РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. ХАСКОВО, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Въззивно гражданско дело № 20255600500763 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6610/23.07.2025г. подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив против Решение №
224/04.07.2025 г. на Районен съд – Димитровград по гр. дело №12/2025 г., по описа на съда.
С Решение № 224/04.07.2025 г. по гр. дело № 12 по описа на съда за 2025 г.,
Районен съд – Димитровград е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
Е. И. А., с ЕГН **********, от ***, Д. А. П., с ЕГН **********, от **, и К. А. П., с ЕГН
**********, от **, като наследници на А. К. А., с ЕГН **********, б.ж. на **, починал на
02.02.2013 г., не дължат на „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано
от А. А. Г. - юрисконсулт сумата в размер на 295, 92 лв., представляваща стойността на
начислена по фактура № ********** от 06.12.2024г. ел.енергия за периода от 11.08.2024 г. до
08.11.2024г., по партида с клиентски № ***, за ИТН **, за обект в **. С решението
първоинстанционният съд е осъдил „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК *********, да
заплати на Е. И. А., с ЕГН **********, Д. А. П., с ЕГН **********, и К. А. П., с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер общо на 450,00 лв.
Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“
1
ЕАД, гр. Пловдив, който чрез пълномощника си адв. А. Г., го обжалва в срок с оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при непълнота на
доказателствата и необоснованост.Излагат се съображения във връзка с дължимостта на
сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз основа на нея
фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във
връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в
настоящия случай. Поддържа се становището, че дължимите по корекционната сметка
суми нямат характер на санкция и не са предпоставени от доказване за виновно поведение
на потребителя. Касае се за нормативно установен способ, чрез който се отстраняват
последиците от ползването на електрическа енергия, без тя да се отчита и съответно
заплаща и не е необходимо да е свързано с неправомерно поведение, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която чл.82 от ЗЗД е напълно
неприложим и мрежовият оператор нито следва да доказва кой е извършител на
манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента при недоказано неточно
отчитане на електромера на клиента.
Претендират въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и
вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди направените разноски по
делото и за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и
пълномощно. В жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Е. И. А., Д. А. П. и
К. А. П. като наследници на А. К.А., починал на 02.02.2013г., чрез адв. Д. Д., АК- Хасково с
който оспорват жалбата като неоснователна. Претендират въззивната инстанция да
потвърдени обжалваното решение и да присъди разноски за въззивното производство.
По делото е постъпила молба с вх. №4822/13.05.2025 г. от адв. Д. Д., АК-
Хасково, като пълномощник , в която са изложени съображения по същество на спора.
Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е. И. А., Д. А. П. и К.
А. П. като наследници на А. К. А., починал на 02.02.2013г., чрез адв. Д. Д. с която срещу
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. Пловдив е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
2
Ответникът претендира отхвърляне на предявения иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК като неоснователен, както и присъждане на направените по делото
разноски. Ответникът възразява срещу твърдението, че не съществува законово основание за
начисляване на исковата сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за
установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3 т. 6 от Закона за енергетиката/. Съгласно действащите ПИКЕЕ
преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на
съответните мрежи.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства.
Видно от прието като писмено доказателство удостоверение за наследници изх.
№3/03.01.2025г., издадено от Кметство **, А. К. А. починал на 02.02.2013г. е оставил за свои
наследници по закон съпругата си Е. И. А. и дъщерите си Д. А. П. и К. А. П..
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №722952, на 08.11.2024г.
служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД, в присъствието на ищеца К. А. П., са
извършили проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да
отчита потребената ел.енергия за обект, собственост на А. К. А., представляващ къща в ***.
От приетата по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия, изготвена от
служител на „Електроразпределение Юг“АД, във връзка с направените констатации в
горепосочения Констативен протокол, на ищците служебно е била начислена допълнително
ел.енергия за периода от 11.08.2024г. до 08.11.2024г. в размер на общо 1010 кWh на стойност
295,92 лева.
С писмо от 06.12.2024г. адресирано до наследодателя на ищците, ответникът ги
уведомил, че на 08.11.2024г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили
проверка на меренето на ел.енергия на обект с измервателна точка ИТН ** в **, на клиент с
клиентски №***, като било констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка
-80,54%. В следствие на това, същият процент от ползваната от абоната ел.енергия бил
неизмерен и съответно незаплатен. На основание чл.50 ал.1 б.“а“ от ПИКЕЕ сметката за
ел.енергия била коригирана за периода от 11.08.2024г. до 08.11.2024г., за 89 дни.
Допълнително начислената дължима сума била в размер на 295,92 лева. Писмото било
изпратено до адресата с обратна разписка.
На 06.12.2024г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната А.
К. А., за обект в ***, с клиентски №** и ИТН ***, като за периода от 11.08.2024г. до
08.11.2024г. допълнително била начислена доставена му ел.енергия на стойност 295,92 лева.
Видно от заключението на съдебно-техническа експертиза констативния протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване №279/15.11.2024г. на БИМ отразява
3
техническото състояние на СТИ ***, което е резултат от външно неправомерно въздействие
върху електромера. Описаните манипулации в раздел „Техническо състояние на частите и
механизмите защитени от нерегламентиран достъп от констативния протокол“, въздействат
върху точността на електромера, като той не отчита цялото количество консумирана
ел.енергия в обекта. Тези манипулации водят до частично измерване на електрическата
енергия, консумирана от абоната, а именно 19,46%. Налице е частично неизмерване на
консумираната от абоната ел.енергия, а именно в размер на 80,54%. Правилно е приложена
методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия така, както и заложена в
чл.50 ал.1 б.“а“ от ПИКЕЕ. Правилно е остойностено изчисленото за доначисляване
количество електричество, съгласно чл.56 ал.3 от ПИКЕ. В паметта на електромера се
съдържат данни за нерегламентирано вмешателство в измервателното устройство на
03.09.2024г. в 20.02.00 часа- отваряне на клемен капак. Процесният електромер от обекта с
фабр.№*** е еднофазен и подлежи на метрологичен контрол на 6 години. Електромерът е
имал последна метрологична пломба М20/1383, като е следвало да премине вторична
проверка през 2026г. Сроковете по Заповед №А-616 на председателя на ДАМТН от
11.09.2018г. са спазени.
Свид. С. И. С. със свой колега извършили проверка на електромера на ищците,
измерващ доставената до тяхното жилище ел.енергия, при която проверка с еталонен уред е
било установено, че електромера отчита консумираната в обекта на ищците с грешка извън
допустимите норми след което той бил демонтиран и заменен с друг. Проверката била
извършена в присъствието на дъщерята на абоната- К. П.. Електромерът бил монтиран в
табло на улицата, като нямало външни признаци, че е въздействано върху него.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на
количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на
потребителя на електроенергия.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с
въззивната жалба доводи, във връзка с изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря описаната в решението на
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника - ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от
4
страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС). Крайният
потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с
крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя
и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е.
отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от
общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и
задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл.50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая
ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да
има право да коригира сметката на крайния потребител. Това води до извода на въззивната
инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне
само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно
въздействие, извършено именно от ищцата – потребител, както е посочил районният съд, не
е доказано в хода на първоинстанционното производство. От обсъдените по-горе разпоредби
не може да се извлече уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и
възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката
на потребителя, ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или
установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/. С извършването на корекция на потребяваното количество
електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика
въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава
задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия,
погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време.
Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане
поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се
ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната
отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство
5
ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна
на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за
плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на
ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна
уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция
на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107
от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на
неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират
само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до
крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по
неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното
въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът
изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя
по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия,
консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за
това по ясен и разбираем начин. Съобразно чл. 89,т. 4, чл. 116 и чл.120 от ЗЕ средството за
търговско измерване на електроенергия е собственост на разпределителното дружество,
което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги
технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без
такъв да е гарантиран и предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност
по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е
възложена именно на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да
се ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни
задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение
на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
6
измерващото устройство. От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на
договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за
настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето
за договорната връзка между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия
договор за доставка на електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ишцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол.
Настоящия състав намира,че дори и надлежно съставен такъв документ касае
само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му,
се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по
чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен
свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от страна на купувача на ел.
енергия довели до техническите аномалии, каквато е същината на доказване в настоящото
производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и
метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се установи спазена процедура по
ПИКЕЕ,това не рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за
основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да заплати на възззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че за настоящето производство въззиваемата страна е заплатила на адвокат
възнаграждение в размер на 400,00 лв. Този размер на възнаграждението не съответства на
фактическата и правна сложност на делото, поради което това адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуцирано до сумата от 300, 00 лв.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което следва да се уважи, като се приложи и решението на СЕС от
4.01.2024г., съгласно което : Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
7
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №224/04.07.2025г. на Районен съд – Димитровград по
гр. дело № 12/2025 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, да заплати на Е. И. А., с ЕГН
**********, Д. А. П., с ЕГН **********, и К. А. П., с ЕГН **********, направените
разноски пред настоящата инстанция в размер на 300,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9