№ 11555
гр. С., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110163426 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., .........., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът А. Г. М., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............., дължи сумата 28.98 лева представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 5.91 лева представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39906/23 г. на СРС.
Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди относно имот –
гараж № 3 в гр.С., ............... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота
топлинна енергия. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „.............” ЕООД и че е извършена услугата
относно процесния имот, за който са издадени изравнителни сметки. Моли да се установят
вземанията му за главница и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която
длъжникът възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че в имота няма отоплителни тела, сградна и водопроводна
инсталация, няма водомер за топла вода. Топлозахранването е прекратено преди процесния
период. В имота не се ползва топлинна енергия, поради което не се дължи сума за дяловото
й разпределение. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 139, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността им е предпоставена от установяване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните и извършването на услугата по дяловото й разпределяне.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Правоотношението възниква с придобиване
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди. Клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. Съгласно чл. 149б, ал.3 ЗЕ, услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор
с лице, регистрирано да извършва тази услуга, избрано от ЕС. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от тях търговец, като стойността се формира по посочения начин.
Установява се от представен по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
на 24.06.1993 г., че ответникът придобил собствеността върху гараж № 3, находящ се в гр.
С., ................. (сега бл.527 видно от удостоверение от ГИС С.).
С Договор № ............... г. етажните собственици на сградата, находяща се в гр. С., ...............,
възложили на третото лице помагач „.............“ ЕООД извършването на индивидуалното
разпределение на топлинна енергия в сградата.
Представен е Договор № ............... г., сключен между ищеца и третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сгради етажна собственост.
От третото лице помагач са представени две индивидуални справки за отопление и топла
вода за процесния гараж за периодите 1.05.2020 г.-30.04.2021 г. и 1.05.2021 г.-30.04.2022 г.,
според които в имота няма доставена топлинна енергия за отопление и топла вода.
Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в сградата се
ползва само топла вода, ТЕ за отопление не се начислява. Процесният имот не е посещаван
2
от ФДР, тъй като в него не се ползва топла вода и няма монтиран водомер за топла вода.
При тези данни се установява, че процесният имот не е топлоснабден – в него не се доставя
нито топлинна енергия за отопление, нито за подгряване на топла вода. Т.е. по отношение на
имота не съществува правоотношение по продажба на топлинна енергия, тъй като такава не
се доставя и ползва в него /не е налице хипотезата на чл. 153, ал.6 ЗЕ, тъй като цялата
сграда не се отоплява/. Съответно, не е извършена реално и услугата по дялово
разпределение, видно от издадените индивидуални справки, тъй като тя няма предмет
поради липса на топлоподаване към имота.
Като неоснователен, главният иск следва да се отхвърли в цялост, съответно и акцесорният
иск за лихва.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът. Предвид
осъществената в негова полза безплатна правна помощ от адв. С. Х. по реда на чл. 38 ЗА, на
последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С.,
.........., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 139, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че А. Г. М., ЕГН **********, адрес гр. С.,
............., дължи сумата 28.98 лева представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 5.91 лева представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 03.07.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39906/23 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., .........., да заплати
в полза на адвокат С. И. Х., личен № .............., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 400.00
лв. адвокатско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „.............“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3