Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на седемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА А.
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
13283 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 40356/16.09.2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ,
подадена от длъжника Н.К.А. срещу насочване на принудително изпълнение по и.д. №20198440401515,
върху несеквестируемо на жалбоподателя парично вземане за пенсия за инвалидност
и социална пенсия за инвалидност, чрез налагане на запор по банковата му сметка
в „Б.-А.К.Б.“ АД.
Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител е наложил незаконосъобразно запор по
банковата ѝ сметка в горепосочената банка, по която длъжникът получава
пенсия за инвалидност в размер на 169,45 лв. и социална пенсия за инвалидност в
размер на 129,95 лв. Моли запорът да бъде отменен поради несеквестируемостта на
тези суми.
Взискателят „Т.С.“
ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Н., с надлежно учредена представителна власт
по делото, е подал писмени възражения, в които излага съображения, че при
образуване на изпълнителното дело е възложил по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да проучи имуществото на длъжника и да определи изпълнителния
способ, като действията му били законосъобразни.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че при изпращане на
запорното съобщение, съдебния изпълнител е уведомил банката, че последната
следва да изпълни запора при условията на чл. 436 и чл. 446а ГПК, а длъжникът
би могъл да разполага със средствата с несеквестируем характер, поради което не
е необходимо цялостно вдигане на наложения запор. Поддържа, че жалбоподателят
не е представил доказателства, че по банковата ѝ сметка постъпват доходи
от пенсия, но въпреки това ЧСИ е отправил изрично запитване до банката, но до
момента на изготвяне на мотивите не е получил отговор.
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по изпълнителното производство и доводите на страните,
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело
№20198440401515, по описа на ЧСИ С. Я. е образувано по молба от 19.07.2019 г.
на взискателя „Т.С.“ ЕАД, за събирането на парични вземания от длъжника Н.К.А..
Със запорно
съобщение изх. № 040765/27.08.2019 г. е наложен запор върху банковата сметка на
длъжника, открита в „Б.-А.К.Б.“ АД.
Банката е
уведомила ЧСИ с писмо вх.№ 39191/09.09.2019 г., че длъжникът притежава една
банкова сметка, ***чената в запорното съобщение сума. Изрично е посочено, че по
сметката постъпват доходи от пенсия и
възнаграждения за работа, поради което на основание чл. 446а ГПК тези
суми не са блокирани и са оставени на разположение на длъжника, включително и
постъпилите суми до един месец преди налагане на запора. Поради недостатъчната
наличност по сметката, банката е уведомила ЧСИ, че не са налице предпоставки за
частично или цялостно изпълнение на запорното съобщение.
Съобщението за
образуване на изпълнителното дело е връчено на длъжника на 09.09.2019 г., а на 16.09.2019
г. от него е постъпила, молба с искане вдигане на наложения запор върху
банковата му сметка, открита в „Б.-А.К.Б.“ АД, тъй като по твърдения на
дължника по сметката се превежда пенсия в несеквестируем размер. Към
депозираната молба от Н.К.А. не са представени доказателства, че такива суми
постъпват по сметката, като единствено са приложени преписи от Разпореждане №
57011168 на ТП на НОИ и Експертно решение № 3521/01.12.2016 г. на I-ва
МБАЛ-София, които са основание за отпускане и получаване на получаваната от
длъжника пенсия.
Във връзка с
молбата съдебният изпълнител е изпратил искане от 19.09.2019 г. до „Б.-А.К.Б.“
АД, с което да бъде предоставена информация относно характера на постъпващите
суми по банковата сметка на длъжника. Съдът констатира, че противно изложеното
в мотивите по чл. 436 ГПК, по изпълнителното дело на 30.09.2019 г. е постъпил
отговор от банката, в който е посочено, че по сметката постъпват доходи от
пенсия и в изпълнение на чл. 446а ГПК сумите са оставени на разположение на
длъжника, както и че към момента разполагаемата наличност не позволява цялостно
или частично изпълнение на запора.
В т. 1 от ТР № 2
от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че
несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен
длъжникът, поради което запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Когато паричното вземане е
частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор
обхваща само секвестируемата част. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие,
което нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие,
което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от
уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за
отменяване на отделни изпълнителни действия.
В конкретния
случай, настоящият състав не споделя мотивите на съдебния изпълнител, че по
делото липсват данни за постъпването на несеквестируеми доходи, по запорираната
длъжникова сметка в „Б.-А.К.Б.“ АД. Видно от съдържанието на горепосочените две
писма, получени от ЧСИ на 09.09.2019 г. и на 30.09.2019 г., банката двукратно е
уведомила съдебния изпълнител, че по сметката постъпват несеквестируеми доходи
от пенсия. Независимо от изложеното обаче, към настоящия момент не може да се
приеме, че запорът е наложен незаконосъобразно, тъй като нито длъжникът твърди,
нито данните по делото обосновават извод, че доходите, получавани от пенсия не
са предоставени на длъжника и в този смисъл е нарушена несеквестируемоста им.
Именно обратното се установява от съдържанието на горепосочените съобщения,
изпратени от банката до съдебния изпълнител, в които е уточнено, че макар и да
е блокирана банковата сметка, доходите от пенсия са оставени изцяло на
разположение на длъжника, поради което и няма разполагаема наличност по
сметката, позволяваща частично или пълно изпълнение на запора.
Предвид дадените
разяснения с тълкувателното решение относно действието на запора (осуетяващо
възможността на длъжника да се разпорежда със свои средства), съдът намира, че
към момента наложеният запор по сметката на Н.К.А. в процесната банка не
нарушава несеквестируемостта на получаваната пенсия, доколкото данните по
делото сочат, че банката е предоставила тези парични средства изцяло на разположение на длъжника.
Следва да се
отбележи, че ако банката впоследствие преведе на ЧСИ несеквестируеми суми и
поради това отказва да плати на длъжника, за последния съществува възможност
отново да обжалва наложения запор, а при пропускането на срока - да обжалва
разпределението на основание несквестируемостта, като във всички случаи може да
претендира от съдебния изпълнител и обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо
вземане.
Предвид
изложеното, жалбата се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба вх. № 40356/16.09.2019 г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. №
844 на КЧСИ, подадена от длъжника Н.К.А. срещу насочване на принудително
изпълнение по и.д. №№20198440401515, върху несеквестируемо на жалбоподателя
вземане за пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност, чрез
налагане на запор по банковата му сметка в „Б.-А.К.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.