РЕШЕНИЕ
№ 1486
гр. Плевен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430102692 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от А. В. М., ЕГН **********, от
*** от ПАК, против ***. В ИМ се сочи, че в процесния период – 18,05,2019 г. – 11,07,2020
г., ищецът е работил на длъжност „старши полицай“ в ***. Сочи се, че трудовата си дейност
ищецът осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени -
дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване
на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че
през процесния период са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР-Плевен и
графици от *** за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от
служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране
броя на часовете извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи. Излага, че в процесния период – 18,05,2019 г. – 11,07,2020 г., е
действала Наредба № 8121 з-776 от 29,07,2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02,08,2016 г., в сила от
02,08,2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Излага, че за процесния период – 18,05,2019 г. – 11,07,2020 г., е положил
нощен труд общо в размер на 800 часа, който преобразуван към дневен е 914,40 часа. Твърди
1
се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР,
но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в
конкретния случай, за процесния период е положил общо 800 часа нощен труд, който
следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 914,4 часа, което от
своя страна води до извънреден труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен
допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева,
следователно за посочения труд му се дължи сумата от 915,20 лева. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179,
ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от 915,20 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
18,05,2019 г. – 11,07,2020 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 100,00
лева, представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен труд за периода
18,05,2019 г. – 11,07,2020 г. Претендират се и сторените деловодни разноски в размер на
300,00 лева. В с.з. е поискано и допуснато изменение в размера на исковите претенции, като
е прието, че главницата се претендира в размер на 1266,22 лева, а лихвата за забава – в
размер на 292,81 лева. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенциите.
Представя и писмени бележки, в които развива подробни съображения в подкрепа на
исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е
неоснователен. Сочи се, че действително през процесния период ищецът е бил служител на
МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочените от него длъжности. Не оспорва
факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че съгласно
разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от
ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и
НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за
организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните
наредби: Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г./, обн. в ДВ
2
бр.40/02.06.2015 г., отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016
г., в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. на Министъра на вътрешните
работи, и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016 г., в сила от
деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба №81213-407/11.08.2014 г. Сочи се, че неправилно ищецът е посочил, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно
откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че
ограничението в Наредба №8121з-592/2015 г. и Наредба №8121з - 776/2016 г. е служителите,
работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на
коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което
от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки
отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25
лева. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 8,00
лева за целия процесен период. Твърди се, че от исковата молба не става ясно дали се
твърди, че нощният труд, положен от ищеца, въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан.
Сочи, че на ищеца редовно е плащан в процесния период както извънреден, така и нощен
труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително
заплащане по 0.25 лева на час, съответно 1,00 лев на час след 05,02,2020 г., поради което не
следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че
ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда, положен между 22.00-06.00 ч.
следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер и
моли съда да го отхвърли. В последно с.з. ответникът не изпраща представител. Депозирана
е молба преди с.з., в което се сочи, че не следва да се начисляват допълнителни 50% към
дневната ставка, тъй като няма доказателства да е положен извънреден труд.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален
по отношение на ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР. От приложените от ответника
писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност
през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06.
00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
3
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно
чл.179, ал.2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения
по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен
акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е
наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период от 18,05,2019 г. до
11,07,2020 г. е действала Наредба №8121з776/29,07,2016 г. /обн. ДВ, бр.60/02,08,2016 г., в
сила от 02,08,2016 г./ и Наредба №8121з-36/07,01,2020 г. в сила от 10,01,2020 г. на
Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани наредби липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в
Наредба №8121-з-407/11,08,2014 г., но в размер от 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Съгласно
цитираната разпоредба на Наредба № 8121-з/11,08,2014 г., при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№81213-592/25,05,2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е
отменена с Решение №8585/11,07,2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г. В Наредба
№8121з-776/29,07,2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба №81213-407/11,08,2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд.
Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване
на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи. Наредба №8121-з-776/29,07,2016 г. е отменена с решение №16766/10,12,2019 г. на
ВАС, 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019 г., като отмяната е обнародвана в ДВ
бр.4/14,01,2020 г. Наредбата е отменена поради нарушения и несъответствия с европейското
законодателство и ЗНА. След тази отмяна е издадена нова Наредба №8121з-36/07,01,2020 г.,
в сила от 10,01,2020 г. на Министъра на вътрешните работи, в която също липсва изрична
разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. Съдът счита, че при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн.ДВ от
26,01,2007 г./. Липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните
4
две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ОД на МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът
приема, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за
част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,50 лева. С
оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите
тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудови правоотношение, които се регулират от КТ. По делото е
допусната и назначена експертиза, заключението на която съдът приема като правилно и
компетентно. От заключението се установява, че през процесния период ищецът е положил
1072 часа нощен труд, които след приравняване към дневен са 1225,30 часа. Разликата е
153,30 часа, при ставка за процесния период от 8,26 лева, или неизплатената сума за
извънреден труд за периода 18,05,2019 г. – 11,07,2020 г. е в размер на 1266,22 лева.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер и съдът счита, че следва да се уважи предявения иск за
главница.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира от правна страна
следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Поради
изложеното и с оглед заключението на вещото лице, искът за лихва се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло до предявения размер от 292,81 лева за
периода 01,07,2019 г. – 18,05,2022 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сторените по делото разноски. От приложените договор за правна помощ и пълномощно се
установява, че ищецът е заплатил за процесуално представителство по делото
възнаграждение в размер на 300,00 лева. С оглед изхода на делото, сумата се дължи изцяло.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
5
държавна такса по уважените искове в размер на 100,65 лева, както и разноските за
експертиза в размер на 120,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. В.
М., ЕГН **********, от ***, сумата от 1266,22 лева главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на
нощен към дневен за периода 18,05,2019 г. – 11,07,2020 г., съгласно възникнало между
страните служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 18,05,2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. М., ЕГН **********,
от ***, сумата от 292,81 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница, за периода 01,07,2019 г. – 18,05,2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. М., ЕГН
**********, от ***, сторените дероводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПлРС, сумата от 100,65 лева за дължимата държавна такса
върху уважените претенции, както и 120,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6