Р Е Ш Е Н И Е
№ 514/4.7.2019г. 04.07.2019 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 02.07
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №4630 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника П.И.К., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г.
на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 12.01.2017 год. между праводателя
на ищеца – „Изи Асет
Мениджмънт“АД и ответника бил сключен
договор за паричен заем за сумата от 600 лв. На заемателя
бил връчен СЕЕ, бил запознат с индивидуалните и общи условия на кредита.
Кредитът следвало да бъде погасен в срок до 09.09.2017
год. на осем месечни погасителни вносни, с уговорен размер.Излагат се подробни
съображения относно основателността на претенциите, както и на какво основание
са начислени. На 01.08.2017 год. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземанията
от 16.11.2010 год., по силата на което
ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения.
Длъжникът бил уведомен от пълномощника на цедента по
силата на изрично пълномощно от 16.11.2010 г., като при двукратните опити
пратката била върната в цялост. В
случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че
ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на иска,
както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор на исковата молба
особения представител на ответника оспорва иска по основание и размер.Липсвали
доказателства кой кредит е рефинансиран, поради което и не бил доказан размерът
на сумата получена от заемателя. Липсвали
доказателства за извършено правоприемство между ищеца
и „АСВ“ООД, както и нямало надлежно връчване на цесията. Иска се отхвърляне на
иска.
В
съдебно ищецът не изпраща представител.
Ответникът
оспорва иска чрез особения си представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя исковите суми. Предвид ,
че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за паричен заем №
***, сключен между праводателя на ищеца и ответника
по силата на който на последния е предоставена заемна сума в размер на 600 лв.
, като е уговорено да бъде върната сума в общ размер на 693, 44 лв. за период
от 8 месеца , на осем равни месечни погасителни вноски от по 86,68 лв. с
посочени конкретни дати на падежи. Посочен е фиксиран лихвен процент на заема –
40 %, както и годишен процент на разходите – 48,75 %.В чл. 4 от договора е
предвидено заемателят да осигури посочено обезпечение
на заемодателя в срок от три дни, като при неизпълнение на посоченото
задължение се дължи неустойка в размер на 545,12 лв., платима разсрочено към всяка месечна
погасителна вноска. Освен това в чл. 1 от договора заемодателят е декларирал,
че му е връчен СЕФ, посочващ индивидуалните и общи условия на договора, а в чл.
3, ал. 1 и т. 2 е уговорено начинът на предаване на сумата, както и че
договорът има силата на разписка.
Представено е и предложение за
сключване на договор за паричен заем, както и Тарифа касаеща
размера на разходите за събиране на вземането.
Ищецът е представил рамков договор
за прехвърляне на вземанията от 16.11.2010 год., сключен между праводателят му /АСВ ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт“АД – цедент,
потвърждение за извършена цесия , както и Приложение 1 към договора от 01.08.2017
год., в което под № *** фигурира като
прехвърлено и вземането срещу ответника по процесния
договор.
Към исковата молба е приложено
уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД , както и пълномощно по силата на което цедента е упълномощил цесионера
да уведоми от негово име всички длъжници по смисъла
на чл. 99 от ЗЗД.Приложени са и обратни разписки, видно от които уведомления за
цесията са изпращани двукратно на адреса на ответника посочен в договора за
кредит, като пратките не са потърсени от получателя.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и справка при ищеца е посочило, че по процесния
договор не са извършвани плащания. Посочен е размерът на незаплатената част от
дълга.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като
пълна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение. В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената
заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ.
наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумата.
Страните не спорят, а и се
установява безспорно от събраните по делото доказателства, че праводателя на ищеца и
ответницата са били във валидно
облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Според съда
и въпреки възраженията на особения представител на ответника безспорно е установено
че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия-
за рефинансиране на текущ кредит, а останалата част на заемателя,
като полагайки подписа си под договора, което обстоятелство не е оспорено в
срока за отговор на исковата молба ответникът е приел, че същият има сила на
разписка. Безспорно, а и видно от материалите по делото е, че заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено след настъпване на крайния уговорен в договора падеж,
т.е. след 09.09.2017 год.
Основните възражения релевирани от ответната страна са, освен че липсват
доказателства за реалното предаване на сумата, че липсват доказателства ищецът
да е правоприемник на дружеството посочено като кредитор в договора, че същият
е нищожен поради противоречие с чл. 22,ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК, както и за
нищожност на клаузата за неустойка, включително ненадлежно съобщаване на
цесията.
От справка в Търговския регистър ,
който е публичен безспорно се установява, че именно ищецът е правоприемник на цесионера „АСВ“ООД .
По отношение останалите възражения на ответника - на
първо място следва да се посочи, че спрямо договорът за финансова услуга, приложение
намират съответно разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Няма спор с оглед качеството
на заемателя, че е налице договор с потребител по
смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.
Договорът между страните, който е за
потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин. В
договора ясно е посочен общия размер на
кредита, годишния лихвен процент ,
посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника
сума , посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване ,
включително размера на погасителната вноска. Погасителния план на практика е
включен по ясен и разбираем начин в самия текст на договора. Следва да се има
предвид, че с полагане на подпис под договора ответникът е заявил, че
е получил съответния СЕФ , както и дал своето съгласие да получава на
електронната си поща всякакви документи и изявления от заемателя,
погасителен план, писма за забава и др. В отговорът не са релевирани
твърдения, че заемателят не е изпълнил тези свои
задължения по електронен път. Поради
това, не са налице хипотезите, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между
страните договор е действителен такъв, породил облигационните си последици.
Извън горното не се спори, а и се
установява от приложените по делото писмени доказателства, че вземането срещу
ответницата е било прехвърлено с
всичките му принадлежности и привилегии на ищеца по силата на валиден договор
за цесия. Според съда извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника, такива
каквито са императивните изисквания на закона – чл. 99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Дори и
да бъде прието твърдението, че изпратените уведомления не са стигнали до
знанието на длъжника, преди завеждане на иска, то към исковата молба е
приложено уведомление за цесия изходящо от пълномощник на цедента
, което е връчено надлежно на особения представител на ответницата с връчване
на исковата молба, което съдебната практика, включително тази на ЯОС приема, че
е достатъчно, за да се счита длъжникът уведомен.
По отношение клаузата за неустойка - съгласно чл.4 от договора, при
неизпълнение задължение на заемателя да осигури
обезпечение по договора за заем /банкова гаранция или поръчителство/, на същия
се начислява неустойка в установен размер от 545,12 лева, разсрочена на равни части и платима на
съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват с 68,14 лева, дължими на всеки от падежите.
Уговорената в чл.4 от договора неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, съдът намира за неравноправна и недействителна
както по арг. на
чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг.
от чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид следното:
Неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай
към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в случая размерът на неустойката
от е почти еквивалентен на заетата сума от 600 лева, тя се явява прекомерна и
противоречи на обезщетителната и функция. Тази
неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да
се кумулира към погасителните вноски като по този
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Следва да се отбележи още,
че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане
на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което
да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения /вж.чл.4 от
договора/ за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Това е така, защото, от една страна,
това задължение неопределено от кредитора, като предварително условие за
сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например
изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има
ли сключени други кредити. Тази информация заемателят
би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок – 3
дни за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който
да възпрепятства длъжника да я изпълни. Съдът намира, че поради тези особености
на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите
нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение
№1/2009г. ОСТК/.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че начислената по договора
неустойка не се дължи поради нищожността
на клаузата от договора, която е урежда.
Освен това съгласно чл.10а ЗПК, действащ
към датата на подписване на 
процесния договор
/считано от 23.07.2014г./, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Претенцията на ищеца в процесния
случай , наред с главница и договорна
лихва, касае начислената неустойка, а така също и такса разходи, свързани с
действия на заемодател при забава в плащанията, т.е. такса разходи представлява
обезщетение на кредитора при забавено плащане. Настоящият договор за заем е
сключен при действието на ЗПК /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от
25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, съответно нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал.2 на чл.
33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
С предвиждане и начисляване на тези такси и разходи по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Не без значение е и
обстоятелството, че липсват ангажирани по делото каквито и да е доказателства
тези определена сума от 45 лв. за разходи действително да са разходвани от
ищеца, респ. праводателя му. Ето защо претенцията и в тази част
следва да бъде отхвърлена.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че
иска е основателен за следните суми – 600 лв. – незаплатена главница по
договора за кредит, 93, 44 лв. – договорна лихва и 73, 58 лв. – обезщетение за
забавено плащане/сумата следва да бъде присъдена, така както е заявена в
заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба/. В останалата си част претенцията
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното уважаване на иска,
а именно – 43, 60 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 448, 35 лв.- заплатена
държавна такса, юрисконсутско възнаграждение, депозит
за особен представител и вещо лице.
Разноски от ответника не са претендирани.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.К., ЕГН **********, че дължи на “Агенция за събиране на вземанията“ЕАД - гр. С. с ЕИК: ***,
сумата от 600 лв. –
главница, представляваща задължение по договор за паричен заем от 12.01.2017 г., 93,
44 лв. – договорна лихва за периода 11.02.2017 – 09.09.2017
г., 73, 58 лв. – обезщетение за
забава за периода 12.02.2017 г. – 02.08.2018 год., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.08.2018
г. до изплащане на вземането, като иска за сумите - 45 лв. – такса разходи и 545, 12 – неустойка като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.И.К., ЕГН ********** да заплати
на “Агенция за събиране на вземанията“ЕАД - гр. С. с ЕИК: ***
сумата от 43,60 лв. – разноски за
заповедното производство и 448, 35 лв. -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: