№ 26
гр. Велико Търново, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Ирена Колева
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500575 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 260028 от 15.03.2021год. постановено по гр. д. №
1167/2020г., Районен съд гр. С е признал за незаконна Заповед № 1765-7РД
01-03/30.11.2020г. на Кмета на Община С, с която на основание чл.120 от
КТ е променено работното място на Н. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, ул. „*** от медицинска сестра, с място на работа в СУ „НК“, гр. С
на медицинска сестра в МБАЛ „ДДП“ ЕООД, гр. С; осъдил е на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Община С, представлявана от Кмета ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд С сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева и 00
ст.), представляваща държавна такса по уважения иск, както и 5,00 (пет)
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил е Община
С, представлявана от Кмета да заплати на Н. Н. Т. направените по делото
разноски в размер на 300,00 лева- адвокатско възнаграждение.
1
Решението е обжалвано от Община С изцяло.
Отговор на жалбата е депозиран. Ответник жалба я оспорва изцяло.
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от
процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269
от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното
съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че
формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на
основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и
окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за неоснователни по следните съображения.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ установява забрана за
едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от
която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин
законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение,
осигурява сигурност на страните при осъществяването на трудовото
правоотношение, осигурява сигурност на страните при осъществяването на
трудовите им права и задължения и гарантира спазването на принципа за
закрила на труда, формулиран в чл.1, ал.3 от КТ. Едностранната
неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава
недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните
съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на
2
работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото
възнаграждение или други условия, които страните могат да уговорят в
трудовия договор.
Логическо продължение на установената в чл.118, ал.1 от КТ
забрана е разпоредбата на чл.119 от КТ. В нея законодателят е формулирал
същия принцип по позитивен начин - допустима е промяна в съдържанието
на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие на страните по
трудовия договор, изразено в писмена форма - по правната си същност
промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на страните представлява сключване на нов договор между тях, с
който те изменят определени елементи от договореното съдържание на
трудовото правоотношение. От момента на постигането на съгласието за
промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между
същите страни, но с изменение на негови елементи според постигнатото
между страните съгласие. От тези законоустановени изисквания следва,
че ако едната страна по трудовия договор предложи на другата страна
изменение на трудовия договор и предложението не бъде прието,
промяна в трудовото правоотношение не може да настъпи - то
продължава да съществува във вида, в който е съществувало до този
момент. Такъв е конкретният случай.
Не могат да се приемат възраженията на въззивника, че в настоящия
случай е налице хипотезата на чл.118, ал.2 от КТ. Посочената разпоредба
предвижда, че не е налице изменение на съдържанието на трудовото
правоотношение при някои незначителни промени в неговото съдържание.
Това са случаи например на промяна на работното място на работника, но
без да се променя уговореното място на работа, трудова функция и
размерът на основното трудово възнаграждение. Налице са изчерпателно
изброени случаи на несъществени промени, които са допустими от закона.
Това изменение законът допуска като част от организаторските и
ръководни правомощия на работодателя в трудовия процес. Дори и тези
изменения да са неблагоприятни за работника те са допустими от закона,
щом не се засяга мястото на работа, трудовата функция и основното
трудово възнаграждение. Настоящият случай не е такъв, тъй като се
касае за изменение по същество на трудовите функции на въззиваемата Н. Н. Т., без това
изменение да е било оформено по надлежния законов ред – чл.119 от КТ. Работата на
3
която въззиваемата Н. Н. Т. е прехвърлена - редова сестра на график в МБАЛ „ДДП“
ЕООД, гр. С, включва други трудови операции и задължения по нея, различни от тези по
предходната й длъжност.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че при преместването на
въззиваемата Н. Н. Т. от длъжността медицинска сестра в средното
училище към длъжност сестра на график в МБАЛ, било изрично записано без
да се променя трудовият й договор. По същество на практика
преместването е довело и до изменение на трудовия договор, досежно
характера на изпълняваната от Т. работа. Очевидно разместването
е извършено като част от организаторските и ръководни правомощия на работодателя с
цел прилагане на противоепидемични мерки, но то е в противоречие с принципната
недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните съдържание на
трудовото правоотношение по отношение на характера на изпълняваната от работника
работа. Извършените от Кмета кадрови структурни промени не следва и не могат да
бъдат в противоречие с разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ, която установява забрана за
едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от
страните по трудовия договор. Поради това не може да се приеме довода, че се касае за
едно управленско решение на Кмета, в рамките на неговите правомощия с цел
преодоляване проблемите от пандемията. Чрез някои правомощия на Кмета да предлага
структурни промени в определени общински служби е недопустимо да се заобикаля реда за
изменение на трудовото правоотношение по чл.119 от КТ, освен ако не се касае за
несъществено изменение по смисъла на чл.118, ал.2 от КТ, което поради изложените по–
горе съображения не е налице.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че работодателят е
изменил едностранно, без съгласието на другата страна и в нарушение
на чл.118 от КТ съдържанието на трудовото правоотношение между
страните, по отношение на характера на работата на въззиваемата Н. Н.
Т.. При липса на постигнатото между двете страни съгласие желаната от
работодателя промяна не е могла да настъпи, трудовото правоотношение е
се запазило във вида пред изменението му, което е било извършено в
нарушение на чл.119 от КТ, който създава задължителна писмена форма на
волеизявлението на страните за изменение на трудовото правоотношение.
Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните
изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху
въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати
на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на
600,00лв. – адвокатски хонорар за процесуално представителство пред
въззивния съд.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от
ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260028 от 15.03.2021г. постановено по
гр. д. № 1167/20г. по описа на Районен съд – С.
ОСЪЖДА Община С, ЕИК: по Булстат ***, гр. С, ***, представлявана
от Кмета да заплати на Н. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „***
направените по делото разноски във въззивната инстанция, в размер на
600,00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките
на чл.280, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5