Решение по дело №504/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 926
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20203110200504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 926 / 29.6.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на втори юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов

 

като разгледа докладвано от съдията АНД № 504 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Г.А.А., ЕГН : **********, срещу НП № 19 – 6252 – 001726 / 27. 11. 2019 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозира писмени бележки, като поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмени бележки, като счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

 

На 08. 11. 2019 г. в гр. Варна, възз. Г.А.А. управлявал моторно превозно средство с ДК№ В 15 22 НМ. Свид. М.И.А. - служител при ОД – МВР – Варна извършил проверка при която установил, че моторното превозно средство не било оборудвано с пожарогасител. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

 

С оглед задълженията за цялостна проверка за законосъобразност, съдът намира, че в рамките на административно - наказателното производството са допуснати съществени нарушения на процедурните правила.

Актосъставителят е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП – нарушение, изразяващо се в това, че моторното превозно средство не е оборудвано с пожарогасител. Административно – наказващият орган е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбите на 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – нарушение, изразяващо се в това, че моторното превозно средство не е технически изправно. Освен в правната квалификация е налице разминаване и в описанието съответно в АУАН и НП, като в последното дори се прави уточняване на значителна неизправност, при липса на такова описание в АУАН, вкл. и отсъстваща направена връзка с относима норма. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че при приетото в АУАН, относимата санкционираща норма е чл. 185 от ЗДвП, докато при приетото в НП, такава се явява чл. 179 от ЗДвП.

В контекста на изложеното съдът намира, че е налице и противоречие между обстоятелствени и диспозитивни части на АУАН и НП, както и неотносимост на санкциониращата норма в НП към първоначално приетото в АУАН нарушение. Със съставянето на АУАН се поставя началото на административно – наказателното производство и още в този момент нарушението следва да е ясно конкретизирано, респективно абсолютно недопустимо е да е налице неяснота в тази насока, още по – малко впоследствие в НП да се приема нещо различно. В тази връзка без обстоен коментар следва да бъде оставено заявеното лично от актосъставителя в съдебно заседание, че след съставянето на АУАН, в сградата на местоработата му, някой му обяснил същността на приетото от него нарушение, което вороятно е послужило като повод за изготвяне от него на докладна записка, с която желае промяна на позиция, изразена вече в изготвен и връчен АУАН. Посоченото представлява нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените такива, доколкото са ограничили правото на защита на въззивника, изразяващи се в невъзможност да разбере в какво точно се състои нарушението му, респективно да организира адекватно защитата си, като поотделно и в съвкупност се явяват основания за цялостна отмяна на атакуваното НП, като не се налага изследване на спора по същество. Следва единствено да се добави, че съдът не може да изменя материалноправната или санкционната норма, доколкото в противен случай би се нарушило правото на административнонаказващия орган да определи самостоятелно нарушението и наказанието.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на триста лева.

С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ НП № 19 – 6252 – 001726 / 27. 11. 2019 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, с което на Г.А.А., ЕГН : ********** :

ОСЪЖДА ОД – МВР – Варна да заплати на Г.А.А., ЕГН : ********** адвокатско възнаграждение по делото в размер на триста лева.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :