Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 30.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд гр. Лом, IV – ти съдебен състав в публично съдебно заседание на девети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря Анетка Рангелова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1746 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание - чл. 415 ал. 1 и сл. ГПК;
чл. 9 и чл. 11, т. 7 и т. 11 ЗПК, във
вр. с чл. 240 ЗЗД; чл. 33 ЗПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Предявен е установителен иск от *******.,
клон България, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, чрез юрисконсулт Ц.Х.С.
срещу С.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за изплащане на дължими суми по договор.
В
исковата молба се посочва, че с Договор за потребителски заем с № PLUS-13637405/08.08.2016 г. ищецът е
отпуснал на ответника Т. паричен кредит в размер на 10 000.00 лв. и
закупуването на застраховка от
4704.00 лв. Сумата е изплатена, като усвояването ответникът е
удостоверил с полагане на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз
основа на сключения договор, за последния възниква задължение да погаси заема
на 84 месечни вноски от по 242.84 лв. Длъжникът обаче преустановил плащането на
вноските на 05.01.2018 г., като към тази дата са погасени 15 месечни вноски. На
осн. чл. 5 от сключения договор вземането става предсрочно изискуемо.
Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, но длъжникът не предприел
действия по изпълнението. Затова, по искане на ищеца, по ч. гр. д. 175/2019
год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която ответникът се
възползвал от правото си на възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът,
длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
9256,22 лв. – главница за неизплатени задължения по договор за потребителски
кредит; 3971,74 лв. – възнаградителна лихва по договора; 885,44 лв. - законна
лихва за забава за периода от 05.02.2018 г. до 14.01.2019 г. претендира се и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение /31.01.2019 год./ до окончателното
плащане на главницата, както и
направените по делото разноски – за заповедното производство общо 332,27 лв.,
от тях 282,27 лв. държавни такси и минимално юрисконсултско възнаграждение от
50,00 лв. и за настоящото производство 396,85 лв., от тях 296,85 лв. държавна
такса и минимално юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. В случай на
уважаване на предявения иск се претендира и заплащането от ответника на 960,00
лв., внесени като депозит за особен представител.
В подкрепа на иска са ангажирани
писмени доказателства – Копие на договор за потребителски кредит; Извлечение от
погасителен план; Екземпляр от покана за доброволно изпълнение; Удостоверение
от куриерска фирма, че кредиторът е поканил длъжника да погаси дълга преди да
предприеме съдебни действия.
Писмен отговор на исковата молба е постъпил от адв. С.П. – особен
представител на ответника. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Страните са редовно призовани за
първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява в съдебното
заседание, не се представлява. Не взема становище по отговора на исковата молба,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства, не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебното заседание, вместо него се явява определеният за негов особен
представител адв. С.П. ***. С оглед процесуалното поведение на ищеца при
неявяване в съдебно заседание, се иска постановяване на неприсъствено решение
на основание чл. 238 ГПК. Алтернативно се моли да се постанови решение, с което
да бъде изцяло отхвърлен предявените искове, като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2, изр.
1 от ГПК, ответникът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на първо място:
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; на второ място искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца по предявения иск – *******., клон България е получил съобщение за
насрочване на открито съдебно заседание, както и отговора на исковата молба, не
е представил становище и не се е явил в съдебното заседание, както и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С връчените на
ищеца препис от отговора на исковата молба и призовка за страна за открито
съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 06.04.2020 г. по чл.
140 ГПК с проекто - доклад на съда, получени на 20.05.2020 г. от юрисконсулт
Николета Матева, изрично са му указани последиците от неявяването в съдебно
заседание и непоискването делото да се гледа в негово отсъствие.
С оглед на направените в отговора на исковата молба
възражения, предявеният иск се явява вероятно
неоснователен. От ищеца са представени договор за потребителски кредит и
извлечение от погасителен план, както и екземпляр от покана за доброволно
изпълнение. От ответника обаче са направени възражения, които пораждат съмнения
в основателността на предявения установителен иск. Представения от ищеца договор за потребителски
кредит не е подписан от представляващия дружеството, а от «оторизирано лице» -
Цветослава Цветанова, като не е ясно в какво качество същата го е подписала. Не
е представено и пълномощно, от което да е ясно, че Цветанова може да подписва
такъв договор. Ето защо съдът намира за
основателно възражението на особения представител на ответника, че не е сигурно
дали представения договор е породил правни последици за страните.
От друга страна, доказателствената тежест в настоящото
производство е на ищеца. Той следва да докаже, че е има вземане към ответника,
както и точният му размер. Както правилно се изтъква от адв. П. обаче, от
ищцовото дружество не е поискана съдебно-счетоводна експертиза, която да
установи каква сума е отпусната по кредита, дали е усвоена и в какъв размер,
има ли връщане на цялата или на част от сумата. Това е още една индикация, че е
възможно въпросния договор за потребителски кредит да не е породил правни
последици между страните и съответните задължения да не са налице и
следователно предявения от *******., клон България установителен иск е вероятно неоснователен.
На основание горното, съдът намира, че с оглед
наличието на предвидените в чл. 238, ал. 2, изр. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като предявеният
установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на главният иск, акцесорните искове
по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД се явяват също неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Все в тази връзка, неосноснователни са и ищцовите
претенции за заплащане на разноски от страна на длъжника.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искa на *******.,
клон България, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, чрез
юрисконсулт Ц.Х.С. срещу С.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца
следните суми: 9256,22 лв. – главница за неизплатени задължения по договор за
потребителски кредит; 3971,74 лв. – възнаградителна лихва по договора; 885,44
лв. - законна лихва за забава за периода от 05.02.2018 г. до 14.01.2019 г.
претендира се и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /31.01.2019 год./
до окончателното плащане на главницата, както и направените по делото разноски
– за заповедното производство общо 332,27 лв., от тях 282,27 лв. държавни такси
и минимално юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв. и за настоящото
производство 396,85 лв., от тях 296,85 лв. държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване, съгл. чл. 239, ал.
4 ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на
страните, като ответникът при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК,
има право да иска неговата отмяна.
Районен съдия: