№ 120
гр. Горна О. , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101627 по описа за 2020 година
Предявени искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от
ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:****(чрез
Гл.юрисконсулт И. К.Т.), твърди в молбата си, че между „„Вива Кредит”ООД(заемодател) и С. С.
М.(заемател) е Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем при спазване на разпоредбите на
ЗПК. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил
Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем. Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника
сума в размер на 1300.00лв. под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“АД. С подписването на договора, С. С. М. удостоверила, че е
получила от заемодателя заемната сума от 1300.00лв., като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума – чл.3 ал.1 от договора. Заемателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
2060.64лв., ведно с договорната лихва на 9бр. месечни погасителни вноски(всяка в размер на
228.96лв., включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). В договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по Договор№5419943/23.02.2018г. за паричен заем в размер на
135.71лв. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от
заемната сума по договора. Твърди се, че по договора за паричен заем, С. С. М. е извършвала
плащания в общ размер на 290.00лв. Твърди се, че понастоящем дължимата главница е 1173.90лв.
1
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор№5457614/30.07.2018г. за
паричен заем между страните, ответницата дължи договорна лихва(начислената договорна лихва
според чл.3 ал.1 т.5 от договора е в размер на 184.26лв. за периода: 29.08.2018г.26.04.2019г. - от
датата на първата вноска до датата на настъпване на падежа на договора. Заемателят заявил
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане – чл.1 ал.2 от
договора, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя и дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 471.67лв. - чл.1
ал.2 т.3 от договора. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора(поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция за целия
срок на договора за заем, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение на заемателя). Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 473.52лв. Претендираната неустойка представлявала такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се
начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за
неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Разпоредбите на договора
предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива кредит“ООД, която е
актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от
клоновата мрежа и партньорска мрежа на заемодателя, така и на Internet-страницата. Тарифата
представлява неразделна част от договора, kaто при забава на плащане на погасителна вноска,
длъжникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за
събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. С. С. М. дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение в размер на 245.00лв. Ответницата е трябвало да изплати целия заем
на 26.04.2019г.(последната падежна дата), като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на исковата молба, сроковете по
всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответницата продължавала виновно
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава - мораторна
лихва върху непогасената главница, в размер на 71.82лв. от 27.04.2019г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението –
19.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Сключен бил Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения(цесия) от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД с
Приложение№1/02.09.2019г. и Потвърждение за сключена цесия между „Вива Кредит”ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло е всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда, да приеме за установено, че е налице
вземане от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД по отношение на С. С. М.,
съгласно Заповед№756/01.07.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС за: сумата 1173.90лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем между „Вива Кредит”ООД и С. С. М. и
2
Приложение№1/02.09.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г. между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.07.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 184.26 лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 29.08.2018г.-26.04.2019г.; сумата 473.52лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода: 11.08.2017г.-04.05.2018г.;
сумата 471.67лв., представляваща такси за експресно разглеждане на документи; сумата 245.00лв.,
представляваща такси за събиране на вземането; сумата 71.82лв., представляваща мораторна лихва
за периода: 27.04.2019г.(датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем)-19.06.2020г. Претендират се за присъждане и: направените разноски в заповедното
производство(ДТ и юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС;
разноските в исковото производство – гр.дело№1627/2020г. на ГОРС.
Ответницата С. С. М. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.Доброслава Д.К. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Особеният представител оспорва предявените искoве. Счита, че в настоящото производство не
били представени доказателства за уведомяване па длъжника за извършената цесия, напротив,
поради п което за нея не е възникнало ликвидно и изискуемо задължение към новия кредитор. Към
Исковата молба е приложено Уведомление до длъжника за наличието на сключен Рамков Договор
за прехвърляне на задължения между „Вива кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД(недатирано). В самата искова молба не се твърдяло и нямало приложени
доказателства за правени опити за уведомяване на ответника по какъвто и да е било начин по
отношение на възникналата цесия. По правната си същност договорът за цесия представлява
съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. Съдебната
практика приемала, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на йодираното вземане. В случая
обаче, връчване на длъжника, респ. на негов пълномощник нямало. Oтветникът не е бил намерен
на адреса и е бил призован чрез фикцията на чл.47. ал.5 от ГПК. Процесуалното му
представителство по делото следвало да бъде осъществявано от назначен от съда особен
представител по чл.47 ал.6 от ГПК. който упражнява обаче само процесуалните права на страната
и не бил пълномощник на страната, т.е. той бил извън материалното правоотношение между
представляваното от него лице и кредитора. Счита, че връчването на уведомлението за цесията със
съдебните книжа на особения представител па длъжника-ответник, не поражда
материалноправната последица, визирана в разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. След като
договорът за прехвърляне на вземания не е надлежно съобщен на длъжника и за него не било
възникнало задължение за плащане по цедираното вземане по договора за паричен заем на
цесионера-ищец, поради и което същият не е придобил качеството на кредитор спрямо ответника
С. С. М.. Алтернативно, ако съдът счете, че искът е допустим, то счита същият за неоснователен.
Договор за паричен заем от 30.07.2018г. страдал от различни пороци, които го правели нищожен.
Не ставало ясно дали длъжникът е бил запознат с Тарифата на „Вива кредит“ООД относима към
съответните договори за паричен заем, както и от къде точно произхожда размера па таксата за
експресно разглеждане на документи. Касае се за заем, който се погасява с месечни погасителни
вноски, в размер на 228.96лв., като таксата за експресно разглеждане на документите в размер на
471.67лв. се явявала неоправдано завишена, спрямо отпуснатата сума от 1300.00лв. Налице било
3
различие между уговореното в приложения договор за заем и посоченото в исковата молба, където
се твърдяло, че дължимата и уговорена такса за експресно разглеждане на документи е в размер на
471.67лв. Счита същата за нищожна, доколкото противоречи на изискването на чл.10а ал. 2 от
311К. тъй като била свързана с усвояване на кредита. Същото се отнасяло и до допълнително
начислената неустойка в размер на 473.52лв. по чл.5 т.2 от договора, в случай че длъжникът не
представи обезпечение. Отново било налице разминаване между уговореното в приложения
договор и посоченото в исковата молба, където се твърдяло да е уговорена неустойка в размер на
473.52лв. Счита същата за нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.II от ЗЗД, тъй като накърнява
добрите нрави. Неустойката следва да служи за обезпечаване на задължението и да служи като
обезщетение за вреди от евентуално неизпълнение. В случая, чрез така начислената неустойка се
целяло да се прехвърли риска от евентуално неизпълнение на задължението на кредитора преди
отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Не
било ясно и въз основа на какво е начислена такса за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение в размер на 245.00лв. при положение, че нямало никакви данни за извършване на
такива. Начисляването на такава такса се явява нищожна, доколкото противоречи па изискването
на чл.10а ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с управление на кредита. В приложената Тарифа никъде
не били уредени начислените такси за неустойка и за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение. Освен посоченото в чл.3 от договора, не било представено никакво доказателство за
размера на изплатената сума от страна на заемодателя към заемателя(нямало посочен точен
размер на изплатената сума), въпреки че е направено изявление за прихващане на задължения, но
никъде не били упоменати точни суми и остатък за изплащане. Не било изпълнено задължението
на заемодателя да информира заемателя каква част от определената месечна погасителна вноска
представлява главница, лихва, застраховка или др. такси. Ирелевантен в случая бил фактът, че
както лихвеният процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума, тъй
като от тази уговорка не можело да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Към
договора за заем не бил приложен погасителен план с посочени такива данни(посочени единствено
са в абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Счита, че уговорените
фиксиран годишен лихвен процент и ГПР са в нарушение на добрите нрави, тъй като се явяват
многократно завишени. В Приложение№1/02.09.2019г. не се установява да е посочено името на
длъжника С. С. М., поради и което не се доказва наличието на валидно прехвърляне па
задължението на длъжника.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Вива Кредит”ООД(заемодател) и С. С. М.(заемател) е
Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем при спазване на разпоредбите на ЗПК. С
подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума
в размер на 1300.00лв. под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „Изипей“АД. С подписването на договора, С. С. М. удостоверила, че е
получила от заемодателя заемната сума от 1300.00лв., като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума – чл.3 ал.1 от договора. Заемателят се е задължил да ползва и
4
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
2060.64лв., ведно с договорната лихва на 9бр. месечни погасителни вноски(всяка в размер на
228.96лв., включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). В договора страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира
текущият заем на ответника по Договор№5419943/23.02.2018г. за паричен заем в размер на
135.71лв. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от
заемната сума по договора.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор№5457614/30.07.2018г.
за паричен заем между страните, ответницата дължи договорна лихва(начислената договорна
лихва според чл.3 ал.1 т.5 от договора е в размер на 184.26лв. за периода: 29.08.2018г.26.04.2019г.
- от датата на първата вноска до датата на настъпване на падежа на договора. Заемателят заявил
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане – чл.1 ал.2 от
договора, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от заемодателя и дължи такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 471.67лв. - чл.1
ал.2 т.3 от договора. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора(поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция за целия
срок на договора за заем, която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение на заемателя). Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 473.52лв.(неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор). Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора при
самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се
начислява. Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа
на „Вива кредит“ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както
във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на заемодателя, така и на
Internet-страницата. Тарифата представлява неразделна част от договора, kaто при забава на
плащане на погасителна вноска, длъжникът дължи на кредитора определени суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Съгласно посочената тарифа на четвърти и
осемнадесети ден забава от всяка погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
заплащането на по 10.00лв. На единадесет и двадесет и пети ден забава от всяка погасителна
вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането на по 15.00лв. При забава с повече от 57
календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по договор за предоставяне на
паричен заем, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократно сума в размер 70.00лв.,
представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. На С. С. М. били начислени на посоченото основание разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00лв.
5
Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 26.04.2019г.(последната падежна дата). На
С. С. М. било начислено обезщетение за забава - мораторна лихва върху непогасената главница, в
размер на 71.82лв. от 27.04.2019г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до 19.06.2020г.
Не се спори, че С. С. М. е извършвала плащания в общ размер на 290.00лв.
Сключен бил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от
01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД с Приложение№1/02.09.2019г. и Потвърждение за
сключена цесия между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД изцяло е всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Представено е и пълномощно, с което по силата на §4 т.4.5 от рамковия договор за прехвърляне на
задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово
име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016г., за
извършеното прехвърляне на техните задължения. Такова нарочно уведомление до ответника не е
приложено по делото, но към исковата молба обаче е приложено уведомление по чл.99 ал.3 от
ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява ответника за извършената
цесия.
По заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№738/2020г. и е била издадена
Заповед№756/01.07.2020г. за изпълнение на парично задължение на С. С. М. към „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД за: сумата 1173.90лв., представляваща неиздължена
главница по Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем между „Вива Кредит”ООД и С. С. М.
и Приложение№1/02.09.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г. между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.07.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 184.26 лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 29.08.2018г.-26.04.2019г.; сумата 473.52лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода: 11.08.2017г.-04.05.2018г.;
сумата 471.67лв., представляваща такси за експресно разглеждане на документи; сумата 245.00лв.,
представляваща такси за събиране на вземането; сумата 71.82лв., представляваща мораторна лихва
за периода: 27.04.2019г.(датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем)-19.06.2020г. сумата 75.00лв., направените разноски по ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС.
Издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане
ГОРС е указал на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, че в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против
длъжника С. С. М. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе
дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението.
6
Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на
субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на
иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната,
процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на
иск се определя от твърденията в исковата молба.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е
налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Вива Кредит”ООД
сключило със С. С. М. Договор за паричен заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по
сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а
другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е в
тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като
установи вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски,
дължими по договора за заем.
Процесният договор за заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на
ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена
сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно
се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и
„Вива Кредит”ООД, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може
да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя, което било
удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят С. С. М. се задължила да върне на
заемодателя заетата сума, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС)
не е изпълнила изцяло поетото по договора задължение, след като ползва отпуснатата в кредит
сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в договора, посредством
заплащането на месечни вноски с краен срок за издължаване на всички задължения
26.04.2019г.(дата на последна погасителна вноска). Вземанията, произтичащи от договора за
кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми и след като от страна на кредитора нe e имало
изявена воля да се ползва от т.н. „предсрочна изискуемост“, при което изискуемостта на всички
погасителни вноски е настъпила с изтичането на срока за последната предвидена погасителна
вноска. Така и по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД е настъпила
изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия за принудителното му
удовлетворяване.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че след сключването
на Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем, вземането по него е било цедирано с Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД
7
между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД и
Приложение към него, по силата на който вземането на „Вива Кредит”ООД срещу С. С. М.,
произтичащо от Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД(цесионер), по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. При това положение, освен промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си, то също така вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в
момента на сключване на Договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до
момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Конкретно, по отношение на направените възражения:
Ищецът черпи права от договори за цесия, съгласно които е прехвърлено вземането по
сключен между ответницата и „Вива Кредит”ООД договор за паричен заем. С цесията кредиторът
прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да
премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му
бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99 ал.3, ал,.4 от ЗЗД с цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника няма отношение към
валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера(приобретателя на вземането). С
постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване
би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов
и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД.
Приложено е пълномощно(лист 18 от делото), с което представляващите цедента „Вива
Кредит”ООД, упълномощават цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД
да уведомят от името на „Вива Кредит”ООД по законоустановения ред всички длъжници за
сключения договор за цесия, извършвайки всички фактически действия по надлежното им
уведомяване. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е
изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, чрез
обсъденото пълномощно. Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил(чл.39
от ЗЗД), и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни
правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то по силата на принципа за
свободата на договарянето(чл.9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на
8
целта на разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД(Решение№137/02.06.2015г. по
гр.дело№5759/2014г. - IIIг.о. ВКС; Решение№156/30.11.2015г. по т.дело№2639/2014г. IIт.о. ВКС).
В конкретния случай може да се приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне на
вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор, Приложение№1 към него,
пълномощно, дадено от законния представител на дружеството–цедент на дружеството–цесионер
за извършване на действия по уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по
чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Още повече,
че от ответника–длъжник липсват противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е
погасил задължението си на стария кредитор, поради което липсата на предходно уведомяване се
явява ирелевантен факт. От постигнатата в т.4.5 от договора за цесия договореност се установява,
че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера
от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. Налице е и нарочно дадено пълномощно в тази насока от
стария кредитор, което не е ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а
касае всички вземания, които се прехвърлят в изпълнение на рамковия договор от 01.12.2016г.,
каквито са и настоящите. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици(Решение№198/18.01.2019г. по т.дело№193/2018г. на ВКС). Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл.235 ал.3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за прехвърленото вземане(в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия,
пълномощно и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с преписа от исковата
молба) „не може да бъде игнорирано”(цитираното от ищцовата страна Решение№123/24.06.2009г.
по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС;
Решение№../09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г. – IIт.о. ВКС; Решение№46/25.05.2017г. по
т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така, предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение
на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за доказани
обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника и предявяването на
настоящия иск/искове от надлежна страна.
Съдът счита, че клаузата за неустойка противоречи на разпоредбите на чл.33 ал.1, ал.2 от
ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Същата противоречи и на разпоредбата на
чл.16 от ЗПК, която предвижда задължение на кредитора за оценка кредитоспособността на
потребителя преди предоставянето на кредита. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство, респ. неустойката за неговото неизпълнение, са предвидени за всяко отделно
забавено плащане по договора, което обстоятелство, както и краткият срок, в който следва да бъде
изпълнено задължението - 3 дни от забавата, обуславят логичен извод, че крайната цел на
кредитора от включване на тази клауза в договора не за обезпечение изпълнението на
9
задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, заобикаляйки
изискванията на специалния закон, които ограничават неблагоприятните последици за длъжника
от несвоевременното изпълнение на поетите задължения. Наред с това уговорката води до
значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да получи сигурно
завишено плащане над сумата на кредитиране, като това оскъпяване, не е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК и ограничава свободата на договаряне
при потребителско кредитиране. Изключването на неустойката за ползване на необезпечен кредит,
при формиране на ГПР, съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това
плащане като компонент от основния критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест на кредитната сделка. Поради това, клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл.21
ал.1 от ЗПК.
Относно предоставената услуга „експресно разглеждане на заявката“ не са ангажирани
доказателства. В исковата молба е посочено, че „съгласно чл.1 ал.2 от сключения между страните
договор за паричен заем заемателят е заявил, че преди подписване на договора за заем доброволно
е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем. За извършената услуга в ал.2 т.3 от същия член е уговорена такса в
размер на 471.67лв., която страните са се съгласили да се заплати разсрочено с всяка една
погасителна вноска“. Не са въведени твърдения за съдържанието на услугата, но от бланката на
предложението е видно, че задължението на кредитора е да предостави становище до 20 минути от
подаване на заявката, което събраните доказателства не се установяват, както претендира ищеца.
Самото извършване на действия по оценка на платежопособността на заемателя преди сключване
на договора и вземане на решение дали такъв да се сключи съставляват установено от чл.16 ал.1 от
ЗПК преддоговорно задължение на дружеството, предоставящо по занятие кредити на физически
лица извън търговската или стопанската им дейност, което изключва заплащане на
възнаграждение, такса или цена за тази дейност. Така разглеждането на заявката за кредит не е
услуга, а задължение на кредитора, което не се установи да е извършено „експресно“ - до 20
минути, поради което таксата от 471.67лв. не се дължи. Следва да се отбележи, че съгласно
предложението, дейността, за която се претендира таксата, се извършва преди сключване на
договора и се дължи дори и ако такъв не се сключи(в противоречие с чл.18 от ЗПК), а размерът на
таксата е определен и е станал известен на ответницата едва след сключване на договора.
Посоченото води на извод, че експресното разглеждане на документи не съставлява допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК и съдържанието и не може
да бъде определено в договора, както изисква чл.10а ал.4 от ЗПК, което се явява самостоятелно
основание за отричане на съществуването на това вземане.
Според твърденията на ищеца-заявител вземането за разходи и такси за извънсъдебно
събиране е възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения. Съгласно чл.33
ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса
разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33
от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл.33 от ЗПК, тъй като преследва забранена
от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в
10
договора. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били
предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси
възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това
липсват. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи следва, че не е
ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на добросъвестност и
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Освен това изброените дейности
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др. по естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на
потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК
услуги(Решение№345/09.01.2019г. по т.дело№1768/2018г. – IIт.о. ВКС). Дори и да се приеме, че
става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то са такива по управление на
кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл.10а
ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия за управление на кредита, тъй като по същество представляват разход, свързан с
усвояване и управление на кредита, който не е уговорен, не е включен и в обявените на страната
разходи по кредита.
По този начин, предявеният иск за приемане за установено, че е налице вземане от страна
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, по отношение на С. С. М., съгласно
издадена Заповед№756/01.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС, за: сумата 1173.90лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем между „Вива Кредит”ООД и С. С. М. и
Приложение№1/02.09.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г. между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.07.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 184.26лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 29.08.2018г.-26.04.2019г.; сумата 71.82лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 27.04.2019г.(датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем)-19.06.2020г. Също така, следва да бъдат отхвърлени
предявените искове от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД против С.
С. М., за приемане за установено, че С. С. М. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, по Заповед№756/01.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС: сумата 473.52лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за периода: 11.08.2017г.-04.05.2018г.; сумата 471.67лв.,
представляваща такси за експресно разглеждане на документи; сумата 245.00лв., представляваща
такси за събиране на вземането.
Направено е искане от страна на дружеството-ищец за присъждане на направените по
делото разноски(ДТ – 275.00лв.; юрисконсултско възнаграждение – 350.00лв.). При този изход на
делото, на основание чл... ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовата страна и
сумата 341.10лв., представляваща направени в производството по гр.дело№1627/2020г. на ГОРС
разноски, съразмерно на уважените искове. Ответникът следва да заплати на ищцовата страна и
11
сумата 420.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС при заявени разноски – 75.00лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и юриконсултско възнаграждение – 50.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415
от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на
диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на 40.93лв.
Водим от горното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.
„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я. Б. Я., против С.
С. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”А.С.”№.., че С. С. М. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”А.С.”№.., ДЪЛЖИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я. Б.
Я., по Заповед№756/01.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС: сумата 1173.90лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№5457614/30.07.2018г. за паричен заем между „Вива Кредит”ООД и С. С. М. и
Приложение№1/02.09.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016г. между „Вива Кредит”ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.07.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 184.26лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 29.08.2018г.-26.04.2019г.; сумата 71.82лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 27.04.2019г.(датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем)-19.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот
Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я. Б. Я., против С. С. М. с
12
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”А.С.”№.., за приемане за установено, че
С. С. М. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, по
Заповед№756/01.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС: сумата 473.52лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за периода: 11.08.2017г.-04.05.2018г.; сумата 471.67лв., представляваща такси за
експресно разглеждане на документи; сумата 245.00лв., представляваща такси за събиране на
вземането.
ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”А.С.”№..,
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител И.Ц.К. и Управител Я. Б. Я.: сумата 341.10лв./триста четиридесет и
един лева и десет стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№1627/2020г. на ГОРС; сумата 420.00лв./четиристотин и двадесет лева/, представляваща
възнаграждение за особен представител по гр.дело№1627/2020г. на ГОРС; сумата
40.93лв./четиридесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.дело№738/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13