Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Плевен, 04,05,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА
гр.д. №5340 по описа на съда за 2019 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Г.А.В., ЕГН **********,***, чрез адв.Н.Х.
от ПАК – определена за осъществяване на правна помощ на ищеца, против Г.Т.Л.,
ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че от 2002 г. до 2018 г. страните
живели на съпружески начала. Сочи се, че на 03,02,2015 г. ищецът счупил левия
си крак, но поради липса на средства за операция само го гипсирали, което дълго
време го обездвижило. Ищецът твърди, че притежавал лек автомобил ***модел 320,
с ДК № ***, който бил заложен от ответницата за сумата от 200,00 лева, без
знанието и съгласието на ищеца. Сочи се, че автомобила се води на негово име в
КАТ, задължен е за данъци, но на практика няма никакви сведения за
местонахождението му. Ищецът твърди, че ответницата уж плащала вноски в
заложната къща, но се оказало, че няма документи за такива плащания. Сочи се,
че автомобилът е с реална стойност 2000,00 лева, но в договора за придобиването
му записали 600,00 лева. Ищецът счита, че ответницата се е обогатила
неоснователно за негова сметка, поради което моли съда да постанови решение, с
което да се осъди ответницата да му заплати сумата от 600,00 лева,
представляваща цената по договора на лек автомобил ***модел 320, с ДК № ***,
даден в залог от ответницата, както и 259,00 лева лихва за забава за периода от
м.2015 г. – до датата на подаване на ИМ. В с.з. адв.Х. – определена за
осъществяване на правна помощ на ищеца от НБПП преди завеждане на делото, моли
съда да уважи претенциите. Сочи се, че сумата за заложения автомобил е получена
от ответницата, без съгласието на ищеца, а самият ищец не е имал възможност в
този ден да иде в заложната къща поради счупване на крака.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез назначен особен
представител – адв.К.Г. от ПАК, в който се сочи, че искът е допустим, но е
неоснователен.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното копие от
договор за покупко-продажба на лек автомобил от 25,04,2012 г., ищецът е закупил
процесното МПС за сумата от 600,00 лева.
От представеното в цялост ДП №1824/2017 г. по описа на
РП Плевен е видно, че с влязло в сила Постановление за прекратяване на НП от
28,03,2018 г., РП Плевен е прекратила воденото за престъпление по чл.206, ал.1
от НК наказателно производство поради липса на достатъчно данни за извършено
престъпление.
От показанията на св.Т.Л. се установява, че само
веднъж е управлявал процесното МПС, което било собственост на ищеца – когато
трябвало да го закара до заложната къща, а ищецът бил със счупен крак.
От показанията на св.Б.Я. се установява, че не приема
вещи за залог без документ за собственост, като за МПС това е големия талон.
Свидетелят твърди, че щом няма отбелязване в системата, не са правени вноски за
заложената вещ и същата е продадена. Посочва се също, че се представя и лична
карта, от която се снемат данните за собственика.
С оглед на обсъдените
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, извън случаите по чл.55-58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно, фактическият
състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 от ЗЗД, изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено разместване между
ищеца и ответника в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на
ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса
на основание за имущественото разместване. Искът по чл.59 от ЗЗД има
субсидиарен характер. Разпоредбата на чл.59,
ал.2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно
основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който
същият може да се защити. Според Постановление №1/28,05,1979 г. по гр.д.№1/1979 г. на Пленума на ВС, “…искът
по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1
от ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма
всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не
съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона…”.
Безспорно е по
делото, че ищецът е бил собственик на
процесното МПС.
Установява
се както от приложените писмени доказателства /намиращи се в приложеното
досъдебно производство/, така и от свидетелските показания на свидетелите Л. и Я.,
че лекия автомобил е заложена от ответницата за сумата от 200,00 лева, а в
последствие е продаден – изцяло съобразно разпоредбите на Наредбата за
дейността на заложните къщи.
С оглед на
всичко изложено, съдът приема, че фактическия състав на неоснователното
обогатяване, визиран в чл.59 от ЗЗД, е осъществен, тъй като се доказа
кумулативното наличие на необходимите му предпоставки:1/имуществено разместване
между ищеца и ответника – автомобил, собственост на ищеца, е предоставен в
залог срещу заем от 200,00 лева, получен от ответницата /а в последствие и
продаден/; 2/ответницата се е обогатила със сумата от 200,00 лева без
основание, за сметка на ищеца, тъй като е получила сумата в резултат на
предаването в залог на чуждата движима вещ; 3/налице е връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и 4/липса на основание за имущественото разместване. За пълнота следва да се отбележи, че е без значение
обстоятелството знаел ли е или не ищецът, че автомобилът е заложен, защото
безспорно се установи, че до същия не е достигнала сумата, получена срещу
предоставената в залог негова вещ.
С оглед на изложеното,
предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен, но до размер на сумата от 200,00 лева, с която реално
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца. Присъждането на сума в по-голям
размер би довело до обратната хипотеза – неоснователно обогатяване на
ответницата за сметка на ищеца.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД – лихвата за
забава представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и
се дължи от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма
определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен
от кредитора. Тъй като отговорността при неоснователно обогатяване е
извъндоговорна, не винаги има яснота в отношенията между обеднелия и обогатилия
се относно размера на обезщетението. Поради това, за да изпадне длъжникът в
забава, е необходимо отправянето на покана за плащане на дължимото обезщетение
по чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото няма доказателства за отправена от ищеца
покана до ответницата. Безспорно се установи, че ищецът не е изпращал покана до
ответницата, поради което съдът приема, че ответницата е изпаднала в забава по
отношение на ищеца от датата на подаване на исковата молба, която е изиграла
ролята на покана. С оглед на изложеното съдът счита, че исковата претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователна.
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса за разглеждане на иска на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
размер на 50,00 лева и депозит за особен представител в размер на 150,00 лева.
Следва
на особения представител на ответницата да се изплати възнаграждение за особено
представителство в размер на 150,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.59 от ЗЗД Г.Т.Л.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.А.В.,
ЕГН **********,***0,00
лева,
представляваща обезщетение за сумата, с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от дата на
депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 600,00 лева отхвърля предявения иск като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата
Г.Т.Л., ЕГН **********,***, да
заплати на ищеца Г.А.В., ЕГН **********,***,
сумата от 259,00 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от 600,00 лева за периода от м.май 2015 г. до
датата на подаване на иска, като НЕОСНОВАТЕЕЛН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Т.Л.,
ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 200,00 лева – държавна такса за
разглеждане на иска и депозит за особен представител.
Да
се изплати на адв.К.Г. възнаграждение за особено представителство в размер на
150,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: