пред ДОС,респ. постановеното от ДОС въззивно
определение за потвърждаването му е окончателно по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй като и евентуалното решение по спора не би подлежало на касационно
обжалване /цената на всеки от исковете е под 5 000 лв/.Следователно и
настоящото въззивно определение по чл.248 от ГПК не подлежи на последващо обжалване.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1019/14.04.2020 г. по
гр.д.№2444/2019 г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение №509/13.02.2020 г. по
гр.д.№2444/2019 г. на Добричкия районен съд в частта за разноските,като
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети
март“ №59 да заплати на Община-гр.Добрич сторени в производството по
гр.д.№2444/2019 г. на Добричкия районен съд съдебно-деловодни разноски в размер
на 8 040 лв /осем хиляди и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.