РЕШЕНИЕ
Номер
1482 08.11.2018 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХLІV-ти наказателен състав
На пети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа докладваното от съдия Ненкова наказателно административен характер
дело № 4365 по описа за 2018
година
Производството е по реда
на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „П”-ЕООД, ЕИК
1, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, №,
представлявано от Р И К, като жалбата е била подадена чрез юк Л К, и в жалбата
е посочен адрес за кореспонденция: гр. Варна, ж.к. „Б, ул. „Д-р Николай
Коларов“, № против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № , издаден от ОД на
МВР-гр.Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1,т.3 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 100 лева.
С жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на ЕФ. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш.
За провелото се пред настоящата съдебна
инстанция заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание, издателят на фиша – ОД на
МВР-гр.Бургас, не изпраща представител. В
придружителното писмо, с което е била изпратена преписката моли ЕФ да бъде
потвърден.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да
оспори пред съда законосъобразността на горепосочения ЕФ, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което
съдът я намира за процесуално допустима.
На следващо място, съдът намира жалбата за
процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП от
легитимирано да обжалва фиша лице пред надлежния съд, но разгледана по същество
тя е неоснователна.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразно. Не е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, каквито възражения се навеждат в жалбата.
Бургаският
районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна се
установява, че на 11.01.2018 г. в 11:06 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 233+100 до Гробищен парк в посока към ул. „Транспортна“, при въведено
ограничение на скоростта, с пътен знак В-26, за движение в населено място до 50
км/ч. при редукция с 3% в полза на водача на измерената скорост, било заснето движението на лек автомобил модел/марка
"ЯГУАР ХФ", 2.7 Д, с рег. № Измерването е било извършено посредством
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М, идентификационен №644/14. Техническото
средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало
скоростта му на движение на 73 км/час (след редукция с 3% в полза на водача на
действително измерената скорост от 76 км/ час), при установена максимално разрешена
скорост за движение в населеното място
от 50 км/ч. Впоследствие, от паметта на устройството били разпечатани
изображения на 4 фотоснимки (клип 47836- СТР. 8-ГРЪБ от делото), на които може
да се възприеме автомобилът, регистрационния му номер, измерената скорост на
движение на автомобила, датата и часа на заснемането му в ракурс отпред и
отдясно по посока на движението му. След справка в масивите на сектор
"ПП" – гр.Бургас се установило /стр.10 от делото/, че посоченият
автомобил е регистриран като собственост на „П”-ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, №3, представлявано от Р И
К,/видно и от служебно направена справка от съда в ТР/. С оглед на това е бил
издаден и обжалваният понастоящем Електронен фиш Серия К № /ЕФ/ Серия К №,
издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал.1,т.3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 100 лева.
От приложените към административнонаказателната
преписка доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, произведена от
"ТЕ" ООД, България, за която е издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020 г.
/стр.12 от делото/, От Протокола от
проверка 2-5-17 се изяснява, че техническото средство е преминало последваща
проверка за техническа годност., технически изправно е и отговаря на
метрологичните изисквания за употребата му на територията на България. От
представения клип № 7836 от 11.01.2018 г., 11.06.32 часа, съдържащ четири
изображения се установява действителното движение на посочения автомобил, с
означеното място на измерване с посочените координати.
Представен е Протокол рег. № 769р-464 от
16.01.2018 г. по описа на сектор "Пътна полиция"-гр.Бургас,
Приложение № 1 към чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г.,
удостоверяващ използването на споменатото автоматизирано техническо средство на
процесната дата и час, като ограничението на скоростта в пътния участък е 50
км/ч. /стр. 11 от делото/ По делото е представено и копие на разписка за връчване на електронен
фиш от 23.08.2018 г., разписана от жалбоподателя за връчване на ЕФ,
като съдът прие жалбата за депозирана в срок.Представен е по делото и
гореописаният снимков материал, самият ЕФ /заверен/, справка за собственост на
МПС от базата данни на АИС-КАТ; гореописаните протоколи и заповед за
компетентност на АНО, както и Заповед за утвърждаване на образец на фиш, както
и извадка за актуално състояние на Дружеството.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че при издаването на фиша не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушение на материалния закон, които да
обусловят неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички
необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в това число
посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото гр.Бургас, с конкретно посочване на пътя, пътната отсечка
датата, точния час на извършване на нарушението, марката и регистрационния
номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, описание
на нарушението, включително максимално допустимата скорост, конкретно
измерената скорост и стойността на превишението, нарушените законни разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради което и всички, залегнали в жалбата възражения
в тази насока съдът намира за неоснователни и като такива следва да ги остави
без уважение.
Следва да се отбележи във връзка с установяването на
субекта на нарушението, че нормата на
чл. 188 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов
извършител. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е
извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е
лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС - негова
собственост нарушение. В конкретния случай видно от справката от централната
база на КАТ собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е „Пътища и мостове”-ЕООД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, №, представлявано от Р И К,/видно
и от служебно направена справка от съда в ТР/, като следва изрично да се
подчертае, че и понастоящем и към процесния момент именно Р И К е представляващ
Дружеството, като и самият той като такъв е подал жалбата, инициирала
настоящото производство/. Тоест
представител на юридическото лице,е
именно настоящият жалбоподател, като самият той
е подал и жалбата. Последният не се възползвал от възможността по чл.
189, ал. 5 ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания
електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение. В този смисъл
съдът намира, че правилно е било определено кое да бъде санкционираното лице.
На следващо място, следва да
се посочи, че фишът е издаден при
кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл. 189,
ал. 4, изречение първо ЗДвП – при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва
да се посочи, че противно на твърдението в жалбата, то в ЕФ е посочена и
нормата на чл.188, ал.2 от ЗДВП, като не е нужно същата да бъде изписана
повторно и при цялостното описание на правната квалификация.
Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението,регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. За извършеното нарушение в случая е
издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Следва да се посочи, че в ЕФ е посочена нормата на чл.182, ал.1, т. 3 от ЗДвп определяща
наказание (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51
от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: т.3. за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба
100 лв.;какъвто е настоящият случай, като тази информация се съдържа в самия
ЕФ, където е описано превишението, а глобата правилно е определена в размер- 100
лева. Следователно правилно е определен и размерът на наложената санкция.
Във връзка с възраженията в жалбата, следва
да се посочи, досежно формата на ЕФ, че тук следва да се държи сметка за
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш", съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на
електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува
изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези
специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо
поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените
данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти
съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране,
заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна
система на ОДМВР-гр.Бургас, последвалата им обработка и окомплектоване с данни
за собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен
фиш.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП,
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и
конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази
по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в
електронния фиш. Поради което съдът намира за неоснователно възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
В случая нарушението е установено от мобилна
система за видеоконтрол „TFR–1M” 644/14, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази
причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19
от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени
към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на
начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на цитираната нормативна уредба и
предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят
е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства
се установи, че на 11.01.2018 г. в 11:06
часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 233+100 до Гробищен парк в посока към ул. „Транспортна“, при въведено
ограничение на скоростта, с пътен знак В-26, за движение в населено място до 50
км/ч. при редукция с 3% в полза на водача на измерената скорост, било заснето
движението на лек автомобил модел/марка "ЯГУАР ХФ", 2.7 Д, с рег. №. Измерването е било извършено посредством
мобилна система за видеоконтрол TFR1-М, идентификационен №644/14. Техническото
средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало
скоростта му на движение на 73 км/час (след редукция с 3% в полза на водача на
действително измерената скорост от 76 км/ час), при установена максимално
разрешена скорост за движение в
населеното място от 50 км/ч, като именно субект на нарушението е водачът
жалбоподател.
С оглед на това бил
издаден обжалваният понастоящем Електронен фиш Серия К №, издаден от ОД на
МВР-гр.Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1,т.3 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 100 лева.
Предвид гореизложеното съдът прие, че
правилно и законосъобразно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с
извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № ,
издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал.1,т.3 ЗДвП, на Р И К, като законен представител на „П”-ЕООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, № е наложено
административно наказание- "Глоба"
в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВО:КА