№ 3150
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216322 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 526304/2023 от 16.06.2023 година на
заместник-кмета на Столична община, на А. А. С. с ЕГН ********** е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 49 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргументи за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответно описание на фактическата
обстановка. Изложени са фактически съображения относно твърдяното нарушение, което
жалбоподателката с категоричност отрича да е извършвала. Твърди се, че картата за
еднократно пътуване – като вид превозен документ, не подлежи на валидиране, тъй като
същата се издава за конкретно пътуване, и поради това същата била „пре-валидирана“.
Жалбоподателката се оплаква от ограничаване възможността да проведе защитата си
срещу констатациите в акта, тъй като от неговото съдържание не ставало ясно какъв по-
точно превозен документ се твърди, че не е притежавала, нито в какво се е изразила
неговата нередовност. Релевират се възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения, сред които неустановяване на нарушението по безспорен начин, несъответствие
при посочването на мястото на извършване на нарушението, неизпълнение на задължението
за събиране на доказателства и липса на индивидуализация на нарушението, всяко от които
поотделно ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво деяние му се търси
отговорност. Изтъкнато е още и противоречие между приложената от наказващия орган
санкционна норма по чл. 49 от Наредбата и разпоредбата на чл. 101, т. 1 от ЗАвПр, която
следва да намери приложение поради ситуирането в нормативен акт от по-висок ранг.
Оспорват се правомощията на административнонаказващия орган да издава наказателни
постановление, с които се налагат административни санкции. Моли се за цялостна отмяна на
оспореното НП и се претендира присъждане на направените от въззивника разноски по
1
делото.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява
се от преупълномощения си защитник в лицето на адв. Я., която моли за отмяна на
наказателното постановление като неправилно и нищожно и претендира разноски съобразно
представени списък и договор за правна защита и съдействие. По делото са постъпили
писмени бележки, с които процесуалният представител на въззивника поддържа
депозираната жалба и наведените с нея възражения. В допълнение към тях отбелязва, че в
хода на съдебното производство приложената от наказващия орган санкционна норма на чл.
49 от подзаконовия нормативен акт е била отменена като незаконосъобразна, при което моли
за съобразяване на по-благоприятния спрямо доверителката закон. Въз основа на
предприетия в съдебно заседание оглед на веществено доказателство – оптичен носител,
смята, че се доказвало, че жалбоподателката е закупила от водача на превозното средство
редовен превозен документ, и не е извършила вмененото нарушение. Изтъква някои
противоречия и неясноти в показанията на разпитаните по делото свидетели, чрез които
единствено се потвърждавало ограничаването правото на защита на жалбоподателката.
В съдебно заседание въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Владимирова, която моли жалбата да бъде отхвърлена поради неоснователност
и недоказаност. Представя писмени бележки, с които моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че от събраните по делото
доказателства се установявало извършването на процесното административно нарушение от
страна на жалбоподателката, която закупила превозен билет от водача на превозното
средство, но пропуснала да го валидира. Като правилни и законосъобразни са определени
действията на контрольорите, които изпълнили служебните си задължения, предприемайки
необходимите действия по съставяне на АУАН на установения нередовен пътник.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на
съда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя А. А. С. с ЕГН ********** е с адрес в гр. София, ул. „Янко Софийски
войвода“ № 21, ет. 5, ап. 9.
На 25.05.2023г., в гр.София, А. С. пътувала в трамвай с инвентарен № 2333,
обслужващ редовна линия от масовия градски транспорт по линия с № 5 в посока от спирка
„Съдебна палата“ към спирка „Ж.к. Бъкстон“. Веднага след качването си в превозното
средство жалбоподателката се насочила към неговия водач, от когото закупила краткосрочен
превозен документ за еднократно пътуване.Той представлявал жълт на цвят ценен образец,
което предполагало нуждата от валидирането му непосредствено преди началото на
пътуването с него. Вместо това обаче С. поставила билета в портмонето си и заела място в
задната част на наземната мотрисата.
Около 12:33 часа трамваят се придвижвал по бул. „Цар Борис III“, като на спирка
„Хиподрума“ служители на „ЦГМ“ ЕАД извършили проверка по редовността на пътниците
в превозното средство. Свидетелките М. Т. и В. Т. поискали от жалбоподателката превозният
документ, при което тя извадила закупения вече билет и им го предоставила. След
проверка, извършена с техническо устройство, било установено, че билетът не е редовен,
тъй като не е валидиран преди предприемане на пътуването. Пътничката заявила на
служебните лица, че не е имала такова задължение, тъй като документът бил закупен от
водача на превозното средство. Въпреки това те били убедени в нередовността на билета,
поради което предложили на С. да закупи от продаваните от тях билети за еднократно
пътуване, но след заявения от нея отказ се наложило да я свалят на следващата спирка по
маршрута на трамвая.
При това на спирка „Хиподрума“ бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер 526304 от страна на свидетелката М. Т., с
който срещу А. А. С. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че
на 25.05.2023 г. в 12:33 часа, в гр. София, в трамвай от линия № 5 на обществения градски
транспорт, пътувала без редовен превозен документ, квалифицирано като нарушение на чл.
2
18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и предявен за запознаване и
подпис. В съдържанието му жалбоподателката отбелязала собственоръчно абсолютното си
несъгласие с отразеното в него.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
№ 526304/2023 от 16.06.2023 година на заместник-кмета на Столична община, с което на А.
А. С. с ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн.
чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община, за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и
чл. 47, ал. 1 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите М. Т. и В. Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и на
база приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
526304/25.05.2023 година, фискален превозен документ от 25.05.2023 г., възражение срещу
АУАН, заявление до Центъра за градска мобилност с искане за предоставяне на видеозаписи,
извлечения от публикации в интернет страници, жалба до Комисията за защита на личните
данни, разписка за връчване на наказателно постановление, Заповед № СОА22-РД09-
3070/13.12.2022 г. на кмета на Столична община – за компетентност на
административнонаказващия орган и Заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. за
компетентност на актосъставителя, писмо-отговор от Столична община с вх. №
29348/30.01.2024 г. ведно с приложена справка за зареждания на персонализиран превозен
документ, съпроводително писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД ведно с приложен
оптичен носител – DVD, съдържащо записи от системата за видеоконтрол в превозните
средства от наземния градски транспорт.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелката М. Т.,
като същите са логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Те по несъмнен начин установяват фактите,
включени в предмета на доказване по делото, като свидетелката е изключително подробна и
изчерпателна в показанията си относно предприетата проверка, в хода на която е установена
нередовността в представения превозен документ. Потвърждава се, че същата се е
изразявала в липсата на предходяща валидация на билета, което било задължително. Т.
споделя още, че билетът действително е бил закупен от водача на превозното средство, но
същият бил „от кочан“, и върху него липсвало отразяване на датата на генериране и
превозното средство, а изрично пишело, че следва да се „доближи до четеца“. Не се приемат
за достоверни показанията на свидетелката в частта им относно описанието на билетите за
еднократно пътуване от типа на „фискален документ“, тъй като дори и те действително да се
издават от устройство за отпечатване и върху тях директно да се генерира относимата
информация за съответното пътуване, същите все пак не подлежат на допълнителна
валидация по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредбата. За законосъобразната процедура по
предявяване и връчване на АУАН свидетелства разказа на свидетелката в частта му, в която
същата споделя, че е предоставила на нарушителката възможност да се запознае със
съдържанието му, да направи възражения срещу него и да се подпише в него.
На следващо място съдът намери основание да кредитира и преимуществената част
от показанията другия разпитан свидетел – В. Т.. Пред съдебния състав служителката на
„ЦГМ“ ЕАД споделя, че процесният превозен билет е бил от вид, предполагащ валидацията
му, тъй като върху него е липсвало отбелязване на дата, час и превозно средство. В този му
вид е можел да се използва и друг път, поради което е бил върнат на лицето. От обсъждания
доказателствен източник се установява още арогантното поведение на жалбоподателката,
личната убеденост в своята правота и действията по запазване на фактическата власт
върху превозния билет. Въпреки липсата на конкретни спомени по някои от относимите
факти, както и констатирането на някои противоречия в разказа на свидетелката,
показанията позволяват да се изяснят обстоятелствата във връзка с процедурата по
контрол на редовността на пътниците в обществения транспорт.
Същевременно с това, събраните гласни доказателствени средства не са изолирани от
доказателствената маса, а се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Съдът
3
кредитира същите в цялост, като ги намира за логични и последователни, а същите не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
В допълнение следва да се посочи, че не съществува спор относно аудио-визуалното
съдържание на приложения по делото оптичен носител, от който явно и убедително се
разкрива, че при качването си в трамвая от градския транспорт жалбоподателката си е
закупила от водача на мотрисата жълт на цвят краткосрочен превозен документ на хартиен
носител, който е поставила в портмонето си, вместо да го доближи до някое от
разположените в транспортното средство устройства с вградени четци.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, в
рамките на преклузивния срок, видно от приложената разписка за връчване на НП, с оглед,
на което е допустима. Разгледана по същество, и в рамките на правомощията на съда по чл.
314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
526304/25.05.2023 година, който е съставен от компетентен орган - контрольор по
редовността на пътниците, оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения, съгласно чл. 45 от Наредбата и Заповед № СОА18-РД08-
455/10.05.2018 г. на кмета на Столична община, с която свидетелката Т. е определена за лице,
което да осъществява контрол по редовността на пътниците с правомощия да съставя АУАН.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган - заместник кмет на Столична община, оправомощен с нарочна заповед, издадена на
основание чл. 48, ал. 1 от Наредбата и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА.
Съдържанието на съставения срещу А. А. С. АУАН обаче не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и по-специално на изискването на чл. 42, т. 5 за посочване
на законовите разпоредби, които са били нарушени. Процесният акт е съставен чрез
попълване на предварително изготвена бланка от кочан, като конкретните правни норми,
които се твърди, че са нарушени, е следвало да бъдат посочени чрез подчертаване на една
или няколко измежду предварително отпечатаните в образеца възможности. При съставяне
на АУАН с пореден № 526304 на Столична община, актосъставителят - свидетелката М. Т., е
подчертала текста „с което е нарушил чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47,
ал. 1“ от Наредбата, от което не става ясно, нарушение на кое от двете правила за поведение,
регламентирани в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, е вменено на А. С. с процесния
АУАН. При това нарушенията по т. 1 и т. 2 логически могат да съществуват само в
алтернативност, като пътника или не разполага с редовен превозен документ, или не
предоставя същия на контрольора, но не и двете едновременно. Отразяването на
нарушените законови разпоредби е извършено по начин, който не дава възможност да се
разбере какво точно е вмененото с АУАН нарушение, нито какъв е неговият обем, а
словесното описание на нарушението е непълно, като съдържа само част от обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Посочените процесуални нарушения при съставянето
на АУАН са от естество да опорочат цялата административнонаказателна процедура.
Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на
административнонаказателното производство, не само не са били отстранени в издаденото
от заместник- кмета на Столична община наказателно постановление, но и са били
преповторени в последното, с което е нарушен чл. 57, т. 6 от ЗАНН, като
административнонаказващия орган също не е конкретизирал кое от задълженията по чл. 18,
ал. 1 от Наредбата не е изпълнил жалбоподателят.
Допуснатите при съставянето на двата основни процесуални документа нарушения
водят до тяхното опорочаване до степен да обуславят пълна отмяна на наказателното
постановление.
Освен това съдът намира, че в настоящия случай неправилно е бил приложен и
4
материалният закон, доколкото за санкционираното по реда на чл. 47 от Наредбата
нарушение, извършено от жалбоподателката С., приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 101, т. 1 от ЗАвтПр. Това следва от обстоятелството, че превозното средство, в което е
установено нарушението, е извършвало обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвтПр, по линия, която е част от утвърдена транспортната схема за територията на
Столична община. Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАвтПр, по отношение на превозните
документи, включително за използване на тролейбус, трамвай или метро, се прилагат именно
правилата на глава пета, раздел I на ЗАвтПр - „Договор за превоз на пътници“, респективно
нормата на чл. 101, т. 1 от с.з., регламентираща санкция за неправомерно поведение на
пътника в разрез с посочените правила.
При това чл. 101 от ЗАвтПр съдържа пълно описание на нарушението и санкцията,
като не се нуждае от допълване с издаване на подзаконов нормативен акт, нито пък
предвижда законова делегация в полза на общинските съвети или друг орган на местната
власт. С оглед на това, към настоящия случай, който касае именно автомобилен обществен
превоз на пътници, приложение следва да намери именно чл. 101, т. 1 на ЗАвтПр, като
нормативен акт от по-висока степен, а не издадената от Столичния общински съвет
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община. Действително нормата на чл. 91, ал. 11 ЗАвтПр дава възможност
контролът върху редовността на пътниците да се осъществява от длъжностни лица,
оправомощени от кмета на съответната община, но с оглед приложението именно на чл. 101
от ЗАвтПр, а не за прилагане на подзаконов нормативен акт вместо закона, уреждащ
съответните отношения, респективно състава на административно нарушение. Предвид на
това съдът намира, че е налице и неправилно приложение на материалния закон, което също
обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Аргумент в подкрепа на възприетата от съдебния състав теза е изводим и от
настъпилата промяна в нормативната регламентация на обществените отношения,
осигуряващи спазването на правилата за пътуване в градските линии от общинската
транспортна схема. Отпадането на разпоредбата на чл. 49 от Наредбата е станало факт с
провъзгласяването за нищожна с постановяването на Решение № 512 от 31.01.2022 г. на
АдмС - София по адм. д. № 4552/2018 г., потвърдено с Решение № 7806 от 13.07.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 1230/2023 г., VII о. – влязло в сила в момента на постановяването си
поради своята необжалваемост. Съображенията за това се намират в установеното
противоречие в нормата от подзаконовия нормативен акт (по-конкретно касателно
фиксирания размер на предвиденото в нея административно наказание „глоба“) спрямо
разпоредбата на чл. 101, т. 1 от ЗАвтПр, която предвижда диференциран размер на
санкцията с посочен минимален и максимален размер, и която се намира в нормативен акт
от по-висока степен (закон). По пътя на подзаконовото нормотворчество се уреждат
обществени отношения с местно значение, които не са уредени в нормативни актове от по-
висока степен. В случая обаче обществените отношения, гарантиращи редовността на
пътниците в обществения градски транспорт, намират регламентацията си в нормативен акт
от по-висока степен, от където произтича и незаконосъобразността на чл. 49 от Наредбата, с
която императивно се определя в абсолютна стойност най-високият размер на глобата и се
ограничава възможността за диференциране на отговорността за всяко отделно
административно нарушение. Воден от гореизложеното, съдът намира, че за установеното
нарушение е приложена санкционна норма, провъзгласена за нищожна и отменена по реда
на чл. 193, ал. 1 от АПК, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, което се позовава на отменента норма, и също е основание за неговата
отмяна.
Ето защо, с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателката
има право на присъждане на съдебни разноски - възнаграждение, заплатено на един адвокат,
за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие, от страна на жалбоподателката е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева. От страна на въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност
5
на същото, а съдът не дължи служебно такава преценка. Предвид на изложеното, сторените
разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.
Водeн от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 526304/2023 от 16.06.2023 година на Д. П. Б.
- заместник-кмет на Столична община, с което на А. А. С. с ЕГН ********** е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 48 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община, за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. А. С. с ЕГН ********** сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6