Решение по дело №213/2021 на Районен съд - Видин

                                               

 

Р Е Ш Е Н И Е №  

 

                                            гр. Видин, 10.05.2021г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                                                       Председател : Владимир Крумов

                                                                                       Съдебни заседатели:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ………….......................... като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 213 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е молба от К.П.М., ЕГН **********,***, за налагане мерки за защита от упражнено, спрямо същата домашно насилие от страна на Ц.М.С., ЕГН **********,***.

Сочи се, че страните са сключили граждански брак. По искова молба на молителката е образувано гр. дело № 2381/2020г. по описа на Районен съд Видин с предмет прекратяване на гражданския брак между страните. Твърди се, че през месец октомври на 2020г. ответната страна напуснала семейното жилище в гр. Видин на адрес ж.к.“Крум Бъчваров“, № 15, вх. А, ап. 22, предвид изострените отношения между съпрузите, и заживяла в друго жилище съпружеска имуществена общност в гр. Дунавци, ул.“Дунав“ № 1. Поддържа се, че на 31.01.2021г. ответната страна се завърнала в семейното жилище в гр. Видин, „за да разкаже играта“ на молителката. Сочи се, че принудително ограничил личния живот и личната свобода на молителката, като я принудил да спи в хола на жилището на дивана, вместо в леглото в което спяла в продължение на 15 години през време на гражданския брак. Ответната страна извършила акт на психическо насилие и емоционално насилие, като на 01.02.2021г. и на 02.02.2021г., в семейното жилище в гр. Видин, в присъствието на непълнолетното дете на съпрузите – Десислава Стоянова, наричала молителката с обидни имена и сравнения, подробно описани в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ответната страна отправяла заплахи за саморазправа, които възбудили в молителката основателен страх : „Ще те изхвърля от осмия етаж“. Едновременно с домашното насилие, осъществено по отношение на молителката, било извършено психическо и емоционално насилие върху детето на страните, тъй като проявите били извършени в присъствието на детето.

Иска се от съда да бъдат наложени мерки за защита на молителя. Иска разноски по производството.

Ответната страна оспорва молбата. Твърди, че не е осъществил твърдяното насилие.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Извършено е социално проучване от Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Видин. По реда на чл. 176 от ГПК са допуснати обяснения от ответната страна относно обстоятелството дали е била задържана от органите на МВР за неизпълнение на заповедта за незабавна защита.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна :

Страните по делото са съпрузи. От гражданския брак, страните имат родено детето Десислава Цекова Стоянова, свидетел по настоящето дело. Страните не живеят съвместно поради влошени отношения, като молителката и детето Десислава живеят в гр. Видин, на посочения по – горе адрес, а ответната страна живее в гр. Дунавци. От месец септември на 2020г. отношенията между страните са влошени, поради което в началото на месец ноември на 2020г. ответната страна напуснала семейното жилище в гр. Видин и заживяла в гр. Дунавци. На 31.01.2021г. ответната страна се прибрала в семейното жилище в гр. Видин.

В декларацията по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие молителката е въвела обстоятелства на извършено домашно насилие на 01.02.2021г. и на 02.02.2021г. – принудително ограничаване на личния живот изразяващо се в спане на молителката не в леглото, а на дивана в хола, наричането й „елитна проститутка“ и предложение за плащане на 50,00лева за направата на орална любов, наричането й „курва долна и мръсна, долна кучка, пропаднал изрод“, „Взимай си парцалите и се махай от дома ми, разкарай се от тук изрод такъв, за да не те изхвърля аз по стълбите или от осмия етаж“.

Свидетелите Марусия Коцова Младенова и Богдана Цекова Стоянова сочат обстоятелства относно влошени отношения между страните.

Останалите събрани по делото доказателства не са относими към правния спор и като такива не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

 По отношение допустимостта на молбата : Молбата е допустима – подадена е в едномесечния срок от твърдяното извършване на акта на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от ЗЗСДН, в настоящия случай срещу съпруг.

По отношение основателността на молбата :

            Молбата е недоказана. Не се доказаха обстоятелствата, твърдени от молителя, относно упражнено спрямо него насилие от ответника. В настоящия случай относими доказателства са декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на свидетеля Десислава Цекова Стоянова, очевидец на твърдяното домашно насилие. Последната сочи на влошени отношения между родителите й, настъпили между тях конфликти през 2020г. Относно твърдяните актове на домашно насилие, въведени в молбата, не са събрани доказателства за извършването им. Съдът не дава вяра на посочените от молителя доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдените от молителката актове на домашно насилие, тъй като макар и да съдържа данни за извършителя на насилието, за мястото, времето и начина на извършване на последното, тъй като същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е, че тя представлява доказателствено средство, което е изрично предвидено със закон и може да служи за установяване на факти свързани с осъщественото домашно насилие, само в хипотезата, ако не са налице други доказателства. В настоящия случай са събрани и гласни доказателства, които следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

Събраните гласни доказателствени средства не установяват по безспорен начин извършени актове на домашно насилие от ответната страна спрямо молителката. От показанията на разпитаните свидетели се установяват влошени отношения между страните, възникнали предишни конфликти, но не и твърдяните актове на домашно насилие.

С оглед изхода на делото молителят следва да заплати държавна такса в размер на 50,00лв. в полза на Районен съд Видин, съгласно чл.11, ал. 3 от ЗЗДН.

Направените от молителя разноски остават в негова тежест.

Молителят следва да заплати на ответната страна направените разноски по производството в размер на 300,00лева.

            Воден от горното, Съдът

                                                           

                                                               Р Е Ш И :

 

            Отхвърля подадената от К.П.М., ЕГН **********,***, против Ц.М.С., ЕГН **********,***, молба за защита срещу домашно насилие, като недоказана.

            Осъжда К.П.М., ЕГН **********,***, да заплати на Ц.М.С., ЕГН **********,***, сумата от 300,00лева направени разноски по производството.

Осъжда К.П.М., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса в размер на 50,00лв. /петдесет лева/ в полза на Районен съд гр. Видин.

Отхвърля искането на К.П.М., ЕГН **********,***, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в седемдневен срок от връчването му на страните  - 10.05.2021г.

 

 

Районен съдия :