№ 870
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501685 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление от 30.11.2022 г. на
ЧСИ М. Д. рег. № 787, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20217870400129
Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и
претендира отмяната им. Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на взискателя следва да бъде определено по реда на чл. 10,
т. 1 НМРАВ в размер на 200 лв., а не както е определено с обжалваното постановление
– 864 лв. с ДДС. В случай на уважаване на жалбата моли и размерът на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ да бъде
намалена, доколкото размерът на разноските за адвокатско възнаграждение са
включени в общото задължение, върху което е изчислена посочената такса.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Г.Е.И., не изразява становище по същата.
В депозираните по делото мотиви ЧСИ М. Д. е посочил, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя са съобразени с минималния размер,
1
съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ. Твърди също така, че при изчисляване на размера
на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ не са взети предвид
разноските на взискателя, поради което и същата не следва да бъде намалявана случай
на уважаване на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие
на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е
била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица
срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 16.12.2012
г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 30.11.2022 г., за което
няма данни да е връчено на длъжника. Следователно, жалбата е подадена в срок.
С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се
приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано по молба на Г.Е.И. срещу „Д.З.“ АД за
събиране на парична сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
неимуществени вреди, лихви и разноски. Видно от изпратената до длъжника „Д.З.“ АД
покана за доброволно изпълнение от 02.08.2021 г., връчена му на 03.08.2021 г., ЧСИ е
приел за събиране сумата в размер на 864 лв. с ДДС - разноски по изпълнението,
представляващи хонорар за защита от адвокат в полза на взискателя. На 03.08.2021 г. е
връчено запорно съобщение на трето лице – „Уникредит Булбанк“ АД, с което е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника. В резултат на посоченото на
10.08.2021 г. в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е преведа по сметка на
ЧСИ. Впоследствие, по молба на взискателя на 06.10.2021 г. сумата е върната изцяло
до влизане в сила на съдебния акт, който се явява изпълнително основание. Същият е
влязъл в сила на 09.11.2022 г., поради което на 10.11.2022 г. е връчена нова покана за
доброволно изпълнение на длъжника и на 09.11.2022 г. отново е връчено запорно
съобщение на трето лице – „Уникредит Булбанк“ АД, с което е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. В резултат на посоченото на 17.11.2022 г., т.е. отново в
срока за доброволно изпълнение, задължението е погасено изцяло от страна на
длъжника, за което е приложено платежно нареждане.
При така установените факти настоящият състав намира частната жалба за
основателна.
Това е така, тъй като задължението по изпълнителния лист е погасено в
двуседмичният срок по чл. 428, ал. 1 ГПК за доброволно изпълнение, изцяло от
2
взискателят. Предвид плащането в срока за доброволно изпълнение и тъй като по
делото не са извършени други изпълнителни действия от взискателят освен подаването
на молба за образуването му, в полза на същия се дължат разноски за процесуално
представителство по изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ само за образуването
му. Не се дължи възнаграждение по т. 2 от цитираната разпоредба на НМРАВ, тъй като
същата визира случаи на осъществяване на процесуално представителство по
изпълнителното дело, извън образуването му, каквото не е било налице, с оглед
извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение.
Съобразно изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено и
вместо него постановено ново, с което претендираното адвокатско възнаграждение да
бъде редуцирано от 864 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.
ЧСИ не следва да редуцира и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, доколкото не се установява същата да е начислена и върху
разноските на взискателя, поради което жалбата в посочената част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Настоящото производство касае оспорване на размера на дължимите разноски
по изпълнително дело. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови
задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 30.11.2022 г. по изпълнително дело №
20217870400129 по описа на ЧСИ М. Д. рег. № 787, район на действие – СГС, с което
ЧСИ М. Д. е отказал да намали разноските за защита от адвокат на взискателя, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените за събиране в полза на взискателя Г.Е.И. разноски за
защита от адвокат по изпълнително дело № 20217870400129 по описа на ЧСИ М. Д.
рег. № 787, район на действие – СГС, от сумата в размер на 864 лв. с ДДС на сумата в
размер на 240 лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.З.“ АД срещу постановление от 30.11.2022 г. по
изпълнително дело № 20217870400129 по описа на ЧСИ М. Д. рег. № 787, район на
действие – СГС, с което ЧСИ М. Д. е отказал да намали разноските по посоченото
3
изпълнително дело за дължима такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по
ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4