Р Е Ш Е Н И Е
234/25.6.2020г.
№...................... 25.06.2020 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 915/2020 г. по описа на ШРС,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 27-0001044/09.04.2020 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда
/КТ/,
във вр. чл. 414,
ал. 1
от КТ на “Й.17” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от М.Й.Д., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 000 /две хиляди/
лева за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр. 1/2003 г./. Дружеството
- жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон.
В
съдебно заседание
управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява
лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Представителя
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен
– административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това, както и представя допълнително писмени бележки, в
които
сочи подробни доводи по съществото на спора.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател
“Й.17” ЕООД,
с ЕИК ********* е със седалище и адрес на
управление: *****, представлява се от
управителя М.Й.Д., ЕГН ********** и е с предмет на дейност – шивашко производство.
На
21.02.2020 г. била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с
Програма 1, мярка № 8 „Инспектиране на предприятия от всички икономически
дейности за гарантиране спазване законодателството в областта на труда и
заетостта“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ в обект – шивашки
цех, намиращ се на бул. „Велики Преслав“ в гр. Шумен, стопанисван от
страна на “Й.17” ЕООД. При проверката, било установено, че лицето Д.С.З., ЕГН ********** работела в горепосочения
обект – шивашки цех, като работела на длъжност „машинен оператор, шиене“. На
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от
същата били взети писмени обяснения, в които посочила, че работи като
шивачка от 2018 г., с работно време от 8.00 часа до 17.00 часа, а в събота от 8.00
часа до 15.00 часа, че не и е връчвана заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с “Й.17”
ЕООД, както и не е подписвала трудов договор със „Стил БГ“ и
такъв никога не ѝ е предоставян. Управителят на дружеството – жалбоподател
бил поканен да се яви на 28.02.2020 г. в Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Шумен.
На посочената дата от страна на управителя на дружеството са били представени Заповед
№ 034/17.01.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 005/02.01.2018 г.,
неподписана от страна на работника Д.С.З. и Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с Вх. №
27388203001655/17.01.2020 г. в 06.57:04 часа, касаеща прекратяване на трудовото
правоотношение с лицето Д.С.З.. При проверка на представените документи и трудовото досие
на Д.С.З. било прието, че от страна на дружеството - работодател на 17.01.2020
г. е подадено до ТД на НАП Варна, офис Шумен уведомление по чл. 63, ал. 5 от КТ
с Вх. № 27388203001655 за прекратяване на трудовия договор на Д.С.З., без да са налице условията за това, тъй като не е
налично действително прекратяване на трудовото правотношение с лицето Д.С.З.,
ЕГН **********. Впоследствие резултатите от проверката
са обективирани в Протокол за извършена проверка на 21.02 и 27.02.2020 г. – в обекта и на 26.02. и 28.02.2020 г. – по документи, представени в
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били
описани в три точки в съставения протокол. В
точка втора от протокола за извършената проверка
е записано: „Работодателят да не подава в Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ уведомление по чл. 62, ал. 5
от Кодекса на труда за прекратяване на трудовия договор на работника или
служителя, без да е налично действително прекратяане на трудовото праотношение,
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /обн.
ДВ бр. 1/2003 г./, във връзка с което е дадено задължително
за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 10.03.2020 г.
Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на
дружеството на 09.03.2020 г. Въз основа на установените
факти, на 09.03.2020 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 27-0001044,
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда
за изпращане на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр.
1/2003 г./. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател не
се е възползвало от законното си право и не е депозирало
писмени възражения в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление № 27-0001044/09.04.2020 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда
/КТ/,
във вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ на “Й.17” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от М.Й.Д., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 000 /две хиляди/
лева за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр. 1/2003 г./.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителят М.М.М.,
на свидетелят Г.П.П. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите М.М. и Г.П. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от
тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството -
жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства.
Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с представляващия
дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 27-0001044/09.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл.
16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При
извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в
административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните
права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и
чл. 57 от ЗАНН.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на
трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от
съответното заверено уведомление. А съобразно ал. 5 на цитираната правна норма данните,
които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с
наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на
Националния статистически институт. Според нормата на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр.
1/2003 г./ работодателят уведомява
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на
НАП/ за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като
изпраща уведомление /приложение № 1/. А съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от цитираната
Наредба № 5 уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.
От материалите по делото и от
разпита в съдебно заседание на
свидетелите М.М.М. и Г.П.П. се установява по безспорен начин, че в деня
на проверката 21.02.2020 г., Д.С.З., ЕГН ********** е работела на длъжността „машинен
оператор, шиене“ в шивашкия цех. От показанията на свидетелите – М.М. и Г.П.
се установява също, че
дружеството – жалбоподател е депозирало до ТД на НАП – гр. Шумен уведомление по
чл. 62, ал. 3 от КТ за прекратяване на трудовия договор № 005/02.01.2018 г. на
лицето Д.С.З., ЕГН ********** въз основа на Заповед №
034/17.01.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
17.01.2020 г., без да са налице условията за това, тъй като към момента на
проверката не са били представени доказателства за уведомяването на лицето Д.С.З.
относно процесната заповед. Това е така, тъй като процесната заповед не е била
подписана и връчена на лицето, за да бъде породено действието, визирано в чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и трудовия договор
да се счита за прекратен. От дадените от лицето обяснения на основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ става ясно, че има
подписан трудов договор с “Й.17”
ЕООД, че работи
като шивачка от 2018 г., с работно време от 8.00 часа до 17.00 часа, а в събота
от 8.00 часа до 15.00 часа, както че е работила без
прекъсване в периода от 17.01.2020 г. до 28.01.2020 г. /когато е била издадена
заповедтда за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с “Й.17” ЕООД / и че същата не ѝ е връчвана. От приложената по делото Заповед № 034/17.01.2020
г., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Д.С.З.,
ЕГН ********** на длъжност „машинен оператор, шиене“ се установява, че същата
не е връчена на работника и не фигурира подпис на лицето Златева, както и не са
налице подписи на свидетели, удостоверяващи отказа на работника да получи
екземпляр от цитираната заповед. От страна на дружеството – работодател не е
представена и разписка, удостоверяваща връчване на посочената заповед по пощата
или чрез куриер. Следователно работодателят е издал заповед за прекратяване на
трудовия ѝ договор с № 034/17.01.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 от КТ, считано от 17.01.2020
г., коята към момента на уведомяването до ТД на НАП – гр. Шумен на 17.01.2020 г. не е
връчена на лицето. А щом лицето не е получило
писмено изявление на работодателя, то и правната последица на прекратяване на
правоотношението не е настъпила. Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ определя,
че трудовият договор се прекратява по взаимно
съгласие на страните без която и да е от страните да дължи писмено предизвестие,
като страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение
по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му и ако тя
не направи това, смята се, че предложението не е прието. По делото обаче липсват
безспорни доказателства писменото идзявление за прекратяване на трудовия
договор да е получено от работника предвид обстоятелството, че прекратяването
на трудовите правоотношения се доказва по писмен път. Т. е. към 17.01.2020 г. не
е налице прекратяване на трудовото праоотношение на лицето Д.С.З. с дружеството – жалбоподател. Видно от приложената по
делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ с Вх. № 27388203001655/17.01.2020 г. в 06.57:04 часа, дружеството –
работодател “Й.17”
ЕООД е прекратил трудов договор №
005/02.01.2018 г., сключен с лицето Д.С.З., ЕГН **********,
на длъжност „машинен оператор, шиене“ без обаче към този момент да е налице
действително прекратяване на трудовото праоотношение с посоченото лице.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай
дружеството - жалбоподател, като е депозирало до ТД на НАП – гр. Шумен
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за прекратяване на трудовия договор на
лицето Д.С.З. въз основа на Заповед с №
034/17.01.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 17.01.2020 г.,
без да са налице действително прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, действително е осъществило от обективна и субективна
страна състава на визираното в 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и
реда за изпращане на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ
бр. 1/2003 г./ нарушение.
За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда административно наказание
“имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание.
В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно
дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1
от ДР на КТ, тъй като именно “Й.17”
ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В
настоящия казус дружеството - жалбоподател не е изпълнило
вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото
законодателство забрани и съответно
на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административно-наказателната му
отговорност е обективна и безвиновна.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен
състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и чл.
415в от КТ. Специалният състав на маловажно
административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
комулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са
настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от
административно-наказателна
отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена
санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно
посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“
или „имуществена санкция“ в размер от 100 лева до 300 лева. Същевременно обаче в нормата на чл. 415в,
ал. 2 от КТ
изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3,
и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е.
за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда
за изпращане на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, което е
пряко свързано с неизпълнението на работодателя по чл. 62, ал. 3, изр. 1 от КТ
/в 7-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение да изпрати
уведомление за това до съответната ТД на НАП/, привилегированият състав на чл. 415в,
ал. 1 от КТ
въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да
се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В
този смисъл не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от
“Й.17” ЕООД е маловажно именно поради действието на чл. 415в,
ал. 2 от КТ.
Правилни и съобразени
с доказателствата по делото са доводите на административно-наказващия орган, че
санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид
и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че
същото е маловажно.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 27-0001044/09.04.2020 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на
труда
/КТ/,
във вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ на “Й.17” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от М.Й.Д., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 000 /две хиляди/
лева за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда /обн. ДВ бр. 1/2003 г./, като намалява размера на наложената
наказание “имуществена санкция” от 2 000
/две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че
е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на
АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: