Р Е Ш Е Н И Е № 260006
Дата 09.08.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен
съд -търговско отделение, Трети търговски състав
Председател: Георги Чамбов
Членове:
Емил Митев
Антония Роглева
Секретар: Н.
Богданова
открито съдебно заседание на 18 май 2022 г., разгледа
докладваното от съдия Емил Митев въззивно търг. дело №
150/ 2018 г. на ПАС
Производството е въззивно по реда на чл.
258 във връзка с чл.613а, ал.2 от ТЗ.
С Решение № 339
от 10.11.2017 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело№
310 /2016 г е била отхвърлена като неоснователна нмолбата
на „К** „АД / в несъстоятелност/ ЕИК ********* по чл.625 от ТЗ- за откриване
на производството по несъстоятелност на
длъжника „П.“ ООД- ЕИК ......
Решението се обжалва от молителя „ К**“ АД / в несъстоятелност/, представлявана
от синдиците А. Н. Д. и К.Х.М., чрез пълномощник им адвокат Б.Б. с подробни съображения за неговата неправилност. Претендира се
за отмяната на решението като незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което съдът на основание чл.630,ал.1 от ТЗ да обяви неплатежоспособността на „П.“ООД,
да открие производството по несъстоятелност на дружество, да постанови
обезпечителни мерки.
Становището на ответника по жалбата „П.“ООД
***, представлявана от управителя С.П.Ж.,
чрез адвокат К.Т.Г.,член на САК е ,че въззивната жлба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено
следното:
Молителят „ К**“АД в несъстоятелност е конституиран като присъединен кредитор по реда на чл.629,ал.4 от ТЗ.
Банката претендира, че има вземания
срещу „П.“ООД, произтичащи от три договора за банков кредит, които хронологично
са сключени, както следва:
1. Договор от
10.12.2011 г. за банков кредит за предоставяне на кредит в размер на 1
000 000 лева / един милион лева/, който е целеви: за
оборотни средства. Този договор е
изменян с Анекс № * от 02.05.2012 г. страните са се договорили разрешения кредитен лимит да бъде увеличен в
размер на 1 500 000 лева, като се запазва предназначението му - за оборотни средства. С Анекс № *
от 05.07.2012 г., с който страните са договорили разрешения кредитен
лимит да бъде увеличен с 600 000 лева, която сума ще се ползва за
закупуването отново на оборотни средства.
С последващи
анекси № *, Анекс № * и Анекс № * страните са променяли единствено крайният срок за погасяването на кредита,
който е бил продължаван. С последният
Анекс № * от 10.05.2014 г. е уговорен краен срок за погасяване на задълженията
по кредита,а именно :10.06.2015 г. До тази крайна дата кредитът трябва да бъде
погасен изцяло.
Общият размер на задълженията на „П.“ ООД
по този договор за банков кредит към 28.12.2016 г. е
2 871 855.17 лева.
2.
Договор от 28.08.2012 г. за
банков кредит за предоставяне на банкова кредитна линия с разрешен лимит в
размер на 1 500 000 лева, предназначен за оборотни средства. Този договор
е изменен с Анекс № * от 10.06.2013 г. и с Анекс № * от 25.11.2013 г., с които са удължавани
сроковете за погасяване на кредита , като с последният Анекс е договорен нов
краен срок за погасяване: 10.01.2015 г.,
до която дата кредитът трябва да бъде
погасен изцяло.
Общият размер на изискуемите парични
задължения, които „П.“ ООД има към „К**“АД
по този договор към 28.12.2016 г. е 1 628 078 лева.
По тези два договора за банков кредит
банката е образувала производство и се е
снабдила със Заповеди за изпълнение по
чл.417.,т.2 от ГПК и изпълнителен лист от 07.07.2015
г. по първото дело и съответно изпълнителен лис от 06.07.2015 г. по второто
дело.
3. Договор от 29.01.2008 г за банков
кредит за предоставяне на кредит в размер
на 1 998 000 лева,
който е целеви – за заплащането на покупната цена на 100 % от дяловете от
капитала на търг.дружество „ Св.К. Б. П. „ЕООД- град А. Кредитополучател по този договор е „В.
„АД.
С
договор за встъпване в дълг от 30.01.2008 г., между „К**“АД от една
страна и „П.“ООД като поемал от друга
страна поемателят
встъпва като солидарен длъжник
във всичките задължения на кредитополучателя „В.“АД към банката,
включително главницата в размер на 1 998
000 лева, ведно със всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки,
разноски и всички други задължения, възникнали на основание договора за банков кредит от 29.01.2008 г.
Общият размер на изискуемите парични задължения, които банката има към ответното дружество със
статут на солидарен длъжник към 28.12.2016
г. е 431 336.09 лева.
Това
са три отделни вземания,възникнали от търговски сделки – това са трите
договора за банков кредит.
От заключението на ССЕ, изготвена вещото лице И. А. и приета
пред първата инстанция се установява,че
в счетоводството на ответника „П.“ООД са
осчетоводени задълженията на дружество към „К**“АД / в несъстоятелност/ по първите два договори за банков кредит – тези,
сключени на 10.12. 2011 г и от 28.08.2012г. По тези два договора е осчетоводено задължение към банката в общ
размер на 3 487 128 лева,
като осчетоводени само главниците по двата договора. Тази сума е отразена в Пасива на счетоводния баланс на „П.“ ООД
към 31.12.2012 г. в графа „ краткосрочни задължения към финансови предприятия“.
От този момент и до 31.12.2016 г. няма
промяна на това задължение, все едно, че няма
допуснато просрочие – няма лихви, наказателни лихви разходи и т.н.
В счетоводството на банката общият размер на вземането й към „П.“ООД е осчетоводено
в общ размер на 4 979 006
лева, като в тази сума се включват и дължимите суми по третия договор от
30.01.2008 г. за встъпване в дълг, по
който „П.“ ООД е поел задължението да
отговаря като солидарен длъжник, наред с
кредитополучателя „В.“ АД. С факта на осчетоводяване на главниците по първите два договора за
банков кредит в размер на
3 487 128 лева и отразяването
на задължението в пасива на счетоводния
баланс на „П.“ ООД към 31.12.2012 г.
ответника е признал, че към този момент има задължения към банката в посочения
размер. Задълженията към банката в този
размер са били отразена в пасива на
баланса на ответното дружество до 31.12.2016 г.
През 2017 г. задълженията към банката по двата договора за банков кредит са били погасени чрез
„счетоводно прихващане“, направено от длъжника „П. „ООД. За това прихващане са
били съставени следните счетоводни
статии:
а/
задължението по първия
Договор за банков кредит от 10.12.2011 г. е
погасено на 30.04.2017 г. чрез прихващане, като е
кредитирана счетоводна сметка 444 „ Вземания по
съдебни спорове“ със сумата 2 131 219.83 лева .
б/
задължението по втория Договор за банков кредит от
28.03.2012г. е погасено през
м.май 2017 г, чрез прихващане като е
кредитирана счетоводна сметка 444 „ Вземания по съдебни спорове“ със
сумата от 1 355 908.17 лева.
По този начин чрез
прихващане е било погасено цялото задължение, което „П. „ООД има към
банката в общ размер на 3 487 128
лева.
Както е добре известно всяка една
счетоводна операция трябва да се извърши
на определено правно основание.
По отношение на задължението по първия договор за
банков кредит от 10.12. 2011г. като основание за счетоводното отразяване е посочено „Изявление
за прихващане с в Вх.№ 1513/28.04.2017 г.
По отношение на задължението по
втория договор за банков кредит от
28.03.2012 г. като основание за
счетоводното отразяване е посочено
„Изявление за прихващане вх.№1536 от 02.05.2017 г.“
Първоинстанционният съд е приел, че задълженията на „П.“ ООД по двата договора за
банков кредит са били „надлежно погасени“ - обстоятелство, което се
установявало от приетите писмени доказателства, именно: двете изявления за
прихващане. Този извод на съда не се
споделя от въззивната инстанция, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.103,ал.1 от ЗЗД.
Тази разпоредба определя
материално-правните предпоставки за извършване на прихващането като правна
сделка. За да се осъществи прихващането
и да породи същото погасителен ефект е необходимо „П.“ООД да има изискуеми и ликвидни вземания срещу
„К**“АД.
Съдът изобщо не е коментирал въпроса с кое свое активно вземане ответното дружество е извършило
прихващането. Това вземане не е
индивидуализирано, а всяко едно вземане има определени правноиндивидуализиращи
белези, а именно: възниква от конкретно правно основание, има определен размер,
както и условия, при които става
изискуемо.
Първоинстанцинният съд е приел, че след като е отправено
изявление за прихващане до банката само това е достатъчно, за да породи прихващането погасителния си
ефект. Следва да се отчете ,че изявлението за прихващане не може да породи правно
действие, без да са бъдат налице материално
–правните предпоставки на прихващането, определени в чл.103,ал.1 от ЗЗД . По този въпрос обаче настоящата инстанция ще спре коментара си до тук, тъй като не е от
неговата компетентност.
Най –малкото съдът е следвало да съобрази факта ,че към 2017 г. когато са отправени изявленията
за прихващане „ К** „АД е обявена в несъстоятелност. Това означава, че вземанията на
кредиторите на банката се
предявяват и съответно приемат от синдика, по реда, предвиден в специалния
закон - Закона за банковата
несъстоятелност.
Следва да се отбележи, че ответникът „П.“ООД е предявил вземанията си по реда на
чл.63 от ЗБН, но същите не са приети от синдиците на банката, поради което е
подал възражение по чл.66,ал.1 от ЗБН. Това възражение е оставено без уважение .
Съгласно чл.69,ал.1 от ЗБН, вземане, което е
включено в списъка по чл.67,ал.2 от ЗБН,
включително е в случая на чл.68,ал.3 от ЗБН се смята за прието в производството
по несъстоятелност от момента на влизането в сила на решенията на съда,
постановени в съответните производства. „П. „ООД не е установило, че има
изискуеми и ликвидни вземания за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
За да установи това, ответника
следваше да представи пред въззивната инстанция влязло в сила съдебно решение, с което
се присъждане обезщетение за имуществени
вреди. Такива вземания за имуществени вреди не са включени
в Списъка на приетите вземания по чл.67,ал.2 от ЗБН,т.е. двете
вземания, предмет на изявленията за прихващане
не са признати от синдиците в
производството по специалния закон –ЗБН.
Следователно вземанията на „ П. „ООД към „К**“
АД в несъстоятелност/ не съществуват, нито още по –малко са били съществуващи
към 2017 г., когато длъжникът е отправил изявленията за прихващане.
Последните не могат да послужат като валидно правно основание, по силата на което
да се погасят задълженията на дружеството към „К**“АД.
Вземанията на банката произтичат от
три отделни договора за банков кредит,
като вземанията и по трите договора са с
настъпил падеж.
По
първия договор за банков кредит от 10.12.2011 г след неколкократно
удължаване срока за погасяване на задължението е определен краен падеж-10.06.2015
г. По втория договор за кредит от 28.08.2012 г. крайният падеж е 10.01.2015 г.
И по третия договор, по който „П.“ООД е
встъпил в дълг и отговаря като
солидарен длъжник - падежът е
настъпил още през 2014 г., но няма
погасителни вноски.
Въз основа на изложеното до тук
следва да се приеме, че „К**“АД / в
несъстоятелност/ е кредитор, който има
изискуеми парични вземания, породени
от посочените три договора за банков кредит. Общият размер на
задълженията по тези договори към 31.12.2021 г. е 3 516 153.56 лева, съгласно заключението на приетата
ССЕ на експерта Г.А..
Следователно банката установява активната си
материално-правна легитимация като кредитор, който има изискуеми парични
вземания срещу ответното дружество, възникнали по силата на три абсолютни търговски сделки.
Първоинстнционният
съд изцяло е кредитирал заключението на в.л. И. А., което е изготвено на основата на данните от
счетоводството на „П.“ООД. Но без на
вещото лице да бъдат представени
първични счетоводни документи.
В това счетоводство задълженията
на дружеството към банката, която е негов основен кредитор са отразени като
погасени изцяло на основание на направените
от
„П.“ООД изявления за прихващане.
Както стана ясно- не е налице
валидно правно основание, въз основа на което да се
приеме, че тези задължения са погасени изцяло.
В
този случай съдът е следвало да
постави задача на вещото лице, което да изготви и вариант, при
който показателите за ликвидност и
финансова зависимост да се определят, като към задълженията на дружеството се
добави и общият размер на непогасените задължения към банката.
Общият размер на задълженията по двата договора за банков кредит е 3 487 128 лева. Задължението по третия договор за кредит, по
който „П.“ ООД е солидарен длъжник, тъй като е встъпил в дълга на
кредитополучателя изобщо не са отразени
счетоводно.
Следователно няма как да се направи реален анализ на икономическото
състояние на дружеството без да се
отчетат общият размер на задълженията му, които са валидно възникнали по силата
на трите договора за банков кредит.
Тук
могат да се разграничат два периода,първият от които е за времето от
2011 г. до 2016 г., а вторият период е
за времето от 2017 г. до 31.12.2021 г.
През първия период от шест години , считано от 2011 г. до 31.12.2016 г е бил предмет на
изследване от вещото лице И. А., което
заключение е възприето напълно безкритично
от първия съд. Според изчисленията на
в.л И. А. през този период коефициента
за обща ликвидност е над единица, а този за бърза ликвидност е по-висок от
препоръчителния./ справка вж. заключение
на И. А.– стр.17 от същото/. Заключението е било оспорено в смисъл, че
вещото лице следва да изготви вариант, при който в общия размер на задълженията
на „П. „ ООД следва да се включат и
задълженията по трите договора за банков кредит. Оспорен е бил и размера
на краткосрочните активи, като в този размер са включени и вземания, които са с
падеж над 1 година, които вече не са
краткосрочни. Освен това в този общ размер са включени и вземания, които
са били изискуеми още през 2010 г. и
следователно отдавна са станали несъбираеми.
С оглед оспорването на експертизата,
направено от процесуалният представител
на „К**“АД последният е направил искане
за допускане на тройна ССЕ, която да изготви и вариант, при който от общият размер на краткосрочните
вземания се изключат тези, чийто падеж е
над една година. Според счетоводната
политика на банката всичките й вземания се третират като краткосрочни, включително и дългосрочните такива. Целта на
такава „счетоводна политика“, която не съответства на ЗСч. е ясна- изкуствено
се завишава общият размер на краткосрочните вземания, като по този начин
коефициентите за обща ликвидност за винаги над единица.
Искането за поставяне на допълнителна
задача на ССЕ е оставено без уважение от
първия съд, без да се изложат мотиви за този отказ.
Това процесуално нарушение на първата
инстанция без отстранено по реда на чл.266,ал.3 от ГПК като въззивният съд
допусна тройна ССЕ, която да изследва
същия шестгодишен период от време, но след проверка на първичната счетоводна документация. И след
като от общия размер на краткосрочните
вземания се изключат вземанията с падеж над 1 година, които следва да се отразят като дългосрочни.
От заключението на тройната ССЕ,
изготвено от вещите лица Ж.Х., Д.Т. и Г.А. се установява напълно различна
картина от тази, която дава вещото лице И.А. Установява се конкретно, че е налице
трайно и постоянно влошаване на икономическото състояние на дружеството
през целия изследван период от 2011г до
2016 г. Най-важният показател е коефициентът за обща ликвидност, който показва способността на предприятието да
изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
Към 31.12.2011 г. К обща ликвидност е 0.77; към 31.12. 2012 г. – 0.80
Към
31.12.2013 г. К обща ликвидност спада до
0.35; към 31.12.2014 г.- 0.23;
към 31.12.2015 г.- 0.48; към 31.12.2016 г.-0.20.
Да вземем К обща ликвидност към
31.12.2016 г.- това е последната година от изследвания шестгодишен период. Към
тази дата дружеството е можело да покрие само 20 % от краткосрочните си
задължения с краткотрайните си активи. Към 31.12.2016 г. предприятието е можело с
имущественото си да обслужва само 23 %
от задълженията си към кредиторите, а коефициентът на задлъжнялост е 4.37. Това
означава ,че 4.37 пъти привлечените от предприятието средства са повече от
собствения му капитал. Извода е ясен: през всичките тези години от изследвания период К на обща ликвидност е под единица, което
означава, че ответното дружество и имало сериозни проблеми с ликвидността.
Тези
проблеми са се задълбочили и през следващия изследван период от време,
който обхваща нови пет години: от 2017 до 2021 г.
За
този период от време са изготвени
две тройни ССЕ, изготвени от едни и същи експерти, които дават две напълно различни
картини за икономическото състояние на дружеството.
Въззивният
съд кредитира допълнителното заключение
на тройната ССЕ, изготвена от вещите лица Ж.Х., Д.Т. и Г.А..
При това заключение експертите са
изготвили вариант, при който в размера на задълженията на „П.“ООД към банката
са включени задълженията на дружеството и по трите договора за банков кредит.
Общият размер на задълженията на дружеството към 31.12.2017 г. по тези три
договора за кредит е 5 252 329 лева. През м. октомври 2018 г. е извършен превод на сумата 3 140 615.18 лева, която е постъпила по
сметката на кредитора К** АД в несъстоятелност.
Не се касае до доброволно плащане, а преводът е нареден от ЧСИ Г.И. по изп.дело № ****/**** г. Задължението е намаляло в резултат
на това погасяване и към 31.12.2018 г.
общият размер на задълженията към банката е намалял на 2 406 541.13 лева.
При този
вариант тройната експертиза е
изчислила показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост ,
като не е взела предвид вземанията на „П.“ ООД с падеж над една година.
При този вариант се получава далеч по-различна картина.
През този тригодишен период от време
проблемите с ликвидността на дружеството са се задълбочили и най-добре това се илюстрира с изчислените стойности
на коефициента за обща ликвидност.
Към 31.12. 2017 г. е
0.145
Към
31.12.2018 г е 0.00
Към
30.11. 2019 г. е 0.768
Нещата не са по-различни при
коефициента за бърза ликвидност, който през този период е под референтните стойности.
Към 31.12.2017 г. е
0.055
Към 31.12.2018 г. е 0.00
Към
30.11.2019 г. е 0.705
Коефициента за незабавна ликвидност е:
0.0007; 0.0001 и 0.001, т.е. далеч под
приетите референтни стойности от 0.3 -0.4
Най-достоверна и актуална информация за икономическото състояние
на дружеството за времето от 2019 до 2021 се съдържа в
заключението на едноличната ССЕ, изготвена от в.л. Г.А., прието в последното
съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Вещото лице е констатирало, че през 2019
г. е налице несъответствие по отношение
на основанието на издадените от „П.“ООД 11 броя фактури и начина на
тяхното осчетоводяване. Тези фактури са
за извършени видове СМР по договор за строителство от 01.04.2019 г., като
фактурите са придружени с актове обр.19. По всички
тези фактури не е извършено плащане, но същевременно са осчетоводени по
счетоводна сметка 704 „Приходи за бъдещи периоди“. Тези приходи в значителен
размер 7 685 000 лева не са
реализирани като приходи за текущата година, поради което и не участват
във формирането на финансовия резултат
за 2019 г.
В съд.заседание, на което бе прието заключението вещото лице Г.А.
поясни, че фактурите са издадени без правно основание, тъй като става въпрос за
извършени СМР на строителни обекти,
намиращи се в чужбина – в Р. След като е
извършена услуга, то би следвало тя да е
със прикрепени придружителни разходи за заплащане на труд, по командироването на служители и т.н. Такива
разходооправдателни документи обаче вещото лице не е открило в
счетоводството на „П.“ ООД. Това
означава, че фактурите са издадени, но няма
реално извършени дейности, респ. реално предоставени услуги. Със сумата от 7 685 000 лева през
2019 г. се е увеличил размера на краткотрайните активи на дружеството и целта
на това е прозрачно ясна.
От приетите
заключения на експертите става
ясно че единственото сериозно занимание
на счетоводителите на „П.“ООД е да повишават изкуствено размера на
краткотрайните активи с всичките възможни счетоводни „хитрини“. И да игнорират, при това напълно задълженията си по трите договора за банков
кредит, които без каквото и да е правно основание са били осчетоводени като погасени.
Стигнало се е дори до там, че
постъпилата в „К**“ АД сума в размер на
3 140 615 лева, преведена от ЧСИ по образуваното от банката
изпълнително дело е заведена в счетоводството на „П.“ като вземане, което
дружеството има към „К**“АД. Все едно,
че „П.“ООД е взискател, а банката е длъжник – това
вече е силно изкривено огледало. Очевидно счетоводният отдел на ответното
дружество е въвел собствена счетоводна практика, която обаче не е съобразена
със ЗСч и счетоводните стандарти. За
целия период от развитието на делото пред въззивната
инстанция ответното дружество така и не
представи първичните счетоводни документи- все едно , че такива изобщо не са
били издавани.
Най-реалистична
е картината за икономическото състояние на дружеството, която се съдържа в заключението на експерта Г.А., прието в последното съд.заседание пред въззивната инстанция.
Вещото лице е посочило, че към 31.12.2021 г. общият
размер на задълженията по трите договора
за банков кредит е в размер на
3 516 153 лева.Проблемите с ликвидността са продължили и това се илюстрира най-добре от
изчисленията на коефициента за обща ликвидност. През последните три
години от изследвания период вещото лице
е определило следните стойности на този
коефициент:
Към
31.12.2019 г. -0.759
Към
31.12.2020 г.- 0.765
Към 31.12.2021 г.- 0.705
Или и през
трите години от изследвания период К за обща ликвидност е под единица,
като коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са далеч под
референтните стойности.
Коефициентът за незабавна ликвидност,
при препоръчителна стойност в границите на 0.3 -0.4 е, както следва:
Към 31.12.2019 г. -0.001
Към
31.12.2020 г. -0.0003
Към 31.12.2021 г. -0.011
Коефициентът за абсолютна ликвидност,
при препоръчителна стойност по-голяма от 0.2 е значително под същата.
Към
31.12.2019 г. – 0.001
Към
31.12.2020 г – 0.0003
Към
31.12.2021 г- 0 .011
Единствено коефициентът за бърза
ликвидност е в рамките на допустимите стойности, но по правило
коефициентът на обща ликвидност е основният определящ показател за
състоянието на неплатежоспособност.
Коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост на дружеството, макар и
да са помощни също ясно показват, че „П.“ изпитва силна
зависимост от своите кредитори.
ПАС не споделя виждането на въззиваемата страна, че
„П.“ООД е изпитвало само
„известни финансови затруднения през периода
от 2011 до 2016 г.
Заключенията на тройната ЕСЕ, приети
пред въззивната инстанция и коментирани в предходната част от заключението позволяват
да се направи извода, че дружеството е изпитвало сериозни финансови затруднения
и е имало сериозни проблеми с ликвидността.
Тези проблеми са започнали още през 2012 година и са продължили през
целия изследван период от време, включително
и през последните три години - 2019 до
2021 г. През целия този 11 годишен
период от време коефициентът на обща ликвидност е бил под единица, което означава, че дружеството не е било в състояние
да заплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Една
значителна част от тези активи са вземания на дружеството, които са станали
изискуеми през 2010 и 2012 г. Тези
вземания са станали несъбираеми, поради което и няма как да бъдат реализирани,
така че в дружеството да постъпят свежи парични средства.
Налице е
състояние на неплатежоспособност и това се дължи на обективната
невъзможност на дружеството да погаси
изискуемите си парични задължения ,
породени от трите договора за банков
кредит.
Последните са станали изискуеми още през 2014 и съответно през 2015 г. По първия договор за
банков кредит крайният падеж е
настъпил на 10.06..2015 г. Падежът и по трите договора за банков кредит
отдавна е настъпил, но от този момент и
досега кредитополучателят не е осъществил дори едно частично плащане. Нямал е и намерение да плаща особено след като банката му е обявена
в несъстоятелност поради което в това производство е предявил измислени вземания, които дори не е успял да индивидуализира .
Това е мотивирало Б. да инициира
заповедно производство и същата се е снабдила със Заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Образувала е изпълнително дело и е предприела
действия по принудително изпълнение, в резултат на които по сметката на К** АД/
н/ е постъпила сумата 3 140 615 лева. Това погасяване обаче не може
да се приеме за доброволно плащане, а и след него вземането по трите договора
за банков кредит е останало непогасено в пълния му размер.
Следва да се отмени обжалваното
решение като незаконосъобразно и вместо
него да бъде постановено въззивно решение по
съществото на спора, по силата на което се обяви неплатежоспособността
на „П.“ООД и се открие производството по несъстоятелност
на дружеството. За начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2015 г., към
която дата всички икономически показатели за дейността на ответното дружество
са под препоръчителните стойности. Към
31.12.2015 г. коефициентът за обща ликвидност е 0.20, което означава, че
дружеството е можело да покрие само 20 % от краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. Останалите 80% от текущите си задължения
не е било в състояние да покрие.
Коефициентът за бърза ликвидност е 0.09,
което означава, че дружеството е можело да покрие само 9% от краткосрочните си
задължения с краткосрочните си вземания, инвестиции и налични парични средства. Коефициентите за незабавна и абсолютна
ликвидност са 0.02, като означава по отношение на абсолютната
ликвидност ,че дружеството е могло да покрие едва 2% от текущите си задължения
с наличните парични средства. Към
31.12.2015 г. коефициентът за финансова
автономност е 0.23, а на финансовата задлъжнялост 4.29 – силно изразена зависимост
на дружеството от неговите кредитори, тъй като привлечените средства са точно
4.29 пъти повече от собствения му капитал.
Следва да се отмени решението изцяло, включително и в частта
относно присъдените в тежест на „К**“АД съдебни
разноски, като ответника „П.“ООД бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата 5 259 лева , представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Тъй
като настоящото решение по чл.630 от ТЗ се постановява от въззивната
инстанция, а въззивният съд не е процесуално
компетентен да администрира текущото
развитие на производството по несъстоятелност след постановяване и вписване на решението делото ще следва да бъде изпратено на Старозагорският окръжен съд, който
незабавно да назначи временен синдик,
както и да определи дата, на която да проведе
първото събрание на кредиторите,
като съответно впише тези свои актове в книгата по чл.634в,ал.1 от ТЗ и да изпрати заверени преписи от тях на А. в.- за съответното им вписване в
търговски регистър по партидата на
длъжника „П.“ ООД.
Следва Старозагорският окръжен съд да
изготви и остави при себе си пълно заверено копие от делото, а оригиналът на
това дело – да върне обратно на
Пловдивския апелативен съд, за евентуално
провеждане на касационно производство пред Върховния касационен съд.
В този смисъл ще се постанови въззивното
решение.
По тези
съображения и на основание чл.630,ал.1от ТЗ Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 339 от 10.11.2017 г., постановено от Старозагорският окръжен
съд по търг.дело № 310/2016 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „П.“
ООД- *** ЕИК ......
ОПРЕДЕЛЯ датата 31.12.2015г. като начална дата на неплатежоспособността на „ П.“ ООД ЕИК ......
ОТКРИВА производството по несъстоятелност на „ П.“
ООД ЕИК ....., седалище и адрес на управление:***,п.к.****.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото
на длъжника „ П.“ООД , в
несъстоятелност, ЕИК ......
ИЗПРАЩА делото
на Старозагорският окръжен съд за
незабавно назначаване на временен синдик, за определяне на датата на първото
събрание на кредиторите и за неговото свикване, за вписване на тези актове на
съда в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ и изпращане на заверени от тях преписи на А.
в. – за вписването им в Т. р. по партидата на „П.“ООД ЕИК ......
След назначаването на временен синдик и
определяне на датата на първото събрание
на кредиторите заверено копие на делото да остане в канцеларията на
Старозагорският окръжен съд на разположение на страните,а въззивното дело да
се върне на Пловдивския апелативен съд.
Заверен препис от настоящото въззивно решение да се изпрати на Старозагорският окръжен съд, за вписването му
в книгата по чл.634в,ал.1 от ТЗ.
Заверен препис от Решението да се изпрати на А. в. , за вписване в търговския регистър по
партидата на търговско дружество „ П.“ООД ЕИК ......
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в 7- дневен срок от вписването му в Търговския
регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.