РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №661/13.3.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На тринадесети март                                                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА И.

Секретар : Маргарита С.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 295  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от адв. Т. З., ВАК, като пълномощник на „ ФИСКОМ 33” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,, представлявано от управителя С.Й.М.срещу НП № 03-011693/16.10.2019 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр.чл.61,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лв..

В жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се твърдението, че в момента на проверката лицето М.А. не е била назначена да работи по трудово правоотношение, не е престирала труд по смисъла на КТ и не е имала с дружеството –жалбоподател уговорки различни от тези, които са били обективирани в представени пред Д ИТ Варна договор за услуга. Твърди се, че А. е попълнила декларацията по чл.402 от КТ без да разбира същността и. Твърди се, че между дружеството и М.А. е сключен договор за услуга / граждански договор / .

Иска се приложението на чл.28 от ЗАНН.

В  съдебно заседание, дружеството редовно призовано, се представлява от адв. Т. З., ВАК, редовно упълномощена, която моли НП да бъде отменено на изложените в жалбата основания.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Б. Николов, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е АУАН  с № 03-011693/08.10.2019 год. , затова, че при извършена проверка се установява, че лицето М.С.А. с ЕГН ********** престира труд в полза на ФИСКОМ 33 ЕООД с ЕИК ********* с определено работно време от 09.00 часа до 12,30 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 25.00 лв., с определено работно място – склад за орехи, находящ се в гр.Варна ,*** на територията на Нов хлебозавод, изпълнявайки трудови функции по сортиране на орехи без да е сключен писмен трудов договор между страните по трудово правоотношение.

Нарушението е извършено на 02.10.2019 год. в склад за орехи, находящ се в гр.Варна ,ул. Мир № 19 на територията на Нов хлебозавод, стопанисван от ФИСКОМ 33 ЕООД, към който момент е следвало да е сключен писмен трудов договор между страните по трудово правооотношение – нарушение на чл.62,ал.1 от КТ , вр. чл.61,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ.

Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството , предявен е бил, като в графата  бележки и възражения е отразено, че не е съгласен с констатацията и ще даде писмени обяснения .

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП № 03-011693/16.10.2019 год., с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр.чл.61,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер от 5000 лв..

            В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М. Ж., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва,че тя и колежката и св.М.по сигнал до Д ИТ Варна за полагане на труд без сключени трудови договори в обект „ склад за орехи”, находящ се в гр.Варна,*** посетили посочения адрес. Не намерили идентификация на обекта, а го установили от други хора. След като намерили помещението влезли в него и установили две жени, които работели на поточна линия, като сортирали по големина орехи. Имало машина, която заварили да работи и двете жени, стояли от двете и страни и работели. Служителите на Д ИТ Варна им обяснили целта на посещението си и им дали да попълнят декларация по чл.402 от КТ. В декларацията която попълнило едно от лицата установени да работят на поточната линия- М.А. били посочени всички елементи на трудовоправоотношение. Впоследствие управителя на фирмата представил договор за услуга, сключен на 01.10.2019 год. за почистване на помещенията и договор за наем от 25.09.2019 год..Свидетелката приела, че установената дейност от страна на Ангелова и другото лице представлява полагане на труд по сортиране на орехи, за което и съставила АУАН.

            С показанията си св.М. потвърждава казаното от св.Ж..Допълва, че при проверката работничките сами показали на служителите от Д ИТ Варна процеса по сортиране на орехи.

            В показанията си св.А. отрича да е работила за дружеството-нарушител.Твърди, че е била там защото чула, че се търсели хора за чистене и отишла на мястото за да чисти.Твърди, че когато проверяващите влезли в помещението били пуснали машината да видят как  работи.Твърди, че не е знаела какви документи попълва.При предявяване на декларацията по чл.402 от КТ потвърждава, че подписа и почерка, с която са изписани е неин. Отрича отразеното в нея. Посочва, че познава св.Конувалова, но отрича да има връзка между познанството си с нея и работата, която е извършвала в склада.

            В показанията си св.Конувалова не отрича, че познава св.А., твърди, че е идвала в дружеството.Посочва, че е работила за дружеството като технически сътрудник. Потвърждава, че машините на дружеството са се намирали в склада в бившия Хлебозавод, но отрича, в деня на проверката в него да е имало хора, които да сортират орехи.Твърди, че е отишла след като служителите на Д ИТ Варна вече са били в склада.Твърди, че проверяващите са влезли в склада с нея, твърди, че те са я попитали дали има работници, а тя им казала, че няма и че фирмата иска да започне работа.Твърди, че при влизането на служителите на Д ИТ Варна в склада А. не работела, а чакала и гледала, като била дошла само за почистване.

            Състава на съда изцяло кредитира показанията на св. Ж. и М., като намира същите за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви.В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които и двете свидетелки са възприели като очевидци в хода на извършената проверка. Съдът не намира никакви основания , пораждащи съмнение в обективността и непредубедеността им. Показанията ми се подкрепят и от писмените доказателства приложени по делото.

            Що се касае до показанията на свидетелките А.и К.съдът намира, че следва да ги кредитира частично.

Съдът дава вяра на показанията на св.К.в частта, в която твърди, че  е служител на дружеството-нарушител, както и че се е намирала в процесния обект по време на проверката. По отношение показанията на св.А. съдът ги кредитира също в частта, в която потвърждава, че се е намирала в процесния обект, както и че лично е изписала данните и положила подписа си в декларацията по чл.402,ал.1 от КТ.

Съдът не дава вяра на показанията на двете свидетелки, в частта, в която твърдят, че А. не е полагала труд в склада, а е стояла и чакала, както и че е трябвало да чисти, а е пуснала машината за да я пробва. В тази част ги намира за предубедени, тъй като и двете са работили за дружеството нарушител и в този смисъл се намират в икономическа зависимост от него. В тази част показанията ми се явяват оборени от показанията на свидетелките Ж. и М..

Показанията на св.А. влизат в противоречие и с отразеното от самата нея в декларацията и по чл.402 от КТ.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Ж. и М., частично от тези на свидетелите А. и К.дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция „Инспекция по труда” Варна, съгласно Заповед № З-071/12.01.2010 год. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице .

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.  

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, седалище и адрес на управление, ЕИК по БУЛСТАТ, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

С разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа.

За да е осъществен съставът на това нарушение, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение и за което правоотношение да няма сключен трудов договор в писмена форма.

Състава на съда намира, че са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и св.А., от които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение. Възраженията на дружеството относно липсата на такива отношения към момента на извършване на проверката се опровергават от съдържащите се в административната преписка документи. От ангажираните свидетелски показания на актосъставителя  Ж. и св.М. се установява престирането на работна сила от страна на А. 02.10.2019 год. сортиране на орехи без да е имала сключен писмен трудов договор.

Видно от изложеното от самата А. в декларацията по чл.402 от КТ е, че е декларирала, че работи във ФИСКОМ 33 ЕООД от 15.09.2019 год., като изпълнява длъжност „ сортиране и пакетиране на орехи” с работно време от 09.00 часа до 12,30 часа, че няма сключен трудов договор, че получава дневно възнаграждение от 25.00 лв., с право на почивка от 40 мин. дневно, за което е положен и подпис. Ето защо, правилно дружеството, в качеството му на работодател е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ.

Основното възражение по делото е дали М.А. е престирала труд в полза на ФИСКОМ 33 ЕООД или са били налице гражданскоправни отношения и с дружеството.

 Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за определен или неопределен период от време, докато при договора за изработка се възлага и се дължи конкретен трудов резултат (овеществен труд) и то за определен срок. От това произтичат и другите разлики между двата договора - докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определен ред и дисциплина, работно време, има определено работно място и т.н., то при договора за изработка/поръчка, изпълнителят дължи само "изработването на нещо/на някаква вещ, някакъв продукт/", т.е. дължи само уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно е самостоятелен при изпълнението. Това следва от разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка, респ. правата и задълженията на страните по един такъв договор и от чл.280 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договор за поръчка.  Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, като поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига с това да не пречи на изпълнителя (чл. 262, ал. 1 от ЗЗД).

Събраните по делото гласни доказателства дават основание на съда да приеме ,че осъществяваната от А. дейност към момента на установяване на нарушението има характера на трудова такава, тъй като носи всички елементите на трудовото правоотношение - престиране на труд, в рамките на определено работно време и на определено работно място, в условията на йерархическа подчиненост.

По изложените по-горе съображения състава на съда намира, че състава на нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от ФИСКОНИ 33 ЕООД, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

    Съдът счита, че в настоящият случай не са налице и предпоставките за налагане на наказание по реда на чл.415в от КТ, а не по 414, ал.3 от КТ.

Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, в една от които хипотези попада и настоящият случай. Поради това, с оглед конкретното нарушение, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима и административнонаказващия орган правилно не приложил тази санкционна норма, тъй като предпоставки за това не била налице.

Независимо от горното съдът счита, че е налице основание за изменение на НП. Приложимата санкционна норма предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1500лв. до 15000лв. на работодател, който наруши разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. По делото не са ангажирани доказателства, че дружеството е извършило други нарушения на КТ, за които са му съставени АУАН, респективно НП. Предвид констатираната липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е безспорно доказаното административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ на дружеството работодател следва да бъде наложена санкция в специалния минимум по чл.414 ал.3 от КТ – 1500лв, като счита, че той е съответен на тежестта на нарушението и е адекватен да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното  и  на основание  чл.63,ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-011693/16.10.2019 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на „ ФИСКОМ 33” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,, представлявано от управителя С.Й.М.за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр.чл.61,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..

            ОСЪЖДА „ ФИСКОМ 33” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Й.М.с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда „ Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                           Съдия при РС Варна: