Присъда по дело №38/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 38 / 2021 г. по описа на ВОС, постановена на 15.06.2021 г.

На 13.01.2021 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт ПД № 3 / 2021 г., въз основа на който е образувано производство пред първа
инстанция, като с него е и повдигнато обвинение срещу З. К. Б. - роден на ***, ЕГН
********** по
чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК а именно за това, че на 31.10.2019 г., в гр.
Варна - в складово помещение, намиращо се в Затвора - гр. Варна, без надлежно
разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: 1
бр. увито с хартиено тиксо топче с неправилна форма, съдържащо: топче суха, зелена
на цвят растителна маса, представляваща марихуана с нетно тегло 11.40 грама и
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 %, на стойност
68.40 лв.; топче от хартиено тиксо, с намиращо се в него полиетиленово пликче,
съдържащо суха, зелена на цвят растителна маса, представляваща марихуана с нетно
тегло 0.54 грама и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
5.62 %, на стойност 3.24 лв., на обща стойност 71.64 лв., като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
Представителят на ВОП в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия деяние се доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства. Изразява
становище за налагане на наказание лишаване от свобода с размер около средния
предвиден в закона, доколкото приема, че е налице сравнителен баланс между
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия, адв. И. застъпва становище за липса на
доказателства, които категорично да сочат, че извършител на описаното в ОА деяние е
извършено от подс. Б.. Визира, че освен дефицита на доказателства, критика търпи и
процесуалната дейност на водещите разследването при извършване следствените
действия по събиране на доказателствата. Това му дава основание да пледира за
оправдаване на подс. Б..
Подсъдимият Б. на свой ред дава подробни обяснения пред съда. В тях споделя
версия, че няма нищо общо с установените наркотични вещества. В последна си дума
отправя искане за признаването му за невинен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. З.Б. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години
и 10 /десет/ месеца в Затвора - гр. Варна, като началната дата на изтърпяване на
посоченото наказание била 07.06.2016 г..
Докато изтърпявал горепосоченото наказание „лишаване от свобода“, подс. Б.
работел. Със заповед № Д-5 / 08.01.2019 г. на началника на Затвора - гр. Варна бил
назначен на длъжност „работник по ремонта“ към щата на Затвора - гр. Варна. Предвид
длъжността, работното място на подс. Б. било в складово помещение, находящо се до
мебелният цех, намиращ се на територията на Затвора - гр. Варна. Помещението
представлявало стая, в която назначените на тази длъжност затворници държали
инструменти, свързани с работния процес, дрехи, строителни материали и др.
Към 31.10.2019 г. подс. З.Б. продължавал да изтърпява горепосоченото
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр. Варна и продължавал да работи на
длъжността „работник по ремонта“. Към този момент на същата работна позиция бил
1

назначен и лишения от свобода св. А.И., който също ползвал визираното по-горе
складово помещение.
На 31.10.2019 г. около 16.15 часа, в коридорът, водещ към кухненското
помещение на Затвора - гр. Варна, от служители на затвора било открито 1 бр. златисто
на цвят хартиено пакетче, сгънато в неправилна форма, с намиращо се в него
полиетиленово пликче, съдържащо кристаловидно вещество /за което кристаловидно
вещество впоследствие било установено, че представлява метамфетамин/.
Същите сезирани органите на МВР. При тези констатации било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. В условията на
неотложност било извършено претърсване и изземване на ползваното от строителните
работници подс. Б. и св. А.И. складово помещение, намиращо се в Затвора - гр. Варна.
При така извършеното претърсване и изземване, като веществени доказателства от
склада било иззето яке с надпис на гърба „В и К“, в преден ляв джоб на което било
установено 1 бр. увито с хартиено тиксо топче с неправилна форма, съдържащо: топче
суха, зелена на цвят растителна маса и топче от хартиено тиксо, с намиращо се в него
полиетиленово пликче, съдържащо суха, зелена на цвят растителна маса.
С оглед назначена СХЕ е установено, че първият посочен обект - суха, зелена на
цвят растителна маса, представлява марихуана с нетно тегло 11.40 грама и съдържание
на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 % - на стойност 68.40 лв., а
вторият суха, зелена на цвят растителна маса, представлява марихуана с нетно тегло
0.54 грама и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 %
- на стойност 3.24 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обясненията на подс. Б. депозирани в рамките на съдебното следствие, показанията на
свидетелите Вл. Г., А.И., З.Я. /част от тях приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2
от НПК/, Н.Д. и И.В., както и приобщените по чл. 283 от НПК доказателствените
средства – показанията на св. И. И., К.П.в и А. Т., протоколи за претърсване и
изземване, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключението на
вещото лице по приетата съдебна експертиза.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК:
Съдът е оправдал подсъдимия. Като основание за това прие, че не са налице
доказателства, които по безспорен и категоричен начин да сочат, че автор на деянието
е именно подс. Б..
Обвинителната теза развита в /неясната, очевидно объркани страници при
разпечатването/ и изпълнена с повторения на едни същи факти/ обстоятелствената част
на ОА се крепи изцяло на косвени доказателства. Вярно е, че съдът по същество няма
процесуално задължение да използва единствено и само преки доказателства и
постановяването на осъдителна присъда въз основана косвени доказателства не е
процесуално недопустимо, но при това положение от анализа и оценката на
доказателствената съвкупност следва да е налице единствено възможния и
безпротиворечив извод за авторството на престъплението.
От друга страна при липсата на преки доказателства, наличните косвени, следва
да са в такава неразривна връзка и последователност, че да не будят и каквото и да е
съмнение относно извършителя на деянието. Не такива обаче са тези по делото.
Държавното обвинение е заело доказателствена позиция, че наркотичните
2

вещества, установени в джоб на яке, закачено в помещение ползвано от подсъдимия са
негова собственост. В тази теза има логика, но когато е подкрепена с доказателства, а
такива в настоящото дело отсъстват. Наличните са далеч недостатъчни да защитят
подобно твърдение, още по-малко да покрият критерия за пълно и категорично
доказване на обвинението, развит в разпоредбата на чл. 303 от НПК. Настоящото
изцяло почива на предположения и то изведени от доказателствени източници със
съмнителна процесуална стойност /за която ще стане дума по-долу/, въпреки близо
едногодишния труд /с прекъсвания от по шест месеца/ положен от органите на
разследването.
По делото са категорични два основани факта – първо, че помещението, в което
се е намирало якето е ползвано от подс. Б. и св. А.И. и второ, че до това помещение
през деня и то не само в конкретния ден, имат достъп около 20 лишени от свобода
лица, тъй като то се отключва в началото на работния ден около 08,00 ч. и се заключва
след неговия край около 17,00 ч..
Обвинителните твърдения са, че якето е ползвано единствено от подс. Б.,
включително и в деня на извършване на претърсването – 31.10.2019 г.. За да го защити
е изготвена експертна справка и фотоалбум към нея, като техническото лице е
обследвало записи от охранителните камери на Затвора Варна. От техният преглед се
установява, следното: първият запис е от 31.10.2019 г. в 11.25 ч. на който се вижда
лице облечено със синьо яке на гърба, на което има надпис с бели букви. От изразеното
становище на техническото лице е очевидно, че не може да се установи кой е ползвал
якето на 31.10.2019 г.. При това положение има две възможности, якето да е ползвано
от лишен от свобода с достъп до склада или то да е ползвано от подс. Б.. Принципно
съществува възможност в 11.25 ч. заснето лице, облечено с процесното яке да е подс.
Б., но това е малко вероятно, най-вече с оглед това, че същият е бил предаден от
органите на РД „Охрана“ на Затвора Варна в 11,05 ч. на същата дата /Писмо стр. 93 от
делото/.
В подкрепа на тази теза обвинението се позовава на показанията на св. А.И.
дадени в ДП на 31.10.2019 г. и 19.08.2020 г.. Към тези показания следва да се подходи
със сериозни резерви заради начина на провеждане процесуалното действие. И. е
основен свидетел, който е неграмотен. Първият разпит е непосредствено след
образуване на делото и е обективиран в протокол изготвен очевидно на компютър и
разпечатан, в който е отразено, че И. го е прочел лично и удостоверил с подписа си, че
показанията му са записани правилно. При втория /от 19.08.2020 г./ се стига и по-
далеч. Показанията са изписани с ръкописен текст и отново И. е удостоверил с подпис,
че ги е прочел и показанията му са записани правилно. Предвид показанията му дадени
пред съда, той освен, че не може да пише, той не може и да чете. Процедурата
валидираща показания на неграмотен свидетел е ясно установена и тя няма нищо общо
с разглежданите процесуални действия. Те са опорочени, респ. трябва да се изключат
от доказателствената маса.
Съдържащото се в тези протоколи не може да бъде ценено и на друго основание.
След извънредния ред за приобщаване по чл. 281 от НПК /стр. 72 от делото/,
свидетелят изрично заявява, че прочетеното от съда, записано в ДП не е вярно. Твърди,
че са му представени за подпис протоколи, с чието съдържание не се е запознал, не са
му прочетени, а само представени за подпис.
Горното ясно показва, че съдът може единствено да ползва показанията на този
свидетел депозирани в рамките на съдебното следствие, а в тях изобщо не се съдържат
факти и обстоятелства ползващи обвинителната теза.
Отделно от това св. А.И. е второто лице с пряк и непосредствен достъп до
помещението, като следвайки логиката на прокуратурата, той с не по-малко основание
3

би имало причина да придобие идентично качеството, с това на Б.. Това ясно определя
и привилегиите които му дава закона визирани в чл. 121 от НПК.
В останалите гласни доказателствени средства – показанията на св. Вл. Г., А.И.,
З.Я., Н.Д. и И.В., И. И. и К.П.в няма конкретни факти, които могат до обусловят извод,
че подс. Б. е държал инкриминираните вещи. Те следва да се вземат под внимание
единствено относно времето и мястото на извършената проверка, преминала в
последствие в претърсване и изземване, доколкото в останала си част същите не
доставят правнорелевантни факти относими към предмета на доказване в настоящото
производство.
Подобно внимание следва да се отдели и на показанията на св. А. Т., с
впечатляващия прякор „Жабата“, най-малкото защото в тях изобщо няма данни
относно изпълнителното деяния. Тези показания са ползвани от обвинението за
установяване на специалната цел, но това се оказва ненужно при недоказаност на
фактическата власт над предмета на престъплението.
И на накрая. Макар съдът да има резерви по отношение заявеното от подс. Б. в
някой части от обясненията му, от това не следва нищо в негов ущърб.
Разгледаните доказателствени източници далеч не са достатъчни, за да
опровергаят по категоричен и безспорен начин дори не до там издържаните обяснения
на подсъдимия. Посочените гласни доказателствени средства и установяващите се от
тях доказателствени факти очертаващи лансираната версия от подс. Б. са поне
последователни и съдържат в себе си логика, която е достатъчна да разколебае
обвинителната теза, доколкото категорични доказателства за участието на подсъдимия
не са налице в настоящия процес. Изобщо не бива да се игнорира и основния принцип,
че тежестта на доказване е на държавното обвинение и подсъдимият има право, но
изобщо не е длъжен да доказва, че е невинен, от което следва, че въпросът за неговата
виновност не може да се реши в зависимост от обстоятелството, дали той е успял или
не да докаже своите възражения или лансираната си версия.
Възприет по този начин доказателствения материал, в кориците на делото не се
съдържат други преки или косвени доказателства и доказателствени средства, които
могат да обосноват извод различен от оправдаване на подсъдимия по повдигнато
обвинение.
Доколкото съдът приема, че Б. не е извършител на деянието, то е безпредметно
да се обсъждат обективните и субективните признаци на престъплението, както и
квалифициращите елементи относно субекта.
Поради горните съображения съдът оправда подс. Б. за престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК.
Съдът отне в полза на държавата ВД, които попадат в обхвата на чл. 354а, ал. 6
от НПК, както и върна останалите на правоимащите лица.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	51
Дата:	15 юни 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия:	Стоян Константинов Попов

Дело:	20213100200038
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 януари 2021 г.

Присъда по дело №38/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите